РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 212 по описа за 2019 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от ищците
Л.В.Д. и П.Е.Б., чрез пълномощник, срещу ЗК“***“АД със седалище
гр.София.Твърдят, че при ПТП на 06.07.2018 г., причинено виновно от
застрахования при ответника водач Г.Л.Г., управлявал л.а. „***“ с рег.№***, в
гр.Плевен, на кръстовището, образувано от ул.“***“ и ул.“***“, нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което изгубил контрол над
автомобила, напуснал пътното платно и се ударил последователно в метално
заграждение и дърво, като в резултат на ПТП на ищците са причинени телесни
повреди.Съгласно чл.380 КЗ пострадалите са предявили претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, но същият е отказал да
изплати обезщетение, видно от писмото от 27.12.2018 г.В резултат на процесното ПТП Л.Д.
е получила следните травматични увреждания:Контузио капитис ет корпорис.Комоцио
церебри.Фрактура корпус вертебре Л5.След инцидента на 06.07.2018 г. е приета по спешност в Клиниката по Неврохирургия към
УМБАЛ“Д-Р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, където е проведено медикаментозно лечение и
е изписана на 09.07.2018 г.При
изписването е назначено медикаментозно лечение за дома, дадени са препоръки за
ЛОР, да носи лумбостат за 90 дни и контролни прегледи в болницата и препоръки
към ОПЛ-да следи общото и неврологично състояние на пациента.На 10.09.2018 г. при прегледа от специалист
психиатър е поставена диагноза „Тревожно-депресивно разстройство.Разстройство в
адаптацията след психотравмен момент“ и й е назначена медикаментозна
терапия.Вследствие на уврежданията ищцата е била лишена за дълъг период от
време от обичайния си начин на живот, трябвало е да спазва постелен режим и се
е нуждаела от чужда помощ.Преди процесното ПТП е била активно и здраво момиче, на 19 години, но
след инцидента животът й е напълно променен.Към момента пострадалата не е
възстановила получените телесни увреждания, а освен болките е изживяла и силен
психологически стрес, който ще остане за цял живот в съзнанието й.В резултат на
процесното ПТП е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 820.34 лв. за
закупуване на лекарствени средства, консумативи, заплащане на прегледи.В
резултат на процесното ПТП пострадалата П.Б. е претърпяла следните травматични
увреждания:тежка ЧМТ.Фрактура крании регио фронто базалис импресионата, ет
темпоралис синистра.Фрактура ос назалис.Фрактура максиле ле Форт
ІІ.Пневмоцефалия.Контузио церебри.Фрактура хумери синистра.Фрактура улне
синистра.След инцидента е била доказарана в безсъзнание в СПО-Плевен, а след
това приета по спешност за оперативно лечение в Клиника по неврохирургия към
УМБЛА „Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен.Проведени са и две оперативни
интервенции.При изписването е назначено медикаментозно лечение за дома, дадени
са препоръки.На 18.07.2018 г. е извършено изследване на слуха-аудиограма, при
което е установено звукопроводно намаление на слуха вдясно в степен към
практическа глухота.На 26.07.2018 г. поради оплаквания от двойно виждане е
прегледана от специалист офталмолог и е поставена диагноза хиперметропия и е
предписана терапия.На 01.08.2018г. пострадалата е прегледана от
специалист-лекар по дентална медицина, като е установено-фрактура на 42, 41,
32, 31, 11 зъб, болезненост на 32.Съгласно амбулаторен лист от 10.08.2018г. е
установена начална костна консолидация на фрактурата на улната и е свалена
имобилизацията, като е назначена терапия.Изготвени са амбулаторни листове на
14.08.2018 г. и на 11.09.2018 г. е поставена диагноза Фрактура хумери
синистра.ОМ фрактура улне синистра.Контрактури придружаващи заболявания и
усложнения:парезис н.фациалис син.Според амбулаторен лист от 06.11.2018 г. е
поставена диагноза Счупване на горния край на раменната кост (хумерус).Посттравматична артроза на други
стави.Впоследствие е издаден и амбулаторен лист от 13.11.2018 г.Във връзка със
становища от 17.12.2018 г., на 25.02.2019 г.П.Б. е приета за оперативно лечение
в Клиника по неврохирургия към ВМА-МБАЛ София.Изписана е с окончателна диагноза
Травматичен дефект на базата на черепа и лицевите кости.Следоперативна
назоликворея и придружаващи заболявания:Тиреоидит на хашимото.На 13.03.2019 г., видно от
амбулаторния лист, е установена псевдоартроза.На 03.10.2018 г., видно от амбулаторния
лист, й е поставена диагноза:Посттравматично стресово разстройство и е
предписано лечение.Вследствие на инцидента на ищцата са причинени множество
телесни повреди, претърпяла е три оперативни интервенции, предстоят още, лишена
е била от обичайния си начин на живот, преди инцидента е била активно момиче,
на 19 години, което е трябвало да бъде студентка първи курс, но се е наложило
да пропусне една година.Към настоящия момент не е възстановена от получените
телесни увреждания, изживяла е и силен психологически стрес.Ищцата П.Б. е
претърпяла имуществени вреди в общ размер на 9 131.57 лв., които разходи са
направени за закупуване на лекарства, медицински изделия, извършени
електропроцедури и лечение.Прави се искане да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата Л.Д. сумата от 150 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и
сумата от 820.34 лв. за причинените й имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства и консумативи,
заплащане на прегледи; на ищцата П.Б. - сумата от 800 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, както и сумата от 9 131.57 лв. за причинените й
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на
лекарствени средства, медицински изделия, извършени електропроцедури и лечение,
като претендират и законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
13.07.2018 г. - датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3 КЗ във вр.
чл.430, ал.1 КЗ до окончателното изплащане, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА с ДДС.
