№ 887
гр. София , 04.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на четвърти август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Весислава Иванова
Александър Желязков
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП)
срещу протоколно определение от 22.3.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 3925/20 г. по
описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 34. състав в проведеното
разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото
е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното от съда съществено и отстранимо
процесуално нарушение, изразяващо се в неясно фактически формулирано обвинение,
препятстващо правото на обвиняемия да го разбере, а и застрашаващо правата на
пострадалите, които също имат право да получат стабилен съдебен акт.
С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението.
Прокурорът счита, че в обвинителния акт били описани всички обстоятелства, свързани с
извършване на престъпното деяние – време, място, действията на водача и на починалия
велосипедист. Като заключава, че обвинителният акт съдържа в себе си всички изискуеми
реквизити, обуславящи разкриването на обективната истина, прокурорът отправя към
въззивната инстанция искане за отмяна на протестираното определение.
Не са постъпили възражения срещу протеста.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 23.3.2021 г.)
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
Съдът е длъжен да следи служебно за допуснатите съществени процесуални
1
нарушения в досъдебното производство, независимо дали от страните са били отправени
възражения или не. В изпълнение на този свой процесуален ангажимент и въпреки
изразените от страните становища за обратното, СГС е констатирал несъответствие на
обвинителния акт с предвидения минимален законов стандарт за съдържанието му. Посочил
е, че обвинението е неясно фактически формулирано до степен, че обвиняемият обективно е
поставен в невъзможност да се защитава срещу него, защото не са посочени фактите,
очертаващи твърдяното престъпно негово поведение.
Позицията на прокуратурата, поддържана с частния протест, че фактологията била
отразена, а изводите на първия съд за обратното се явявали неправилни, не се споделя от
САС.
Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, на С. Д. П. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. предпоследно, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1, предл. 3., вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 НК. Вменено му е, че като водач на моторно
превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е изнесена фактология, относима
към механизма на деянието в аспекта и на вменените нарушения от ЗДвП. Данните за
произшествието са съвсем лаконични и от тях не става ясно в какво се е изразило
твърдяното виновно поведение на водача. На първата страница от обвинителния акт, освен
данните за мястото и времето, е посочено единствено следното: „В района на първи
километър велосипедистът Тодоров рязко се отклонил наляво, при което било реализирано
ПТП с лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 3“ с рег. № ***, управляван от водача С. Д.
П.“. С това се изчерпва „описанието“ на деянието. Механизмът, причините за настъпване на
произшествието, подбраната от водача скорост на движение, поведението му, действията на
велосипедиста и изобщо всички релевантни за доказателствения предмет факти не са
отразени. Не е посочен никакъв факт, от който да е изводимо в какво се изразяват
нарушенията, допуснати от водача, респективно – в какво се изразява и
причинноследственият процес между подобно поведение и настъпването на
произшествието. Първостепенният съд съвсем правилно е заключил, че не е посочено в кой
момент покойният велосипедист се е явявал опасност за водача на автомобила, бил ли е
предотвратим ударът и при какви условия. Няма факти за това каква е била конкретната
пътна обстановка и съответно кои фактори от нея подсъдимият е следвало да съобрази, но
не е. СГС с основание е отбелязал, че прокурорът е преразказал съдържанието на
експертните заключения, но дори не е посочил дали им дава вяра. Настоящият състав
допълва, че прокурорът не се е ангажирал с твърдение и кой от възможните варианти,
разгледани в експертизата, държавното обвинение приема за осъществен. Няма фактическо
твърдение за това предотвратим или не е бил ударът. Експертите са разгледали различни
варианти при различни условия, но от обстоятелствената част на обвинителния акт съвсем
не става ясно при какви условия се е случило процесното ПТП и в какво всъщност се
2
изразява съставомерното поведение на водача на автомобила.
При това положение напълно се споделя извода, че обвинението не отговоря на
законовото изискване за пълното му и ясно фактическо формулиране. Ясно е, че предметът
на делото ще бъде концентриран върху въпроса допуснал ли е с конкретно свое поведение и
какво точно нарушение на правилата за движение водачът на автомобила, могъл ли е да
предотврати произшествието и в какво се изразява вината му. Затова е без съмнение, че
обвинението следва да посочи ясно и конкретно тези факти, а не да „препраща“ към
експертните заключения, дали вариантни отговори.
От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки
на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус
това изискване не е постигнато. Съдът припомня, че в Тълкувателно решение № 2/02 на
ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да
съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в
т. 4.2). Посочено е, че „чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”, както и че „главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на
правото на защита”. В този смисъл – правото на обвиняемия да разбира обвинението се
отнася преди всичко до съдържанието на обвинителния акт.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.3.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 3925/20 г. по описа
на Софийски градски съд, за прекратяване на съдебното производство по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4