Присъда по дело №391/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 11
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20213620200391
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Н. п., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. п., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
СъдебниГаля Станкова Илиева

заседатели:Поля Маркова Петрова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Наказателно дело от
общ характер № 20213620200391 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.Д.., с ЕГН **********, роден на ** г. в гр. П., обл. В.,
с наст. местоживеене: с. К., общ. К., обл. Ш., ***, ****, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
10.09.2020 г., на ж. п. спирка П., край гр. П., обл. Ш., и на 14.09.2020 г. в гр. Н. п., обл. Ш.,
при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, отнел от владението на
К.Й.С.Т., с ЕГН **********, следните движими вещи на обща стойност 260 лева,
собственост на същата: 1/ 1 бр. дамско портмоне, 2/ 1 бр. ключ за моторно превозно средство
с пластмасов корпус и подвижен метален ключ с надпис „А.Р.“, 3/ 1 бр. зарядно устройство
за телефон, бял на цвят, с черен кабел, 6/ 1 бр. метален катинар с два броя ключове за него, 7/
1 бр. мобилен телефон марка „*”, модел „***“, 8/ 1 бр. СИМ-карта на А1 и 9/ парична сума в
размер на 36,70 лева, както и от владението на М. Н. Д., с ЕГН **********, следната
движима вещ на стойност 296.10 лева, собственост на последната: 1 бр. мобилен телефон,
марка “Н.“, модел „***”, без съгласието на горепосочените лица с намерение
противозаконно да ги присвои, като сумарните стойностни параметри на всички визирани
по-горе вещи, явяващи се предмет на посегателството възлизат на 556,10 лева, поради
което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК, във връзка с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, ПРИ СТРОГ РЕЖИМ.
ОСЪЖДА А.С.Д.., с ЕГН ********** от с. К., общ. К., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ
направените по делото разноски в размер на 1 738.50 лева /хиляда седемстотин тридесет и
осем лева и петдесет ст./, по сметка на ОД на МВР гр. Ш..
1
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд Ш. в 15- дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №11 ОТ 24.11.2021 Г. ПО НОХД №391/2021 Г. НА НПРС

Подсъдимият А.С.Д.. е предаден на съд затова, че на 10.09.2020 г., на ж. п. спирка П.,
край гр. П., обл. Ш., и на 14.09.2020 г. в гр. Н. п., обл. Ш., при условията на продължавано
престъпление и на опасен рецидив, отнел от владението на К.Й.С.Т., с ЕГН **********,
следните движими вещи на обща стойност 260 лева, собственост на същата: 1/ 1 бр. дамско
портмоне, 2/ 1 бр. ключ за моторно превозно средство с пластмасов корпус и подвижен
метален ключ с надпис „А.Р.“, 3/ 1 бр. зарядно устройство за телефон, бял на цвят, с черен
кабел, 6/ 1 бр. метален катинар с два броя ключове за него, 7/ 1 бр. мобилен телефон марка
„*”, модел „***“, 8/ 1 бр. СИМ-карта на А1 и 9/ парична сума в размер на 36,70 лева, както и
от владението на М. Н. Д., с ЕГН **********, следната движима вещ на стойност 296.10
лева, собственост на последната: 1 бр. мобилен телефон, марка “Н.“, модел „***”, без
съгласието на горепосочените лица с намерение противозаконно да ги присвои, като
сумарните стойностни параметри на всички визирани по-горе вещи, явяващи се предмет на
посегателството възлизат на 556,10 лева – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във
връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а“
от НК.
Производството по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава
двадесет и седма от НПК, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, където
подсъдимия се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано безспорно. Моли,
подсъдимият да бъде признат за виновен, като съдът при определяне на наказанието му
съобрази наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, определяйки наказанието в рамките на 6-8
месеца месеца лишаване от свобода, което той да изтърпи при строг режим.
Служебният защитник на подсъдимия също счита, че обвинението е доказано, тъй като
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото.
Относно следващото се наказание също счита, че по отношение на подсъдимия са налице
многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, поради което и той моли, съдът да
определи наказание при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Подсъдимият заявява, че признава вината си. Същият не изразява становище относно
наказанието.
Като съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство,
както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият А.С.Д.. е от с. К., обл. Ш.ска, където живее със своя баща. Д.
е без образование, неженен, безработен и многократно осъждан.
На 10.09.2020 г. подсъдимият пътувал с пътнически влак от жп гара К. към жп гара
Русе. Началник влак била свидетелката К.Й.С.Т., която в този курс изпълнявала и
длъжността кондуктор. Когато влакът тръгнал от жп гара К. свидетелката започнала
проверка на пътниците. В едно от купетата бил подсъдимият, за когото свидетелката
установила, че няма билет за влака, а и той й казал, че няма пари, за да си купи. Тогава
свидетелката му казала, че на следващата гара трябва да слезе. На жп гара П. подсъдимият
слязъл, но преди това, минавайки покрай първото от купетата на вагона, видял, че там има
една дамска раница. Той взел раницата и слязъл на гарата. Въпросното купе се ползвало от
персонала на влака за служебно и там свидетелката С. оставяла раницата си, в която имала
лични и служебни вещи. След като влакът потеглил от жп гара П. свидетелката установила
липсата на раницата и веднага се обадила на органите на полицията. Междувременно
1
подсъдимият слизайки на гарата в П. седнал на една от пейките, отворил раницата и видял,
че в нея се намират следните вещи: дамско портмоне; ключ за моторно превозно средство с
пластмасов корпус и подвижен метален ключ с надпис „А.Р.“; зарядно устройство за
телефон, бял на цвят, с черен кабел; метален катинар с два броя ключове за него; мобилен
телефон марка „*”, модел „***“; СИМ-карта на А1 и парична сума в размер на 36,70 лева.
Малко по-късно подсъдимият бил задържан от органите на полицията, на които и
доброволно предал вещите, предмет на посегателството и въпросните вещи били върнати на
свидетелката С..
В хода на разследването е назначена съдебно–оценителна експертиза, от чието
заключение се установява, че стойността на горепосочените вещи - предмет на
посегателството на подсъдимия Д. е в общ размер от 260 лв., включително и отнетата
парична сума.
На 14.09.2020 г., около 15, 30 часа подсъдимият А.С.Д.. посетил закусвалня „***“,
находяща се в гр. Н. п., на ул. „***“. В заведението като продавач-консултант работила
свидетелката М.Н. Д.. Малко преди влизането на подсъдимия свидетелката разговаряла по
мобилния си телефон и след като приключила разговора си, поставила телефона си на един
от плотовете в заведението. После в заведението пристигнал доставчик и свидетелката за
кратко време излезнала от закусвалнята, за да заплати доставката. Именно в този момент
подсъдимият влязъл в заведението и като видял, че там няма никой, взел мобилния телефон
на свидетелката, който бил марка “Н.“, модел „***”. После си купил енергийна напитка и
излязъл. Свидетелката Д. установила липсата на телефона и се обадил в полицията. Още
същия ден подсъдимият бил задържан и предал на служителите на полицията намиращия се
у него телефон, като след това телефонът бил върнат на свидетелката.
Заключението на назначената по делото оценителна експертиза сочи, че стойността на
въпросния телефон към датата на деянието на подсъдимия е 296, 10 лв.
Гореописаните факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите: К.Й.С.Т., А.Б.Ю.,
Т.И.Р., К.Д.К., Ц.Б.Ц., С.С.С., М. Н. Д. и К.А.М.; от заключенията по назначените
оценителни експертизи; заключенията по назначените съдебнопсихиатрични експертизи; от
представените протоколи за доброволно предаване и постановления за връщане на вещи, а и
от признанията, направени от страна на подсъдимия, които се подкрепят от всички
доказателства по делото.
Анализът на събрания доказателствен материал сочи, че с деянието си подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1
от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл. 29, ал.
1, буква „а“ от НК. А.С.Д.. е отнел от владението на горепосочените свидетели К.Й.С.Т. и
М. Н. Д., горепосочените движи вещи, без съгласието на собствениците им и с намерението
противозаконно да ги присвои. Намерението на подсъдимия за своене се установява от
обстоятелството, че той незабелязано е отнел вещите, възползвайки се от факта, че никой не
го наблюдава и веднага се е отдалечил от мястото на кражбите, очевидно с намерението да
полза вещите за себе си или да се разпореди с тях в свой интерес. Видно е също така, че
подсъдимият е извършил две отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно
и също престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо
деятелността на подсъдимия представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК.
От изготвената и представена по делото справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че Д. е многократно осъждан. С определение №829/08.03.2016 г. по ЧНД
№***/2016 г. на Софийски градски съд, влязло в законна сила на 22.07.2016 г. са приети за
2
изпълнение Решение №2013/3687 от 24.10.2013 г. по дело №*/2009 г. на Апелативен съд
Брюксел, Кралство Белгия, влязло в законна сила на 11.07.2013 г., с което на А.С.Д.. е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години; както и Решение от
05.03.2014 г. на Първоинстанционен съд в гр. Брюксел, Кралство белгия по дело
№43.Eb.42095 /12, влязло в законна сила на 19.08.2014 г., с което на А.С.Д.. е наложено
наказание от една година лишаване от свобода. Със същото определение на СГС, вместо
тези, наложени на подсъдимия наказания, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от
НК, на подсъдимия е определено едно общо наказание от шест години лишаване от свобода,
което той да изтърпи при първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно на
08.03.2019 г., когато подсъдимият е освободен от Затвора – В.. Видно е, предвид тази
осъждания на подсъдимия, че настоящото му деяние се явява извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а“ от НК. Ео защо деянието му се
квалифицира по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.26,
ал.1 от НК, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на всяко от деянията си, предвиждал е и е целял настъпването
на общественоопасните му последици.
От заключенията на изготвените по делото съдебнопсихиатрични експертизи се
установява, че подсъдимият страда от Диссоциално личностово разстройство. По време на
извършване на гореописаните деяния, обаче не са били установени данни за психотичен
епизод. Предвид това, че подсъдимият не страда от умствена недоразвитост, нито
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, то той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид гореизложеното и като установи, че обвинението спрямо подсъдимия А.С.Д..
се доказва напълно и по категоричен начин от събрания доказателствен материал, както и от
направените от подсъдимия признания, съдът призна Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.26,
ал.1 от НК, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
При определяне на следващото се на подсъдимият наказание съдът съобрази, че
разглеждайки делото по реда на съкратеното съдебно следствие следва да определи
наказанието на подсъдимия при условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. В случая обаче съдът констатира, че относно подсъдимия са налице условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът отчете от една страна високата степен на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия – то представлява тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Обремененото съдебно минало на подсъдимия, обаче съдът
не отчете като обстоятелство, което отегчава вината му, защото то е основание за прилагане
на квалифициран състав на престъплението кражба. Съдът отчете от друга страна наличието
на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства: видно е, че подсъдимият е в недобро
здравословно състояние – освен установеното за него психично заболяване, същият има и
двигателни проблеми – трудноподвижен и изпитващ болки при вървеж. По делото
подсъдимият прави пълни признания, които обаче съдът не може да отчете като смекчаващо
обстоятелство, тъй като предвид тях подсъдимият се ползва от привилегирована процедура
при разглеждане на делото. Поведението му обаче следва да се отчита като оказано пълно
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, както на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие, а и като проява на критичност от негова
страна към деянията му. Също като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, съдът
прие и обстоятелството, че общата стойност на предметите на посегателството е невисока –
под размера на установената за страната работна заплата, а също и, че изцяло щетите от
престъплението са възстановени. Преценяйки всички гореизложени обстоятелства, съдът
прие, че в случая, предвид наличието на моногобройни смекчаващи вината на подсъдимия
3
обстоятелства, и най-лекото предвидено в закона наказание за него би се оказало
несъразмерно тежко. Ето защо съдът на основание чл.196, ал.1, т.1 от НК във връзка с
чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а“ от НК,
във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи на А.С.Д.. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, което той да изтърпи ПРИ СТРОГ РЕЖИМ.
Подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1 738.50
лева /хиляда седемстотин тридесет и осем лева и петдесет ст./, по сметка на ОД на МВР гр.
Ш..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

09.12.2021 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни