Р
Е Ш Е
Н И Е № 13
гр. Шумен, 16.01.2020г.
Шуменският окръжен
съд в
открито заседание на дванадесети декември , през две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1. Зара Иванова
2. Соня С.
при
секретаря Силвия Методиева, като
разгледа докладваното от съдия Зара
Иванова В.гр.дело №432 по описа за 2019г. , за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №837/12.09.2019г. по
гр.д.№857/2019г. , Районен съд-Ш. е осъдил
П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Т.В.Р., ЕГН : **********,
с адрес ***, обезщетение за непозволено
увреждане, в размер на 3000 лева(три хиляди лева), сума представляваща
неимуществени вреди, в едно със законната лихва, върху главницата от 3000 лева,
считано от 22.04.2018г., до окончателното плащане, както и сумата от 400 лева, разноски в производството
пред ШРС. Ответникът П.К.В. е осъден да
заплати, по сметка на ШРС, сумата от 120 лева – държавна такса в
производството.
Решението е обжалвано от
ответника П.К.В., действащ ,чрез пълномощника си адв.К.Д.
от ШАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображение
. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това исковете да се отхвърлят изцяло или съдът да измени
размера на присъденото обезщетение като
го намали по справедливост.
Въззиваемият Т.В.Р.,
действащ ,чрез пълномощника си адв.Д.Д. от ШАК оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана
и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решението .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при наличието на
правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните , че
по НОХД № 310/2019г. по описа на
ШРС ответникът П.К.В., е признат, за
виновен, в това, че „…на 22.04.2018г., при условията на продължавано
престъпление извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, … като деянието му било съпроводено
със съпротива срещу орган на властта и се отличавало с изключителна дързост – блъскал,
ритал, държал се агресивно, псувал, заплашвал и обиждал полицейските служители
от РУ – Ш. – Т.В.Р. и Н.Р.К.…и деянието е извършено повторно…“. Видно от
приложената медицинска документация ищецът преживява емоционално спомена за
преживяното , като в хода на разговора става леко напрегнат и тревожен , налице
са данни за преживяна адаптационна реакция с продължителност от няколко
седмици. От показанията на разпитаният по делото свидетел Н.К., колега на ищеца се установява, че на 22.04.2018г. двамата посетили
адреса на който пребивавал ответникът, като това е станало във връзка със
служебните им задължения - по повод пререкания със съседите му , като по време
на проверката ответникът ги обидил и се държал агресивно бил в явно нетрезво
състояние и се наложило да го задържат. Качили ответника в служебната кола за
да го закарат в Спешното отделение на болницата ,като ответникът
пътувал с разпитвания свидетел на задната седалка. През цялото това
време ответникът не престанал да блъска , да се мъчи да ги рита, да ги псува и
да ги заплашва. Заплахите продължили и в Спешното отделение и в лекарският
кабинет като ги заплашвал ,че ще ги избие , ще ги изколи тях и семействата им.
По време на описаните действия в Спешното отделение имало много хора и това
поведение на ответника било пред тях. Поведението на ответника било
изключително агресивно и вулгарно . Изплюл се в лицето на ищеца.
Описаните показания изхождат от
очевидец, вярно е, че свидетелят е колега на ищеца и също по съдебен ред
претендира обезщетение по чл.45 от ЗЗД от същия ответник, но въззивният съд споделя становището изразено в обжалваното
решение, че няма основание да се приеме, че показанията не отговарят на
обективната истина. Те са последователни, логични и в унисон със събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил срещу
ответника искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за
заплащането на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на поведението на ответника , за
което той е осъден по силата на влязло в
сила споразумение, в размер на 3000лв.
, ведно със законната лихва считано от датата на деликта 22.04.2018г. до датата на предявяване на иска
24.03.2019г.
За основателността на исковете на
ищеца следва да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на
прекият причинител, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. По делото безспорно е доказано ,че ответникът
на 22.04.2018г., при условията на
продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, … като деянието му
било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се отличавало с
изключителна дързост – блъскал, ритал, държал се агресивно, псувал, заплашвал и
обиждал полицейските служители от РУ – Ш. – Т.В.Р. и Н.Р.К.…и деянието е
извършено повторно…“. Съобразно разпоредбата на чл.
300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца одобреното от съда Споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда, съобразно разпоредбата на чл. 383,
ал. 1 НПК. Установено по безспорен начин е
виновното противоправно поведение на ответника, в
резултат на което ищецът е претърпял
неимуществени вреди. Доказана е и
причинна връзка и причинна връзка между
деянията и претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което, съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за
обезщетяване на вредите причинени на
ищеца от ответника .
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то
цели да репарира болките ,страданията и другите нематериални последици ,
възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено
увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. В случая ищецът е претърпял редица негативни последици
от поведението на ответника ,който блъскал , ритал , държал се агресивно
,псувал ,заплашвал и обиждал ищеца и семейството му, към които били отправени закани,
включително и за сексуално насилие.
Ищецът изпитвал основателен страх са себе си и за детето си, преживявал
емоционално ситуацията в следващите
седмици, тревожел за неприкосновеността на близките си. Всичко
това е довело неминуемо и до причиняването на значителен психически стрес на ищеца
и редица негативни емоции и травма за продължителен
период от време. Съдът намира за неоснователно възражението изложено във въззивната жалба, че представените медицински документи
опровергават твърденията на ищеца, че е преживял твърдените емоционални
страдания. Фактът, че ищецът е потърсил медицинска помощ във връзка с
преживения инцидент една година след деянието по-скоро подкрепя тезата му , че
въпреки изминалия продължителен период от време, негативните изживявания не са
отшумели. Както правилно е посочил първоинстанционният
съд във връзка с твърдението на
ответника, че професията „полицай“
изисква от упражняващите ги „по високо ниво на търпимост“, липсва на
законово, обичайно, етично и въобще каквото и да е задължение на правоохранителните, правоприлагащите,
правораздавателните и които и да било органи на държавна власт, да търпят
грубо, обидно и цинично отношение към тях и то по време на изпълнение на
служебни задължения. Тези твърдения
единствено подчертават принципно циничното отношение на ответника към нормите
уреждащи обществения ред и лицата, на които е вменено задължение да го
поддържат.
Предвид гореизложеното и
съобразно преживяните от ищеца болки и
страдания и с оглед житейски
оправданото ,съдът приема ,че претенцията на ищеца за неимуществени вреди се
явява основателна и доказана за сумата от
3 000лв.
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от
22.04.2018г. - датата на деликта, когато е настъпила изискуемостта на вземането, съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД до 24.03.2019г.
Ето защо
решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а
депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Съобразно
изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , а на въззиваемият следва да се присъдят такива в размер на 400 за адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №837/12.09.2019г. по гр.д.№857/2019г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да
заплати на Т.В.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, деловодни разноски извършени
във въззивното производство в размер на 400
(четиристотин) лева- адвокатски хонорар..
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател : Членове: 1. 2.