Депозиран е отговор на исковата
молба от ответника ЗК“***“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник.На първо
място оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено по причина на
виновното поведение на водача на лекия автомобил Г.Г., като оспорва твърдяния
механизъм на настъпилото ПТП.Счита, че за вредоносния резултат (травмите, получени от
пострадалите) е допринесло
обстоятелството, че същите като пътници в МПС, в нарушение на чл.137а от ЗДвП,
не са използвали обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, като
навежда довод за принос на ищците за настъпване на вредоносния резултат, като
на основание чл.51, ал.1 ЗЗД се прави искане обезщетението за неимуществени
вреди на увредените лица да бъде намалено.Оспорва причинно-следствената връзка
с настъпилото събитие и получените травматични увреждания, както и твърденията
за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и
твърденията по отношение на периода, през който са търпени.Оспорва и
твърдението, че ищците не са се възстановили напълно.Оспорва размера на
предявените искове, като счита, че са прекомерни и не кореспондират с принципа
за справедливост с оглед на чл.52 ЗЗД.С оглед наличието на съпричиняване, на
основание чл.51 ЗЗД обезщетенията следва да бъдат намалени.Оспорва изцяло
претенцията за присъждане на лихва като неоснователна.Оспорва и необходимостта
от претендираните разходи за
обезщетяване на имуществени вреди, а на самостоятелно основание, в случай, че
се установи съпричиняване от страна на ищците, то същото е основание за
намаляване на размера на обезщетенията на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Представена е от ищците допълнителна
искова молба по чл.372 ГПК, като се оспорват всички възражения на ответното
дружество като неоснователни и недоказани.1.Неоснователно се оспорва от
ответника вината за настъпването на ПТП на водача Г.Г., както и механизма на ПТП.Налице
е влязла в сила присъда по НОХД № 2692/2018 г. по описа на ПлРС, като се
позовават на чл.300 ГПК; 2.Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците; 3.Неоснователни са
оспорванията и по отношение на
получените от ищците увреждания, които са следствие на процесното ПТП и
наличието на причинна връзка между тях; 3.Неоснователно се оспорват и
претендираните размери на обезщетение за причинените на ищците неимуществени и
имуществени вреди; 5.Неоснователно е твърдението на ответника за недължимост на
лихви за забава, поради това, че ищците не били представили необходимите
документи по застрахователната претенция, като се позовават на чл.429, ал.1,
т.1 КЗ, чл.107, ал.1 КЗ и чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 КЗ и чл.498 КЗ.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба от
ответника.Поддържа се становището, изразено в отговора на ИМ.Поддържа
оспорването на механизма на ПТП.Поддържа оспорването изцяло на предявените
искове на неимуществени вреди по основанието им и с оглед на предявения размер.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна.
На 06.07.2018 г. в гр.Плевен на
кръстовището, образувано от ул.”***” и ул.”***” настъпва ПТП.
По делото е приложена влязлата в
сила присъда по НОХД № 2692/2018 г. по описа на ПлРС.
Не e спорно, че е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника по отношение на автомобил с рег.№*** със срок на валидност една
година, считано от 19.01.2018 г. до 19.01.2019 г.
Предявените искове от ищците Л.Д. и П.Б.
са допустими, тъй като съгласно чл.380 КЗ на 30.11.2018 г. те са предявили
претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника ЗК”***”АД
със седалище гр.София и са представили всички документи, с които разполагат, но
застрахователят е отказал да изплати обезщетение.
От заключението на ВЛ д-р Т., както и от
първата КСМАТЕ, които съдът възприема като обективни и компетентни в тези
части, се установява, че ищцата П.Б. (пътник на задна лява седалка) е получила следните увреждания -
съчетана механична травма: глава-черепно мозъчна и лицева травма (отоци и кръвонасядания по лицето,
разкъсно-контузна рана в лявата челна област с подлежащо многофрагментно
счупване на челната кост, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и проникване
на въздух в черепната кухина, счупване на лявата слепоочна кост, на носните
кости и горната челюст-тип Льо Фор ІІ.пирамидална фрактура с почти напълно
отделяне на средната част на лицето от черепа, набиране на кръв в пазухите на лицевите
кости-хемосинус, мозъчна контузия); крайници-счупване на лявата раменна кост (открито, с рана) и на лявата лакътна кост, а на
ищцата Л.Д. (пътник на
задна дясна седалка)-съчетана
механична травма: глава-черепно –мозъчна травма (оток в дясната теменна област,
мозъчно сътресение); гръбначен
стълб-многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен; генерализирана
контузия-натъртвания и охлузвания по тялото и крайниците.По отношение на ищцата
П.Б. е налице и счупване на пет зъба.
На ищцата П.Б. по спешност е извършена висококвалифицирана медицинска
намеса - черепно-мозъчна операция с почистване на костни фрагменти и оформяне
на костен дефект, повдигане на кости, шев и пластика на твърдата мозъчна
обвивка.Докарана в безсъзнание в УМБАЛ-Плевен, с разкъсно-контузна рана на
челото, лява мишница, като няма хронично
заболяване, за което да приема медикаменти.На 09.07.2018 г. е извършена втора
оперативна намеса - открито наместване с вътрешна фиксация на счупената лява
мишечна кост, като е изписана на 16.07.2018 г.
В резултат на счупването на черепната
основа и притискането на мозъчната тъкан ищцата има смутено виждане, смутен
слух, лекувани са петте счупени и травмирани зъба, липса на обоняние.
Лечението на счупванията на кости на
лявата ръка е продължително и не съвсем успешно - забавена консолидация на
костните фрагменти на лакътната кост-наложена нова имобилизация за 30 дни, с
контрактура-ограничено движение на съседните стави.
На 17.12.2018 г. съгласно становище на
специалист УНГ, след извършен амбулаторен преглед, е установена:Видима
асиметрия, дължаща се на хлътване на средния лицев етаж праг в областта на
инфраорбиталните ръбове двустранно и корена на носа; Изкривена носна преграда;
степен до почти пълна непроходимост десен външен слухов проход, като мнението
на специалиста е, че се нуждае от планови оперативни интервенции в областта на
инфраорбиталните ръбове, външен нос и носна преграда и външен слухов проход в
дясно плюс естетични оперативни интервенции.
Съгласно становище на специалист по
неврохирургия от 17.12.2018 г. въз основа на извършени прегледи е установено
следното:дефект на черепа в ляво фронтално с ангажиране на веждния ръб;
вторична ликворея от лявата ноздра, налагаща неотложна оперативна интервенция
за превенция на менингит, като затварянето на черепа ще бъде извършено в планов
порядък.
На 27.02.2019 г. е извършена
операция за възстановяване на костния
дефект с чужда материя, пластика на твърдата мозъчна обвивка.
На 13.03.2019 г. след преглед от
специалист ортопед –травматолог и изследвания е установена псевдоартроза на
хумерус, като е предписана терапия-оперативно лечение на ляв хумерус в планов
порядък след подобряване на общото състояние от черепномозъчната травма.
От консултите със специалист УНГ при
подходящ момент се налага оперативна намеса в областта на лицето за корекция на
асиметрията, евентуално лечение на V черепно-мозъчен нерв (обонятелен такъв), счупените и разместени носни
кости, според СМЕ, а при ортопед се налага оперативно лечение на лъжливата
става.
От контролен преглед от неврохирург от
20.02.2020 г. е видно, че е налице подутина и зачервяване в челна област с
болезненост и хипестезия в областта на н.олфакториус.Хипотрофия на мускулатурата
на лява мишница.
Към 20.02.2020 г. оздравителният процес,
след тази тежка черепно-мозъчна травма, не е завършен.Предстоят още оперативни намеси,
както и по отношение на външния вид на ищцата, заради травмата не само на
мозъчния череп, но и на лицевите кости, тъй като са счупени скули, горна
челюст, зъби.Първо трябва да се възстанови черепа, но не може да се даде
прогноза за възстановяването на обонянието и слуха.Ищцата продължава да търпи
болки и страдания, а като остатъчни явления е болката в областта на счупените
кости при промяна на метеорологичните условия - т.е. рязка промяна на времето.
Посочените медикаменти, ползвани при
лечението, са във връзка с уврежданията, резултат на процесното ПТП.
Ищцата Л.Д. е лекувана от 6 до 9.07.2018 г., като при
изписването е предписано постелен режим 45 дни носене на лумбостат/корсет/ за
90 дни.Освен разстройство на здравето, временно опасно за живота, е причинено и
трайно, поне за 6 месеца затруднено движение на снагата, заради счупеният 5
поясен прешлен, което е наложило пазене на леглото 45 дни / с всичките
неудобства при такова състояние и такъв режим/ и след това още толкова със
затруднено движение и поради поставен „лумбостат”, за да се предпази счупеният
прешлен от разместване.По време на лечението в болницата и след това в къщи
пострадалата е търпяла сериозни болки и страдания, както и това състояние
поради пазенето на леглото.При рязка промяна на времето ищцата ще търпи болки и
страдания в мястото на счупения прешлен.При прегледа на 20.02.2020 г. от
неврохирург няма данни за остатъчни явления или усложнения.
Направените разходи са по повод на
лечението.
ВЛ от СМЕ е пояснил, че ищцата Л.Д. е
имала загуба на съзнание при приемането и е била за кратко време в кома, която
кома е временно опасно за живота.
В хода на събраните в настоящето
производство доказателства съдът счита, че при ищцата Л.Д. е налице мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието, временно опасно за живота, като
пострадалата е изпаднала в безсъзнание, макар и кратковременно, което е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От заключението на ВЛ доц.д-р Ч.-Т.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че ищцата Л.Д. страда от Смесено тревожно депресивно разстройство
от 2016 г. приема редовно антидепресант от групата на СИСТ.Състоянието й е било
в терапевтична ремисия до лятото на 2018 г., когато след процесното ПТП
психичното й състояние й се влошава.Тя става отново напрегната, започва да
плаче, появяват се идеи за безперспективност, зачестяват състоянията на
повишена тревожност, стягане на мускулите, усещане за недостиг на въздух и
сърцебиене.Стресът, преживян при инцидента, води до екзацербация на
тревожно-депресивното разстройство и зачестяването на състоянията,
характеризиращи се с повишена тревожност и интензивни сомато-вегетативни
изживявания при точно конкретна ситуация, а именно пътуване с автомобил.В
резултат на проведеното лечение към момента на прегледа ищцата страда от
Смесено-тревожно разстройство, в терапевтична ремисия и ситуативно повишена
тревожност при пътуване с автомобил.
От заключението на ВЛ доц.д-р Ч.-Т.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че ищцата П.Б. след инцидента е била в състояние на Остра стресова
реакция (F43.0 по МКБ -10), а след овладяване на Острата
стресова реакция при нея се наблюдава Разстройство в адаптацията (F43.2 по МКБ-10).
От заключението на ВЛ д-р К., неоспорено
от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява,
че ищцата П.Б. боледува от Автоимунен тиоредит, която диагноза важи след
ПТП.Стресът, било то остър или хроничен, в резултат на претърпяното ПТП и след
това, по време на преживените множество хирургически интервенции, е важен, но
не решаващ фактор, отключващи автоимунния процес в щитовидната жлеза.Не могат
да се изключат и съпътстващите инфекции по време на и след претърпените
оперативни процедури.Разстройството в секрецията на хормоните TSH, T4 и пролактин, повлияват
стресовите ситуации при П., както и обратното-стресът може да задълбочи
разстройството в секрецията на съответните хормони.
От заключението на съдебно
психологична-психиатрична експертиза, изготвена от ВЛ доц.д-р Ч.-Т. и А.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че реакцията на остър стрес при ищцата П.Б. не е с ендокринен
генезис.Разстройството в адаптацията при нея не може да бъде обяснено с
хормонален дисбаланс.Преживяният остър стрес е повлиял както на психичните,
така и ендокринологичните промени.
От заключението на КСМАТЕ, изготвена от
ВЛ инж.И. и доц.д-р Л., неоспорено от страните, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че процесният автомобил *** е снабден с
триточкови колани за всички седящи места.По свидетелски показания Л.Д. е била с
поставен колан.Получените от нея увреждания са резултат от удари в средната
дясна колона, вътрешна стена на задна дясна страница и дясна част на
облегалката на предна дясна седалка, както и от преогъване на тялото.Тези
увреждания могат и биха се получили и при поставен предпазен колан.По отношение
на ищцата П.Б. вещите лица са посочили, че уврежданията са разположени предимно
отляво и по предната повърхност на лицето и главата, получени при странично
движение на тялото и удар/удари в
елементи на купето на колата, както и напред с травмиране в предната
седалка.Черепномозъчната травма при П.Б. може да бъде причинена както от удар в
ляво стоящите части на купето на автомобила (дори и при поставен колан), така и от удар в предните
седалки, както и от съчетанието им.
Представена е епикриза от УМБАЛ”Д-р
Г.Странски”ЕАД-Плевен, КИБ, се установява, че П.Б. е приета на 14.10.2020 г. и
е изписана на 26.10.2020 г. с окончателна диагноза: пневмококов
менингит.Постъпила е в много тежко общо състояние, с изразена психомоторна
възбуда, в кома.След 12 дневен престой в клиниката е изписана с клинично и
параклинично подобрение, с добри за съответната възраст жизнени показатели, без
непосредствен риск за живота и здравето й по отношение на настоящето
заболяване.
В тази насока ВЛ доц.д-р Л. е посочил, че
менингитът е причинен от стрептокок.Имало е данни, че е боледувала преди това
от някаква простуда, а при нея има „ликворея”-изтичане на ликвор, което се
приема като състояние, което създава постоянна опасност за живота и е основание
да бъде прието като такова, че е входна врата за инфекции.Пневмококите ги има
навсякъде, но връзката тук е пряка между това изтичане на ликвор, което е
резултат на черепно-мозъчната травма, и развитието на менингита и тя ще го има
този проблем доста дълго.
За изясняване на релевантните по спора
обстоятелства са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката А.Ц.,
майка на ищцата П.Б., се установява, че са научили за ПТП на 06.07.2018 г. и в
спешното отделение е видяла децата втренчени, може би в безсъзнание.При всяко
надигане ищцата е повръщала кръв.Разбрали са, че е с тежка черепномозъчна
травма и е била вкарана в операционната.След операцията са им обяснили, че се е
наложило отваряне на челото, премахване на кости и раздробени дефекти, при
което се е установило, че има разкъсване на твърдата мозъчна обвивка.На 09.07.2018
г. е била организирана и операцията на предмишницата в ортопедията, с
почистване на костния дефект и са й поставили пластина с девет винта.След това
е върната обратно в нервохирургията, където е следвало да продължи
антибиотичното й лечение и наблюдението й.Имала е фрактурирани зъби и разкъсана
горна уста, едно изкривяване на цялото лице, асиметрията е била видима.Казвала
й е, че я вижда двойна.След това е
трябвало да я заведат в къщи.След махането на превръзката, ги е шокирала
обръснатата й глава до средата, белегът, който минава през челото и хлътването
му и са виждали пулсациите отвътре на съдовете.Храненето е било със сокове със
сламка или пасирана храна.П. изобщо не е спяла нощно време, през деня е била в
полусънно състояние, трябвало е да я обслужват цяла нощ.В къщи е ходила
подкрепяна от майка си постоянно до тоалетната, да я изкъпе.Започнала е и
обилна ликворея-ликвореята е мозъчна течност, която излиза от носа.Проведена е
6-часова операция във ВМА, като са поставили имплант, но изкривените синуси,
носът и ухото, с което се е оказало, че не чува, няма как да се възстановят с
тази операция.Проф.Романски им е обяснил, че при отварянето и повдигането на
мозъка двата черепномозъчни нерви са тотално откъснати и няма как да се
възстановят и тя няма да има обоняние, т.е. да помирише парфюм, цвете, бебе, ще
разчитат единствено на вкусовите рецептори.След прибирането в къщи са започнали
да изтичат капки от носа и са се върнали в болницата, като са сложили дрен в
гръбначния стълб, за да се намали налягането, като и до сега има изтичане на
такъв секрет.Преди ПТП се е занимавала с публична дейност, конкурси за красота,
била е решила да запише да учи право, но след инцидента са решили, че правото е
доста тежка специалност и са решили да я заменят с по-лека.За нея не е имало
8-ми декември, сбъдната мечта, фотосесии, тъй като е имала договор с „***”,
била е рекламно лице на календара им за една година.Към настоящия момент не
става за фотосесия.Имала е склонност да пише есета, печелила е награди, включително
и първи награди на конкурси.Има и награда по математика, рисувала е.Завършила е
с хубав успех и добре си е изкарала матурите.Поради фрактурата на лицевите
кости очите й са хлътнали-едното око е по-малко от другото, има видима
асиметрия както в очите, така и във веждите.Устната е разкъсана, белегът й на челото няма как да
се скрие.Кожата, която е над импланта, не страства с него, подвижна е.Има
загрозяване.Асиметриите на лицето не вижда как биха могли да бъдат
коригирани.Летенето със самолет й е абсолютно забранено.Реална възможност да
продължи със снимките няма.Слухът няма как да се възстанови без операция.Целият
лечебен процес не спира от момента на ПТП.Започнала е да кара шофьорските
изпити, но не се е явила на изпит.Страхува се да се вози на задната седалка,
вече няма желание да кара кола.Има двойно виждане с лявото око.Има синини на
таза, в левия хълбок, този крак се схваща сега.П. не спи нощем, заспива
сутрин.Приятелите са се оказали и доста малко.
От показанията на свидетелката Боряна Д.,
майка на ищцата Л.Д., се установява, че са научили за инцидента и са отишли в
Бърза помощ, а дъщеря й не е била в съзнание, дори дни след това е говорела
несвързани неща.Имала е счупен прешлен, ударена глава, ръцете й са били целите
сини.Била е една седмица в болницата й майка й е била с нея като придружител.Л.
не е трябвало да се движи изобщо, била е със счупен прешлен.След това е
трябвало три месеца да лежи в къщи на легло, без да мърда.Постоянно е
получавала някакви кризи.Било е като гледане на малко бебе-на пелени, на
памперси, хранели са я.След това е започнала леко да сяда, да прави по една-две
крачки.Болките й в кръста са били неописуеми.Носела е корсет, който не е
трябвало да сваля, не е могла да прави нищо сама, имала е рани от
корсета.Някъде година след инцидента е възвърнала нормалния си начин на живот,
постоянно е пиела обезболяващи.Искала е да следва медицина, но не е станало
това, което е имала желание.Работела е към една софийска фирма за модели, много
са я харесвали, имала е договор към тази агенция, изкарвала си е много добри
доходи.След случая е нямало как да ходи да се снима, напълняла е драстично, не
може да тренира заради болките.Тя е атрофирала, корсета си го носи още, защото
я боли гърба и кръста.След този случай й се е преобърнал живота, психически
също.Преди ПТП-то е била жизнено момиче, танцувала е, играела е, била е
гимнастичка.Сега е затворена, няма хъс, има постоянно някакви болки, уплашена е
от коли и от всичко.До настоящия момент не се е възстановила напълно.
От показанията на свидетелката Л.М. се
установява, че инцидентът е станал с „ВМW” и първото, което е видяла, че и
главата на П. между двете седалки.Л. е била с колан, П. е била без
колан.Дръпнала е седалката и Л. се е хвърлила на земята, получила е някакъв
гърч, сама си е била свалила колана.
От показанията на свидетеля Д.Д. се
установява, че живее отсреща в кооперацията и в нощта на съня си е чул страшен
удар.Видал е, че един автомобил се е забил в едно дърво и излиза пушек.Първото
момиче - свидетелката М. е била до автомобила и я пренесъл до входа на училището.На
второто момиче, което е стояло зад нея, също е помогнал да излезе.Третото
момиче е било отзад на задната седалка между двете предни седалки в свита поза (ембрионална) - главата й е била наведена
надолу и не е имала никакви реакции, не е била контактна.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират
като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени
впечатления от ПТП,
лечебния и възстановителен период след настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищците.
Съдът приема за установено следното от
правна страна.
Предявени са пряк иск по чл.432 КЗ и
чл.86 ЗЗД за застрахователно обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди от пострадали лица при ПТП срещу
застраховател на „ГО на автомобилистите” на виновния водач, като се претендира
и обезщетение в размер на законната лихва от 13.07.2018 г. - датата, на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр.
чл.430 КЗ до окончателното изплащане.
Претендираното право (застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди ) произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от
виновно и противоправно деяние на лице - виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, от
което деяние са настъпили неимуществени вреди (болки и страдания) от посочените увреждания, както
и имуществени такива.
Предявените искове от всяка от ищците за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди са доказани по
основание с оглед на
влязлата в сила присъда на наказателния съд съгласно чл.300 ГПК.
В случая е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП-06.07.2018 г., по силата на което
ответникът е поел задължение да обезщети увреденото при използването на
процесния застрахован автомобил трето лице.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че на ищцата Л.Д.
са причинени следните травматични увреждания: съчетана механична травма: глава-черепно –мозъчна
травма (оток в дясната теменна област,
мозъчно сътресение); гръбначен
стълб-многофрагментно счупване на тялото на пети поясен прешлен; генерализирана
контузия-натъртвания и охлузвания по тялото и крайниците.
Загуба на съзнание ищцата Л.Д. е имала
при приемането й в болница и е била за кратко в кома, която кома е временно опасна
за живота й.Лекувана е в болница от 06.07.2018 г. до 09.07.2018 г., когато е
изписана, като при изписването е предписано постелен режим 45 дни, носене на
лумбостат/корсет/ за 90 дни.Освен разстройство на здравето, временно опасно за
живота, е причинено и трайно, поне за 6 месеца затруднено движение на снагата,
заради счупеният 5 поясен прешлен.През периода на болничното лечение майка й е
била непрекъснато с нея като придружител.
В домашни условия е продължило обездвижването - на легло
45 дни с всичките неудобства при такова състояние и такъв режим и после още
толкова със затруднени движения и поради поставения лумбостат, за да се
предпази счупеният прешлен от разместване.Легловият режим е бил тримесечен,
през който период са я гледали като малко бебе-на пелени, памперси, хранели са
я.Болките й са били неописуеми.Не е могла нищо да прави сама.След третия месец
е била атрофирала.Започнало е бавно и постепенно раздвижване - първо леко да
сяда на леглото, след това да прави по една две крачки, да се учи да ходи, но в
началото й се е виело свят, краката не са я държали, изморявала се е.Носенето
на корсет продължава 5-6 месеца, който пристяга поясната област, за да няма
разместване на счупения пети поясен прешлен.От самия корсет цялата е била в
рани.Налагало се е непрекъснато да пие обезболяващи.Около година след инцидента
си е възстановила нормалния начин на живот.Оздравителният процес е приключил,
но тя трябва да се пази от натоварване.
Искала е да следва медицина, но след ПТП се е пренасочила
към друга специалност.Работела е към фирма за модели, като е имала договор, но
след инцидента не е могла да продължи работата си като модел, тъй като е
напълняла драстично.Около година след инцидента е възстановила нормалния си
начин на живот.При рязка промяна на времето ще търпи болки и страдания в
мястото на счупения прешлен.При нея няма
данни за остатъчни явления или усложнения.
Преди инцидента ищцата Л.Д. е била
жизнено момиче, танцувала е, била е гимнастичка, ходела е по състезания.Била е
и модел, искала е да учи медицина, но поради ПТП учи друга специалност в МУ.
След инцидента външният вид е променен, тя е напълняла драстично,
няма никакви участия като модел, не може да се явява по конкурси.Продължава да
носи корсета, защото има болки в кръста и гърба.Не може да тренира заради
болките.
След ПТП е затворена, няма хъс, изморява
се бързо.
От доказателствата по делото се установява, че случилото
се на 06.07.2018 г. се отразява изключително тежко
и на психиката на Л.Д..На 10.09.2018 г. й е поставена диагноза
„Тревожно-депресивно разстройство.Разстройство в адаптацията след психотравмен
момент”, тъй като преди ПТП е имала предходно психично разстройство, което тя
лекува, в ремисия, но веднага след инцидента се влошава.Тя става отново
напрегната, започва да плаче, появяват се идеи за безперспективност, зачестяват
състоянията на повишена тревожност, стягане на мускулите, усещане за недостиг
на въздух и сърцебиене.Стресът, преживян при инцидента, води до екзацербация на
тревожно-депресивното разстройство и зачестяването на състоянията,
характеризиращи се с повишена тревожност и интензивни сомато-вегетативни
изживявания при точно конкретна ситуация, а именно пътуване с автомобил.В
резултат на проведеното лечение към момента на прегледа ищцата страда от
Смесено-тревожно разстройство, в терапевтична ремисия и ситуативно повишена
тревожност при пътуване с автомобил.
Относно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата Л.Д., с оглед прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, то за да е налице
съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена по несъмнен начин
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
В процесния
случай от доказателствата по делото се установява, че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан съгласно изискването на чл.137а от ЗДвП, с оглед на
показанията на свидетелката М., която има непосредствени впечатления от това
обстоятелство като пътник в лекия автомобил, а и снимковият материал във
фотоалбума към огледния протокол (стр.16 и 17) е направен след изваждането й от лекия автомобил.От
заключението на повторната КСМАТЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че получените от ищцата Л.Д. увреждания биха се
получили и при поставен предпазен колан, тъй като движението на тялото е
странично надясно, към елементи на купето на колата в непосредствена близост.
Следователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Л.Д.
е неоснователно.
Съгласно чл. 45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Доказан е размерът на предявената искова
претенция за имуществени вреди в размер
на 820.34 лв., съставляващи разходи за закупени средства, консумативи,
заплащане на прегледи, поради което следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата Л.Д. сумата в размер на 820.34 лв.
По отношение на доказаността на размера
на предявената искова претенция за
неимуществени вреди в размер на
150 000 лв. съдът намира следното.
Влязлата в сила присъда формира сила на
пресъдено нещо относно размера на причинените вреди
и е задължителна за гражданския съд само когато размерът на
вредите е елемент от фактическия състав на престъплението.Когато
деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в
присъдата не е задължително; констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, нямат обвързваща сила
(определение №408/10.06.2020г. на ВКС по
т.д.№2498/2019г., ІІ т.о.).Изхождайки от
изложеното и събраните по настоящето дело доказателства съдът приема, че на
ищцата Л.Д. е причинено мозъчно сътресение със загуба на съзнанието.
При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, изхождайки от характера, вида и степента
на уврежданията (оток в дясната теменна област,
мозъчно сътресение със загуба на съзнание, счупване на пети поясен прешлен), интензитета и продължителността на физическите и емоционалните страдания, неудобствата и ограниченията, промените в
обичайния начин на живот, продължителността на оздравителния период и
отражението му върху начина на живот на ищцата Л.Д., която е имала и
професионални ангажименти като манекен, както и нейната възраст - на около 19
години към момента на ПТП, съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на
70 000 лв. ( определение № 551/12.09.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 3114/2018 г., ІІ т.о., определение № 390/20.05.2020 г. на ВКС
по гр.д.№ 212/2020 г., ІV г.о. определение № 729/18.12.2019 г. на ВКС по т.д.№
999/2019 г., ІІ т.о.).
Следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата Л.Д. на основание чл.432 КЗ сумата в размер на 70 000 лв., с оглед на чл.52 ЗЗД,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, като за разликата над 70 000
лв. до 150 000 лв., т.е. за сумата от 80 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени
вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен, както и за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 13.07.2018 г. до 28.02.2019 г.
включително.
Въз основа на доказателствата по делото
съдът приема, че на ищцата П.Б. са причинени следните травматични увреждания:
глава-черепно мозъчна и лицева травма (отоци и
кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана в лявата челна област с
подлежащо многофрагментно счупване на челната кост, разкъсване на твърдата
мозъчна обвивка и проникване на въздух в черепната кухина, счупване на лявата
слепоочна кост, на носните кости и горната челюст-тип Льо Фор ІІ.пирамидална
фрактура с почти напълно отделяне на средната част на лицето от черепа,
набиране на кръв в пазухите на лицевите кости-хемосинус, мозъчна контузия); крайници-счупване на лявата раменна кост (открито, с рана) и на лявата лакътна кост.
Ищцата е претърпяла няколко операции: на 06.07.2018 г.
черепно-мозъчна операция по спешност с почистване на костни фрагменти и
оформяне на костен дефект, повдигане на кости, шев и пластика на твърдата
мозъчна обвивка; втора операция - на 09.07.2018 г. - открито
наместване с вътрешна фиксация на счупената лява мишечна кост; на 27.02.2019 г. трета операция за
възстановяване на дурален дефект по базата на черепа в областта на
крибриформената пластина и възстановяване на дефект в челната кост с титаниева
пластика.Наложена е и нова имобилизация за 30 дни във връзка с травмата на
лявата ръка, с контрактура-ограничено движение на съседните стави.
Има няколко престоя в болнични
заведения със следната продължителност - в периода от 06.07.2018 г. до
16.07.2018 г., когато е приета по спешност в неврохиругично отделение в
безсъзнание; от 25.02.2019 г. до 08.03.2019 г. престой във ВМА и от 14.10.2019
г. до 26.10.2019 г., когато постъпва в КИБ в много тежко общо състояние, с изразена
психомоторна възбуда, в кома.Първата операция е спешна поради опасност за
живота, тя е животоспасяваща, а без нея фаталният резултат би бил налице, тъй
като черепно-мозъчната травма е опасна за живота, докато счупването на костите
на лявата ръка няма такъв ефект.
Установена е също така фрактура на 42,
41, 32, 31, 11 и болезненост на 32 зъб.Лечението на петте зъба е била крайно
болезнена манипулация.
Лечението на счупванията на кости на
лявата ръка е продължително и не съвсем успешно.
При нея е установена липса на обоняние,
имала е оплакване от двойно виждане, като е поставена диагноза Хиперметропия и
е предписана терапия-оптична корекция на двете очи +3,5 дсф, а вдясно е
установено звукопроводно намаление на слуха в степен към практическа глухота.
След инцидента на 06.07.2018 г. ищцата П.Б.
е била в състояние на Остра стресова реакция, а след овладяване на Острата
стресова реакция при нея се наблюдава Разстройство в адаптацията.
След ПТП при ищцата П.Б. е установен и
автоимунен тиреодит, който съдът приема въз основа на доказателствата по
делото, че е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
През периода от 14.10.2020 г. до
26.10.2020 г., т.е.12 дни, ищцата е била
приета за лечение в кома в болнично заведение от пневмококов менингит, който
съдът приема, че е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй
като при нея има „ликворея”, която е резултат на черепно-мозъчната травма,
което е състояние, което създава постоянна опасност за живота и е входна врата
за инфекции.
От доказателствата по делото се
установява, че от настъпването на ПТП до настоящия момент продължава нейното
лечение, като оздравителният процес още не е завършен след тази тежка
черепно-мозъчна травма, тъй като се касае до счупване на черепния покрив и
основата на черепа, където влизат и излизат нервите - очен, ушен, обонятелен.Тази черепна травма и пластика на
отвора, направен на челото, е разстройство на здравето за цял живот, но не и
опасно за живота.За ликвореята се посочи по-горе.Предстоят операции в лицевата
област, за овладяване наличната асиметрия и увреждане на обонятелният нерв,
както и операция на лъжливата става в областта на лявата раменна кост.Лечението
е продължило 1 година и 8 месеца, като е възможно да продължи поне още 5-6
месеца.Какъв ще бъде крайният резултат от посочените 2 предстоящи планови
операции не може да се прогнозира, като не се изключват и трайни последици.
Всички медицински манипулации и
оздравителен процес са съпроводени с продължителни болки и страдания, като
остава болката в областта на счупените кости при рязка промяна на времето.
Освен това, операциите, лечебните
манипулации и интервенции са съпроводени и с продължителни периоди на
обездвижване на ищцата, която е само на 19 години, на легло, с невъзможност за
самообслужване, което е налагало непрекъснато до нея да бъдат близките й и да й
помагат при осъществяване на елементарни дейности по поддържане на жизнените й
функции - хранене, тоалетна, обличане, хигиена, в началото и на памперси, а в
известен период са я хранили като бебе - със сокове със сламка и пасирана
храна.
Станала е студент, макар и не по
мечтаната специалност - право, като се е наложило и да пропусне една година с
оглед на влошеното й здравословно състояние след инцидента.
Преди инцидента е имала активен социален
живот, участвала е в различни конкурси за красота, снимала се като модел на
рекламни материали, но сега реална възможност да продължи със снимките няма,
имала е доста приятели, контактувала с тях в социалните мрежи, обичала да
излиза.
След ПТП се е променила - нощем не спяла,
през деня била в полубудно състояние, станала по-плаха, не била толкова уверена
както преди, започнала да се изолира, не излизала, не си искала телефона, рядко
се чува само с две приятелки.Сама се определя като „хипохондрик”.Гледала
снимките си от преди и говорела колко добре е изглеждала, а сега не е хубава.
След ПТП се появили и панически кризи,
характеризиращи се със сърцебиене, повишена тревожност, студена пот, чувство,
че ще умре, които кризи продължават и понастоящем, около една на 2 седмици.Като
цяло започнала да мисли по-песимистично.Студентка е в София, но не може да
остава сама, поради което когато се наложи трябва някой от близките й да е с
нея.Нещата, които вълнуват изцяло ежедневието й
са дали ще се наложи отново да й обръснат главата, ще оглушее ли, дали
ще могат да бъдат заличени белезите й, какво ще се случи с външния й вид.
Забранено й е летенето със самолет.
Започнала е шофьорски курсове преди ПТП,
но след това вече няма желание да кара кола, изпитва страх и то да се вози на
задна седалка.
При ищцата са налице и трайни последици
като загрозяване.По отношение на лявата
ръка при операцията на мишницата няма зарастване и белегът ще остане
завинаги.Има белег на челото, като кожата над импланта там е подвижна.Устната й
е разкъсана.Има видима асиметрия както в очите, така и във веждите.Следва да се
приеме, че загрозяването е довело до значително намаляване и на самочувствието
на ищцата – на 19 години, манекен.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата П.Б., с оглед прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД,
съдът намира за установено следното.
В процесния случай от доказателствата по
делото се установява, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан
съгласно изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с оглед на показанията на
свидетелката М., която има непосредствени впечатления от това обстоятелство
като пътник в лекия автомобил.
Само обстоятелството, че ищцата при ПТП като пътник е
пътувала в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да
се приеме наличието на съпричиняване на увреждането.В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието тя е ползвала предпазен колан ( определение № 251/28.03.2016 г. на ВКС по т.д.№
3806/2014 г., ІІ т.о.).
От заключението на първата КМСАТЕ се
установява, че при поставен обезопасителен колан не би се получила при ищцата
конкретната травма на главата.Поставянето на обезопасителен колан не изключва
възможността за увреждането на лявата ръка, в която част съдът кредитира
заключението като обективно и компетентно.
