№ 282
гр. Пазарджик, 21.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220102725 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата Р. Б. Л. не се явява, редовно призована на посочения съдебен
адрес. За нея се явява адв. Ж., преупълномощен от адв.С. Ч., пълномощник на
ищцата, с представено по делото пълномощно и днес представено
преупълномощително.
Не се явява представител за ответното дружество ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД, редовно призовано.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
Явява се вещото лице д-р П. М., редовно призован.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото заявление от ответното
дружество, чрез пълномощника юрк. Я., с вх. № 4251/21.02.2023 г. със
становище за даване ход на делото, с поставени въпроси към допуснатите
свидетели, с поставени въпроси към двете вещи лица по допуснатите
експертизи. Взето е становище по същество на делото. Към заявлението е
приложено пълномощно на юрисконсулта подал същото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, тъй като ответното дружество е редовно призовано. Затова и в
отсъствието на негов представител и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК,
Съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Ж.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора на ответника.
Поддържам заявените от нас доказателствени искания. Водим двамата
допуснати свидетели - К. Ц. и В. Л.. Други доказателства няма да сочим.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 28.07.2019 г. на територията на община
Пазарджик, реализирано от застрахован при ответника-застраховател по
полица „ГО” водач, е причинена телесна повреда на ищцата Р. Б. Л.,
вследствие на което последната търпи имуществени вреди.
Твърди се, че обстоятелствата, при които е настъпило събитието, са
следните: На 28.07.2019 година, около 05:30 ч., водачът на лек автомобил
марка “Опел“, модел „Астра“ с ДК № РА **** ВХ - И. Н. Ч. - управлявал
превозното средство по главен път I-8 (посока от гр. Пловдив към гр.
Пазарджик), км 195+250 м - община Пазарджик. Водачът нарушил правилата
за движение по пътищата като не контролирал непрекъснато управляваното
от него МПС, отклонил се вляво, навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал удар с движещото се по нея МПС с д.к.№ РА**** ВТ. При
настъпилото ПТП била причинена телесна повреда на пътничката в МПС с
д.к.№ РА **** ВТ - Р. Б. Л..
Сочи се, че във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство №
915/ 2019 г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик и прокурорска преписка вх.
№ 2309/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - Пазарджик.
Сочи се, че с Присъда № 26003/16.09.2020 г. по НОХД № 353/2020 г. по
описа на ОС Пазарджик, изменена с Решение № 260010/09.02.2021 г. по
ВНОХД № 554/2020 г. по описа на АС Пловдив и потвърдена окончателно с
Решение № 119/03.06.2021 г. по н.д. № 391/2021 г. на ВКС, I н.о. Чемишев е
2
признат за виновен за реализираното ПТП и причинената на ищцата тежка
телесна повреда, която присъда се ползва със задължителната сила на чл. 300
от ГПК.
Твърди се, че вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена
причинна връзка с последното на ищцата са причинени тежки телесни
увреждания.
Твърди се, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при
форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на
което ще пострада ищцата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Твърди се, че в резултат на произшествието на ищцата били причинени
следните телесни увреждания: хемиперитонеум, хематом, травма на далака,
множество счупвания на ребра, открита рана на главата, мозъчно сътресение,
открита рана на носа, счупване на костите на носа, травма на лицевия нерв,
счупване на лопатката, множество охлузвания и психологически шок.
Проведени били оперативни интервенции - реплантация на скалп,
лапаротомия, резекция, спленектомия, сутура колон трансверзи, хемостаза,
лаваж и дренаж.
Твърди се, че ищцата била приета в болнично заведение за лечение в
периода от 28.07.2019 г. до 07.08.2019 г. Впоследствие лечението й
продължило с извършени прегледи в периода 07.08.2019 г. - 16.11.2021 г. от
личния лекар на Р. Л., а на датите: 18.01.2022 г. и 21.02.2022 г. - от лекари
специалисти - ортопед; хирург и невролог. И до настоящия момент Р. Л.
продължава своето лечение вследствие получените при ПТП увреждания и
все още приема медикаменти, предписани от лекуващите й лекари - вече
повече от 3 години след ПТП не е настъпило пълно възстановяване на ищцата
и такова не се очаква да настъпи.
Твърди се, че вследствие получените травми и проведеното оперативно
лечение, включващо и отстраняването на органи, настъпила пълна временна
неработоспособност у ищцата за периода от 28.07.2019 г, до 31.07.2020 г.
През тези период ищцата била напълно неработоспособна и не можела да
извършва никаква трудова дейност съобразно нейните умения и
3
квалификация. Ищцата преди ПТП е работела в сферата на селското
стопанство - тежък физически труд, свързан с работа на полето, работа на
открито при всякакви атмосферни условия, работа на слънце, включваща
продължително стоене на крака, продължително ходене и физически усилия
по прибиране на реколта, обработка на земеделска земя и друга
съпровождаща селскостопанска дейност. Ищцата станала напълно
неработоспособна и в продължение на една година въобще не могла да
изпълнява осъществяваната от нея до преди ПТП трудова дейност. Преди
ПТП ищцата полагала труд и работела гореописаната селскостопанска
дейност в някои месеци по силата на сключен трудов договор, а в някои
месеци и без сключен, тъй като в региона е масова практика наемането на
работници срещу заплащане в сферата на селското стопанство, дърводобива и
дребните услуги без сключен писмен граждански или трудов договор.
Работата била тежка, изисквала физическа издръжливост, често се работело
без работодателят да осигурява писмен трудов договор и да осигурява
работниците, но това била сред малкото възможности на ищцата да си
осигурява прехраната. Във времето извън активния селскостопански сезон
ищцата се занимавала с извършване на дребни битови услуги за физически
лица срещу заплащане, събиране на горски плодове, на гъби, в сферата на
дърводобива и др.
Твърди се, че след настъпването на ПТП ищцата вече не можела да
извършва тежката физическа работа на полето, която работела до преди
това. Тъй като нямала друга професионална квалификация и целият й трудов
опит бил в сферата на селското стопанство, предвид търсенето на
неквалифицирана работна ръка в района, ищцата нямала възможност да
работи нещо друго.
Твърди се, че пълната невъзможност за ищцата да полага труд
продължила до 31.07.2020 г. След тази дата ищцата се опитала да се върне
към трудовата си дейност в сферата на селското стопанство, но получените
травми не й позволявали да работи толкова дълго и толкова ефективно както
преди ПТП. Ищцата можела да работи като часове на ден по-малко от
половината от времето, което работела преди ПТП. Докато преди ПТП
ищцата можела да работи по 8-10 часа на полето на всякакви метеорологични
условия, то сега ищцата успява да работи не повече от 3-4 часа на ден, при
това с големи усилия, има нужда от повече почивки през работното време, а
4
част от по-тежката физическа работа, свързана с повдигане и носене на тежки
предмети останала напълно непосилна за нея. Като цяло работо‐
способността на ищцата била на 40% от физическия капацитет, който имала
до преди инцидента. Работодателите все по-рядко се съгласявали да я вземат
на работа и все по-често й удържали от надника заради неефиктивната
работа. Когато успявала да се мобилизирала и да се напрегне да работи на
пълен работен ден, това толкова я изтощавало, че не й позволявало на
следващите ден или два да извършва почти никаква дейност.
Твърди се, че преди ПТП от трудова дейност по сключен трудов
договор или без трудов и граждански договор ищцата реализирала месечен
доход, равен на поне минималната работна заплата за страната. С този
доход ищцата се издържала и осигурявала прехраната си и тази на
семейството й. След ПТП в периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2020 г. ищцата
била напълно лишена от месечен доход поради пълната невъзможност да
работи, а в периода от 01.08.2020 г. до настоящия момент ищцата успява да
реализира едва около 40% от месечния доход, който е била реализирала
преди ПТП. Тези вреди ще бъдат търпени неограничено във времето за в
бъдеще.
Твърди се, че за периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2020 г. претърпяната
вреда - пропусната полза от нереализиран доход от трудова дейност - бил в
размер на минималната работна заплата за страната или общо 7 680 лв. За
периода от 01.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
претърпяната вреда - пропусната полза от нереализиран доход от трудова
дейност - бил в размер на минималната работна заплата за страната или общо
9 810 лв. Вредата, която ищцата сигурно ще продължава да търпи за в
бъдеще е в размер на 426 лв./месец.
Твърди се, че активният възстановителен период продължил около 5
месеца. Още по време на болничния престой ищцата имала нужда от помощ и
обслужване в хигиенен и битов план. Първоначално след изписване от
болницата ищцата била поС.но на легло, придвижването било изцяло
невъзможно. Постепенно започнала да се изправя и да стъпва с чужда
помощ и с помощни средства. Имала нужда от поС.ни грижи и обслужване,
от помощ за преобличане, посещаване на баня и тоалетна, имала нужда някой
да й готви, чисти, да й купува лекарства, да я води на прегледи. Ищцата в
5
продължение на 5 месеца имала нужда от болногледач, помощник и
придружител.
Твърди се, че тази функция в живота на ищцата изпълнявала К. М. Ц. -
нейна съседка. В продължение на общо 5 месеца през 2019 г. и 2020 г. тя се
грижила за ищцата - полагала всички необходими грижи, помагала за
ежедневните дейности като хранене, къпане, преобличане, помагала за
посещение на баня и тоалетна, помагала за раздвижването и рехабилитацията.
За положените грижи ищцата е заплатил на К. Ц. възнаграждение в размер на
4 800 лв. - определено по средни пазарни цени за услугата придружител и
болногледач за района. За плащането били съставени писмен договор и
разписки. Цитира се съдебна практика.
Твърди се, че лек автомобил марка “Опел“, модел „Астра“ с ДК № РА
**** ВХ, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има
сключена застраховка „ГО” в „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, полица №
BG/06/11 **********, валидна от 11.05.2019 г. до 28.08.2019 г., което
ангажира отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за обезщетяване
на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че във връзка с претърпените вреди ищцата е подала пред
застрахователя доброволна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение с вх. № 94- С-146/07.06.2022 г. С писмо с изх. № 0-92-
8750/01.07.2022 г. застрахователят е отказал плащане, което поражда правния
интерес за ищцата от предявяването на настоящите искове по съдебен ред.
Сочи се, че по силата на постановените Решение № 260115/15.07.2021 г.
по т.д. № 56/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, Решение №
260130/28.09.2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик и Решение №
245/19.05.2022 г. по в.т.д. № 912/2021 г. по описа на Апелативен съд -
Пловдив между ищцата и ответника съществува сила на пресъдено нещо
относно виновното и противоправно причиняване на увреждането от страна
на застрахования водач, вида на причинените увреждания на ищцата,
причинната им връзка с механизма на ПТП, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП и неоснователността
на наведеното от застрахователя възражение за намаляване на обезщетението
поради съпричиняване. Тези въпроси считаме за разрешени със сила на
пресъ дено нещо по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени
6
вреди, поради което молим да обявите същите за ненуждаещи се от
доказване в настоящия процес.
С оглед разпоредбата на чл.127 ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка
на ищцата.
Искането към съда е да осъди ответника „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД да заплати на Р. Б. Л. сумата от 4 800 лв., представляващи обезщетение
за имуществени вреди (разходи за болногледач), причинени от застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
водача на л.а. с д.к.№ РА **** ВХ при ПТП от 28.07.2019 г. за периода: от
28.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
Моли съда да осъди ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на Р. Б. Л. сумата от 7 680 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради пълна временна
загуба на работоспособност вследствие ПТП от 28.07.2019 г., причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач за периода от 28.07.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата;
Моли да осъди ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати
на Р. Б. Л. сумата от 9 810 лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди (загуба на доход) претърпени, поради частична загуба на
работоспособност вследствие ПТП от 28.07.2019 г., причинено от застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач за периода от 01.08.2020 г. до датата на исковата
молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
Моли съда да осъди ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да
заплаща ежемесечно на Р. Б. Л. сумата от 426 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди (загуба на доход) претърпени поради
частична загуба на работоспособност вследствие ПТП от 28.07.2019 г.,
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите водач за периода от датата на исковата
молба до настъпване на юридически факт, от значение за изменение на
7
размера на задължението или за отпадане на основанието за плащане, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от първо число на месеца, за
който се дължи обезщетението.
Претендират се направените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител,
с който не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Не се оспорва настъпването на процесното ПТП. Не се оспорва и
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования
в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД водач. С влязла в сила присъда по НОХД №
353/2020 г. на ОС - Пазарджик, е установено, че вина за настъпване на
процесното събитие има и водачът на застрахования в „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД лек автомобил.
Оспорват се настоящите искове, като недоказани и прекомерно
завишени по размер.
Оспорва се обстоятелството, че ищцата е претърпяла описаните в
исковата молба пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на доход, поради
временна неработоспособност, както и разходите за болногледач. Твърди се,
че ищцата не е претърпяла загуба на доход, доколкото същата не се е
намирала в трудово правоотношение към момента на събитието и не е
претърпяла твърдените загуби. Към исковата молба няма приложени каквито
и да е доказателства, от които да се обоснове извода, че ищцата е реализирала
доход от трудова дейност, респективно да е спряла да реализира такъв
вследствие на процесното събитие. В тази връзка се твърди, че не е налице
пропусната полза за ищцата. В условията на алтернативност, се твърди, че
дори и да е налице загуба на доход, същата не е в резултат на процесното
ПТП.
Оспорва се иска за разходи за болногледач. Твърди се, че с оглед
получените от ищцата телесни увреждания, същата не е имала необходимост
8
от болногледач. Твърди се, че пострадалата Р. Л. е имала обективната
възможност сама да се обслужва в битов план и в тази връзка разходът за
болногледач не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди
се, че претенцията е недоказана.
Оспорва се иска за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на
трудов доход за бъдещ период, поради частична загуба на работоспособност.
Оспорва се твърдението, че ищцата е претърпяла такива вреди.
В условията на евентуалност, се оспорват исковите претенции и по
размер.
Оспорва се твърдението, че вина за настъпването на вредоносния
резултат има единствено и само водачът на процесния лек автомобил. Счита
се, че за настъпването на събитието е допринесло и обстоятелството, че
пострадалата Р. Л. е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на
изискванията на Закона за движение по пътищата. В тази връзка, на
основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се счита, че размерът на
определеното обезщетение следва да бъде намален с приетия от съда процент
на съпричиняване.
Оспорва се и предявения иск за лихва върху главницата.
Неоснователността на иска за присъждане на главницата по исковата молба
води до неоснователност и на иска за присъждане на лихва.
Искането към съда е да отхвърли иска срещу „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД като неоснователен и недоказан.
Претендират се направените от ответното дружество разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Не се възразява срещу приемането на приложените с исковата молба
доказателства.
Възразява се срещу искането на назначаване на съдебно-икономическа
експертиза с така поставените въпроси, като се счита същата за неотносима
към предмета на настоящия спор.
Възразява се срещу искането за изслушване на свидетели. Счита се, че
поставените въпроси не следва да се доказват със свидетелски показания.
Сочи се, че ищцовата страна не сочи кои свидетели ще разпитва, в какво им
9
качество, каква е връзката им и ищцата, като по този начин се нарушава
принципа на равнопоставеност в процеса, доколкото е накърнено правото на
защита на ответното дружество.
Не се възразява срещу искането за допускане на СМЕ.
Към отговора на исковата молба е приложено пълномощното на
юрисконсулта подал същия.
С определението под № 2529/08.12.2022 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните. Указал е разпределението на
доказателствената тежест в производството, а именно по реда на чл. 154, ал. 1
от ГПК.
АДВ. Ж.: Не възразявам по доклада.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищцата и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата К. Ц. и
В. Л..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СИЕ, ИЗГОТВЕНА
ОТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.. Заключението е депозирано от вещото лице при
спазен срок по чл. 199 от ГПК.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 47 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам
изготвеното от мен писмено заключение. По четвърта задача от експертизата,
по отношение на изследването на пазара на услугата „помощник
придружител и болногледач“ и в заключението е посочено, че в случая той е
свободен, като наемането на частни лица за извършване на услугата
обикновено се извършва от домакинства, които в повечето случай не
10
регистрират трудови договори или данни за такива трудови правоотношения,
поради което договореностите остават такива между тях, не се регистрират и
не е възможно да ги ползваме за изходни данни. По отношение на
регистрираните данни, то такива са налични единствено със сключените от
общините договори за личен асистент – помощник, чийто функции се
припокриват в известна част с длъжността „болногледач и помощник“, като
заключението е изготвено на база на данните за възнаграждение на общините
за такава длъжност, които са минимална работна заплата. Не са изследвани
търговски дружества. Изследвани са отношения за наемане на лице от лице,
сделка между физическите лица. Дали има дружества и каква е цената на тези
дружества вече е фирмена услуга, не касае наемането на лице от друго лице.
Там и калкулацията на услугата следва да е друга, поради различни видове
разходи, дори и конкуренция между тях, така че ако смятате случая за
идентичен би могло да се потърсят данни за дружества, но услугата ще се
предлага от дружеството, а не от лице.
На поставения от ответното дружество въпрос отговарям, че такъв не е
бил поставян при определянето на задачите, не е изследван и съответно не
може да бъде отговорено.
АДВ. Ж.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Ще имам искане за допълнително заключение по отношение на въпроси № 1
и 3 от заключението, като ще моля да бъде назначена допълнителна СИЕ,
която да отговори на 1 и 3 въпрос от настоящата експертиза, като изследва
реалната пазарна цена на предоставена услуга „болногледач“ от реално
съществуващи търговски дружества, по определени от тях ценоразписи.
Запознах се с някои примерно изброени дружества и ценоразписи в интернет
и установих, че такива са публикувани и може да бъде направено такова
изследване с допълнителна експертиза. Считам, че отговора, който е дала
експертизата към настоящия момент не може да даде необходимите отговори,
нужни за решаване на делото, доколкото сметките са направени на базата на
това, колко би струвала тази услуга, ако се предоставя чрез общината или
чрез службите за социално подпомагане. Докато ищцата няма право на такава
услуга чрез общината или чрез службите за социално подпомагане. Ако
имаше право на личен асистент той щеше да бъде заплащан съответно по
някои от тези програми. Ищцата реално няма такова право, тъй като не
попада сред лицата, регламентирани в закона. Моля да бъде допуснато
11
допълнително заключение. В този смисъл представям молба за изложеното.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че заключението на вещото лице Л.
ще следва да бъде прието като доказателство по делото.
За основателно съдът намира искането на пълномощника на ищцата за
допускане на допълнителна СИЕ, която да отговори на днес поставените от
ищцовата страна въпроси в депозираната молба. Счита, че изясняването на
тези обстоятелства е от значение за правилното изясняване на делото от
фактическа страна. Освен това искането е направено във връзка с
депозираното днес заключение на СИЕ, така че е процесуално допустимо.
По изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението, изготвено от
вещото лице М. Л. по допуснатата СИЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
нея справка-декларация в размер на 300 лв., която сума да се изплати на
вещото лице от бюджета на съда, предвид това, че експертизата е по искане
на ищцата, която от своя страна е освободена от внасянето на такси и
разноски по настоящото дело.
ДОПУСКА да бъде изслушано по делото допълнително заключение на
СИЕ, за отговор на поставените от ищцовата страна въпроси в днес
депозираната молба от пълномощника на ищцата.
ПРИЕМА приложените към молбата на ищцата, депозирана днес,
разпечатка от ценоразписи на посочените в молбата дружества публикувана
на интернет сайтовете им, както и другите писмени документи описани в тази
молба, които да бъдат взети предвид от вещото лице при изготвянето на
допълнителното заключение.
Вещото лице Л. напусна съдебната зала с разрешението на съда.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СМЕ, ИЗГОТВЕНА
ОТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р П. М.. Заключението е постъпило в срока по чл.199
от ГПК.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Д-Р П. М. М. – на 64 години, българин, български гражданин, женен, с
12
висше образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Обещавам да дам вярно заключение.
Поддържам изготвеното от мен писмено заключение. По отношение на пети
въпрос от заключението, главоболието като симптом е достатъчно често
срещан, не е специфичен и е симптом на много заболявания. Имаме един
медицински документ в периода след 01.08.2020 г. и това е амбулаторен лист
от извършен преглед от ДКЦ „София Мед“ от невролог на ищцата, където е
записано, че тя се оплаква от главоболие. Аз съм отговорил на този въпрос, че
е предписано лечение, но не е предписано нищо друго, с цел уточняване
характера на главоболието и евентуалната му връзка с претърпяната травма.
Ако говорим за главоболие като късна проява на черепно мозъчната травма,
то влиза в един симптомен комплекс, в който се включват различни най-често
дискретни прояви, които изискват доказване. Затова съм записвал, че не са
направени такива опити в този период с компютърна томография, ЕЕГ и
консултации съответно, които категорично да свържат този симптом с
претърпяното ПТП. Ако се направи такова изследване първо трябва да има
достатъчно основания за това, т.е. да са налице и други оплаквания при нея,
за да се търсят и други прояви на една черепно мозъчна травма, която
определена по медицинските критерии е била от лека към средна степен.
Посочил съм в отговорите на предишните въпроси обичайния оздравителен
период при този вид травма. Главоболието, което от своя страна при черепно
мозъчна травма може да бъде ранно или късно, в зависимост от това кога
дебютира като симптом и е посттравматична проява, обикновено при тази
травма отзвучава за 6 месеца. Ние имаме при тази пациентка бедно
медицинско досие, защото тя е здравно неосигурена и съответно е извън
здравната система в обичайния й вид, т.е. всички медицински прегледи и
изследвания са правени платени. Ако ме питате каква точна анамнеза има,
това е единствено, върху което можем да стъпим, тя не съобщи за наличието
на хронични заболявания. В анамнезата и разпита, които направих, тя в
момента на прегледа дори не споменава за такива оплаквания. Оплаква се от
болки в кръста. Попитах я защо е осъществила прегледа в ДКЦ „София Мед“.
Тя ми каза, че там има добри специалисти. Има назначено лечение от
13
колежката в „София Мед“. Тя е дала медикамент, който повлиява на
симптоматиката, но няма данни да е давано направление или нещо устно,
което да не е изпълнено от ищцата.
На вещото лице се поставиха въпросите на ответника от молбата му
постъпила днес:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: На първата част от въпроса на ответника
отговорих преди малко. По отношение на болките в кръста, при ПТП-то тя е
получила счупване на три ребра – 6-то, 7-мо и 8-мо вляво. Като резултат от
ПТП-то нямаме данни за увреждане на прешлените на гръбначния стълб в
поясната област, включително на междупрешлените дискове, които биха
обусловили една такава симптоматика. По отношение на ребрените фрактури
– да, те са източник на силна болка особено при обръщане, опити за
движение, кашляне, дори при по-дълбоко дишане, но в сроковете, които съм
посочил като оздравителен процес. По отношение на болките в кръста, между
другото разпитвах ищцата и в тази посока, тя до тук има шест бременности и
шест раждания. Може да има някаква патология, разбира се натоварването на
гръбначния стълб е голямо. Но говорим за две различни зони. Значи травмата
е на ниво 6-то, 7-мо, 8-мо ребро. Тук говорим за болки в кръста, което
преведено на медицински език значи болки в поясната област.
Санаториално лечение действително ищцата не е провеждала. Тя не е
била насочвана за такова. Личният лекар, всъщност той има практика в
Ракитово, при който тя е била на периодични прегледи и той знае съС.ието й,
по отношение на ръката й е предписвал раздвижване вкъщи. Показвал й е как
да направи съответните упражнения. Това е често практикувано и не е
медицинска грешка. Характерът на счупванията при нея са: първо по
отношение на счупването на ребрата - рехабилитацията няма никакво
отношение. Тя не помага на зарастването, нито влияе на оздравяването. Там
няма имобилизация. По отношение на слезката, също няма нужда от никаква
рехабилитация. Има преустройство на организма, настъпва преустройство,
най-общо казано заместване на липсващия орган, описал съм го, но това не
става с физикална терапия. Бих могъл да отговоря и по същия начин за
черепно мозъчната травма. Няма рехабилитация, която да повлиява на това
страдание. Може при тежките черепно мозъчни травми, когато има засягане
на паметта и други функции да се назначи, но там се прави друга
14
рехабилитация. В този случай - не. Обобщено мисля и приемам, че тя не е
била насочена за санаториално лечение. Единствено само по отношение на
счупването на лопатката може да има рехабилитация, но тя е провеждала
упражнения вкъщи и там движенията са възстановени.
Пострадалата е получила тежка и съчетана травма. От една страна е
черепно мозъчна, след това травма на гръдния кош със счупване на ребра,
травма на корема с разкъсване на слезката с кръвоизлив, отделно лопатка
счупена. Общото съС.ие, всички тези увреждания, които казваме в
съвкупност, водят до това. Отделно тази жена е претърпяла тежка операция,
т.е. има и тежка оперативна травма, защото оперативния разрез през цялата
коремна стена е била в оперативна рана, с дренажи на корема и т.н.
Естествено е, че един толкова пострадал човек през първите дни от изписване
от болницата не може да се обслужва. Дори кръвозагубата влияе на
устойчивостта въобще, на способностите. Тя е имала нужда от помощ в
ежедневните дейности – къпане, придвижване, обръщане в леглото,
транспорт и т.н. Отговорът е всички.
От разговора, който водих с ищцата няма лекарски препоръки, които да
са били препоръчани и да не са изпълнени. Аз я попитах, тъй като след
дехоспитализацията известно е, че тя има право на два контролни прегледа, в
рамките на един месец, в хирургичното отделение на МБАЛ Пазарджик и я
попитах по отношение на свалянето на конците, кога е осъществено, в кой ден
е осъществено, кой е извършвал превръзката, сваляне на конците и тя всичко,
което е било предписано го е изпълнила.
АДВ. Ж.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението, с изключение на
5-ти и 6-ти въпрос от същото, които оспорвам и ще искам назначаване на
повторна експертиза, само по 5-ти и 6-ти въпрос, тъй като считам, че са
налице противоречия между даденото заключение от вещото лице и
обективното съС.ие, при което симптоми като главоболие, загуба на слезка и
т.н. по никакъв начин не се отразяват на работоспособността на ищцата. А и
от постановените две съдебни решения от предходното дело, което е водено
със застрахователя е констатирано, че ищцата вследствие на претърпяното
ПТП е получила вследствие на тези увреждания трайно намаляване на
нейната работоспособност, които са се отразили в негативен план, вкл. и за
посочения от вещото лице период по въпрос 5-ти и 6-ти от заключението.
15
Считам, че това противоречие следва да бъде проверено с повторна
експертиза само по 5-ти и 6-ти въпрос от първоначалната такава.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: По отношение на първите две експертизи, ако
има противоречия, то те са там. В първата експертиза е определен един
възстановителен период от два, три месеца. Във втората се твърди, направена
значително по-късно, че повлияват тези неща по някакъв начин, не пълно и се
говори общо взето с епитети. Когато говорим за загуба на слезка, аз съм
посочил, ако пострадалата беше представена на ТЕЛК, тя щеше да получи 30
% загуба на работоспособност за една година от травмата по Приложение 1
към чл. 63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Това е трайното
увреждане никой не го оспорва. По отношение на останалите травми
неработоспособността се води като временна и се покрива с болничните
листове за периодите, които съм посочил.
СЪДЪТ счита, че вещото лице д-р М. е отговорил пълно и обективно на
поставените му задачи към експертизата. Заключението е компетентно
изготвено. Освен това, вещото лице даде допълнителни разяснения по
поставените въпроси в днешното съдебно заседание, с оглед на което съдът
счита, че заключението ще следва да бъде прието като доказателство по
делото.
На вещото лице ще следва да се определи възнаграждение в
съответствие с представената от него справка декларация, а именно 400 лв.,
която сума да се изплати от бюджета на съда, с оглед обстоятелството, че
експертизата е допусната по искане на ищцата, която е освободена от такси и
разноски по настоящото производство, предвид предмета на спора.
СЪДЪТ счита също така за своевременно заявено оспорването на
ищцовата страна на заключението на вещото лице по т. 5 и т. 6 от същото.
Оспорването е направено по време на изслушването на заключението на
вещото лице, поради което съдът счита, че няма пречка да се приложи
разпоредбата на чл.200 ал.3 от ГПК и да се допусне изслушване на друго
вещо лице по задачите поставени под №5 и №6 към СМЕ.
По изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице д-р П. М. по
16
допуснатата СМЕ като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
него справка-декларация в размер на 400 лв., която сума да се изплати на
вещото лице от бюджета на съда.
На основание чл. 200, ал. 3 от ГПК ДОПУСКА да бъде изслушано
заключение от друго вещо лице по въпросите под № 5 и № 6, поставени от
ищцовата страна към допуснатата СМЕ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото д-р Б. П..
Възнаграждението на вещото лице ще бъде определено след
представянето на справка декларация и заплатено от бюджета на съда
предвид предмета на спора.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА ИМ, КАКТО
СЛЕДВА:
К. М. Ц. – родена на 20.01.1973 г. в гр. Ракитово, живуща в гр. Ракитово,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с основно
образование, безработна, Р. Л. е снаха на моята сестра. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Ц.: Ние на катастрофата бяхме заедно. Починалият ми е син.
След катастрофата Р. беше два, три дни в кома. Влезнах вътре, я видях. След
като я изписаха отидох у тях и четири, пет месеца бях при нея. Прибирах се за
три, четири часа и пак отивах, че имам семейство и аз. Чистех, готвех и
лекарства й давах, че децата й бяха малки. Р. живее с мъжа си и децата. Р.
има 6-7 деца. В къщата при тях живеят само Р. мъжа й и децата. Когато ходех
готвех, превръзки правех, лекарства й давах. Децата помагаха. Мъжът й
ходеше на работа да изкарва някой лев да ги изхрани. Така беше 4-5 месеца.
Като се прибра от болницата Р. беше на легло, на памперси. Момичето й ми
звънне „лельо, ела че мама не може да стане“. Бях поС.но с нея. Тя направи 4
месеца и започна да се предвижва малко. Тогава тръгнах на работа. Момичето
й и мъжът й започна да чисти и готви и досега момичето чисти, защото тя не
може да вдига тежко. Преди катастрофата Р. работеше с нас в с. Труд.
17
Работехме зеленчук – чушки, домати, патладажани. Работехме осем часа.
ПоС.но беше с нас. Работата се състоеше в това, че беряхме зеленчуци и ги
сортирахме. Ние живеем в Ракитово и всеки ден пътуваме до Труд на работа.
Пътувахме всеки ден. Закарахме я един два, пъти, тя не може да се наведе,
боли я главата от слънцето, корема я боли и не може да работи и не може да й
плащат. За два, три часа не може да й плащат. Съпругът ми вика „повече няма
да я докарваш, защото не може да работи и да изкара 8 часа“. За тези грижи
които полагах за нея тия 4-5 месеца, които не съм била на работа, тя ми даде
към 5 000 лв. Благодарна съм много.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Р. Л. – родена на 04.06.2004 г. в гр. Велинград, живуща в гр.
Ракитово, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, Р. Л. ми е
майка, безработна. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Л.: Когато стана катастрофата видях майка ми за първи път
когато я изписаха от болниците. Не беше в добро съС.ие. Имаше удар в
главата, мозъчна травма, имаше болки в корема и както разбрах имаше и
изкаран далак. За гледането й ми помагаше К.. С нея сме съседки, защото аз
бях малка и не се наемах да й помагам, затова тя ми помагаше. Катастрофата
беше на 27.07.2019 г. и бях на 14 години и леля К. ми помагаше да я водя до
тоалетна, гледаше я, къпеше я. Готвеше на братята и сестрите ми. И аз й
помагах. Майка ми миналата година си получи обезщетението и й даде
някаква част от сумата и даде пари защото тя не можеше да ходи на работа и
беше безработна и гледаше майка ми. Затова тя й беше обещала някаква част,
но не знам колко точно – 4 - 5000 лв. Ние живеем в къщичка. Татко живее
там, аз, майка и братята и сестрите ми. Ние сме 6 деца. Имам по-голям брат,
който беше тогава на 16 години когато стана катастрофата. От момичетата аз
съм най-голяма. Когато майка се прибра от болницата в къщи първите дни не
можеше да ходи, да се справя сама, нито да се обслужва. Първите шест
месеца не можеше нищо да прави, затова ни помагаше леля К.. След шестте
месеца започна да се възстановява. Не можеше да вдига тежко. То и сега не
може. Водехме я до тоалетна. Преди да стане катастрофата майка ми ходеше
18
на повикване в полето – полска работа, работеше по 8-12 часа с баща ми.
След катастрофата не ходеше вече на работа, защото вече не я искат. Тя
работи два, три часа и се уморява и трябва да седне да си почива, затова вече
никой не я иска на работа.
СЪДЪТ докладва постъпилото писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик, с вх. № 2961/07.02.2023 г., с което уведомяват съда, че в ИС на
НАП има подадено уведомление и регистриран трудов договор на лицето Р. Б.
Л. за периода от пет години преди датата на процесното ПТП – 28.07.2019 г.
Към писмото са приложени Справка актуално съС.ие на действащи трудови
договори за Р. Б. Л., за периода от 01.07.2014 г. до 28.07.2019 г. и Справка за
всички подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за Р. Б. Л. през периода
01.07.2014 г. до 28.07.2019 г.
АДВ. Ж.: Запознат съм. Да се приеме писмото от ТД на НАП- Пловдив,
офис Пазарджик.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с вх. №
2961/07.02.2023 г., ведно с приложените към него справки.
СЪДЪТ счита, че делото ще следва да бъде отложено за друга дата за
изслушване на допуснатото допълнително заключение към СИЕ, както и за
изслушване заключението на другото вещо лице по въпросите 5 и 6,
поставени към СМЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.04. 2023 г. от 13:30 за която
дата и час ищцата уведомена чрез пълномощника си.
Ответното дружество уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица М. Л. и д-р Б. П..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:31 часа.
19
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20