Р
Е Ш Е
Н И Е № 261042
гр. Бургас, 02.08.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на два-десет и първи
април през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6735 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявен от “Теленор България” ЕАД, гр.С, против Й.Г.Й. ***.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2723/2020г. на РС Б. По него е
била издадена такава за сумата 62.46
лв., представляваща неустой-ка
за предсрочното прекратяване, по вина на абоната, на Договор за мобилни услуги
за мо-билен № ++359********* от 23.04.2018г. в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси, както и за
деловодните разноски. Твърди и че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да
предяви иск за вземането си. Моли Съда да постанови решение, с което да бъде
признато за устано-вено по отношение на Й., че му дължи горната сума.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М.В., оспорва претенцията и иска от
Съда да я отхвърли, като неоснователна.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Й. за исковата сума, по ч. гр. дело № 2723/2020г.
на РС Б, при-ложено
към настоящото.
Същата е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявения установителен иск.
По делото е представено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, сключено на 23.04.2018г. между
“Теленор България” ЕАД и Й.Г.Й., за абонаментен план Тотал 24.99, със
стандартна месечна або-наментна такса от 24.99 лв. + стойността на допълнителните услуги,
съобразно приложена Ценова листа, за срок от 24 месеца – до 23.04.2020г.
То не е оспорено по надлежния ред в хода на
настоящото производство, поради което следва да бъде направен извод, че между
страните е възникнало и съществувало твърдяно-то в исковата молба облигационно
правоотношение, основано на договора за предоставяне на мобилни услуги,
включително и за времето от 10.06. до 09.09.2018г.
Със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по приложе-ното към настоящото дело ч.
гр. дело № 2723/2020г. на РС Бургас са представени
данъчни фактури, издадени за абонаментните
такси и цената на ползваните услуги, дължими от от-ветника по договора за мобилни услуги, както следва:
№ **********/10.07.2018г. за отче-тен период на потребление от 10.06. до
09.07.2018г. на стойност 162.84 лв., № **********/ 10.08.2018г. за отчетен
период на потребление 10.07. – 09.08.2018г. на стойност 25.13 лв., и №
**********/10.09.2018г. за отчетен период на потребление от 10.08. до 09.09.2018г.
на стойност 25.27 лв. Същите, няма спор между страните, са надлежно
осчетоводени в счето-водството на ищеца, което е редовно водено /по тази
причина не е назначена ССЕ/, и съоб-разно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва
да се ценят като доказателство, досежно отра-зените в тях обстоятелства по предоставянето
на мобилните услугите.
При негова доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимите по тези три
фактури суми, както в срока по чл.27 от Общите условия на ”Теленор
България“ ЕАД – указания в тях такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им, така и към датата на приключване на устните състезания по
делото, като с оглед виновното неизпълнение от страна на Й. на това договорно задължение, дру-жеството
надлежно, едностранно, е прекратило договора между тях, съобразно чл.75, вр. с
чл.19б, б.”в” от същите ОУ, считано от 05.11.2018г.
Съгласно Раздел III, т.4 от допълнителното споразумение
от 23.04.2018г. към договора за мобилни услуги, при предсрочното му прекратяване по вина или инициатива
на потре-бителя, последният дължи неустойка, равна на сбора от стандартните за
съответния план месечни абонаменти до края на срока, но не повече от трикратния
размер на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС, т. е. в случая 62.46 лв. /3 х 20.82 лв./, за която сума е издадена данъчна фактура №
**********/10.11.2018г.
Предвид горното
следва да се приеме, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и настоящото произ-водства разноски – общо 50 лв. за държавни такси,
150 лв. възнаграждение за особен пред-ставител и общо 360 лв. – платени адвокатски
възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Й.Г.Й., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Теленор България” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С”, Бизнес Парк С – сграда № 6, сумата 62.46 лева, представляваща неустойка
за предсрочното прекратяване, по негова вина, на Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с мобилен № ++359********* от 23.04.2018г. в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси без ДДС – по данъчна фактура №
**********/10.11.2018г., за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело №
2723/2020г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА Й.Г.Й. да заплати на “Теленор България” ЕАД направе-ните в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 200 лв. за държавни так-си и възнаграждение
за особения представител, както и платени адвокатски възнагражде-ния в общ
размер от 360 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/ п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.