Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. 09.04.2010 година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ХІІІ наказателен състав
На единадесети
март две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при секретаря Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
н.а.х.д. № 570 по описа за 2010 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.55 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ЕТ „А. - Р. Я.”,
със седалище и адрес на управление гр. К. против наказателно постановление № 02-0200855/08.01.2010
г. на д. на Д. „И. п. т.” – Б. С атакувания акт на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.16, ал.1,
т.1 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд.
В жалбата се твърди, че на
търговеца е изготвено предписание за предотвратяване и отстраняване на
нарушенията и вредните последици от тях, което е изпълнено, но въпреки това е
издадено наказателното постановление. Релевира, че се касае за маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени атакувания акт. Ангажира
писмени доказателства.
В съдебно заседание
търговецът не се явява и не се представлява.
В срока за постановяване на
съдебното решение по делото постъпва писмена защита от адв. Н. П., пълномощник
на ЕТ „А. – Р. Я.”, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като отново се подчертава, че се касае за
маловажен случай. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на АНО
счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът намира
жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 06.10.2009 година свидетелката С.К. посещава м. „Б.”
в гр. К. за проверка. Поисква връзка с работодателя, но той не се явява. Поради
тази причина връчва призовка на Т. Т., в която се посочва, че търговецът следва
да се яви лично или чрез пълномощник и да представи изчерпателно посочени
документи, сред които е и „оценка на риска на работните места”.
На 09.10.2009 година Р. Я., действаща като ЕТ „А. – Р.
Я.”, се явява в И. п. т. – гр. Б. и представя на свидетелката К. само
документи, свързани със заплатите и графика за работа на работещите, но не и документи
относно инструктажа на работещите, оценка на риска, сключен договор със Службата
по трудова медицина.
Свидетелката констатира множество нарушения, за които
съставя протокол за извършена проверка № 1948/14.10.2009 г., в които ги описва
подробно. Едно от нарушенията е това, че на 06.10.2009 г. ЕТ не е представил
оценка на риска на здравето и безопасността на обект : „м. з. х. с. „Британия”,
находящ се в гр. К., стопанисван от ЕТ, която да обхване избора на работно
оборудване, използването на химически вещества и препарати, и организацията на
работните места, използването на суровини и материали и други странични фактори,
поради е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ и чл.4 от Наредба № 5 за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
Със същия протокол е дадено предписание на търговеца
до 20.10.2009 г. да извърши оценка на риска. След съставяне на този протокол е
съставен и АУАН за това нарушение в присъствието на Р. Я.
В хода на съдебното производство
жалбоподателката е представила папка с документи, озаглавена „Оценка на риска”,
съдържаща 64 страници. Сред документите е и „Програма за оценяване на
професионалните рискове на работните места”, от която е видно, че за част от
сроковете на етапите, през които трябва да премине оценката на риска, крайният
срок е след деня на провеждането на проверката и съставянето на АУАН.
Вярно е, че сред тези документи е и
приемо-предавателен протокол, от който е видно, че на 25.07.2009 г. Службата по
трудова медицина към „А.” ООД въз основа на договор за извършване на оценка на
риска в обект : м. з. х. с. „Б.” предава на ЕТ пълния комплект от документи, но
този документ не може да служи за доказателство, че не е налице извършено
нарушение. Този извод е верен, защото оценяването на риска се извършва от
работодателя, а не от служба по трудова медицина, а и при оценяването на риска
освен последната участват и органите за безопасност и здраве и другите
специалисти от предприятията – аргумент от чл.4 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г.
за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
Освен това по делото е представен и
приет като доказателство сертификат за контрол № SC 1736/11.01.2010 г., от който е видно че акредитираният
за контрол от вида С орган „К.” е дал заключение по четири показатели, въз
основа на протоколи за контрол, всичките с дата 11.01.2010 г., резултатите от
които са нужни за изготвяне на оценката на риска, т.е. последната следва да се
изготви след като работодателят се запознае с тях.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени
доказателства - показания на свидетелката К.
Съдът, с
оглед установената фактическа обстановка и като съобрази задължението си да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН,
вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното :
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП, видно от съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на съставения АУАН или издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
Налага се изводът, че към деня на
проверка работодателят не е бил изготвил оценка на риска, поради което е
нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, което той не оспорва ( аргумент от
възраженията към АУАН и съдържанието на жалбата ). Съгласно чл.55 от същия
закон лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по
този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415 и 416 от Кодекса на труда и
другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Макар
предписанието да е било изпълнено, това не заличава извършеното нарушение.
Съдът не кредитира възражението на защитата, че се
касае за маловажен случай на нарушение. Мотивите за това са следните:
Вярно е, че нарушението е за първи път, но това не
намалява степента, в която са засегнати обществените отношения, свързани с
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Това е така, защото,
за да осигури такива условия, работодателят трябва да направи оценка на риска.
Не винаги факторите, които могат да породят риск, са свързани с естеството на
извършваната работа, както твърди защитата. Това, че едно лице изпълнява
длъжността „продавач”, не означава, че за него не съществува риск, защото такъв
може да се породи от помещението, в което полага труд (много студено и влажно
през зимните месеци, респективно прекалено горещо през летните ; недостатъчно
осветено и др.), уредите, с които борави (например режещи инструменти - ножове,
машини за рязане на месо или хляб), оборудването на работното място (необезопасена
електрическа инсталация) и т.н. – аргумент от чл.3 от Наредба № 5. Неслучайно
законодателят е предвидил санкции в завишен размер за подобно нарушение, защото
поставя в опасност здравето или живота на работещите.
Предвид горното правилно е ангажирана отговорността на
работодателя, а имуществената санкция е определена в минимален размер, поради
което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд, ХІІІ наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 02-0200855/08.01.2010 г. на директор на Д. „И. п. т.” – Б., с
което на ЕТ „А. – Р. Я.”, със седалище и адрес на управление гр. К. е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.16, ал.1,
т.1 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала:
Р. Ж.