Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1071

14.01.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                   2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Гергана Мазгалова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1175 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Областна дирекция на МВР Хасково, представлявана от Директора ст.комисар А. Ц. Г., подадена чрез пълномощника му гл.юрисконсулт С. С., против Решение №160/05.08.2019 г., постановено по НАХД №323 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година, с което е отменен Електронен фиш Серия К №….на ОДМВР  Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, за неуредените в закона случаи по отношение на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и други, се прилагал НК. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключвало по давност, когато не е възбудено в срок от две години, съгласно разпоредбата на закона към годината на извършване на нарушението. От друга страна, съгласно чл.81, ал.1 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване  се изключвало, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК – след изменението на чл.80, ал.1, т.5 с ДВ бр.26 от 2010 г. – три години. Следователно изтичането на давността на наложените наказания представлявало обстоятелство изключващо отговорността. В случая била наложена една глоба, възможността на лицето да бъде санкционирано се изключвала с изтичането на 4 години и половина срок от извършването на деянията. Нарушенията били констатирани на 08.11.2015 г., поради което абсолютната погасителна давност (в размер на 4 години и шест месеца) не била изтекла, същата изтичала на 07.05.2020 г. Така изложеното се подкрепяло и от Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОС на НК на ВКС и ОС на II колегия на ВАС. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде потвърден Електронния фиш, като издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила при издаването и връчването му, предвидени в ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба, С.А.М., чрез пълномощника си адв.Т. Б., представя писмено становище, в което моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №…. от 08.11.2015 г. на ОДМВР Хасково, с който на С.А.М. ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд е обсъдил в обжалваното решение възраженията на административно-наказаното лице за изтекла давност, като е обосновал изводите си, че същото не следва да бъде наказвано, тъй като е налице изтекла давност по смисъла на чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК. Въззивният съд е констатирал, че на 08.11.2015 г. по път Хасково – Димитровград С.А.М. е извършил вмененото му административно нарушение, за което му е издаден процесния Електронен фиш. Развил е съображения, че в конкретния случай са налице предпоставките на закона за изтичане на абсолютна давност, тъй като за глобата срокът е от 2 години, а дори и при прекъсване и спиране на този срок, той не може да бъде по-дълъг от 3 години, т.е. изтекъл е на 08.11.2018 г. и при липса на данни да е образувано дело за публично изпълнение, което да изключва нормата на чл.82, ал.4 от НК, Електронният фиш следва да бъде отменен. 

Така постановеното решение като краен резултат е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно.

Видно от събраните по делото доказателства, процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето с индивидуализирано автоматизирано техническо средство, е извършено на 08.11.2015 г. Издаденият по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП Електронен фиш за това административно нарушение, е връчен срещу подпис на 04.06.2019 г.

 В специалната нормативна уредба на Електронния фиш – чл.189, ал.4 до ал.11 от ЗДвП, в действащата към датата на извършване на нарушението редакция, няма регламентация относно давностните срокове, поради което на основание препращането на чл.189, ал.14 от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.

Съгласно чл.1 от ЗАНН, този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Доколкото в чл.34, ал.1, изр.второ и ал.3 от ЗАНН въпросите относно необразуването на административнонаказателното производство и прекратяването на образувано такова са регламентирани във връзка със сроковете за съставяне на акт за установяване на нарушението и за издаване на наказателно постановление, то тези срокове са неотносими към специфичното производство по издаване на Електронния фиш.

В процесния случай не следва да бъде обсъждана и т.нар. изпълнителска давност, уредена в чл.82, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, според която административното наказание не се изпълнява при изтичането на определени срокове, тъй като съгласно ал.2 на чл.82 от ЗАНН тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а в случая Електронният фиш не е влязъл в сила по смисъла на чл.189, ал.10 от ЗДвП, за да се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Предвид точка 2 от задължителното за съдилищата Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II Колегия на ВАС, цитирано и от районния съд, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. 

Съгласно посочената в Електронния фиш дата на извършване на административното нарушение – 08.11.2015 г., приложение намира уредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, в действащата редакция (изм.ДВ бр.26 от 2010 г.), според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението, респ. в процесния случай – административното нарушение. В процесния случай, при липса на достоверна дата на издаване на Електронния фиш, тази давност изтича на 08.11.2018 г., т.е. още преди Електронния фиш да е връчен на нарушителя. Като е приел, че с изтичане на давностния срок се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, районният съд правилно е приложил материалния закон.

Изложените в касационната жалба възражения за неизтичане на абсолютната давност са теоретично верни, но неотносими в случая. Изрично с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. по н.д. №96/82 г. на ОСНК на ВС е възприето, че за давността по чл.34 от ЗАНН се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 НК. Според чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В процесния случай обаче, още преди връчване на Електронния фиш е изтекла общата давност за административнонаказателно преследване, като няма никакви данни същата да е спирана или прекъсвана (вкл. с  действие на надлежните органи, предприето за преследване само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването), за да се обсъжда прилагането на абсолютната давност (от 4 г. и 6 мес.), регламентирана в чл.81, ал.3 от НК.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е отменен, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С приемането на тази изрична разпоредба следва да се счита отпаднало приложението на Тълкувателно решение №2 от 03.06.2009 г., постановено по т.д. №7/2008 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията и представени доказателства за направени разноски в размер на 400 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.4, във връзка с чл.228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати тези разноски в полза на ответника по касационната жалба.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №160/05.08.2019 г., постановено по НАХД №323 по описа на Димитровградския районен съд за 2019 година.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Х., гр.Х., бул.„България“ №.., да заплати на С.А.М., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.

                                                            

                                    

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

                                                                            2.