Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 29.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д. районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
Секретар: К. М.
разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 1004 по описа на Д.ки
районен съд за 2019 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба на „С.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „В.В.” №**, с която против И.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, е предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ вр. чл.326, ал.1
и ал.2 КТ, за заплащане на сумата от 645 лева, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване трудовото правоотношение на ответника,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Страните по делото се намират в трудово
правоотношение, като със заповед № 197 от 10.12.2018 г. на работодателя,
издадена след отправено от ответника искане, същото е прекратено, на основание
чл.326, ал.1 КТ. Ответникът обективира искането си в молба от 10.12.2018 г. до
управителя на ищцовото дружество, в която заявява, че желае да бъде освободен
от заеманата от него длъжност, с едномесечено предизвестие, което няма да
спази, считано от 10.12.2018 г. Тъй като не отработва срока на предизвестието,
работодателят претендира заплащане от работника на обезщетение в размер на 645
лева, представляващо едномесечното му брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане.
Ответникът, с писмен отговор в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Не
оспорва, че до прекратяването му, страните са се намирали в трудово
правоотношение. Не оспорва, че не е заплатил обезщетение за неспазено
предизвестие, като твърди, че към момента, трудовият договор не е прекратен, а
срокът на предизвестието трябва да бъде реално отработен. Поради прекратяване
на трудовото му правоотношение ответникът е поставен в невъзможност да отработи
предизвестието. Оспорва размера на претендираното обезщетение, тъй като в
брутния размер са включени допълнителни възнаграждения, които нямат постоянен
характер.
В проведено по делото открито съдебно
заседание, ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск, а
ответникът чрез пълномощник настоява за неговото отхвърляне като неоснователен.
Д. районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
До прекратяването му, между страните по
делото е налице валидно трудовото правоотношение, възникнало въз основа сключен
между тях трудов договор № 2080/19.12.2017 г., по силата, на който
работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността „**”.
Трудовият договор е сключен на осн. чл. 70, ал.1 КТ вр. чл.67, ал.1, т.1 КТ,
като същият се смята за „окончателно сключен”, ако не бъде прекратен по чл.71,
ал.1 КТ до изтичане срока на изпитване. Основното месечно възнаграждение на
ищеца е в размер на 460 лева, като се начислява и допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж при работодателя.
Тези обстоятелства се установяват от представен препис от трудов договор № №
2080/19.12.2017 г.
Видно от текста на същия документ,
срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор се определя на 30
дни.
С молба от 10.12.2018 г., ответникът И.Д.Г.
отправя искане до управителя на дружеството – работодател, да бъде освободен от
заеманата длъжност, с едномесечено предизвестие, което няма да спази, считано
от 10.12.2018 г. На молбата е поставена положителна резолюция.
Със заповед № 197/10.12.2018 г.
трудовото правоотношение на ответника е прекратено, на основание чл.326, ал.1 КТ. В заповедта е посочено, че на основание чл.220 КТ, работникът дължи на
работодателя обезщетение, в размер на една брутна заплата. На заповедта
ръкописно е изписан следният текст: „Получих заповедта, трудова книжка”.
Положен е и подпис.
Не е спорно между страните, че
ответникът не работи при ищеца считано от датата на прекратяване на трудовото
му правоотношение, а именно - 10.12.2018 г.
Видно от представен платежен фиш за
м. ноември 2018 г., ответникът получава основна заплата в размер на 510 лева.
Месечното му трудово възнаграждение е формирано, като освен основната заплата
са начислени и изплатени следните суми: 121 лева – премии; 14 лева – нощен труд
и 60 лева – ваучери за храна.
По искане на ищеца, по делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на която се установява,
че последният пълен отработен месец на ответника при ищеца, преди прекратяване
на трудовото му правоотношение, е м. ноември 2018 г., като брутното трудово
възнаграждение на И.Д.Г. за този месец, възлиза на сума в размер от 631 лева, в
т.ч. 510 лева – основна заплата и 121 лева – допълнително трудово
възнаграждение /премия/.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла
на чл.357 КТ, доколкото между страните е съществувало трудово правоотношение. Искът
черпи правното си основание от разпоредбата на чл.220, ал.1, чл.326, ал.1 и
ал.2 КТ. Същият е допустим, като ищецът е активно легитимиран да го предяви.
Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работник при ищеца, да
отговаря за заплащане на обезщетение за времето на неспазеното предизвестие при
прекратяване на трудовото му правоотношение.
За да се уважи предявеният иск, в тежест
на ищеца е да установи валидно трудово правоотношение между страните,
прекратяване на трудовия договор на соченото основание; срок и размер на
уговорено предизвестие; неспазване на последното от страна на ответника; размер
и изискуемост на претенцията. В тежест на ответника е да установи заплащане на
претендираното обезщетение или недължимост на същото.
Съгласно нормата на чл.326, ал.1 КТ, работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работодателя. С отправяне на предизвестие до ищеца, ответникът го уведомява, че
упражнява предоставеното му от закона право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение, което ги обвързва. В отправеното уведомление се съдържа точна
дата, от която работникът желае да не заема длъжността при ищеца – 10.12.2018
г., като изрично е посочено, че едномесечното предизвестие няма да бъде
спазено. Именно заявеното от страна на ответника намерение за неспазване срока
на предизвестието, сочи че неговото желание е трудовото му правоотношение да
бъде прекратено на посочената в молбата заповед – 10.12.2018 г., считано от
същата дата. Моментът на прекратяването на трудовото правоотношение е този,
който е посочила страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване
срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се
дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то
трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до
другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на
прекратяване на трудовото правоотношение /Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК, в производство по чл.290 ГПК/.
Уведомлението на ответника до ищеца достига
до знанието на последния, в деня на отправянето му, като в същия ден работодателят
издава заповед № 197/10.12.2018 г. за прекратяване трудовото правоотношение на
работника, връчена лично на последния. Между страните не съществува какъвто и
да е спор, относно датата, от която ответникът не работи при ищеца – 10.12.2018
г. – същата, на която е прекратено и трудовото му правоотношение. Заплащането
на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ не е елемент от фактическия състав по
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което възражението на
ответника, че трудовият му договор не е прекратен, тъй като обезщетението не е
изплатено е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на
чл.220, ал.1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение
с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
С трудовия договор е определено срокът на предизвестие да бъде 30 дни. Последният
започва да тече от следващия ден след получаването му, съгласно разпоредбата на
чл.326, ал.4 КТ. Страните не спорят, че в процесния случай отработникът не е
отработил нито един ден от предизвестието.
Като основа за определяне на
размера на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ следва да послужи полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено –
така чл.228, ал.1
КТ. Съгласно установената съдебна практика, това е последният пълен отработен
месец от работника/служителя. При данни, че последният пълен отработен месеца
на ответника при ищеца е м. ноември 2018 г., то именно този месец следва да
послужи за основа за изчисляване на дължимото обезщетение. Видно от
представения от ищеца фиш за полученото от него трудово възнаграждение за
м.11.2018 г., последното е в размер на 631 лева, в т.ч. – 510 лева – основна
заплата и 121 лева – премии, като последните представляват допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер. Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза сочи именно този размер на брутното трудово възнаграждение на
ответника, за м. ноември 2018 г.
Неоснователно се явява
възражението на ответника, че при изчисляване размера на обезщетението, в същия
следва да се включи само основната заплата, но не и допълнителните суми, които
са изплатени на работника. Видно от трудовия договор, представен по делото,
месечното трудово възнаграждение на ответника е формирано от основно трудово
възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, в размер на 0,6% на година. В мотивната част на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че от датата на сключване
на процесния трудов договор, до неговото прекратяване, ищецът е изплащал
ежемесечно на ответника брутно трудово възнаграждение формирано от основно
трудово възнаграждение и от премия. Изплащаните премии са с постоянен характер,
поради което, на основание чл.15, ал.2 Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, същите се считат за допълнително трудово възнаграждение и
следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ.
Ответникът не е отработил
нито един ден от срока на предизвестието, като именно неговото желание е било
този срок да не бъде спазен. Не са налице доказателства, че обезщетението по
чл.220, ал.1 КТ е недължимо или вече заплатено от работника. С оглед горното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен, но до размера от 631 лева, като
за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 645 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се следват сторените
разноски по делото, в общ размер на 541,97 лева, от които: 50,87 лева –
държавна такса, 148,70 - депозит за вещо лице и 342,40 лева – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от иска, ответникът
има право на сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 13,70 лева с вкл. ДДС.
Присъдените в полза на ищеца суми следва
да бъдат заплатени по следната банкова сметка – *** ***; BIC *** – „Р. Б.” АД.
По гореизложените съображения, Д.
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „С.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. „В.В.” №**, сумата от 631 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл. 220,
ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от 19.03.2019 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 631 лева до пълния
претендиран размер от 645 лева.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „С.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. „В.В.” №**, сумата от 541,97 лева, представляваща сторените разноски по
делото.
ОСЪЖДА „С.” ООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.” №**, с която против И.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 13,70 лева, представляваща сторените разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба, пред Окръжен съд Д., в двуседмичен срок от съобщаването.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: