Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.05.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на петнадесети
март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от
съдия Чомпалов т.дело № 1454/17 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова от синдиците на „К.т.б.”
АД-в несъстоятелност, с която са предявени срещу „Е.2.” ЕООД-в несъстоятелност
искове с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, искове по чл.26 ал.1, предл.1-во ЗЗД,
вр. с чл.59 ал.1 ЗБН, както и предявени при условията на евентуалност искове по
чл. 59 ал.3 и ал.5 ЗБН. Твърди се в исковата молба, че на 29.08.2008 г. между
банката и ответника е бил сключен договор за банков кредит, по който банката е
предоставила кредит в размер на 240 000 лв., на 20.05.2009 г. е сключен
договор за инвестиционен кредит, по който на ответника е предоставена в кредит
сума в размер на 2 000 000 лв.; на 15.09.2011 г. е сключен договор,
по който е предоставена в кредит сумата в размер на 6 000 000 лв.; на
10.10.2012 г. е сключен договор за банков кредит, по който е предоставена сума
в размер на 2 450 000 лв; на 11.10.2012 г. е сключен договор за
банков кредит, по който на ответника е била предоставена в кредит сума в размер
на 850 000 ЕВРО; на 27.02.2013 г. е сключен договор за банков кредит, по
който на ответника е била предоставена в кредит сума в размер на
3 390 000 ЕВРО; на 19.03.2013 г. е сключен договор за банков кредит,
по който на ответника е предоставена в кредит сума в размер на
3 390 000 ЕВРО; на 26.04.2013 г. е сключен договор за банков кредит,
по който на ответника е предоставена в кредит сума в размер на 10 695 000
ЕВРО; на 20.05.2013 г. е сключен договор за банков кредит, по който на
ответника е била предоставена в кредит сума в размер на 2 500 000
ЕВРО; на 28.06.2013 г. е бил сключен договор за банков кредит, по който на
ответника е била предоставена в кредит сума в размер на 3 500 000
ЕВРО; на 15.04.2014 г. е бил сключен договор за банков кредит, по който на
ответника е била предоставена в кредит сума в размер на 10 000 000
ЕВРО. След сключване на договорите
ответникът с изявления от 05.11.2014 г. е уведомил банката, че М.Р.З.е
прехвърлил на ответника свое вземане срещу банката, след което на същата дата
ответникът е упражнил правото да компенсира придобитото по договора за цесия
вземане със своите задължения към банката. На 07.11.2016 г. ответникът е прихванал
свои вземания по договор за подчинен срочен дълг от 13.12.2012 г. с вземания на
банката. Според синдиците прихващането от 05.11.2014 г. е нищожно, защото
изявлението на ответника не е с нот.заверка на подписа. При условията на
евентуалност се твърди, че към придобиване на вземането, с което е прихваното,
ответникът е знаел, че банката е изпаднала в състояение на неплатежеспособност,
тъй като с решения на УС на БНБ от
м.06.2014 г. банката е поставена под особен надзор поради спиране на плащания
към клиенти, поради което е недействително на основание чл.59 ал.3 ЗБН. При
условията на евентуалност се твърди, че прихващането е извършено след началната
дата на неплатежеспособността, както и след поставянето на банката под особен
надзор, поради което е недействително на основание чл.59 ал.5 ЗБН, Прихващането
от 07.11.2016 г. е нищожно, защото в полза на ответника не съществува активно
изискуемо вземане, което е годно за компенсация с вземанията на банката. Иска
се да се прогласи нищожността на процесните прихващания, а при условията на
евентуалност да се обявят за относително недействителни по отношение
кредиторите на несъстоятелността.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че ответник по
исковете следва да е и банката, която е различен правен субект от синдиците.
Изискването за нот.форма се отнася за прихващане, извършено след откриване на
производството по банкова несъстоятелност. По иска с правно основание чл.59
ал.3 ЗБН се оспорва фактът на знание за състоянието на неплатежеспособност към
придобиване на вземането. По отношение на иска с правно основание чл.59 ал.5
ЗБН се сочи, че към момента на извършване на прихващането тази норма не е
предвиждала недействителност на прихващането при осъществяване на посочените в
исковата молба факти, защото нормата има
материално-правен характер. По отношение на иска за нищожност на прихващането
от 07.11.2014 г. се сочи, че исковата молба е нередовна в тази част.
Синдиците на банката са
представили допълнителна искова молба, с която поддържат предявените искове.
По аргумент от правилото на
чл.694 ал.4 ТЗ, доколкото изходът на спора по исковете за недействителност на
прихващанията има отношение към вземанията, които банката има срещу ответника-в
несъстоятелност, е конституиран синдикът на „Е.2.” ЕООД-в несъстоятелност
Представено
е уведомление за цесия N 11099/05.11.2014 г., с което М.Р.З.е уведомил банката, че с договор за
цесия от 31.10.2014 г. е прехвърлил в полза на ответника свои вземания в размер
на 1 077 900 ЕВРО и 87476 ЕВРО, произтичащи от договор за срочен
депозит N 8635/ 17.07.2009 г.
Представено е изявление вх.N 11101/05.11.2014 г., с което
ответникът е уведомил банката, че прихваща своите задължения с вземанията към
нея в размер на 1 077 900 ЕВРО и 87476 ЕВРО, които е придобил по сключен с М.Р.З.договор за цесия от
31.10.2014 г.
Представено е изявление вх.N 4121/07.11.2016 г., с което ответникът е уведомил банката, че прихваща своите задължения с
вземанията към нея в размер на 30 000 000 ЕВРО и 6 871 666,67 ЕВРО, които
произтичат от договор за подчинен срочен дълг от 13.12.2012 г., развален с
изявление N 2816/19.06.2015 г. Изявлението е с
нот.заверка на подписа на управителя на ответника.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстаннионния съд са искове с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то вр.
с чл.59 ал.2 ЗБН, както и чл.26 ал.1, предл.1-во, вр. с чл.59 ал.1 ЗБН, а при
условията на евентуалност са предявени
искове по чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН.
Синдиците
са предявили искове за недействителност на извършени от ответника прихващания,
а прихващането представлява едностранна правна сделка. Следователно единствено
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове /решение N 239 от 15.05.2018 г. по т.дело № 986/2017 г. на ВКС/. Доколкото не се иска обявяване недействителност на
двустранна правна сделка, не е налице необходимо другарство, при което
процесуално легитимирани като ответници са страните по сделката.
Не се
спори, че ответникът е длъжник на банката, както и че по силата на сключен с М.Р.З.договор
за цесия от 31.10.2014 г. е придобил вземания срещу банката размер на 1 077 900 ЕВРО и 87476 ЕВРО, с
които е извършил атакуваното прихващане от 05.11.2014 г.
По иска за нищожност
поради неспазена форма, предвидена в нормата на чл.59 ал.2 ЗБН. Нормата на
чл.59 ал.2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и
трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Доколкото в нормата се
визира синдикът като адресат на изявлението за прихващане, съдът намира, че
изискването за нот.заверка на подписа следва да важи за прихващане, което се
извършва след откриване на производството по несъстоятелност. Това е така,
защото до откриване на производство по несъстоятелност на банката не е назначен
синдик. След като до откриване на производството по несъстоятелност на банката
не е назначен синдик, изявлението за прихващане до този момент не следва да се
адресира до синдика /а и не може/, поради което изискването за нот.заверка на
подписа не се отнася за прихващане, направено преди откриване на производството
по банкова несъстоятелност.
В
случая изявлението за прихващане на ответника е достигнало до банката на 05.11.2014
г., а към този момент не е било открито производство по несъстоятелност. Ето
защо съдът намира, че към 05.11.2014 г. не е било необходимо изявлението да
бъде с нот.заверка на подписа. Следователно искът за нищожност по чл.26 ал.2,
предл.3-то ЗЗД поради неспазване на формата по чл.59 ал.2 ЗБН е неоснователен.
След като
предявеният иск за нищожност е неоснователен, съдът дължи произнасяне по
евентуалния иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, защото е сбъднато вътрешнопроцесуалното
условие за неговото разглеждане.
По иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН. Сключеният
от ответника договор за цесия води до придобиване от ответника на паричните
вземания на неговия съконтрагент срещу банката.
Като правен способ за придобиване на вземане цесията поражда действие за
длъжника /банката/ от момента на съобщаването, което следва да е извършено от
цедента /стар кредитор/ - чл.99 ал.4 ЗЗД. До съобщаването на цесията не
настъпва спрямо длъжника прехвърлителното действие на договора. Това
означава, че до този правнорелевантен момент вземането, предмет на договора за
цесия, се счита спрямо длъжника за съществуващо в патримониума на цедента, а
цесионерът /нов кредитор/ не е носител на вземането до този момент.
По
делото не е представен договор за прехвърляне на вземане, поради което с оглед
на специалното правило на чл.99 ал.4 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът в
качеството на цесионер е придобил вземането на цедента на 05.11.2014 г., когато
банката е уведомена за прехвърляне на вземането.
Вземането е придобито от ответника в качеството на цесионер на 05.11.2014
г., т.е преди постановяване на решението на СГС от 22.04.2015 г. по
т.дело N 7549/14 г. за откриване производство по несъстоятелност
на банката. Следователно прихващането попада в обхвата на чл.59 ал.3 ЗБН. В
този случай от значение за действителността на прихващането е фактът на знание
у приобретателя на вземането - цесионер за състоянието на неплатежеспособност.
С
решение N 138 на УС на БНБ от 06.11.2014 г. е отнета лицензията
за извършване на банкова дейност на банката, а това обстоятелство е вписано по
партидата на банката в ТР на 07.11.2014 г. Следователно процесните вземания,
предмет на изявлението за прихващане /„активните вземания”/, са придобити от
ответника чрез цесия преди датата 07.11.2014 г., на която е вписано в ТР партидата на банката решението на Централната банка
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. В този
случай не може да се приеме на основание чл.59 ал.4 ЗНБ, че ответникът е знаел
за настъпилата неплатежоспособност, защото
вземанията му, а и задължението към банката, не са
придобити след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на
лицензията.
От
вписванията по партидата на банката в търговския регистър обаче се установява, че на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от 20.06.2014
г. на Управителния съвет на БНБ, с което банката е поставена под специален
надзор за срок от три месеца и са
назначени квестори,
която мярка съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ в действалата към 20.06.2014 г. редакция, се налага в случаите, при които е констатирана опасност
от неплатежоспособност на банката. С това решение е постановено и спиране на плащанията. Обявяването на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото
го решение № 74 от 22.06.2014. по
партидата на банката в
търговския регистър, с които е постановено спиране на
плащанията, банката е поставена под специален надзор, както и затварянето
на банката за клиенти в същия този период, са обстоятелства, които са публично известни и сочат, че ответникът, а и
неограничен кръг физически лица и търговци са узнали за финансовите затруднения, за влошеното финансово състояние и за недостига
на парични средства за извършване на дължими плащания. С Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014
г. срокът, през който банката е поставена под специален
надзор, а в решението е посочено, че
банката продължава да изпитва остър
недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за
изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори
При тези факти съдът намира, че към 05.11.2014 г., когато ответникът е придобил вземанията по сключения с
депозант на банката договор за цесия, е знаел за финансовите затруднения
и за изпадане на банката в състояние на неплатежеспособност. Вземането е придобито след поставянето на
банката под специален надзор, когато са назначени квестори и когато банката
фактически не е извършвала банкова дейност, т.е е била нефункционираща
банкова институция, защото е затворила за работа с клиенти и не е извършвала
плащания. Това фактическо обстоятелство сочи на знание за състоянието на неплатежеспособност.
При
тези факти съдът намира, че предявеният иск по чл.59 ал.3 ЗБН е основателен и
следва да се уважи. Евентуалният иск по чл.59 ал.5 ЗБН не следва да се
разглежда.
По
действителността на прихващането с вх.N 4121/07.11.2016 г.
Ответникът е прихванал своите задължения към банката с вземания към нея, което
произтича от договор за подчинен срочен дълг от 13.12.2012 г., развален с
изявление N 2816/19.06.2015 г. Според съда в полза на ответника не е
съществувало към 07.11.2016 г. вземане, с което да може да извърши компенсация
на свои задължения към банката. След откриване на производството по банкова
несъстоятелност кредиторите са длъжни да предявят своите вземания, поради което
носител на вземане срещу банката може да бъде само кредитор, чието вземане е
включено от синдиците в списъка с приети вземания. В случая от вписванията в ТР
по партидата на банката се установява, че вземания на ответника не са включени в списъка с приети вземания на
кредиторите на банката. Това означава, че в полза на ответника не е
съществувало срещу банката насрещно, еднородно и изискуемо вземане, поради което императивните изисквания на чл.59 ал.1 ЗБН не са
налице. Следователно прихващането е нищожно, поради което главният иск следва
да бъде уважен, а по евентуалните искове съдът не дължи произнасяне.
С оглед
на изложеното съдът намира, че искът по чл.26 ал.2, предл.3-то вр. с чл.59 ал.2
ЗБН срещу прихващането от 05.11.2014 г. следва да се отхвърли, а евентуалният
иск по чл.59 ал.3 ЗБН да се уважи; искът по чл.59 ал.5 ЗБН следва да се остави
без разглеждане. Искът за нищожност на прихващането от 07.11.2016 г. следва да
се уважи, а евентуалните искове да се оставят без разглеждане.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в
несъстоятелност, ЕИК ******, срещу „Е.2.” ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК ******,
гр.К., ул.“******, иск с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, с който се иска установяване нищожността на
извършено от „Е.2.” ЕООД /сега в несъстоятелност/ прихващане
с изявление вх.N 11101/05.11.2014 г., с което „Е.2.” ЕООД /сега в несъстоятелност/ е уведомил банката, че прихваща своите задължения по договори за банков
кредит с насрещни вземания в размер на 1 077 900 ЕВРО и 87476 ЕВРО,
придобити по сключен с М.Р.З.договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК ******,
на основание чл.59 ал.3 ЗБН извършеното от „Е.2.”
ЕООД /сега в несъстоятелност/ ЕИК ******, гр.К., ул.“******, прихващане
с изявление вх.N
11101/05.11.2014 г., с което
„Е.2.” ЕООД /сега в несъстоятелност/ е уведомил банката, че прихваща своите задължения по договори за банков
кредит с насрещни вземания в размер на 1 077 900 ЕВРО и 87 476 ЕВРО, придобити по сключен с М.Р.З.договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.26 ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. с
чл.59 ал.1 ЗБН извършеното от „Е.2.” ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ******, гр.К.,
ул.“******, прихващане
с изявление вх.N 4121/07.11.2016 г., с което
„Е.2.” ЕООД- в несъстоятелност е уведомил банката, че прихваща
своите задължения по договори за банков кредит с насрещни вземания в размер на
30 000 000 ЕВРО –главница и 6 871 666,67 ЕВРО - лихва,
произтичащи от договор за подчинен срочен дълг от 13.12.2012 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове по чл.3 ал.3 ЗБН, чл.59 ал.3 и чл.59 ал.5
ЗБН.
Решението е постановено при участие на синдика на „Е.2.” ЕООД- в
несъстоятелност, ЕИК ******, гр.К., ул.“******.
ОСЪЖДА
„Е.2.” ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ******, гр.К., ул.“******, да
заплати по сметка на СГС Държавна такса от 2 975 759,56 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: