Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 332 07.08.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети юли Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 304 по описа за 2018 година.
Настоящото дело беше образувано по повод искова молба
от ,,Токуда банк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1000, ул.,,Георг Вашингтон“ № 21, представлявана от
изпълнителните директори Мария Светославова Шейтанова и Анна П. Цановска -
Бонева, чрез пълномощник юрисконсулт Теодора Симеонова Делисивкова против М.П.Д.,
ЕГН **********,***, Г.Я.Д. с ЕГН **********,*** и П.Я.Д. с ЕГН **********,***,
с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците
солидарното съществуване вземането на ищеца, произтичащо от Договор за банков
кредит „Токуда стандарт“ № ****/ 25.01.2008 г., за следните суми: 15 524 (петнадесет хиляди
петстотин двадесет и пет) евро непогасена главница, 795.12 (седемстотин деветдесет и пет евро дванадесет евроцента)
договорна възнаградителна лихва за периода 20.12.2016 – 14.12.2017г., 1826.78 (хиляда осемстотин двадесет и
шест евро седемдесет и осем евроцента) дължима договорна лихва за просрочие
съгласно чл.3.6 изр.второ от договора за кредит, начислена за периода от
20.12.2016г. до 14.12.2017г.; 120.74
(сто и двадесет евро седемдесет и чети евроцента) лихва за забава, начислена за
периода от 15.12.2017г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху
непогасената главница от 12.01.2018г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира
присъждане и на съдебно - деловодните
разноски, направени в заповедното
производство в размер на 754.53 лв., както и разноските в настоящото
производство, в размер на 2314.53 лв. (заплатена държавна такса – 714.53 лв. и 1600 лв. юрисконсултско възнаграждение).
В исковата молба се твърди, че на 25.01.2008 г.
страните сключили Договор за банков кредит „Токуда стандарт“ № ****, по силата
на който ,,Токуда банк“АД предоставила на Я. Г.Д. банков кредит в размер на
95 000 евро, който е бил усвоен на
08.02.2008 г. За обезпечение изплащането на отпуснатия кредит, от Я. Д. и М.Д. е била учредена договорна ипотека в
полза на ищеца, обективирана в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от
30.01.2008г. по описа на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан под акт
№ *, том *, дело № *, рег.№ * от
30.10.2008г. в СВ към АВ - гр.Бургас върху следния имот: Ателие № *, находящо се в гр.Б., ул.“М.“ № *, идентичен с ателие
№ *, находящо се на пети и шести етажи на сградата, с
площ на първо ниво 75.29 кв.м., при граници на първо ниво: северозапад –
покривна конструкция, стълбищна клетка и второ ниво на ателие № *; североизток – ателие № * и калканен зид; югоизток – калканен зид и югозапад –
фасада към двора; с площ на второ ниво 47.48 кв.м., при граници на второ ниво:
северозапад – стълбищна клетка и първо ниво на ателие *; североизток – ателие № * и калканен зид; югоизток – калканен зид и югозапад –
фасада към двора, при обща площ на двете нива 122,77 кв.м., построена в дворно
място от 521.80 кв.м., съставляващо парцел V-4209, 4210 в кв.11 по плана на
комплекс В., гр.Бургас, при граници: от
двете страни – улици и парцел ІV и VІ, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Според договореното
в чл.3 от договора за кредит, длъжникът следвало да изплати дължимата сума по
кредита до 20.01.2018 г. на анюитетни вноски, включващи главница, лихва и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване. На 30.03.2009 г.
кредитополучателят Я.Д. е починал, поради което на основание 5 ал.1, чл.9 ал.1
и чл.60 ал.1 от ЗН, на 19.08.2014 г. между банката от една страна и М.Д., Г.Д.
и П.Д. в качеството им на наследници е бил сключен анекс № */ 19.08.2014 г., по силата на който тримата като
правоприемници са се задължили да отговарят солидарно за изпълнение на договора
за банков кредит. Договорен е бил нов погасителен план. Поради неизпълнение на
задълженията по договора, на 07.12.2017 г. банката е връчила нотариална покана
за доброволно изпълнение, която М.Д. е получила и за синовете си. Предоставен е
бил седмодневен срок за погасяване на натрупаните задължения, като последствие
от неизпълнението е заявено обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен
размер. С изтичането на срока на 15.12.2017г., е настъпила и предсрочната
изискуемост. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответниците, на 12.01.2018 г., ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист пред Районен съд –
Бургас, които впоследствие били издадени по ч.гр.д.№ 402/2018 по описа на
РС-Бургас (Заповед за изпълнение № 266/ 15.01.2018г.) за следните суми: 15 524 евро главница, 795.12 евро
договорна възнаградителна лихва, 1826.78 евро договорна лихва, 120.74 евро
лихва за забава, законната лихва върху главницата от 12.01.2018г. до
изплащането и 764.53 лв. разноски в заповедното производство.
В депозирания отговор на исковата молба, ответниците чрез процесуалния си представител, не оспорват
съществуването на облигационна връзка, възникнала по договора за кредит и
последващия анекс, но считат, че предявеният иск по чл.422 от ГПК би бил
основателен само ако кредиторът надлежно е упражнил правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Това не е направено. Нотариалната покана за доброволно
изпълнение съдържа твърдение за размер на просрочено задължение, което не е
било съобразено с последващи плащания към банката. Неясно е останало, какво е
имала предвид банката с „просрочена главница“ и „редовна главница“. Предсрочна
изискуемост не е настъпила, тъй като към 06.11.2017 г. не са били налице
обективни факти затова, оспорена е и твърдяната дата за настъпване на
предсрочна изискуемост. Не е налице и солидарност, тъй като покана е била
връчвана само на една от страните – М.Д.. Представените в заповедното
производство извлечения от счетоводните книги на банката, не представляват
документи, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи
кредита предсрочно изискуем.
В
допълнителната си искова молба, ищецът твърди,
че връчването на нотариалните покани е било извършено и на двамата ответници П.Д.
и Г.Д., чрез тяхната майка М.Д., която е поела задължение да им ги предаде –
чл.46 от ГПК. Ответниците отговарят солидарно предвид подписания анекс от
19.08.2014 г. Предсрочната изискуемост е настъпила с изтичането на
предоставения в нотариалната покана седемдневен срок или към 15.12.2017 г. Не
са представили доказателства по делото за платени суми, които да правят
изчисленията на дълга неточни. Достигането на волята на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, е доказано с други документи – нотариални
покани, а не с извлеченията от счетоводните книги. Същите съдържат минимално
изискуемите реквизити: информация за банковия кредит (номер, дата, страни),
претендирания общ размер на вземането, разбито по пера, за кой период се дължи,
дата на предсрочна изискуемост.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответниците не
депозираха отговор на допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния
си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като
основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-счетоводна
експертиза.
В съдебно заседание ответниците М.Д. и Г.Д. чрез процесуалния
си представител, изрази становище за неоснователност на предявените искове
поради всички изложени възражения.
Ответникът П.Д. не се яви в съдебно заседание, не
изпрати представител.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е
кредитор, предприел действия за принудително събиране на вземането си по
облекчения ред на заповедното производство, в което обаче длъжниците са подали
възражения. Искът е насочен срещу длъжниците по заповедното производство, за които
се сочи, че нарушават материални субективни права на ищеца, като неоснователно
отказват изпълнение на изискуемо парично задължение. Исковата молба
е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от
приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 402/2018 г.
по описа на РС-Бургас, издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение № */ 15.01.2018 г., съдът е уважил подадена молба за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в
исковата молба суми, както и за сумата
от общо 764.33 лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в
законовия срок са подадени възражения от ответниците. Производството по
настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на
възраженията. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1,
вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК и чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е бил сключен договор за банков кредит
„Токуда стандарт“ № ****, по силата на който ,,Токуда банк“АД предоставила на Я.
Г.Д. банков кредит в размер на 95 000 евро, който е бил усвоен на 08.02.2008 г. (л.7-9 по делото).
За обезпечение на кредита е била сключена договорна ипотека в полза на ищеца,
обективирана в нот.а. № *, том *, рег.№ *, дело № * от 30.01.2008г. по описа на
нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан под акт № *, том *, дело № *,
рег.№ 923 от 30.10.2008г. в СВ към АВ - гр.Бургас върху подробно описан
недвижим имот (л.10). С дата 08.01.2018 г. е била подадена молба от банката за
подновяване вписването на договорната ипотека (л.11-12). Според удостоверение
за наследници № 94-01-***/
25.08.2014г. издадено от община Бургас, починалият на 30.03.2009 г. Я. Г.Д. е
оставил наследници М.Д. – съпруга, Г.Д. и П.Д. – синове (л.13). С анекс № * от 19.08.2014 г. (л.14-15), наследниците на починалия
са били вписани като солидарни длъжници и са били променени условия по
договора, в т.ч. размера на погасителните вноски, а последната изравнителна
следвало да бъде направена на 20.01.2018 г. На 07.12.2017 г. е била получена
нотариална покана от ответницата М.Д. (л.16-17), че тримата наследници към
06.11.2017г. дължат главница в размер на 12 086.81 евро, 2171.04 евро
лихви и ако не платят в седмичен срок, банката щяла да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да претендира заплащане на цялата главница, както и
начислени лихви и разноски в посочени суми. Поради неплащане на дължимите суми, банката е подала
заявление пред РС-Бургас, било е образувано ч.гр.д.№ 402/2018г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, № 266/ 15.01.2018г. за сумата от 15 524 евро
главница, 795.12 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016 до
14.12.2017г., 1826.78 евро договорна лихва за просрочие за периода от 20.12.2016
до 14.12.2017г., 120.74 евро лихва за
забава за периода от 15.12.2017 до 11.01.2018г., законната лихва върху
главницата от 12.01.2018г. до изплащането й и 764.53 лв. разноски (л.20 по ч.гр.д.№
402/2018 г. по описа на РС-Бургас, приложено в цялост). Издаден е бил
изпълнителен лист за тези суми в полза на банката. С влязло в сила решение № ІІ-790/
26.04.2018г. по ч.гр.д.№ 581/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, въззивната
инстанция е оставила без уважение частните жалби от настоящите ответници против
цит.по-горе издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Според
заключението на вещото лице П.Б. (л.68-76), дължимите суми по договора към 12.01.2018
г. са: главница в размер на 15 524 евро; договорна възнаградителна лихва –
795.12 евро; лихва за просрочие – 1826.78 евро; мораторна лихва за забава за 28 дни за периода от
15.12.2017 до 11.01.2018г. – 120.74 евро. Вещото лице е посочило и общо
платените суми по договора, както и разпределението им от банката за погасяване
на задълженията.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност
на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Починалият
наследодател на ответниците Я. Д. е
усвоил одобрения кредит в размер на 95 000 евро еднократно на 08.02.2008г.,
установено и в заключението на вещото лице. Съобразно сключения договор за банков
кредит, Д. се е задължил да заплаща погасителни вноски според погасителен план.
Със сключването на анекс */ 19.08.2014
г., наследниците на починалия длъжник – М.Д., Г.Д. и П.Д., са се задължили да
отговарят солидарно за задълженията по договора, като е била уговорена нова
дължима месечна сума, гратисен период и нов краен срок за връщане на кредита. По
делото няма доказателства, че ответниците
са внесли каквато и да било сума след 15.09.2017 г. (изготвена таблица от
в.лице, графа „платени“). С преставането на плащане на погасителните вноски през
2017 г. (непосочено от коя дата в исковата молба, както и в заявлението до
РС-Бургас), банката е счела, че длъжниците следва да бъдат поканени в
седемдневен срок да заплатят посочени суми. Но така и не е приложено
доказателство, че банката е взела решение и е оповестила волята си да смята, че
кредита е станал предсрочно изискуем. Отправената до М.Д. нотариална покана
така е и озаглавена: Нотариална покана за доброволно изпълнение. Обявяването на
кредита е поставено под условие в бъдеще време, без изрично банката да е заявила,
че това условие е настъпило. С това съдът приема, че ответниците не са били
уведомени надлежно за волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което изявление трябва да предхожда подаването на заявление пред съда, застъпено
изрично и в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС,
ОСГК. Поради това и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователни са и част от останалите възражения на ответниците.
Твърденията за извършени плащания след м.септември 2017 г. не бяха подкрепени с
доказателства.
Предвид отхвърлянето на предявените искове, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, банката следва да заплати на ответниците направените
разноски, които са 150 лв. възнаграждение за вещо лице, като липсва приложен
списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ,,Токуда банк“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул.,,Георг Вашингтон“ № 21, представлявана от
изпълнителните директори Мария Светославова Шейтанова и Анна П. Цановска -
Бонева, чрез пълномощник юрисконсулт Теодора Симеонова Делисивкова против М.П.Д., ЕГН **********,***, Г.Я.Д.
с ЕГН **********,*** и П.Я.Д. с ЕГН **********,***, да бъде прието за
установено по отношение на ответниците солидарното съществуване вземането на
ищеца, произтичащо от Договор за банков кредит „Токуда стандарт“ № ****/
25.01.2008 г., за следните суми: 15 524
(петнадесет хиляди петстотин двадесет и пет) евро непогасена главница, 795.12 (седемстотин деветдесет и пет
евро дванадесет евроцента) договорна възнаградителна лихва за периода
20.12.2016 – 14.12.2017г., 1826.78 (хиляда
осемстотин двадесет и шест евро седемдесет и осем евроцента) дължима
договорна лихва за просрочие съгласно чл.3.6 изр.второ от договора за кредит,
начислена за периода от 20.12.2016г. до 14.12.2017г.; 120.74 (сто и двадесет евро седемдесет и чети евроцента) лихва за
забава, начислена за периода от 15.12.2017г. до 11.01.2018г., ведно със законната
лихва върху непогасената главница от 12.01.2018г. до окончателното й изплащане,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ,,Токуда банк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София 1000, ул.,,Георг Вашингтон“ № 21,
представлявана от изпълнителните директори Мария Светославова Шейтанова и Анна П.
Цановска - Бонева, чрез пълномощник юрисконсулт Теодора Симеонова Делисивкова да
заплати в полза на М.П.Д., ЕГН **********,***,
Г.Я.Д. с ЕГН **********,*** и П.Я.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 150 (сто и
петдесет) лв. направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: