Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София
..................……2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - НО, VIII въззивен състав в
публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря Татяна Шуманова, като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНЧД
№ 1622 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по жалба на частния тъжител Р.Р. срещу
определение от 29.07.2020 г., постановено по НЧХД № 15418/2019 г. по описа на
Софийска районен съд, НО, 8-ми състав, с което е прекратено на основание чл.
250, ал. 1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК наказателното производство, водено
срещу К.К.Д..
В
депозираната жалба се оспорва постановения съдебен акт с доводи за неправилност
и незаконосъобразност. Тъжителят излага аргументи, че се е запознал с
материалите по делото на 23.11.2020г, с оглед на което иска от въззивния съд да
отмени атакуваното определение.
В
проведеното закрито заседание на 26.05.2021 г. въззивният съд
прецени, че за изясняването на обстоятелствата не се налага събирането на
доказателства.
В
откритото съдебно заседание пред втората инстанция жалбоподателят поддържа
жалбата си, като излага твърдения, че призовката, свързана с указанията, дадени
му от първата инстанция, не е пристигнала до него.
Защитникът
на К.Д. моли съда да остави жалбата без уважение. Изтъква аргументи, че има
налични доказателства, посредством които се установява, че тъжителят е
уведомяван многократно, че трябва да му се връчат документи от СРС. Намира,
че тъжителят е бил открит и не е спазил
дадения му от съда срок за изпълнението на указанията на първата инстанция. Поради изложеното счита, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение. В допълнение прави възражение и
за изтекла абсолютна давност за преследване на престъплението.
Предмет
на настоящата проверка е определение на първоинстанционния съд, с което се
прекратява наказателното производство на основание чл. 250,ал.1, т.1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК. Поради това
обстоятелство първоинстанционният акт подлежи на въззивен контрол по реда на
глава 21 от НПК. В настоящото производство въззивната инстанция има задължение
да провери единствено и само изложените в тъжбата обстоятелства и
законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд, направена на
плоскостта на разпоредбата на чл. 250 от НПК, а не да разглежда делото по
същество.
Производството
пред СРС е образувано въз основа на подадена на 27.09.2019 г. частна тъжба, с
която е повдигнато обвинение срещу К.Д.
за това, че същата като родител на общото им дете – Е.Р.С.не е изпълнила съдебно
решение относно лични контакти между него и дъщеря му.
С
разпореждане от 10.10.2019 г. съдията докладчик при СРС, НО, 8-ми състав е дал
указания на тъжителя да приведе тъжбата си в съответствие със законовите
изисквания. Указанията са в посока да посочи точно кога е разбрал за
постановлението на СРП от 19.03.2019 г., с оглед допустимостта на
производството, както и да индивидуализира съдебното решение и да опише точното
съдържание на същото, с което на К.Д. е определено задължение, свързано с
режима на личните контакти между общото им дете и тъжителя Р..
С
атакуваното определение от 29.07.2020 г., съдът е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 15418/2019 г. За да се произнесе в този смисъл,
предходната инстанция е приела, че дадените с разпореждане от 10.10.2019 г.
указания за привеждане на тъжбата в съответствие със законовите изисквания не
са изпълнени и срокът за тяхното изпълнение е изтекъл. С оглед на което е
прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т.1 вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
правните изводи на съдията докладчик за наличието на предпоставки за
прекратяване на наказателното производство за правилни и наведеното с
въззивната жалба възражение от страна на тъжителя за неоснователно.
Съображенията в тази насока са следните:
От
материалите по делото е видно, че на л. 8 и 9 от съдебното производство пред
първа инстанция се съдържат два броя съобщения с разписка към тях, от които е
видно, че тъжителят Р. е бил посетен на посочения от него постоянен адрес на
- 18.10.2019 г., 07.11.2019 г. ,
16.11.2019 г. , 30.11.2019 г., 11.12.2019 г. и 27.12.2019 г. Съгласно
посочените писмени сведения същият не е бил открит там, както и лице, което да
предостави информация относно актуално местоположение на тъжителя.
Предходната
инстанция е направила опит да осъществи връчването на разпореждането от
10.10.2019 г. на тъжителя чрез 4-то РУ СДВР. От районното управление е
постъпила докладна записка, приложена на л. 23
и сл. в кориците на делото пред първа инстанция, от която е видно че
първоначално полицейските служители са се опитали безуспешно да установят
контакт с Р.Р. по телефона на 12.02.2020 г., на 13.02.2020. г е направен опит
да се връчи разпореждането на СРС и на адрес, но този опит също е бил
неуспешен, след което на 18.02.2020 г. тъжителят Р. е бил уведомен за това, че
има съдебен акт за получаване. На 24.02.2020 г. тъжителят се е запознал лично със съдържанието на
съдебния акт, но е отказал да го получи, тъй като е искал да се снабди с
посочените му от съда документи. От съдържанието на докладната записка става
ясно, че полицейските органи са направили още няколко опита да се свържат с
тъжителя Р. с цел да осъществят по надлежния ред връчването. На 16.06.2020 г. е
бил направен опит да се установи връзка по телефона с тъжителя, а на 17.06.2020
г. е бил посетен и представения от Р.Р. адрес за връзка, но и двата опита са
завършили неуспешно. На 18.06.2020 г. полицейският
служител при поредното посещение на адреса е успял да установи връзка с
тъжителя Р., който отново е заявил, че не желае да получи разписката, заедно с
разпореждането от съда, тъй като заедно с лицето, срещу което е подадена
тъжбата - К.Д. са в процес на постигане
на съгласие по отношение на прекратяване на заведените по между им дела. На 15.07.2020
г. е направен последен опит от страна на полицейските служители, като в
телефонен разговор тъжителят Р. заявява, че се намира извън града и не планира
да се връща преди началото на учебната година 2020/2021
г.
Предвид
посочената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд съвсем основателно е
прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т.1
вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
Предходната
инстанция обосновано е посочила защо образуваното производство от частен
характер следва да бъде прекратено -
тъжбата не отговаря на условията посочени в чл. 81, ал. 1 от НПК относно
задължителното й съдържание, като констатираните от съда несъответствия не са
отстранени в предоставения на тъжителя срок. Районният съд е необходимите усилия да уведоми тъжителят за постановеното
разпореждане и указанията, които се съдържат в него. От друга страна Р.Р. е бил
уведомен за съдебния акт и е бил запознат с неговото съдържание, същият
съгласно демонстрираното от него
поведение се е дезинтересирал от развоя
на наказателното производство. В случай, че тъжителят се е намирал в обективна
невъзможност да отстрани посочените от съдията-докладчик нередовности в
тъжбата, същият е разполагал с предвидената от закона възможност по реда на чл.
185, ал. 1 или ал. 2 от НПК да поиска да бъде удължен определения му срок или
да му бъде даден нов.
Видно от материалите по делото Р.Р. не се е
възползвал от предвидения в НПК процесуален инструментариум. Посоченото процесуално
бездействие на тъжителя в очертаната по-горе насока е довело до неотстраняване
на визираните нередовности на тъжбата в срока, определен от съда, предвид което
с оглед на основната процесуална функция на тъжбата, а именно да формулира
частното обвинение, за което следва същата да съдържа всички необходими
обстоятелства на престъплението
законосъобразно и правилно тъжбата е определена от съда като процесуално
негодна да образува наказателно преследване срещу конкретно лице. Въз основа на
изложеното този съдебен състав намира искането на частния тъжител да отмени
разпореждането на районния съд и да върне делото за ново разглеждане за
неоснователно.
По тези съображения атакуваният съдебен акт следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 29.07.2020 г., постановено по НЧХД № 15418/2019 г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.