О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..………./……..……….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
частно въззивно гражданско дело №
919 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 15, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод
частна жалба с вх. № 17240/27.02.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Л.М., против
Определение № 2652/14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 20451 по описа за 2019
г. на РС-Варна, ГО, 48-ми съдебен състав, с което, на основание чл. 15, ал. 1
от ГПК, е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател за
прекратяване на производството поради неподведомственост на гр. д. № 20451 по
описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 48-ми съдебен състав.
В частната жалба се навеждат
подробни доводи за неправилността на изводите на РС-Варна досежно
потребителското качество на ищеца по делото, както и относно декларативния
характер на арбитражната клауза, обективирана в искането и относно липсата на
представителна власт, учредена в полза на лицето подписало искането от името и
за сметка на търговското деужество. Поддържа се, че електроснабденият
имот е магазин, а предоставената електрическа енергия е за удовлетворяване на
стопанските и търговски нужди на ищеца, което изключва потребителското му
качество по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сочи се, че ищецът няма
качеството „потребител“ и по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, доколкото ел.
енергията се предоставя за стопански цели, а не за собствено ползване, каквото
е изискването на ЗЕ – арг. от § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Счита се, че между страните е налице валидно
арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 от ЗМТА,
което изключва разглеждането на спора от общите съдилища. Навеждат се доводи и
за това, че доколкото дружеството е търговец по смисъла на ТЗ, то действията
извършени от негово име и за негова сметка от лице без представителна власт се
потвърждават, на основание чл. 301 от ТЗ.
Моли се съдът да отмени атакувания
съдебен акт и вместо него да постанови нов, с който на основание чл. 8, ал. 1
от ЗМТА вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК да прекрати производството поради
неподведомственост на спора, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски пред двете инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната
жалба от Е.М., действащ чрез адв. В.Г.. В отговора са наведени подробни доводи
за неоснователността на частната жалба, като се моли съдът да я остави без
уважение и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Поддържа се, че между страните не е сключена валидна арбитражна клауза поради
липса на съгласие от страна на ищеца-въззиваем по частната жалба. Твърди се, че
възражението за неподведомственост е преклудирано, доколкото искът е предявен по-рано във времето пред РС-Търговище, пред който ответникът-частен
жалбоподател е инвокирал единствено възражение за териториална неподсъдност на
спора, но не и за неподведомственост поради сключено арбитражно споразумение.
Въззиваемият е обективирал в условията на евентуалност и искане по чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Относно
допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 275, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Съдът, след като анализира доказателствата в съвкупност и поотделно и като
съобрази аргументите по частната жалба и отговора, намира за установени следните фактически и правни положения:
На 11.12.2019 г. е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от Е.М. против „Енерго –
Про продажби“ АД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 11 417.92 лева,
представляваща стойността на електрическа енергия, начислена от ответното
дружество въз основа на едностранна корекционна процедура, правнорегламентирана
в разпоредбите на ПИКЕЕ, за периода от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. за обект,
находящ се в гр. Търговище, ул. „Сердика“ № 7, с клиентски номер ********* и
абонатен № **********.
Видно от съобщението /л. 18/ подадената искова молба е
връчена на ответника на 19.12.2019 г. На 20.01.2020 г. е подаден писмен отговор
на подадената исковата молба от ответника с вх. № 4695, в който е инвокирано възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото е налице
отрицателна процесуална предпоставка, а именно сключено арбитражно споразумение
между страните.
Видно от Искане №
5184529/05.08.2019 г., изходящо от Е.М. и адресирано до „Енерго Про-Продажби“
АД, подписано лично от М. и от лицето Г. Илиева – служител на търговеца, същото обективира споразумение за това, че при възникване
на спор във връзка с упражняване на правата и задълженият – част от
съдържанието на учреденото между страните облигационно правоотношение по
продажбата на ел. енергия – същият ще бъде поставен за решаване пред Арбитражен
съд гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник, с изключение на
споровете, по които една от страните е потребител по смисъла на ЗЗП.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК,
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Цитираният законов текст следва да се тълкува
систематично с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМТА, съгласно която
арбитражното споразумение е съгласието на
страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат
да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или
извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор
или отделно споразумение, като писмената форма е елемент от фактическия състав за действителността на споразумението. Счита се,
че същата е спазена, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в
размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения – арг. от чл.
7, ал. 2 от ЗМТА.
В конркетния случай формата е
спазена, като включването на арбитражната клауза в образец-бланка – процесното искане, не я прави нищожна /Решение № 75/27.04.2015 г. по т. д. № 324/15
на ВКС, I т. о.; Решение № 219/10.02.2015 по т. д. 2051/14 на
I т. о. на ВКС; Определение № 144 от 21.02.2019 г. на ВКС
по ч. т. д. № 190/2019 г., II т. о., ТК и други/. Наред с изложеното, писменият документ е подписан и от двете
страни, поради което въззивният съд приема, че е налице съвпадане на насрещните
волеизявления, както по обем така и по съдържание. Налице е валидно арбитражно
споразумение и доводите в обратната насока, наведени от въззиваемия по частната
жалба, са несъстоятелни.
Относно наведените в
частната жалба доводи, касателно представителната власт на служителя подписал
процесното искане, въззивният съд приема, че единствено
мнимопредставляваният може да се позове на недействителността на сделките,
сключени от негово име и за негова сметка без нарочно овластяване – арг. от т.
2 на ТР № 5/2014 г., постановено на 12.12.2016 г. от ОСГТК на ВКС. В конкретния
случай, макар арбитражното споразумение да не е търговска сделка по смисъла на
ТЗ, а процесуален договор и не могат да се приложат специалните правни норми
обективирани в разпоредбите на ТЗ, включително чл. 301 от ТЗ –
в този смисъл е Решение № 157/11.01.2013 г., т. д. № 611/2012 г. ВКС и Решение
№ 66/07.07.2014 г., т. д. 4036/2013 г. на ВКС – освен, че липсва позоваване на недействителността от
страна на „Енерго Про-Продажби“ АД, е налице потвърждаване на сключеното
споразумение, доколкото възражението за неподведомственост изхожда именно от
търговеца в писмения отговор на исковата молба, което е в унисон с разпоредбите на общото гражданско законодателство –
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Основният спор, който е
поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав, е за това дали ищецът Е.М.
е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В конкретния случай, видно от представеното писмено доказателство /извлечение
от софтуерната система на дружеството-оператор/ партидата макар да е открита на
името на Е.М., електрическата енергия се предоставя на лицето за задоволяване
на неговите стопански нужди, доколкото електроснабденият имот е търговски обект
– „магазин“. От обстоятелството, че при въззивното търговско дружество ищецът има открита партида
с конкретно посочени абонатен и клиентски номер, по никакъв начин не може да се
прави заключение за качеството му на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която изрично препраща чл. 19, ал. 1 in
fine ГПК. Нещо повече: с текста на § 1, т. 41б от ДР на Закона за
енергетиката е въведена дефиниция на понятието
"потребител на енергийна услуга", според която такъв би могъл да бъде
както краен клиент, който купува ел. енергия или природен газ за собствено ползване, какъвто не е настоящия случай, така и
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ. Очевидно е, че понятието "потребител на енергийна услуга"
/по см. на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ/ е нещо
различно от понятието "потребител" /по см. на § 13, т. 1 от ДР на
З./. В
този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 12 от
4.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2485/2017 г., I т. о., ТК на ВКС.
В конкретния случай ищецът-въззиваем не притежава качеството „потребител“
по смисъла на приложимия законов текст, доколкото нито е установено по несъмнен
начин, че като страна по договора с „Енерго Про-Продажби“ АД действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, нито – че електрическата
енергия се предоставя за негово лично ползване с цел удовлетворяване на
битовите му нужди.
Настоящият
съдебен състав приема, че наведените от Е.М. доводи за настъпила преклузия досежно
възражението за неподведомственост, са несъстоятелни. Отговорът
на исковата молба, е подаден в едномесечния срок, установен в чл. 131 от ГПК. Съобщението
е връчено на 19.12.2019 г., а отговорът е постъпил на 20.01.2020 г. Съгласно
чл. 60, ал. 6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, както е в
настоящия казус – неделя – срокът изтича
в първия следващ присъствен ден – понеделник. Обстоятелството, че искът е бил
предявен първоначално пред РС-Търговище, а впоследствие е оттеглен и предявен
наново пред РС-Варна, не променя крайния извод на съда, доколкото това са две
различни производства, по които текат отделни процесуални и преклузивни срокове в
рамките, на които и двете страни имат призната и гарантирана от закона
възможност да упражнят своите процесуални права. Не може да се приложи по
аналогия чл. 232, изр. 2-ро от ГПК касателно възраженията, каквито са доводите
на въззиваемия по частната жалба,
доколкото цитираната разпоредба е от категорията на изключенията, тъй като събраните вече доказателства се приобщават към
новозаведеното дело единствено в случай, че за
новото събиране на доказателствата има трудно преодолима пречка. Правоприлагането
по аналогия е нормативно уредено в чл. 46, ал. 2, изр. 1-во от ЗНА. За да се
приложи една норма по аналогия е необходимо за определен вид обществени отношения
да липсва приложима правна норма, от една страна, и от друга страна – да е налице правна
норма, която да урежда сходни
обществени отношения.
Настоящият казус не може да бъде подведен под хипотезата на цитирания законов
текст, защото липсват сходни случаи, при които да е налице празнота в правото. Отделно, нормите
изключения не могат да се приложат по аналогия, доколкото по този начин не се
цели да се издирва истинската воля на законодателя, а се дири предполагаемата
воля на същия законодател.
Поради несъвпадане на
изводите на настоящия съдебен състав с тези на РС-Варна обжалваното определение
следва да се отмени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото претенцията на
частния жалбоподател за сторените съдебно-деловодни разноски по основателна
частна жалба следва да бъде уважена. На същия следва да му бъде присъдена
сумата в общ размер на 255.00 лева, от които 240.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 15.00 лева –
държавна такса. Инвокираното възражение за прекомерност на уговореното в полза
на процесуалния представител на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, доколкото делото се отличава с правна
сложност, която е обусловена от приложението на няколко източника на правото.
Частният
жалбоподател претендира в условията на евентуалност присъждане и на разноските,
сторени пред РС-Варна, но нито пред настоящия съдебен състав, нито пред
първоинстанционния съд не са представени доказателства, удостоверяващи тяхното
извършване, поради което искането в тази част е неоснователно.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 2652/14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 20451 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, ГО, 48-ми съдебен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 20451 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 48-ми
съдебен състав поради неподведомственост на спора на граждански съд, на
основание чл. 19, ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, ал. 1 от ЗМТА.
ОСЪЖДА Е.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 сумата в общ размер на 255.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които
240.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и 15.00 лева – държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението при условие, че са налице предпоставките на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: