Р Е Ш Е Н И Е
№….........../26.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Мариана Дончева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17119 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Г.Е.В., ЕГН **********,***, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Искър“, бул. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна полица № 00500100302342 от 16.04.2019 г., за
нанесени щети на застрахования лек автомобил „Алфа Ромео Брера“
с peг. № *** от настъпило на 23.08.2019 г. в гр.
Варна застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което е
образувана щета под № **********/26.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По твърдения в исковата молба, на 08.04.2019 г. Р.Д.Т.закупил от С.Б.И.лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Брера“, с peг. № ***. На 15.04.2019 г. купувачът регистрирал МПС в
КАТ - Варна, като новият регистрационен номер на автомобила бил ***. На
16.04.2019 г. Р.Д.Т.сключил договор за застраховка „Каско
на МПС“ за автомобила при ответното дружество, обективиран в застрахователна
полица № 00500100302342 от 16.04.2019 г., със срок на действие от 16.04.2019 г.
до 16.04.2020 г. при застрахователна сума от 7 700 лв. и застрахователната
премия от 464,65 лв., заплатена изцяло към настоящия момент. На 23.08.2019 г.
ищецът Г.Е.В. придобил автомобила въз основа на сключен с Р.Д.Т.договор за
замяна. Заедно с превозното средство на ищеца били предоставени и всички
документи във връзка с него, включително и удостоверение за техническа
изправност на ППС със срок на валидност 05.03.2019 г. - 05.03.2020 г., в което
бил посочен старият peгистрационен номер на
автомобила - ***, т.к. към датата на извършване на техническия преглед
собственикът на автомобила бил С.Б.И..
На 23.08.2019 г., около 19.30 часа, настъпило пътнотранспортно произшествие
при следния механизъм: ищецът, управлявайки процесния автомобил, се движел по
бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна в посока центъра на града, когато, на около 100
м преди спирка „Делфинариума“, водачът на движещия се
пред него лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № ***рязко спял и ищецът ударил МПС в задната негова
част, въпреки че веднага задействал спирачката в опит да спре безопасно. За
настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение на
място съставили протокол за ПТП. В същия било отразено, че виновен за
произшествието е ищецът, който не бил спазил необходимата дистанция с движещия
се пред него автомобил. Ответното дружество също било уведомено за настъпилото
застрахователно събитие, във връзка с което била образувана щета под №
05008116221/26.08.2019 г., извършен бил оглед и заснемане на автомобила и бил
съставен опис на настъпилите щети, в който са обективирани следните увредени
детайли на превозното средство: предна броня, конзола за броня лява, фар ляв,
фар десен, преден калник десен, преден калник ляв, преден капак, кондензер климатик, рамка
радиатори, брави преден капак - 2 броя, емблема капак, декоративна решетка
капак, бленда халоген лява, декоративна решетка в
броня, задна метална решетка, оребрение броня
вътрешно, решетка халоген ляв, абсорбер броня, основа
броня метална, тръба охладителна, гредата над радиатор, ПВЦ кора, основа халоген ляв, планки между основа и греда - 2 броя и лайсни
решетка хром. На 10.09.2019 г. ищецът получил уведомление, с което ответникът
отказал да изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл. 6, ал. 2,
т. 3, б. „е“ от Общите условия – поради изтекло и/или невалидно удостоверение
за техническа изправност на МПС или липса на валиден знак за първоначален
технически преглед.
Ищецът счита отказа на застрахователя за неоснователен и незаконосъобразен.
В тази връзка излага, че процесният лек автомобил бил в техническа изправност
към момента на настъпване на ПТП, като удостоверението за това било със срок на
валидност до 05.03.2020 г., а неизпълнението на задължението на стария
собственик са подмени въпросното удостоверение с ново такова, в което да бъде
вписан промененият регистрационен номер на МПС, било несъществено
административно нарушение, което не можело да освободи застрахователя от
отговорност. Излага също, че при сключване на застраховката собственикът бил
представил същото удостоверение за техническа изправност на ППС и ответникът
приел да сключи договора при тези условия. Отделно релевира
възражение за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2, т. 3, б. „е“ от ОУ поради
противоречие със закона (чл. 408 КЗ) и като неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 3 и т. 6 от ЗЗП. Поддържа, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила, била в размер на 5 200 лв., в която били включени оригинални
резервни части, каквито били увредените такива.
По същество моли за уважаване на предявения частичен иск за сумата от 200
лв. от сума в общ размер на 5200 лв. и претендира разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа
исковата молба и предприема изменение на иска чрез увеличаване на неговия
размер до сумата от 7200 лв. Моли за уважаване на увеличената претенция и представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва настъпването на ПТП при
описания в исковата молба негов механизъм. Оспорва наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение между страните, тъй като в
застрахователната полица било вписано друго лице – Р.Д.Т., и не били налице
предпоставките на чл. 413, ал. 1 във вр. чл. 414, ал.
1 и чл. 415, ал. 1 КЗ за встъпване на приобретателя на застрахования лек
автомобил в правата и задълженията на прехвърлителя
по застрахователния договор. По този повод излага, че ищецът бил по-млад от
предишния собственик на автомобила и вината за ПТП била негова, поради което
рискът за застрахователя бил по-голям. Отделно поддържа, че е налице изключен
риск по смисъла на чл. 6, ал. 2, б. „е“ от ОУ, тъй като автомобилът нямал
валидно удостоверение за техническа изправност, доколкото в приложеното такова
не съответствал нито номерът на рамата, нито регистрационният номер на
автомобила. Намира възражението на ищеца за нищожност на посочената клауза от
ОУ за бланкетно и неоснователно. Освен това оспорва да са настъпили твърдените
щети по автомобила, както и размера на застрахователното обезщетение, в т.ч.
необходимостта от извършването на ремонт с оригинални части. Поддържа, че е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ и намира, че от
застрахователното обезщетение следва да бъде приспадната стойността на
запазените части.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител юрк. Й. С., поддържа
депозирания отговор. С писмена молба от 23.10.2020 г. представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК и релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В
представена писмена защита излага
правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал. Счита, че
застрахователно обезщетение не се дължи на ищеца, тъй като не е страна по
застрахователния договор и понеже е ремонтирал автомобила и не е представени
доказателства за това. Оспорва размера на търсеното обезщетение, доколкото искът
е увеличен до сума, надвишаваща първоначално посочения пълен размер на
претенцията, както и защото автомобилът е придобит от ищеца за продажна цена от
3000 лв., значително по-ниска от процесната сума.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения
договор за покупко-продажба на МПС от 08.04.2019 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 4741/2019 г. на нотариус Кънчо Ицков
с рег. № 572 на НК (л. 4) се установява, че на посочената дата Р.Д.Т., в
качеството му на купувач, е придобил от продавача С.Б.И.правото на собственост
върху лек автомобил „Алфа Ромео Брера“ с peг. № ***, рама № ***, двигател № ***, срещу продажна цена
от 400 лв.
Видно от приложеното
удостоверение за техническа изправност на ППС (л. 5), лекият автомобил с peг. № *** със собственик С.Б.И.е преминал технически
преглед на 05.03.2019 г., респ. неговата техническа изправност е удостоверена в
срок до 05.03.2020 г.
Приобщено е и
свидетелство за регистрация част I на МПС (л. 6), според което на 15.04.2019 г.
автомобилът е пререгистриран с рег. № В0692НР от неговия нов собственик Р.Д.Т..
От представената
застрахователна полица № 00500100302342 (л. 7) се установява, че на 16.04.2019
г. между Р.Д.Т.и З. „Е.“ АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил „Алфа Ромео Брера“ с peг. № *** и период на
застрахователно покритие от 16.04.2019 г. до 16.04.2020 г. В полицата е
отразено, че застраховката покрива пълна загуба и частична щета на застрахованото
МПС (клауза „А“ – Пълно каско според ОУ), при
уговорена застрахователна сума от 7700 лв. и застрахователна премия в размер на
455,53 лв., плащането на която е разсрочено на четири вноски, първата от които
с падеж на 16.04.2019 г. Видно от приложените разписки от 16.04.2019 г. и
28.08.2019 г. (л. 8), премията е изцяло заплатена.
От представения договор за замяна на МПС от 23.08.2019 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № 11625/23.08.2019 г. на нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 на НК (л. 9), се изяснява, че Г.Е.В.
и съпругата му З.Б.Б.-В.
са прехвърлили в полза на Р.Д.Т.правото на собственост върху придобития по
време на брака им в режим на СИО лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. № ***,
в замяна на което Р.Д.Т.е прехвърлил на Г.В. правото на собственост върху
застрахования при ответника лек автомобил „Алфа Ромео Брера“
с peг. № ***.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като
безспорно е отделено обстоятелството, че на 23.08.2019 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов механизъм,
при който ищецът, управлявайки лекия автомобил „Алфа Ромео Брера“
с peг. № ***, се движел по бул. „Княз Борис I“ в гр.
Варна в посока центъра на града, когато, на около 100 м преди спирка „Делфинариума“, движещият се пред него лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № ***рязко спял и
ищецът го ударил в задната негова част. Това обстоятелство се потвърждава и от
приложения протокол на ПТП № 1736169 от 28.08.2019 г. (л. 10).
От приетото искане завеждане на претенция по застраховка
„Каско на МПС“ от 26.08.2019 г. (л. 68) се
установява, че ищецът Г.В. е уведомил З. „Е.“ АД за настъпилото застрахователно
събитие, по повод на което при застрахователя е образувана застрахователна
преписка (щета) № **********. В искането
е отразено, че ищецът желае да бъде обезщетен чрез възлагане на ремонт на
автомобила в гр. Добрич. Видно от приложените документи по изисканата в цялост
застрахователната преписка, едновременно със завеждането на щетата ищецът е представил
пред застрахователя сключения договора за замяна от 23.08.2019 г., с който се е
легитимирал като собственик на автомобила.
Приобщени към доказателствения материал са и опис-заключения по щета № ********** от 26.08.2019 г. (л. 71) и от 28.08.2019
г. (л. 78), съставени от експерти при ответното дружество, от които се
установява, че са извършени два огледа на застрахования автомобил, при които са
констатирани следните увредени негови части и детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и начина на възстановяването
им, а именно: предна броня
- подмяна и боядисване, основа предна броня - подмяна, решетка в броня -
ремонт, декоративна лайсна в броня - лява и дясна - подмяна, решетка радиатор -
подмяна, емблема предна – подмяна, преден калник ляв - ремонт и боядисване,
калник преден десен - боядисване, преден капак - подмяна и боядисване, рамка
радиатори - подмяна, лайсна решетка в броня - подмяна, бленда халоген лява - подмяна, абсорбер предна броня - подмяна,
конзола за броня /стойка, водач/ лява - подмяна, фар ляв, десен - подмяна,
измерване с реглаж преден мост, кондензатор климатик, фреон, брави преден капак - 2бр. - подмяна,
емблема капак - подмяна, декоративна решетка капак - подмяна, декоративна
решетка в броня - подмяна, задна метална решетка - ремонт степен 1, оребрение броня вътрешно - ремонт, решетка халоген лява - подмяна, абсорбер броня - подмяна, тръба
охладителна - подмяна, греда над радиатор - подмяна, PVC кора - подмяна, основа
халоген ляв - ремонт, планки между основа и греда -
2бр. - подмяна.
Страните не спорят, а
се установява и от приложеното уведомление от 09.09.2019
г. (л. 81), че застрахователят е постановил отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета. Видно от уведомлението, отказът е обоснован с
твърдения за наличие на изключен риск по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3, б. „е“
от Общите условия, според която клауза застраховката не покрива щети на
застрахованото МПС, причинени от или вследствие на експлоатация на технически
неизправно МПС, движение на застрахованото МПС, което е с изтекло и/или невалидно удостоверение за техническа
изправност на МПС или без валиден знак за първоначален технически преглед.
Приобщени към
доказателствения материал са и приложимите към процесния застрахователен
договор Общи условия на застраховка „Каско на МПС“, в
сила от 26.03.2018 г. (л. 27 и сл.).
От страна на ищеца е
ангажирано и второ удостоверение за техническа изправност на процесния лек
автомобил със срок на валидност от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. (л. 65).
Представена от него е
и фактура № 5757/16.09.2019 г. на стойност 200 лв., издадена от „Спектър-М“
ЕООД със седалище ***, с получател Г. В., за приемане на авт. „Алфа
Ромео Брера“ с peг. № ***
за опис за определяне на части за подмяна и съхранение до излизане на
становище, както и касов бон от същата дата за заплатени автосервизни
услуги в размер на 200 лв. (л. 14).
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 88
и сл.) се установява, че описаните от представител на застрахователя щети по
процесния автомобил са предимно в предната негова част, поради което е възможно
същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП при установения негов
механизъм. Заключението определя стойността на щетите към датата на ПТП (23.08.2019
г.) и без прилагане на коефициент на овехтяване в три варианта, както следва: вариант
1.1 - 10 933,27 лв., от които 9054,64 лв. за оригинални резервни части и
компоненти, 470,16 лв. за материали и 1408,47 лв. за труд, вкл. монтаж,
демонтаж и ремонт (49,42 нормочасове при средна
пазарна цена на труда от 28,50 лв. с ДДС за 1 нормочас); вариант 1.2 - 9188,17
лв., от които 7309,54 лв. за нови резервни части и компоненти от алтернативен
доставчик и аналогични на първия вариант стойности за материали (470,16 лв.) и
труд (1408,47 лв.); вариант 1.3 – 10060,72 лв., изчислен като средна
аритметична стойност между първите два варианта. Според вещото лице средната
пазарна цена на процесния автомобил към датата на събитието възлиза на 8600
лв., респ. стойността на ремонта му надвишава 70 на сто от същата. Експертът
заключава, че собствениците на пунктовете за изкупуване и разкомплектоване на
автомобили и продажбата на употребявани резервни части биха изкупили процесния
автомобил в цялост, в увредено състояние и без оглед, за 500 лв., като е
възможно и изкупуването му за скрап срещу сумата от 120 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита
на ангажирания от ищеца свидетел Р.Д.Т.– праводател
на ищеца по договора за замяна от 23.08.2019 г. (л. 119). От свидетелските му
показания се изяснява, че той е закупил автомобила с великотърновска
регистрация, като при продажбата продавачът му е предоставил удостоверение за
технически преглед, голям и малък талон, които документи той е представил пред
застрахователя при сключване на процесния договор за застраховка „Каско на МПС“ и впоследствие е предал на ищеца при
извършената след няколко месеца замяна на превозните средства. Свидетелят
твърди, че е пререгистрирал превозното средство в КАТ – Варна, където не му е изискван
нов технически преглед, тъй като предишният такъв е бил валиден. Излага, че по
собствена инициатива е извършил обстоен технически преглед на превозното
средство преди да го закупи и същото е било в перфектно техническо състояние,
като не е имал никакви проблеми при последващото
управление на автомобила, вкл. не се е налагало той да бъде ремонтиран, а е
извършвано само регулярно обслужване за подмяна на консумативи (масла и филтри)
в сервиз, тясно специализиран за ремонт на италиански автомобили.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско на МПС“; 2.) настъпване на застрахователно събитие в
периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования автомобил,
както и 4.) причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното
събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи
също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата
от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи
фактите, на които основава своите правоизключващи възражения, както и възраженията
срещу размера на претенцията, вкл. стойността на запазените части при
установена тотална щета на моторното превозно средство.
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че процесният
застрахователен договор е сключен между ответника З. „Е.“ АД и Р.Д.Т., като
последният е прехвърлил правото на собственост върху застрахования лек
автомобил в полза на ищеца по силата на договор за замяна от 23.08.2019 г. Транслативната сделка е сключена в по време на действието
на застрахователния договор, поради което ищецът е встъпил в правата и
задълженията на застрахования, на основание чл. 413, ал. 1 КЗ и чл. 14, ал. 1
от ОУ. Нито в закона, нито в приложимите ОУ уведомяването на застрахователя за
промяната в правото на собственост е предвидено като отлагателно условие за
встъпването, поради което само по силата на договора за замяна и независимо от
уведомяването на ответника за това, между него и приобретателя (ищец) е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение (така – решение № 15 от 12.04.2012 г. на ВКС по т.д. №
454/2011 г., II т.о.).
Страните не спорят, че в периода на застрахователно покритие е настъпило пътнотранспортно произшествие при посочения
от ищеца негов механизъм, съответстващ на отразения такъв в протокола за ПТП,
изготвен от посетилите местопроизшествието полицейски служители, по реда и при
условията на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд.
От приобщените писмени доказателствени средства се установяват и щетите по застрахования автомобил.
Същите са констатирани от служители на ответното дружество при извършения
първоначален и контролен оглед на превозното средство и описани в съставените
за целта документи (опис-заключения).
Доказана е също и причинно-следствената
връзка между пътнотранспортно
произшествие и настъпилите щети, доколкото според заключението на
съдебно-автотехническата експертиза уврежданията биха могли да настъпят по вид
и степен именно в резултат от събитието, съобразно механизма му.
С оглед наличието на всички елементи, включени във фактическия състав на
съдебно предявеното вземане, съдът дължи произнасяне по релевираните от
ответника в срока по чл. 131 ГПК правоизключващи
възражения.
Макар да липсва изрично позоваване на чл.
415, ал. 1, изр. второ КЗ, в отговора на исковата молба са наведени
твърдения за несвоевременно уведомяване на застрахователя за прехвърленото
право на собственост и увеличен застрахователен риск, с оглед личността на
приобретателя, които факти са относими към приложението на сочената правна
норма. Същата предвижда, че ако прехвърлителят или приобретателят не уведомят
писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок, застрахователят
не е длъжен да плати застрахователно обезщетение, в случай че застрахователното
събитие е настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на
правото на собственост и при условие че той не би сключил съществуващия договор
с приобретателя поради съществено увеличение на риска. В този смисъл е и клаузата
на чл. 14, ал. 2 от ОУ.
В настоящия казус се
установява, че искането за завеждане на процесната щета е подадено от ищеца на
26.08.2019 г., като едновременно със същото той е представил пред
застрахователя и титула му за собственост, а именно договорът за замяна от
23.08.2019 г., с който в негова полза е прехвърлен лекият автомобил от
застрахования. При това положение съдът приема, че 7-дневният срок е спазен и
застрахователят е уведомен своевременно за прехвърлянето. Дори да се приеме, че
застрахователят не е бил надлежно уведомен поради липсата на изрично писмено
волеизявление в тази насока, отказът му за заплащане на обезщетение отново не
би бил законосъобразен, тъй като застрахователното събитие е настъпило в деня
на прехвърлянето на застрахованото имущество – 23.08.2019 г., а не след
изтичането на един месец от тази дата, каквото кумулативно изискване предвижда
обсъжданата разпоредба, наред с увеличения риск вследствие на промяната в
правото на собственост.
Не е налице и поддържания
от ответника изключен риск по смисъла на
чл. 6, ал. 2, б. „е“ от ОУ при движение на застрахованото МПС с невалидно
удостоверение за техническа изправност.
От приобщените писмени и гласни доказателствени средства
(удостоверения за техническа изправност на ППС и свидетелски показания) се
установява, че процесният автомобил е преминал технически преглед и същият е
бил технически изправен както преди сключване на застрахователния договор, така
и след това. Некоректно отразеният номер на рамата на автомобила в
удостоверението от 05.03.2019 г. (№ ZAR93900005001834 вместо № ***) явно се дължи на допусната формална
грешка, доколкото всички останали индивидуализиращи белези на превозното
средство съответстват на действителните такива и то фигурира с коректен
идентификационен номер в съставените след 05.03.2019 г. документи, вкл.
свидетелство за регистрация и последващо удостоверение за технически преглед от
23.12.2019 г. Освен това от свидетелските показания, които съдът кредитира
напълно като достоверни и съответни на останалия доказателствен материал, се
изяснява, че именно това удостоверение от 05.03.2019 г. е представено пред ответника
при сключване на застрахователния договор, респ. въз основа на същото той е
приел автомобила за технически изправен, въпреки отразения в документа грешен
номер на рамата и стар регистрационен номер на автомобила. Аргумент в тази
насока е клаузата на чл. 3, ал. 1 от ОУ, според която обект на застраховане
може да бъде само сухопътно превозно средство, което е технически изправно.
След като застрахователят е подписал застрахователния договор при тези условия
(и след извършен задължителен според ОУ и полицата оглед на МПС) и е приел
платената от застрахования застрахователна премия, той се е съгласил да осигури застрахователно
покритие за имуществените вреди по лекия автомобил, притежаващ удостоверението за техническа изправност от 05.03.2019
г., поради което последващия негов отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение поради невалидност на същото това удостоверение е недопустим. В
този смисъл - решение № 173 от
22.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 727/2012 г., II т.о., според което
застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже плащане на
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като
се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и
влизане в сила на застрахователния договор. По тези съображения в случая е
ирелевантно и обстоятелството, че по арг. за противното от чл. 147, ал. 10 ЗДвП удостоверението
за техническа изправност е изгубило валидността си при промяна на собственика
на ППС, съпроводено с подмяна на табелите с регистрационни номера, доколкото ответникът е приел да
сключи застрахователния договор за лекия автомобил след като вече е била
променена неговата регистрация и въпреки отразения в удостоверението за техническа
изправност стар собственик и регистрационен номер.
Не на последно място следва да се
отбележи още, че в конкретния случай не се установява причина за настъпване на
процесното събитие да е техническа неизправност на автомобила. Напротив –
съобразно безспорния по делото механизъм на ПТП същото е реализирано поради
неспазване на необходимата дистанция между увредения автомобил и движещото се
пред него превозно средство, което е препятствало възможността на ищеца да спре
при рязкото спиране на другия водач. Няма данни тази невъзможност да се дължи
на неизправност в спирачната система на застрахования автомобил или на друг
технически проблем. От така установената фактическа обстановка следва, че дори
автомобилът да е управляван с невалидно удостоверение за техническа изправност,
това не е основание за отказ на ответника да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като неизпълнението на задължението на застрахования не е
довело до възникване на застрахователното събитие, каквото кумулативно
изискване предвижда разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ (съответно чл. 23, ал.
1, т. 2 от ОУ), за да бъде изключена отговорността на застрахователя.
От гореизложеното следва, че процесното пътнотранспортно произшествие представлява покрит
застрахователен риск и предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не
по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ. За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а
за възстановителна застрахователна стойност - стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400,
ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 400, ал. 3 КЗ предвижда, че застрахователната
сума по договора се приема за определена съгласно действителната стойност на
имуществото, когато не е уговорено друго.
Доколкото стойностният еквивалент на претърпяната вреда
се определя като пазарната цена на увреденото имущество, в случай че бъдат представени доказателства за
извършен в специализиран сервиз ремонт на застрахованата вещ, дължимото от
застрахователя обезщетение се равнява на направените разходи за този ремонт,
стига същите да не надхвърлят уговорената застрахователна сума и да
съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. Ако не бъдат представени такива доказателства обаче, съответно не се
претендира възстановяване на тяхната стойност, размерът на застрахователното
обезщетение следва да бъде определено по общите правила, дори увреденото
имущество вече да е възстановено. Последното обстоятелство нито ограничава,
нито изключва правото на застрахования да получи дължимата от застрахователя престация по сключения помежду им договор, тъй като увреденият
може сам да избере начина, по който да бъдат репарирани вредоносните последици,
стига чрез този избор да не се надвишава дължимата действителна, респ.
възстановителна стойност на застрахованото имущество.
Поради това съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за неоснователност на иска, обосновани
с възстановяването на автомобила и непредставяне на доказателства за извършения
ремонт.
От
експертното заключение по делото се установява, че действителна стойност на
застрахования лек автомобил към датата на ПТП възлиза на 8600 лв., като същата
надвишава застрахователната сума от 7700 лв. по процесната застрахователна
полица. При това положение отговорността на застрахователя е ограничена до
по-ниския размер на уговорения лимит, до който той се е съгласил да обезпечи
вредите на застрахованото имущество и който е съобразил при оценка на поемания
от него риск и съответно определяне на насрещно дължимата застрахователна
премия по договора.
Съгласно т. 1.3 от заключението
възстановителната стойност на увреденото имущество е 10 060,72 лв., формирана
като сбор от средната пазарната цена на необходимия труд, материали и резервни
части за неговия ремонт. Съдът кредитира именно този вариант на експертизата,
тъй като определената
според него сума съответства на актуалната към момента на настъпване на
застрахователното събитие средна пазарна стойност на необходимия ремонт, чрез влагане
на нови части и компоненти, и е съобразена с изискването за покриване на разходите
за възстановяване на вещта във вида, който е имала при увреждането. Не са
налице данни какви са били увредените части – дали оригинални или такива от
алтернативен доставчик, поради което съдът приема, че релевантна за определяне
на обезщетението е именно отразената в обсъждания вариант средно аритметичната
стойност, тъй като на пазара са налични както оригинални, така и алтернативни резервни
части.
Така определената възстановителна стойност надхвърля 70 % от действителната такава, поради което
увреждането представлява тотална щета на процесното
моторно превозно средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Затова и дължимото
обезщетение следва да бъде ограничено до уговорения лимит от 7700 лв. Тази сума
не следва да бъде намалявана с изчислената от вещото лице цена от 500 лв. за
изкупуване на автомобила в уредено състояние или 150 лв. за изкупуване на скрап,
тъй като от представеното удостоверение за техническа изправност от дата
23.12.2019 г., следваща процесното вредоносно събитие, се доказва възстановяването
на уврежданията. Въпреки че последното е икономически неизгодно, предвид
тоталното погиване на вещта, ищецът е предпочел да извърши този ремонт, вместо
да продаде увредения автомобил или да го предаде на скрап, поради което е
отпаднала възможността му да получи съответната цена срещу отчуждаването на МПС
в увреден вид, респ. тя не съставлява негова полза, която подлежи на
приспадане. Не е доказано също и наличието на запазени части, нито тяхната
стойност, с която евентуално би могло да бъде редуцирано обезщетението.
При посочения размер на дължимото застрахователно
обезщетение от 7700 лв., надвишаващ търсената сума от 7200 лв., предявеният иск
се явява доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва да бъде
изцяло уважен.
Доколкото автомобилът е отремонтиран,
той не подлежи на дерегистрация, респ. предвиденото в
чл. 390, ал. 1 КЗ удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията му, като условие за поставяне на ответника в
забава за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета,
е неприложимо. Затова в полза на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва
върху обезщетението от претендирания начален момент, а именно датата на
подаване на исковата молба в съда - 21.10.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1278
лв., от които 288 лв. за заплатена държавна такса (л. 20 и 117), 100 лв. за
депозит за вещо лице (л. 58), 30 лв. за депозит за свидетел (л. 109) и 860 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 11.05.2020 г.
(л. 116), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой. Представени са и доказателства за регистрацията по ЗДДС на
процесуалния представител на ищеца адв. Й.А. (л. 115).
Съдът намира
направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания
и нормативно установения минимален размер на възнаграждението от 690 лв. без
ДДС, съответно 828 лв. с ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. изм. ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.). Последното надвишава
претендираното възнаграждение с минимална разлика от 32 лв., която не може да
обоснове извод за прекомерност на цената на предоставената адвокатска услуга.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Искър“, бул. ***, да заплати на
Г.Е.В., ЕГН **********,***, сумата от
7200 лв. (седем хиляди и двеста лева), представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 00500100302342 от 16.04.2019
г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил „Алфа Ромео Брера“ с peг. № *** от настъпило
на 23.08.2019 г. в гр. Варна застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, за което е образувана щета под № **********/26.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Искър“, бул. ***, да заплати на
Г.Е.В., ЕГН **********,***, сумата от 1278 лв. (хиляда двеста седемдесет и осем лева),
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: