Р Е Ш Е Н И Е
№ 1828/25.10.2023 г.
гр. Пловдив,
Административен съд - Пловдив, ХVI състав, в открито
заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Таня
Златева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1189 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с
чл.104, ал.1 от ЗДСл. Образувано е по искова молба на К.Т.А., с адрес ***, чрез
адвокат Г., срещу Областна администрация – област Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
пл. „Никола Мушанов“№ 1 за заплащане на обезщетение в размер на 6150 лева(първоначално
предявен) по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период 06.10.2021г. до
31.03.2022г.(вкл.), ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба(06.05.2023г.) до окончателното изплащане на сумата в
следствие на отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед №
ЧР-02-101/05.10.2021г. на областен управител на област Пловдив.. В съдебно
заседание по искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК, вр. чл.144 от АПК е
изменен размерът на иска, като същият е увеличен от 6150 лева на 7 098 лева.
Претендират се сторените по делото разноски по представен списък.
Ответникът
- Областна администрация – област Пловдив, чрез областен управител на област
Пловдив, изразява становище, че всички доказателства са събрани по делото. По
отношение на претендираните разноски за производството – иска да останат в
тежест на ищеца, тъй като посочва, че е инициирала няколко неуспешни опита за
извънсъдебно решаване на спора, като не е оспорван размерът и дължимостта на
претендираното обезщетение, не е станала причина за завеждането на съдебен
спор.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед № ЧР-02-101/05.10.2021г., издадена от областен управител на област
Пловдив, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на К.Т.А., заемаща длъжността „главен юрисконсулт“ в отдел
„Държана собственото и регионално развитие“ в дирекция „Административен
контрол, регионално развитие и държавна собственост“ при Областна администрация
- Пловдив. Заповедта е обжалвана пред Административен съд Пловдив, който с
Решение № 571/05.04.2022 г. по адм. дело № 2669/2021 г. по описа на
Административен съд Пловдив я е отменил като незаконосъобразна. Решението на
Административен съд Пловдив е обжалвано пред Върховен административен съд,
който с Решение № 9835/03.11.2022г. по адм.д. № 5191/2022г. е оставил в сила
първоинстанционното решение.
Със
Заповед № ЧР-02-153/16.11.2022г. на областен управител на област Пловдив К.А. е
възстановена на длъжността „главен юрисконсулт“ в отдел ДСРР, в дирекция
АКРРДС, в Областна администрация Пловдив.
Със
Заповед № ЧР-02-154/16.11.2022г. е прекратено служебното правоотношение с К.А. по
взаимно съгласие на страните.
Ищецът
представя Заповед № РД-11-1120/03.09.2021г., с която е назначена на длъжност
заместник-директор АСД в СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Пловдив, считано от
дата 01.04.2022г.
От
Национална агенция по приходите е постъпила
информация в изпълнение на молба по чл. 192 от ГПК, съгласно която лицето няма
регистрирани трудови договори с работодател за периода 06.10.2021г. до
31.03.2022г. Представена е и Справка – данни за осигуряване за период
01.10.-2021г.-31.03.2022г.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастно изготвена. Експертът е установил, че към ноември
2022г. основната заплата за длъжността „главен юрисконсулт“ в Областна
администрация е в размер на 1183 лв. Въз основа на това е посочил, че дължимото
обезщетение за периода от шест месеца, е в размер на 7098 лева. В съдебно заседание вещото лице изрично
посочва, че е ползвала възнаграждението за длъжност и заплата, на която К.А. би
била, ако не беше уволнена.
Съгласно
чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на
обезщетение в предвидените от закона случаи.
Съгласно
чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител когато заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от
съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си
заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или
на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема
държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга
държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа
в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата
между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
Определянето
на обезщетението е въз основа на основната заплата на служителя към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата. В настоящия случай се установи, че след прекратяването на служебното
правоотношение на А., тя не е осигурявана за периода 06.10.2021г.-31.03.2022г.(от
справка-данни за осигуряване и справка за актуално състояние на действащи
трудови договори за К.Т.А. няма регистриран трудов договор за периода 01.10.2021г.-31.03.2022г.
По справката на л. 32 от делото е видно осигуряване за три работни дни през
октомври 2021г.
Видно
от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза основната
заплата на Т. към момента на признаването на уволнението за незаконно възлиза
месечно на 1183лв.
Искът
на А. срещу Областна администрация Пловдив е за изплащане на обезщетение по чл.
104, ал. 1 от ЗДСл, за 6 месечен период, от 06.10.2021г. до 31.03.2022г.(вкл.),
ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба(06.05.2023г.) до окончателното изплащане на сумата. Първоначално
претендираната сума е заявена в размер на 6500 лева, като след приемане на
експертизата ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Г., е увеличил
претендирания размер на 7098 лева. В съдебното заседание на 28.09.2023г. съдът
е допуснал и приел изменението на иска относно увеличаване на неговия размер,
като е определил, че предметът на делото е искът на К.Т.А. ***, срещу Областна
администрация – област Пловдив, с адрес гр. Пловдив, пл. „Никола Мушанов“№ 1 за
заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период 06.10.2021 г. до
31.03.2022 г.(вкл.) за сумата от 7 098 лв., дължими ведно със законна лихва в
следствие на отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед №
ЧР-02-101/05.10.2021 г. на областен управител на област Пловдив. Увеличение
или намаляване на иска в случая не съставлява същинско изменение на иска по
смисъла на чл. 214 от ГПК, тъй като в случая не е налице същинско изменение на
петитума, доколкото както с първоначалната искова молба, така и след заявеното
изменение на петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение по чл.
104, ал. 1 от ЗДСл.(аргумент Решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4647 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.)
С
оглед изложеното, съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 104,
ал.1 от ЗДСл, тъй като са налице материалноправните предпоставки за изплащането
му. Прекратяване на служебното правоотношение е признато за незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение на 03.11.2022г. Лицето не е било на държавна
служба или друга работа за период 06.10.2021 г. до 31.03.2022 г.(вкл.)
Обезщетението
се дължи за срок не повече от 6 месеца, в конкретния случай за претендирания
период от 06.10.2021 г. до 31.03.2022 г.(вкл.). Вещото лице посочва, че сумата
за шест месеца по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 7 098 лв., при основна
заплата 1183 лв. към ноември 2022г.(момента на признаване на уволнението за
незаконосъобразно). Тъй като не са налице пълни шест месеца на оставане без
работа, следва да се изключи сумата, дължаща се като обезщетение за периода от
01.10.2021г. до 05.10.2021г., тъй като лицето е било все още на работа в
Областна администрация Пловдив, преди прекратяване на служебното
правоотношение, считано от 06.10.2021г. По делото се доказа, че лицето е
останало без работа за период от 06.10.2021 г. до 31.03.2022 г.(вкл.) – шест
месеца без 5 календарни дни/3 работни. Сумата за оставането без работа за месец
октомври 2021г. следва да бъде определена, като от основното възнаграждение от
1183 лв. за 21 работни дни за месец октомври 2021г., следва да бъде изключено
възнаграждението за три работни дни – или сумата за обезщетението за оставане
без работа за месец октомври 2021г.(1183лв.) следва да бъде намалена със сумата
в размер на 169 лева(1183/21 х 3). За другите пет месеца(ноември 2021, декември
2021, януари 2022, февруари 2022, март 2022г.) се дължи обезщетение в размер на
1183 лева за всеки от 5 месеца.
Дължимото
обезщетение за периода 06.10.2021 г. до 31.03.2022 г.(вкл.) съдът определя в
размер на 6929 лв. (шест хиляди деветстотин двадесет и девет лева). Искът за
сумата над 6929 лева следва да бъде отхвърлен.
Претендира
се присъждането на законна лихва върху обезщетението. Липсва отделна
регламентация в ЗДСл, поради което следва да бъда приложена общата разпоредба
на чл. 86 от ЗЗД. Претендираната законна лихва в случая се дължи от датата на
предявяване на иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което е станало
на 06.05.2023 г.
Предвид
изхода по спора и своевременно направените от ищца искане за присъждане на
разноски и представените доказателства за реалното им извършване, следва Областна
администрация Пловдив да заплати на ищеца съдебни разноски по представен списък
общо в размер на 1520 лева – 1260 лева за адвокатско възнаграждение, 250 лева
за експертиза, за вещо лице и 10 лева държавна такса.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е
съобразено с Наредба № 1/2004г.
Възразява се, че е било налице желание за уреждане на спора
извънсъдебно, за което не са представени доказателства. В хода на делото също
от страна на ответника не е заявено признаване на иска и/или готовност за
изплащане на претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
Водим от горното и на основание чл. 121, ал.
1, т. 3 ЗДСл. вр. чл.104, ал.1 от ЗДСл., Административен съд Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна администрация гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, пл. Никола Мушанов №
1 да заплати на К.Т.А. с ЕГН **********, сумата в размер на 6929 лв. (шест
хиляди деветстотин двадесет и девет лева), представляваща обезщетение по чл.
104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за времето, през което ищецът е
останал без работа, поради прекратяване на правоотношението му, считано от 06.10.2021
г. до 31.03.2022 г.(вкл.), ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска 06.05.2023г. до окончателното й изплащане.
Отхвърля
иска на К.Т.А. за сумата над присъденото обезщетение от 6929 лева до
претендираните като обезщетение 7098 лева - за сумата от 169 лева.
ОСЪЖДА
Областна администрация гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, пл. Никола Мушанов №
1 да заплати на К.Т.А. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 1520 лв. (хиляда петстотин и двадесет лева.)
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: