Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.
Хасково, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори февруари, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1238 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
ОДМВР – Хасково, против Решение №114 от 28.10.2021 г., постановено по АНД №454
по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованованост. Преценявайки доказателствата по делото и съобразявайки се с
разпоредбите на закона, съдът направил необосновани изводи, които не
кореспондирали с материалния закон. Твърди се, че АНО изпълнил изискванията на
материалния закон, като били спазени всички процесуални разпоредби при
издаването на ЕФ. Сочи се, че от събраните по делото писмени доказателства не
се доказвали изложените от жалбоподателя оплаквания, относно допуснати
нарушения на закона, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон при съставянето на ЕФ. Издадения ЕФ съдържал всички необходими реквизити,
изискуеми по закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Твърди се, че
кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения, били изпълнени. С оглед
приложените по делото писмени доказателства се сочи, че извършеното от
жалбоподателя нарушение на ЗДвП било надлежно документирано. В тази връзка
направените изводи на РС – Димитровград по отношение на това, че ЕФ не
удостоверявал по надлежен начин извършеното нарушение, били неправилни и такива
при превратно тълкуване на законовите разпоредби. Видно от предоставените
доказателства по делото било, че категорично било установено мястото на
извършване на нарушението, а също така и мястото, на което било разположено
техническото средство. На второ място, с оглед изложеното се счита, че била
налице и необоснованост на решението на районния съд. Съдът преценил, че
предоставените доказателства по делото били недостатъчни и непълни, като по
тази причина стигал до извода за наличие на основание за отмяна на ЕФ. Следвало
да бъде отбелязано, че по делото била предоставена цялата административна
преписка по издаване на оспорения ЕФ, съдържаща всички необходими и относими
писмени доказателства, като въпреки това районният съд стигал до горния извод.
По изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд.
Претендира се присъждане в полза на ОДМВР – Хасково разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът, в представена чрез
процесуален представител писмена молба, изразява становище, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че издателят на
електронния фиш допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото и в
хипотезата на издаден електронен фиш за нарушаване на Кодекса за застраховането
бил длъжен да посочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а
не само цифрово да изпише нарушената материалноправна норма. В обжалвания
електронен фиш описание на конкретно нарушение от гледна точка на обективните
признаци, характеризиращи го от обективна страна, не се съдържало така, както
повелява нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, нито пък било ясно средството, с което
било установено това нарушение. Поради това предлага решението да се остави в
сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С проверяваното решение състав на
Районен съд - Димитровград е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия Г №**
на ОДМВР Хасково, с който на М.А.А. – собственик, на когото е регистрирано МПС
с рег. №К****АТ, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането
(КЗ), във връзка с чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 250.00
лева.
За да постанови този резултат, съдът
е приел, че в ел. фиш не ставало ясно и точно кое е АТСС, използвано в случая –
веднъж носело номер TFR1 -596, втори път - № TFR1-М 596. Дали било едно и също
АТСС не било ясно. Освен това, пестеливото описание на съответното МПС било
крайно недостатъчно. Допълнително, съдът изобщо не можел да разбере какво
означава „…заснет при нарушение 15775…“. Съдът приел, че тези три обстоятелства
са съществени. Нарушението било констатирано с АТСС, доказателствата били
свързани с това, но било невъзможно проверката им, тъй като описанието било
некоректно, пестеливо и объркано в оспорения електроннен фиш. Приел, че фишът
следва да се отмени, като посочил също, че проверка по същество на нарушението
било невъзможно да се извърши.
Касационният състав споделя изводът
на районния съд за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Видно е, че в
електронния фиш липсва описание на нарушението, което правилно е определено от
решаващия съд като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на ЕФ.
Съгласно чл.647 ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата не се прилага.
Съдържанието на
електронния фиш е уредено в чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
След като специалният
закон – КЗ препраща към ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ, то
задължително е те да се съдържат в него. Описанието на нарушението, обективирано
в процесния електронен фиш, е „установено нарушение на Кодекса за
застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-М
596“. Това безспорно не може да бъде прието като надлежно описание на
нарушението, а видно и от разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, към която
препраща КЗ, в ЕФ следва да се съдържа поне определен в закона минимален обем
информация, от която да става ясно и да може да се разбере какво нарушение е
извършил наказаният. Липсата на ясно и точно словесно описание на нарушението
ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото е лишено
от възможността да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. В
конкретния случай словесното описание на нарушението в ЕФ се отнася по- скоро
до нарушение на скорост, а не до нарушение по КЗ, още повече, че в ЕФ е
посочено, че се управлява лек автомобил, заснет при нарушение 15775 от 27.03.2019г.,
заснето с TFR1- 596, а в изпратената преписка е приложен към електронния фиш
Клип №****,
заснет с автоматизирано техническо средство/ система №ТFR1-M №596, но от този
клип се установява нарушение за превишена скорост, а не нарушение на КЗ. Единствено
цифровото изписване на нарушените норми от КЗ биха могли да насочат към факта,
че се касае за друг вид нарушение, но в този случай това нарушение се извежда
по тълкувателен път, а освен това посочването на нарушените разпоредби е съвсем
отделен реквизит от реквизита – словесно описание на нарушението.
Производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез издаване на НП или ЕФ е
строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите,
които трябва да съдържат съответните актове. Както за наказания, така и за съда
следва да бъде ясно за какво нарушение е наложено наказание. Недопустимо е едва
в съдебната фаза по обжалване на вече издаден ЕФ, в който не са описани всички
съществени реквизити, чрез събиране на доказателства, да се „дописват“ или
доизясняват реквизити на ЕФ, т. е. да се установява, че макар и неописани, тези
елементи от състава на вмененото нарушение са били налице. Формалността на
административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Недопустимо е
в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват
от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на ЕФ, тъй като би се
променил елемент от обективния състав на нарушението, за което е наложено
наказание.
Предвид гореизложеното, като е отменил
електронния фиш, районният съд правилно е приложил закона. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена молба, на
ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски. Съдът
намира, че същите следва да се определят в размер на 300 лева, на основание
чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №114
от 28.10.2021г., постановено по АНД №454 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2021 година.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
МВР – Хасково да заплати на М.А.А., ЕГН **********,
разноски за адвокатско възнаграждение пред Административен съд – Хасково в
размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.