От заключението на втората КСМАТЕ, неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че черепно-мозъчната
травма може да бъде причинена дори и при поставен колан.ВЛ доц.д-р Л. е
пояснил, че коланът ограничава движението на тялото и крайниците донякъде, но
не и движението на главата.Според ВЛ инж.И., по отношение на седящите на задна
лява седалка, което място е заемала ищцата П.Б., коланът обхваща лявото рамо и
торса долу вдясно.Ако имаме ограничителни условия относно поставянето на колана
на торса, за крайниците и главата то не важи - те извършват съответно
преместване.
Въз основа на гореизложеното съдът приема
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата П.Б.
за неоснователно, тъй като дори при поставен предпазен колан би се получила
тази черепно-мозъчна травма, както и травматичните увреждания на лявата ръка.
Доказан е размерът на предявената искова
претенция за имуществени вреди в размер
на 9 131.57 лв., съставляващи разходи за закупуване на лекарства, медицински
изделия, извършени електропроцедури и лечение, поради което следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцата П.Б. сумата в размер на 9 131.57 лв.
По отношение на доказаността на размера
на предявената искова претенция за
неимуществени вреди в размер на
800 000 лв. съдът намира следното.
При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, изхождайки от характера, вида и степента
на многобройните увреждания, интензитета и търпяните физическите и емоционалните страдания,
прогнозата за бъдещото здравословно състояние и неприключил оздравителен
процес, предстоящите няколко оперативни интервенции, неудобствата и
ограниченията, промените в обичайния начин на живот, останалите белези, довели
до загрозяване, продължителността на
оздравителния период и отражението му върху начина на живот на ищцата П.Б.,
също манекен, както и нейната възраст - на около 19 години към момента на ПТП,
настъпило на 06.07.2018 г., съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на
420 000 лв. ( решение № 123/10.01.2020 г. на ВКС по т.д.№
3104/2018 г., ІІ т.о.).
Следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата П.Б.
на основание чл.432 КЗ сумата в
размер на 420 000 лв., с оглед
на чл.52 ЗЗД, представляваща застрахователно
обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над 420 000 лв. до 800 000 лв., т.е. за
сумата от 380 000 лв., претендирано
обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като
неоснователен, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 13.07.2018 г. до 28.02.2019 г. включително.
По отношение на началния момент, от който следва да се присъди
законната лихва върху така определеното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, съдът намира
следното.
Писмената застрахователна претенция по
чл.380 КЗ е депозирана пред
застрахователя на 30.11.2018 г.
Законна лихва се претендира от
13.07.2018 г.-датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3 КЗ във вр. с
чл.430, ал.1 КЗ.
Съдът счита, че върху присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на ищците Л.Д. и П.Б. се дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва.Задължението за произнасяне
на застрахователя е в срок не по-дълъг от три месеца от предявяване на
претенцията - същата е подадена на 30.11.2018 г. и срокът за произнасяне на
ответника е изтекъл на 28.02.2019 г., като от 01.03.2019 г. същият е изпаднал в
забава (определение № 735/23.12.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 1450/2019 г., ІІ т.о., решение № 137/20.11.2020 г. на ВКС по т.д.№ 1775/2019 г., ІІ т.о.).
Съдът приема, че ответникът дължи законна
лихва върху горепосочените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди ( 820.34 лв. и 70 000 лв. за Л.Д., респективно 9
131.57 лв. и 420 000 лв. за П.Б.) от изтичането на тримесечния срок от предявяване на
претенцията, т.е. от 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумите,
поради което следва да бъде осъден да я заплати на ищците, като за периода от
13.07.2018 г. до 28.02.2019 г. включително исковите претенции в тези им части
следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход
на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 19 600 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 2 288.20 лв.
Адвокатското
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА при частично уважен иск се определя въз основа на цената на предявения
иск по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като
така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира съразмерно на
уважената част от иска, като в процесния случай то следва да се определи с
оглед на четирите осъдителни иска и съобразно приложимите разпоредби от
Наредбата - тези на чл.2, ал.5, чл.7, ал.2, т.1, т.3, т.5 и ал.9.
Следва да бъде
осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.К. сумата в размер на 15 241.58 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно
процесуално представителство пред ПлОС на ищците, в което е включен и
ДДС.
Дължимите разноски в полза на ответника
съобразно чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 1 121.30 лв., които следва да
бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, да заплати на ищцата Л.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 820.34 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от 820.34 лв.,
считано от
01.03.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за
присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 13.07.2018 г. до
28.02.2019 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна
компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***,
да заплати на ищцата Л.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение
за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва върху горепосочената главница от 70 000 лв., считано
от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 70 000 лв. до 150 000 лв.,
т.е. за сумата от 80 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди,
както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от
13.07.2018 г. до 28.02.2019 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, да заплати на ищцата П.Е.Б., ЕГН **********,***, сумата от 9 131.57 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва върху горепосочената главница от 9 131.57 лв., считано от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 13.07.2018 г. до 28.02.2019 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, да заплати на ищцата П.Е.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 420 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от 420 000 лв.,
считано от 01.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 420 000 лв. до 800 000 лв.,
т.е. за сумата от 380 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди,
както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от
13.07.2018 г. до 28.02.2019 г. включително.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищците Л.В.Д. и П.Е.Б., могат да бъдат заплатени от ответника „Застрахователна компания ***”АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, по следните
банкови сметки, както следва: 1.***-*** с титуляр Л.В.Д.; 2.***-*** с титуляр П.Е.Б..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
ГПК ответника
„Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”***”***, да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд държавна такса в
размер на 19 600 лв., както и разноски за вещи лица
в размер на 2 288.20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, да заплати на
адвокат П.К.-***, сумата от 15 241.58 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС.
Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищците Л.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Е.Б., ЕГН **********,***, да
заплатят на ответника „Застрахователна компания ***”АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”***”***, разноски по делото в размер на
1 121.30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: