Р Е Ш Е Н И Е
София, 26.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на двадесети ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10327/2015 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД.
Ищецът К. Т. Ч., ЕГН ********** твърди, че на 13.11.2006
г. между него и съпругата му В.Ч., от една страна като кредитополучатели, и
ответника – „Б.П.Б.“ АД, от друга страна, е сключен Договор за кредит срещу
ипотека № 2824/R/2006 г. По силата на договора е усвоена сумата от 69 970 евро,
учредена е ипотека с НА № 168, т.III-4, рег.№ 6140, дело 451/2006 г. по описа
на нотариус Е.Б.– нотариус с рег.№ 342 на НК, район на действие РС-Бургас,
договорът е вписан в службата по вписванията.
На 12.11.2007 г. между ищеца и съпругата му като
солидарен длъжник, от една страна, и банката от друга страна, е сключен Договор
за кредит № 4329/R/2007 г., по силата на който К.Ч. е усвоил сумата от 80 000
евро. За обезпечение е учредена договорна ипотека с НА № 88, т.III-4, рег.№
6335, д.№ 441/2007 г. по описа на нотаруис Е.Б.. Твърди, че са получили и
плащали вноски по кредита в евро.
На 19.09.2008 г. между страните по договорите са сключени
Анекс № 538/AMR/2008 г. към първия договор за кредит и Анекс № 519/AMR/2008 г.
към втория договор за кредит, с които е изменен предметът на договорите и
банковите кредити от евро са били превалутирани в швейцарски франка.
Ищецът счита клаузите на тези анекси за нищожни поради
невъзможен предмет, тъй като вече е усвоил сумата по двата кредита и целите, за
които те са отпуснати, вече са реализирани преди подписването на анексите.
Твърди, че всички погасявания, които е извършил в швейцарски франка, трябва да
му се върнат поради получени без основание.
Предвид изложеното предявява настоящия иск против „Б.П.Б.“
АД с правно основание чл.55 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 185 079,01
швейцарски франка, получена без правно основание, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски в производството. Сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Ответикът „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, оспорва изцяло така
предявения иск както по основание, така и по размер.
Излага, че и двата Анекса са подписани от ищеца при липса
на какъвто и да е спор по тях. Твърди, че невъзможност на предмета е налице
само ако при сключване на договора предметът е неосъществим, какъвто не е в
конкретния случай.
При условията на евентуалност прави възражение, че
промяната на валутата по договорите не променя уговорката длъжникът да върне
кредита и възнаградителната лихва чрез изпълнение във франкове.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави
възражение за прихващане.
Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен. Претендира разноски в производството.
Съдът, като взе
предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че между страните е сключен
Договор за кредит срещу ипотека № 2824/R/2006 от 13.11.2006 г., по силата на който договор ищецът К.Ч.
и съпругата му В.Ч., в качеството си на кредитополучатели, са усвоили сумата от
69 970 евро.
Съгласно Нотариален акт № 168, т.III-4, рег.№ 6140, дело
451/2006 г. по описа на нотариус Е.Б.– нотариус с рег.№ 342 на НК, район на
действие РС-Бургас, е учредена ипотека и договорът е вписан в службата по вписванията.
На 12.11.2007 г. между страните е сключен Договор за
жилищен кредит № 4329/R/2007, по силата на които ответникът предоставя на ищеца и
неговата съпруга сумата в размер от 80 000 евро, която сума да послужи за
финансиране покупка и довършителни работи на недвижим имот.
С Анекс № 367/AMR/2008 от 01.09.2008 г. между страните е уговорена промяна
в крайния срок за издължаване на сумата.
С Анекс № 538/AMR/2008 г. от 19.09.2008 г. е изменен
Договор за кредит срещу ипотека № 2824/R/2006, а с Анекс № 519/AMR/2008 г. от 19.09.2008 г. е изменен Договор за жилищен
кредит № 4329/R/2007, като предметът на договорите е изменен от евро в
швейцарски франкове.
От изслушаното по делото заключение на допусната ССчЕ,
неспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, се установява, че задълженията на ищеца по двата кредита са общо в
размер от 122 861,08 евро, като ищецът е платил общо сума в размер от
15 698,27 евро в повече от дължимото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за заплащане сумата в размер на 185 079,01 швейцарски франка,
получена без правно основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
За установяване фактическия състав на чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД и възникване на задължение за ответника да върне получената сума, е
необходимо ищецът да докаже, че такава сума действително е получена от
ответника, както и че е получена без основание. Фактите, подлежащи на
установяване, са даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от
страна на ответника, липса на валидно правоотношение, което да обуславя
имущественото разместване.
От събраните писмени и гласни доказателства се установи
по безспорен начин, че между страните е имало имуществени отношения, породени
от сключени по между им два броя договори за кредит.
В хода на производството успешно се доказа, че
едностранната промяна на предмета на договора, изразяващ се в промяна на
дължимата сума от евро в швейцарски франка, е нищожно поради невъзможен
предмет. От събраните по делото доказателства е видно, че сумите по договорите
за кредит за усвоени от ищеца и целите, за които са отпуснати кредитите, са
реализирани. По безспорен начин се доказа, че ищецът е заплатил на ответника
сума в повече от дължимото от него, а именно - 185 079,01 швейцарски
франка.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай
са налице всички елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД –
1.ищецът е дал сума в повече на ответника; 2. същата сума е получена от
ответника; 3. липсва валидно правно основание, което да обуславя даването на
тази сума.
Предвид изложеното съставът на съда счита, че претенцията
за неоснователно обогатяване е основателна и доказана и като такава следва да
бъде уважена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК разноски в размер на 25 593 лв., а именно – 13 463 лв. платена държавна
такса, 11 680 лв. платен адвокатски хонорар и 450 лв. заплатен депозит за ССЕ.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на К.Т.Ч., ЕГН **********,***, партер, сумата от 185 079,01 швейцарски франка, на основание чл. 55
ал.1 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 25 593
лв. – за направени съдебни и
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: