Решение по дело №1741/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20201320101741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

     

 

 Р Е Ш Е Н И Е № 547

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин, 10.12.2021г.

 

       Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:  

   

       Председател : Тодор Попиванов  

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1741 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е брачен иск, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, от А.Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***.  

         Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на сключен между страните на 13.08.2016г. граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 0367/13.08.2016г., изд. от Община Столична, обл.София, от който имат родено детето: В. Ж. Ж., ЕГН **********. Поддържа се от ищцата, че няколко месеца след сключването на гражданския брак, отношенията между страните се влошили; ответникът я обиждал и изгонил от квартирата, в която живеели в гр.София, като ищцата с детето се преместили в гр.Видин, а ответникът заминал да живее в Англия; че първоначално изпращал по 400 лева издръжка за детето, а в последствие спрял да дава издръжка.  

Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак, сключен между страните с развод по вина на ответника. Претендира предоставяне на родителските права върху роденото от брака на страните дете, определяне на лични контакти с другия родител съгласно закона, заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 400 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба и издръжка считано една година преди завеждане на иска. Не се претендира предоставяне на семейно жилище, както и издръжка между съпрузите за в бъдеще време. Съпругата иска възстановяване на пред – брачното си фамилното име - Ангелова. Претендира пресъждане на разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал писмен отговор чрез назначения си особен представител, с който заявява, че искът е допустим, а в съдебно заседание – че е основателен, но не по вина на ответника; оспорва по размер иска за пресъждане на издръжка.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателствата в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили на 13.08.2016г. граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 0367/13.08.2016г., изд. от Община Столична, обл.София, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си. Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0099, изд. от Община Варна, обл.Варна, страните имат родено едно дете В. Ж. Ж., ЕГН **********.

Видно от регистрационна карта в Д „Бюро по труда“ – Видин, ищцата има качеството на лице, търсещо работа.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че детето В. се отглежда от майката, която му е осигурила подслон, храна, дрехи и обувки според възрастта, пола и сезона, както и достъп до образователната и здравна системи. Детето има обособен кът за детски игри и забавления, че хигиената е на ниво и условията за подходящи за отглеждането на дете;  че майката е започнала работа на 4 – часов работен ден в пицария „Буона“.

Разпитаният по делото свидетел М.С. установява, че откакто се оженили страните не били в добри отношения; че първоначално ответникът полагал грижи за детето, а в последствие преустановил; че изпратил 400 лева преди година или две за някакъв празник, като заминал за Англия, където работи, както и че била свидетел на телефонен разговор, при който ответникът отказал издръжка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за прекратяване на гражданския брак, сключен между страните е основателен и доказан: Установената фактическа обстановка – че страните се намират в дълготрайна фактическа раздяла - обуславя липса на общи имуществени и неимуществени отношения между съпрузите. Установи се също, че раздялата между страните трае сравнително продължителен период от време – повече от 3 години и че не може да се очаква заздравяване на брака им. Относно причините за разстройството на брака, съдът намира, че същото е причини, за които и двамата съпрузи отговарят. Не се събраха доказателства за изключителна вина на ответника, въпреки твърдението на ищцата. Страните и не ангажират доказателства в тази насока. Издръжка между съпрузите за бъдеще време не следва да се пресъжда, тъй като нито една от тях не претендира такава. С оглед на обстоятелството, че ищцата иска възстановяване на фамилното си име преди брака, като нейно право – следва да се уважи. Предвид липсата на претенции за предоставяне на семейно жилище, съдът не е сезиран с искане по  чл. 56, ал. 1 от СК, поради което също не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид установеното, че ищцата полага грижи за отглеждането и възпитанието на роденото то брака на страните дете, то родителските права върху него следва да бъдат предоставени на майката, което е в интерес на детето, видно от констатациите на социалния доклад – че детето се отглежда и възпитава от майката, при която живее и която е създала подходящи условия за това. На детето следва да се определи издръжка в размер на 250 лева месечно, платима от бащата, като при определянето й съдът взе предвид, че непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от неговата майка, от които бащата е освободен, както и че няма данни ответникът да не е работоспособен и да има алиментни задължения към други лица. Издръжката следва да се пресъди и за една година преди завеждане на иска, тъй като по делото се установи само едно плащане, което по същността си няма характера на заплащане на ежемесечна издръжка на дете поради инцидентния си характер, като и че плащането е за предходен от претендирания период.

Относно режима на лични отношения между детето и другия родител, съдът намира, че следва да постанови традиционния такъв, претендиран с исковата молба.

Разноски на страните не следва да се пресъждат, тъй като и ищцата и ответникът не са направили такива.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                          Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между А.Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сключен на 13.08.2016г., за което е съставен акт за граждански брак № 0367/13.08.2016г., изд. от Община Столична, обл.София, като ОБЯВЯВА, че вината за разстройството на гражданския брак е на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху детето В. Ж. Ж., ЕГН **********, на неговата майка и законен представител А.Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето да е при неговата майка и законен представител.

ПРЕДОСТАВЯ режим на лични отношения между бащата Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и детето В. Ж. Ж., ЕГН **********, като бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа на същия ден без преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да й го връща по местоживеенето й.

Семейно жилище – не се предоставя. 

Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг за бъдеще време.

Постановява след прекратяване на гражданския брак съпругата А.Т. Ж., ЕГН **********, да носи пред – брачното си фамилното име А.  

ОСЪЖДА Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на детето си В. Ж. Ж., ЕГН **********, издръжка в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.09.2020г., ведно със законната лихва при забава – платима чрез майката на детето А.Т. Ж., ЕГН **********, както и сумата общо в размер на 3000 /три хиляди/ лева, издръжка за минало време – за периода от 29.09.2019г. до 29.09.2020г.

ОСЪЖДА Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати държавна такса върху пресъдената издръжка в размер на 360 лева и окончателна държавна такса в размер на 20 лева, в полза на РС - Видин.

ОСЪЖДА А.Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати окончателна държавна такса в размер на 20 лева, в полза на РС - Видин.

Постановява предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК по отношение на пресъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му  страните.

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: