№ 228
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 197/ 18.02.2022 г. по гр. д. № 1161/ 2021 г. на ОС –
Пловдив е признато за установено, че В. Г. Б. не дължи на Т. В. Б. сума в общ
размер на 7 400 лв., включваща: сумата 2 400 лв., представляваща сбор от
присъдена месечна издръжка /по 200 лв. месечно/ за периода 01.01.2014 г.-
31.12.2014 г. като погасена чрез плащане; сумата от 2 600 лв., представляваща
месечна издръжка за периода 01.01.2015 г.- 28.01.2016 г. като погасена по
давност; сумата 2 400 лв., представляваща сбор от присъдена месечна
издръжка за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. като погасена чрез плащане,
както и сумата 2 502. 26 лв., представляваща начислената законна лихва
върху месечните издръжки за периодите 01.08.2014 г. - 31.12.2014 г.;
01.01.2015 г. - 28.01.2016 г. и 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 223/2006 г. на РС - Чирпан и е
образувано изп. д. № ************* на ДСИ при РС - С.З., преобразувано под
№ ***/2021 г. на ДСИ при РС- Пловдив, като предявеният иск за главницата
за разликата над 7 400 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв. или за
сумата 9 600 лв., представляваща месечна издръжка за периодите 01.02.2016
1
г. - 31.12.2018 г. и 01.01.2020г. – 28.01.2021г., както и иска за лихвата за
забава за разликата над 2 502. 26 лв. до пълния размер от 6 156. 45 лв. -
начислената законна лихва върху просрочените месечни вноски за издръжка
за периодите м. януари - м. юли 2014 г. вкл.; м. февруари 2016 г. - м.
декември 2018 г. вкл. и 01.01.2020г. – 28.01.2021 г. е отхвърлен.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен
предявения иск, е останал ищецът В. Г. Б., който го обжалва с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност. Излага подробни доводи за
недължимост на претендираните от ответницата вземания за издръжка и
лихва за забава, въз основа на които иска да се отмени, вместо което се
постанови ново, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Недоволна от постановеното решение в частта, в която предявеният иск
по отношение на издръжката е уважен за 2019 г., е останала и ответницата Т.
В. Б., която го обжалва с оплакване за незаконосъобразност, в който смисъл
излага подробни доводи във въззивната жалба. Иска да се отмени в
обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли
предявения иск в уважената му част.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа страна:
Производството пред ОС – Пловдив и образувано по предявен от В. Г.
Б. против Т. В. Б. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че не дължи
претендираната по изп. д. № ***/ 2021 г. на ДСИ при РС - Пловдив сумата от
17 000 лв. - главница, представляваща неизплатена издръжка за периода от
01.01.2014 г. до 28.01.2021 г., сумата от 6 156,45 лв. - лихви върху главницата.
По делото е установено, че с Решение № 31/ 13.07.2006 г. по гр. д. №
223/ 2006 г. на РС – Чирпан е прекратен сключеният граждански брак между
Р.А.Т. и В. Г. Б., като с решението на съда е одобрено постигнатото между
страните споразумение, по силата на което упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака деца Б. В. Б. и Т. В. Б. е
предоставено на майката, като бащата се е задължил да заплаща на децата
издръжка в размер на 200 лв. месечно ведно със законната лихва, като
издръжката е платима до 5 - то число на текущия месец и се предава на
майката срещу разписка или пощенски запис.
2
Изп. д. № ***/2021 г. на ДСИ при Р С- С.З., преобразувано под №
***/2021 г. на ДСИ при РС - Пловдив е образувано по молба на Т. В. Б. въз
основа на издаден по по гр. д. № 223/2006 г. на РС – Чирпан изпълнителен
лист за принудително събиране на дължимата за периода 01.01.2014 г. –
28.01.2021 г. издръжка и лихви, които според изпратената на длъжника В. Г.
Б. покана за доброволно изпълнение възлиза на 17 000 лв. – главница и лихви
в размер на 6 156. 45 лв.
По делото е представена разписка от Р.А.Т. за това, че на 28.07.2014 г. е
получила от ищеца В. Г.а Б. дължимата издръжка за двете деца за 2013 г. и
2014 г. в размер на 9 600 лв., съгласно подписаното споразумение по
бракоразводното дело.
По делото са представени и вносни бележки и преводни нареждания за
извършени от ищеца банкови преводи на детето Т., както следва: на
11.12.2017 г. е превел сума от 800 лв. с получател В.С. и посочено основание -
лятно училище на Т.; на 11.05.2018 г. е превел сумата от 900 лв. с получател
В.С. и основание - лятно училище на Т. Б.; на 11.05.2018 г. - сума от 100 лв. за
доплащане за лятно училище на Т. и Б.; на 01.04.2019 г. е превел 2000 лв. на
Сдружение „М.” по договор за престой в Г. на Т.; на 03.05.2019 г. - сума от
4750 лв. с основание - втора вноска за престой на Т. в Г.; на 13.09.2019 г. сума
130 лв. - с получател Р.Т. и основание - превод по карта Т.; на 04.10.2019 г. -
сума 170 лв. - с получател Т. и основание - превод по карта Т.; на 11.11.2019 г.
- 400 лв. с получател Р.Т. и основание - превод по карта Т.; на 21.11.2019 г. -
200 лв. с получател Т. и основание - превод по карта Т.; на 05.12.2019 г. – 200
лв. с получател Р.Т. и основание - превод по карта Т.; на 09.12.2019 г. – 200
лв. с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; на 20.12.2019 г. - 250 лв.-
с получател Р.Т. и основание - превод по карта Т.; 23.01.2019 г. - 100 лв. с
получател Р.Т. и основание - превод по карта Т..
Приети са платежни документи от 15.01.2019г. и 24.01.2019 г.,
удостоверяващи направени от ищеца разходи в размер на 3 116. 29 лв. за
закупуване на газова инсталация за жилището на Р.Т..
При така установените факти съдът намира следното по депозираните
от страните жалби съобразно релевираните в тях оплаквания:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
3
което са допустими.
На първо място следва да се отбележи, че окръжният съд неправилно е
разгледал предявения иск по години, тъй като задължението за издръжка,
макар и да се изпълнява ежемесечно, е едно, а не съвкупност от отделни
задължения за отделни периоди. Като единно задължение с периодичен
характер то се характеризира с начален момент – неговото възникване, и
краен – навършване на пълнолетие на детето. В случая исковия период, т. е.
времето относимо към съществуване на спорното право, обхваща времето, за
който се претендира издръжка по изпълнителното дело, а именно от
01.04.2014 г. до 28.01.2021 г. Следователно при преценка размера на
дължимата издръжка следва да се вземе предвид общия размер на издръжката
и платените средства за погасяването й за целия исков период, а не по години,
както е процедирал първоинстанционния съд.
Предмет на обжалване от страните е решението в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за сумата от 9 600 лв.,
представляваща дължимата издръжка за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г.
и 01.01.2020 г. - 28.01.2021 г., както и в частта, в който искът по отношение на
издръжката за 2019 г. е уважен за сумата от 2400 лв. Решението в частта, в
която искът е уважен за сумата от 5000 лв. - издръжка за периода 01.01.2014
г. – 23.01.2016 г., както и в частта, в която искът за лихвата за забава е
отхвърлен над сумата от 2502. 26 лв., е влязло в сила поради необжалването
му.
По делото се установи, че с решение по гр. д. № 223/ 2006 г. на РС –
Чирпан ищецът В. Г. Б. е осъден за заплаща на дъщеря си Т. В. Б. месечна
издръжка в размер на 200 лв. Издръжката има за цел да обезпечи
необходимите средства за отглеждане на едно дете до навършване на
пълнолетие, размерът на която се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителя да я дава. Определената със съдебно решение
издръжка е минималният размер, който родителят следва да плаща на детето,
изпълнението на която може да се търси и по реда на принудителното
изпълнение. Възможно е родителите да постигнат извънсъдебно
споразумение (устно или писмено, за конкретен случай – ad hok или
генерално), с който да определят по – голям размер на издръжката изобщо
или за определен период и начинът, по който ще се плаща - например вместо
4
да плати издръжката задълженият родител да погаси с нея задължение на
детето (т. нар. делегация за плащане).
За периода 01.02.2016 г. до 28.01.2021 г., за който е висящо
производството, дължимата от ищеца издръжка е в размер на 12 000 лв. От
представените по делото преводни нареждания се установи, че през
процесния период ищецът В. Г. Б. е превел по банков път на дъщеря си Т. или
в нейна полза общо 10 150 лв., от които 8 500 лв. за лятно училище в А. и
престой в Г. и 1650 лв. за издръжка. Към общия размер на платената издръжка
следва да се включи и сумата от 8 500 лв., тъй като е предназначена за
посрещане основните потребности на детето за храна и подслон по време на
обучението му в чужбина и в този смисъл следва да се приеме, че посочените
средства са платени в изпълнение на задължението за издръжка независимо,
че получател е трето лице – организацията, осигуряваща обучението.
От приложената по гр. д. № 1161/ 2021 г. на ОС – Пловдив електронна
кореспонденция е видно, че ищецът и майката Р.Т. са водили активен диалог
във връзка с отглеждането и възпитанието на децата. Независимо, че
родителските права върху децата са предоставени на майката, ищецът е
участвал в процеса на тяхното развитие както чрез осъществяване на
родителски контрол, но така също и чрез финансовото им подпомагане,
надхвърлящо поетото задължение за издръжка. В тази връзка се установи, че
освен заплащането на разходите за пътуване на дeцата в чужбина ищецът им е
давал дневни пари, заплащал е таксите за частните уроци, които са
посещавали, като е поемал и други техни разходи. От водената между тях
кореспонденция е видно, че независимо от утвърденото от съда
споразумение, според което издръжката се плаща на майката с пощенски
запис или срещу разписка, по тяхна уговорка ищецът е давал парите за
издръжка на едно от двете деца, което впоследствие ги е предавало на
майката. Поради това при преценка общия размер на платената издръжка
следва да се вземат предвид и данните в представената електронна
кореспонденция, според които по искане на майката ищецът е предавал на
едно от двете деца издръжката за месец септември 2018 г. (л. 107), м.
декември 2018 г. (л. 114), м. януари 2019 г. (л. 124), м. февруари 2019 г. (л.
126), м. март 2019 г. (л. 68), м. юни 2019 г. (л. 148) и м. юли 2019 г. (л. 149), т.
е. до заминаването им в Г. за периода м. август – м. декември 2019 г. В
кореспонденцията липсва изрично потвърждение от майката, че е получила
5
парите, но с оглед липсата на оплакване и поддържаната нормална
комуникация по отношение на децата следва да се приеме, че за посочените
месеци издръжката е реално платена. По делото липсват писмени
доказателства, удостоверяващи изплащането на други средства за издръжка,
поради което независимо от финансовата ангажираност на ищеца не може да
се приеме тезата му за пълно изпълнение на задължението за издръжка за
исковия период. За посочените месеци предоставената на ръка издръжка на
детето Т. е в размер на 1400 лв., която следва да се прибави към платените 8
500 лв. за лятно училище в А. и престой в Г. и преведените по банков път
1650 лв. или общият размер на изплатената издръжка възлиза на 11 550 лв.
Към посочената сума не следва да се включат платените от ищеца
средства за заплащане на ползвания от детето телефон в размер на 1378. 38
лв. за периода 24.08.2017 г. – 25.01.2021 г., доколкото липсва съгласие от
страна на непълнолетното дете, действащо със съгласието на майката,
посоченото плащане да бъде за сметка на издръжката. Родителят дължи целия
размер на издръжката, редуцирането на която с изплащане на определени
задължения на детето може да стане само със съгласието на непълнолетното
дете, действащо със съгласието на другия родител, каквито данни по делото
не са налице.
Към размера на платената от ищеца издръжка не следва да се включи и
заплатената от него газова инсталация в дома на майката в размер на 3116. 29
лв., тъй като дори и да е налице уговорка за прихващане със задължението му
за издръжка, по силата на чл. 148 СК тя е нищожна.
Следователно за периода 01.02.2016 г. - 28.01.2021 г. ищецът не е
платил издръжка в размер на 450 лв., поради което предявеният отрицателен
установителен иск е основателен за сумата от 16 550 лв.
Що се отнася до оплакването в жалбата на ответницата Т. В. Г.а, че
първоинстанционният съд в нарушение на чл. 120 ЗЗД служебно е приел, че
вземането за издръжка е погасено по давност за периода 23.01.2016 г. –
28.01.2016 г. при положение, че възражението за давност на ищеца е за
периода до 23.01.2016 г., съдът намира същото за неоснователно. С оглед
одобреното по бракоразводното дело споразумение ищецът следва да заплаща
издръжката на децата до 5 – то число на текущия месец, от която дата става
изискуема и започва да тече погасителна давност (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). За м.
6
януари 2016 г. издръжката е станала изискуема на пети януари, поради което
към 23.01.2021 г. с изтичане на петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
погасена по давност. В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от
лихвите за забава издръжката не се начислява ежедневно, а става изискуема
на определен ден (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), от който започва да тече погасителна
давност. В този смисъл изводът на окръжния съд, че към 28.01.2016 г.
дължимата до този момент издръжка (вкл. и издръжката за м. януари 2016 г.)
е погасена по давност, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. С
оглед разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, според която с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла, са погасени и лихвите върху погасената по
давност за периода 01.01.2015 г. – 28.01.2016 г. издръжка независимо от
липсата на възражение за давност по отношение на тях.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният от В. Г. Б. иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е отхвърлен
над сумата от 7400 лв. до 16 550 лв., представляваща претендирана издръжка
по изпълнителното дело за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г. и 01.01.2020
г. - 28.01.2021г., вместо което се постанови ново, с което се признае за
установено по отношение на Т. В. Б., че В. Г. Б. не й дължи още сумата от 9
550 лв. Решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата
над 16 550 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв., както и в частта, в
която е уважен за сумата от 2400 лв., представляваща месечна издръжка за
периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., следва да се потвърди като
законосъобразно.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се ревизира и в
частта на разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 3128. 41 лв. съобразно уважената част на
иска, а на ответницата – разноски в размер на 343. 50 съобразно отхвърлената
част.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 197/ 18.02.2022 г. по гр. д. № 1161/ 2021 г. на ОС
– Пловдив в частта, в която предявеният от В. Г. Б. е против Т. В. Б. иск с
7
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е отхвърлен над сумата от 7 400 лв. до 16
550 лв., представляваща издръжка за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г. и
01.01.2020 г. - 28.01.2021г., предмет на изпълнение по изп. д. № ***/2021 г. на
ДСИ при РС- Пловдив, както и в частта на разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. В. Б., ЕГН **********,
гр. С.З., ул. „С.С.“ № 12, ет. 2, ап. 5, че В. Г. Б., ЕГН **********, гр. С.З., ул.
„И.“ № 12, ет. 2, ап. 5 не й дължи още сумата от 9 550 лв., представляваща
издръжка за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г. и 01.01.2020 г. - 28.01.2021г.,
предмет на изпълнение по изп. д. № ***/2021 г. на ДСИ при РС – Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. В. Б. да заплати на В. Г. Б. разноски по делото в размер на
3128. 41 лв.
ОСЪЖДА В. Г. Б. да заплати на Т. В. Б. разноски по делото в размер на
343. 50 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8