№ 851
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение 263718/08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1057/2020 г.,
Софийски градски съд, І-14 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД да заплати на Ж. П. Ч., на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД сума в размер на 20 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на
20.06.2019 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 11.10.2019 год. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сума в размер на 84 лв.-
разноски, като е отхвърлил исковата претенция за горницата над присъдената
сума от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и за законна
лихва от 09.10.2019 год. до 10.10.2019 год. като неоснователна. С решението
ответното дружество е осъдено да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 800 лв.-
разноски, а на адвокат М. Д. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер
на 736,40 лв.-адвокатско възнаграждение.
Съответно ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78,
1
ал.3 от ГПК, сума в размер на 497,00лв.-разноски.
С Определение № 272542/05.08.2021 г. съдът е оставил без уважение
молбата на застрахователното дружество с правно основание чл.248 от ГПК
за изменение на решението в частта за разноските с искане на ответника да
бъде присъдена сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
а не 100 лв.
Срещу така постановеното по делото решение са постъпили въззивни
жалби и от двете страни.
Ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна част за сумата от
36 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до
сумата от 56 000 лв., ведно със законната лихва от 11.10.2019 г. Счита, че в
обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение, както
на материалния, така и на процесуалния закон като същото противоречи и на
съдебната практика. Поддържа се, че определеното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., редуцирано с
50% поради определяне на принос в този размер от страна на ищеца, е
изключително занижено и несправедливо. Същото не е съобразено с
характера и тежестта на получените следствие на ПТП от ищеца травматични
увреждания, периода му на лечение и възстановяване и не ще изиграе
репариращата си функция. Твърди се също така, че решението се явява
неправилно и поради неправилното приложение на института на чл.51, ал.2 от
ЗЗД, тъй като определеният от съда принос също е изключително завишен,
като не отговаря на действителния принос на ищеца за настъпване на
процесното ПТП. Счита, че приносът му е не повече от 20%.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да присъди на ищеца още сума от 36 000 лв., ведно
със законната лихва. Адвокат Д. претендира адвокатското му възнаграждение
пред настоящата инстанция да бъде определено и присъдено по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата по тази жалба страна-
ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве
АД депозира отговор, с който моли съда да остави без уважение въззивната
жалба на ищеца и да потвърди решението в обжалваната му част. Поддържа,
че приносът на ищеца е поне 95%.
2
Ответникът обжалва решението в неговата осъдителна част с
твърдението, че в тази си част е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени в тази
част и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове, при условията на евентуалност да намали размера на присъденото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като приеме, че
справедливият размер след отчитане на съпричиняването е по-малък от 20
000 лв., а съпричиняването е 95% от страна на ищеца. На първо място твърди,
че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на застрахован в
дружеството автомобил, а решението на СГС, с което се уважава искът на
неправилно пресичащия в състояние на силно алкохолно опиянение и с
нарушени чувствително зрителни способности пешеходец за присъждане на
обезщетение от собственото му противоправно поведение, се явява
неправилно и необосновано. На второ място твърди, че присъденият от СГС
размер на обезщетение е необосновано прекомерно завишен и несъобразен
със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към
процесния период. Твърди се, че решението се явява неправилно и
необосновано и по отношение на приетото процентно съпричиняване от
страна на ищеца. Твърди, че присъденият размер на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. не е съобразен с реално
понесените от ищеца болки и страдания, както и със собственото му
немарливо отношение към оздравителния и възстановителен процес. Същият
е допринесъл значително за по-късното си оздравяване като не е полагал
необходимата грижа и не е спазвал дадените лекарски предписания.
Въззивникът-ответник претендира разноски за двете съдебни
инстанции при пълно или частично уважаване на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната по тази въззивна жалба страна-
ищецът Ж. П. Ч., депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба на
ответника и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в
обжалваната му част.
С оглед постъпилите въззивни жалби и предмета на настоящото
въззивно производство, Решение 263718/08.06.2021 г., постановено по гр.д. №
1057/2020 г. на Софийски градски съд, І-14 състав е влязло в сила на
20.07.2021 г. само в частта, с която исковете за неимуществени вреди са
3
отхвърлени за разликата над сумата от 56 000 лв. до пълния претендиран
размер от 70 000 лв.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба против
Определение № 272542/05.08.2021 г., с което първоинстанционният съд е
оставил без уважение молбата на застрахователното дружество с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с
искане на ответника да бъде присъдена сума за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., а не 100 лв.
Поддържа се неправилност, необоснованост на обжалваното
определение. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на
материалния закон, доколкото делото представлява фактическа и правна
сложност-проведени са няколко съдебни заседания, разпитвани са свидетели,
изслушани са няколко експертизи.
Ответникът по тази жалба е депозирал отговор, с който я оспорил като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на
ответника, както и частната въззивна жалба, поддържа подадените отговори.
Претендира разноски, за което представя списък. Прави възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Счита, че
ако на ответника се дължи такова, то следва да е в минимален размер.
В открито съдебно заседание възивникът-ответник, не изпраща
представител, изразява становище в хода по същество с писмена молба.
Претендира разноски, като списъкът по чл.80 от ГПК е обективиран в
писмената молба представена по делото.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд, І-14 състав е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от
Ж. П. Ч. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД.
4
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол за ПТП с рег. № К-355/20.06.2019 г., протокол
за оглед на местопроизшествие от 20.06.2019 г., скица и фотоалбум към него,
както и със заключението на САТЕ се установява, че на 20.06.2019 г. около
00.10 часа в гр.София, по бул. „Ботевградско шосе“ се е движил л.а.м. „БМВ
320Д“ с рег.№ *** с посока към изхода от града в средната пътна лента, като
при приближаване на бл. № 6 от дясно скоростта му е била от порядъка на 50
км/ч. В същото това време пешеходецът Ж. П. Ч. е предприел пресичане на
пътното платно от дясно на ляво от десния тротоар към разделителния остров
на булеварда, считаното за посоката на движение на автомобила и с начин на
придвижване „спокоен ход“. Водачът е възприел със закъснение пресичащия
пешеходец и само инстинктивно е задействал волана наляво, без да настъпи
последващо движение на автомобила към лявата пътна лента. Настъпил е
сблъсък между автомобила и пешеходеца на място с координати, определено
като място на удара. Ударът е страничен кос с приплъзване, осъществен с
предна дясна част на автомобила в зоната на преден десен калник по челната
част на тялото на пешеходеца. След инициалния удар последва придвижване
на тялото на пешеходеца с удари по предна дясна врата и дясното странично
огледало. Пешеходецът е отблъснат напред и надясно и пада на терена с
получаване на нови травми.
Вещото лице сочи, че причина за настъпване на процесното ПТП е от
субективен характер-професионалното поведение на водача за следене на
изменения в пътната обстановка и предприемане на адекватни технически
действия с органите за управление на автомобила.
Установява се, пътният участък е прав, осветен и без наличие на други
препятствия на пътното платно. При тези условия идващият автомобил с
включени светлини може да бъде възприет от пешеходеца от не по-малко от
200 м, т.е. ищецът е имал обективна възможност да възприеме
приближаващия се автомобил още от момента на стъпването му на пътното
платно от десния тротоар и да избегне настъпването на ПТП като не навлиза в
пътното платно, изчака преминаването на автомобила и едва тогава да
предприеме пресичане. На мястото на ПТП няма пешеходни пътеки, но има
пешеходен подлез на около 115 м преди мястото на произшествието.
5
Между страните не е било спорно, че към 20.06.2019 г. за л.а.м. „БМВ
320Д“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица №
BG/30/119000512719 от 21.02.2019 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Веднага след произшествието ищецът е транспортиран от екип на БМП
в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, където при всички извършени
прегледи, лекарите са констатирали, че се касае за мъж на видима възраст
около 60 години, видимо в нетрезво състояние, трудно контактен, не отговаря
адекватно на поставените въпроси, ориентиран за време и място. Назначени
са консултации с хирургия, неврохирургия, анестезиология и интензивно
лечение и ортопедия и травматология. Обстоятелството, че пострадалият е
бил във видимо нетрезво състояние се потвърждава и с показанията на водача
на процесното превозно средство-свидетеля М. М., който установява, че
блъснатия от него пешеходец е бил облечен в тъмни дрехи и бил видимо пиян
и неконтактен. На 20.06.2019 г. ищецът е настанен в Клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, където пролежал три дни и е
проведено консервативно лечение. При изписването е препоръчана планова
хоспитализация и оперативно лечение за фрактурата на крака. От приетото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка
причинна връзка от гореописаното произшествие ищецът е получил следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение без неврологична
симптоматика, фрактура на фронталната кост на черепа и лявата орбита /не са
клинично потвърдени/, фрактура на носните кости с разместване и хемосинус
/кръв в околоносните синуси/, фрактура на фибуларния малеол /външния
глезен/ със сублуксация на глезенната става. Вещото лице установява, че
двете основни травматични увреждания на ищеца, а именно: фрактура на
носните кости с дислокация и фрактура на външния глезен, бидейки на
практика само диагностицирани и нелекувани, са оставили своите
усложнения или остатъчни явления-съответно деформация на носната
преграда със затруднено дишане и зарастване с разместване на глезена в
комбинация със сублуксация на глезенната става, с ограничени движения в
същата. Вещото лице установява, че на практика освен хирургична обработка
на охлузванията по лицето и поставянето на гипсова лонгета в ИСУЛ, друго
лечение не е предприемано, което е неадекватно на описаните фрактури на
6
носните кости и глезена с размествания, доколкото медицинските критерии за
тези фрактури налагат не планово, а спешно оперативно лечение, ако са
пресни. По време на личния преглед на ищеца вещото лице установява, че
същият не е възстановен от получените фрактури на носните кости и на
външния глезен, доколкото не е лекуван за тях. Състоянието на затруднено
носно дишане и разместена глезенна става дефинитивни и не могат да се
коригират оперативно на този етап, освен да се направи оперативно
обездвижване на глезенната става при наличие на силни болки.
От заключението на СМЕ, изготвено от специалист офталмолог, се
установява, че ищецът страда от първична глаукома с отворен ъгъл в
декомпенсиран стадий на двете очи. Обективното състояние, видимо от
извършения от експерта личен преглед, говори за съществуващи увреждания
от глаукома преди претърпяното ПТП. Зрителното поле на пешеходеца е било
ограничено предвид стеснения периметър на лявото око. Не може да се
твърди, че влошеното състояние на глаукомния процес е резултат на ПТП. По
време на ПТП не е имало увреждане на очите, видимо от липсата на
медицинска документация от престоя в Спешно отделение-ИСУЛ.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на негова
първа братовчедка Д. Н .С.. Свидетелката установява, че видяла ищеца около
месец, месец и половина след инцидента. Движел се сам. Ищецът живял при
свидетелката около година , защото имал нужда от помощ, включително
и финансова. По време на този престой му били направени операции на
сърцето и стомаха.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява осъществено противоправно деяние от страна на
водача на лек автомобил БМВ, управляван от М. М., който нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДВП, установено е, че произшествието е
било предотвратимо за водача на лекия автомобил, който при преустройство
в средна от дясна пътна лента на платното за движение, е възприел със
закъснение възникналата опасност на платното за движение, а именно
пресичащ пътното платно пешеходец. Приел е за основателно и доказано
възражението за принос от страна на ищеца-пешеходец, който предприел
7
пресичане на пътното платно на място необозначено за пресичане и без
съобразяване със скоростта на движение на автомобила-нарушение на чл.113,
ал. 1, т.1 от ЗДВП и чл.114, т.2 от ЗДВП, съгласно които при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки като преди да навлязат на платното за движение, се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. Приел за основателно и
релевираното възражение за съпричиняване поради предприето пресичане на
пътното платно, при което пострадалият е бил алкохолно повлиян.
Първоинстанционният съд е приел равен принос от страна на ищеца, с оглед
обстоятелството, че в качеството си на пешеходец е предприел пресичане на
пътното платно на място, необозначено за пресичане, в тъмната част от
денонощието, под влияние на алкохол и при наличие на проблем със
зрителното възприятие на заобикалящата го среда, включително пътна
обстановка. Приел е, че справедливият размер на обезщетение възлиза на
сумата от 40 000 лв., която намалил съобразно приетия с принос със сумата от
20 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени съответно в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В
този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 10.07.2019 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 10.10.2019 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
8
първоинстанционния съд на 27.01.2020 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Неоснователено е релевираното с въззивната жалба на ответника
възражение за липса на вина на водача на застрахования в дружеството
автомобил.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 20.06.2019 г. между прекия причинител
и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със
заключенията на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.
Установява се, че с поведението си водачът М. М. е нарушил нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е управлявал автомобила си, със скорост така че
да може да спре, когато възникне опасност за движението, за което е имал
обективна възможност.
Не са налице обстоятелства, изключващи вината на водача на
моторното превозно средство, доколкото вещото лице безспорно установява,
че в конкретната пътна ситуация ударът е бил предотвратим. Водачът е имал
обективната възможност да възприеме своевременно навлезлия на пътното
платно и пресичащ пешеходец и е разполагал с техническа възможност да
предотврати настъпването на сблъсъка чрез своевременно задействане на
спирачната уредба или чрез заобикаляне отляво.
9
От своя страна обаче ищецът в качеството си на пешеходец, също е
допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно пешеходецът
е нарушил чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По делото безспорно се установява, че в близост до мястото на
пресичане е имало пешеходен подлез, а пътят в участъка на
местопроизшествието е за двупосочно движение, от две самостоятелни
платна за всяка посока, отделени с обособено трамвайно трасе, оградено с
предпазни метални еластични огради /мантинели/, като платното по което се
е движил лекия автомобил е от три пътни ленти с широчина по 3,30 м всяка,
отделени с единични прекъснати линии. С оглед на горното ищецът в
качеството си на пешеходец е предприел неправомерно пресичане, на
неразрешено за това място и е нарушил изискването въведено с нормата на
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно: преди да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства.
При пресичане на пътното платно извън определените за целта места
правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако
пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1, 2 и 4 и
чл.114 от ЗДвП.
Тези правила ищецът не е спазил. Първо не се е съобразил с
приближаващия се л.а.м. „БМВ 320Д“ с рег.№ ***, а безспорно е имал
обективна възможност за това, тъй като е имал възможност да възприеме
автомобила с включени светлини на не по-малко от 200 м., да не навлиза в
пътното платно, да изчака преминаването му и едва тогава да предприеме
пресичането му. На второ място намирайки се под влияние на алкохол,
ищецът се е поставил сам в състояние, при което не е могъл да извърши
горната преценка. Действително наличието на алкохол в кръвта на ищеца не е
установено с химическа експертиза, но пияното състояние е било видимо и
безспорно се установява както с показанията на свидетеля М., така и с
медицинската документация представена от УМБАЛ „Царица Йоанна-
ИСУЛ“ ЕАД-спешно отделение, където непосредствено след произшествието
е откаран ищеца и където всички лекари-специалисти които са го прегледали
са установили и документирали видимото нетрезво състояние на пострадалия
пешеходец. На трето място и с оглед приетото заключение на вещото лице
офталмолог, ищецът е имал намалено зрение с оглед съществуващото към
10
този момент заболяване на очите-глаукома.
С оглед на така установените по делото факти за поведението на ищеца
в качеството му на пешеходец, съдът намира, че в пряка причинна връзка от
неговите действия- пресичане на не разрешено за това място и
несъобразяване се с приближаващо се превозно средство, ищецът е
допринесъл за настъпване на произшествието, при безспорно установеното,
че при положение, че пешеходецът беше възприел приближаващия се лек
автомобил, за което е имал обективна възможност, същият е могъл да избегне
настъпването на произшествието чрез изчакване да премине автомобила.
Безспорно е също така, че ако ищецът в качеството си на пешеходец бе спазил
правилото и бе преминал по пешеходния подлез, намиращ се само на 115 м от
мястото на произшествието, също не би настъпило произшествие.
От друга страна употребата на алкохол и проблемното зрение са факти,
за които ищецът безспорно знае, поради което предприемането на пресичане
на голям булевард, какъвто безспорно е „Ботевградско шосе“ в пияно
състояние и при лошо зрение, две обстоятелства, които безспорно лишават
ищеца от възможността за правилна преценка на пътната обстановка,
представляват поемането на предвидим и реално очакван риск, или пък
неговото неоправдано игнориране, което и с оглед съдебната практика
безспорно съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно
– транспортно произшествие.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен.
С оглед на горното въззивният съд като прецени броя, вида и тежестта
на извършените нарушения от водача и пешеходеца, намира, че приносът на
ищеца е съществен и се равнявана на 90%.
С оглед на горното основателно е възражението релевирано във
въззивната жалба на ответника, че първоинстанционният съд е занижил
приносът на ищеца, който безспорно е разполагал с далеч повече
11
възможности за предотвратяване на произшествието, за разлика от водача на
превозното средство.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, който също е
спорен между страните и по отношение на който са релевирани възражения и
в двете въззивни жалби.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 40 000 лв. е занижен.
Намира за справедлив размер сумата от 56 000 лв., в който размер
обезщетението се претендира пред настоящата въззивна инстанция.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищецът на 54 години към датата на
произшествието, е претърпял телесни увреждания-мозъчно сътресение без
неврологична симптоматика, фрактура на фронталната кост на черепа и
лявата орбита, фрактура на носните кости с разместване и хемосинус /кръв в
околоносните синуси/, фрактура на фибуларния малеол /външния глезен/ със
сублуксация на глезенната става, за лечението на които е постъпил на
болнично консервативно лечение за три дни, през който период от време е
изпитвал болки, страдания и неудобства. Поставена била гипсова шина за 45
дни. Установява се, че към момента ищецът не е възстановен от получените
12
фрактури на носните кости и на външния глезен, налице е дефинитивно
състояние на затруднено носно дишане и разместена глезенна става, които не
подлежат на оперативна корекция на настоящия етап. Налице са остатъчни
явления-съответно деформация на носната преграда със затруднено дишане и
зарастване с разместване на глезена в комбинация със сублуксация на
глезенната става, с ограничени движения в същата. В резултат на тези
увреждания, в момента ищецът има накуцваща походка. Съдът намира, че
тези усложнения следва да се вземат предвид при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение, доколкото и с ангажираните по
делото доказателства не се доказва главно и пълно прекъсване на пряката
причинна връзка, дължащо се на не предприемане на необходимото за
лечение на ищеца. Нито в заключението си, нито по време на разпита си в
съдебно заседание, вещото лице К. установява, че ако получените от ищеца
травми бяха лекувани своевременно и адекватно, то към настоящият момент
той е щял да бъде напълно възстановен, без наличието на каквито и да било
остатъчни явления.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
При това положение определеното застрахователно обезщетение в
размер на 56 000 лв. следва да бъде намалено със сумата от 50 400 лв.,
съобразно приетия принос от 90%, при което дължимото на ищеца
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 5 600 лв.
С оглед на горното постановеното първоинстанционно решение ще
следва да бъде отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е
уважен за разликата над дължимата сума от 5600 лв. до присъдения размер от
20 000 лв. и вместо него бъде постановено решение, с което искът и за сумата
от 14 400 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, то
13
въззивният съд следва служебно да преизчисли дължимите разноски
направени от страните пред първоинстанционния съд.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, но не и от разноски.
Пред първата инстанция същият е направил разноски в общ размер на сумата
от 300 лв.-внесени депозити за вещи лица.
При предявен иск в размер на 70 000 лв. и уважен в размер на 5600 лв.,
ответникът дължи на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в
размер на 24 лв., с оглед на което решението и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски следва да бъде отменено за разликата
над дължимата сума от 24 лв. до присъдения размер от 84 лв.
Съответно пред първата инстанция ответникът е направил разноски: 550
лв.-депозити за възнаграждение на вещи лица, 40 лв.-депозит свидетел, 10
лв.-държавна такса за съдебни удостоверения и 250 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съдът намира, че следва да се присъди този размер на
юрисконсултско възнаграждение, с оглед материалния интерес по делото-70
000 лв., както и с оглед на обстоятелството, че по делото са събирани
множество доказателства и са провеждани повече от едно открито съдебно
заседание, включително и с оглед уважената и отхвърлената част от иска. При
това положение общият размер на направените от ответника пред
първоинстанционния съд възлиза на сумата от 850 лв. При предявен иск в
размер на 70 000 лв. и отхвърлен за сумата от 64 400 лв., ищецът дължи на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 782 лв. С
оглед на това ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника още
сума в размер на 285 лв., представляваща разликата над присъдена от
първоинстанционния съд сума в размер на 497 лв. до дължимия размер от 782
лв.
Дължимата от ответника държавна такса на основание чл.78, ал.6 от
ГПК възлиза на сумата от 224 лв., поради което решението ще следва да бъде
отменено за разликата над тази сума до присъдената от 800 лв.
При материален интерес от 70 000 лв. размерът на минималното
адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
14
възлиза на сумата от 2 630 лв. От тази сума и съобразно уважената част от
иска, на адвокат Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 210,40
лв. Следователно решението ще следва да бъде отменено за разликата над
дължимата сума от 210,40 лв. до присъдения от СГС размер от 736,40 лв.
С оглед на така извършеното преизчисление на разноските, частната
въззивна жалба на ответника ще следва да бъде оставена без разглеждане,
поради липса на правен интерес.
По разноските във въззивната инстанция:
Предвид изхода на делото по въззивната жалба на ищеца разноски не се
дължат.
Въззивната жалба на ответника се уважава частично, поради което
разноски се дължат, съобразно уважената и отхвърлена част.
Обжалваемият интерес възлиза на сумата от 20 000 лв. Въззивната
жалба на ответника е уважена за сумата от 14 400 лв. и отхвърлена за сумата
от 5600 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 415 лв.-внесени държавни
такси и 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
От общо сумата от 565 лв. на въззивникът-ответник се дължат разноски в
размер на 406,80 лв.
При материален интерес от 20 000 лв. размерът на минималното
адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 1130 лв. От тази сума и съобразно уважената част от
иска, на адвокат Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 316,40
лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 263718/08.06.2021 г., постановено по гр.д. №
1057/2020 г., в частта, с която Софийски градски съд, І-14 състав е осъдил
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Ж. П. Ч., на основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 20.06.2019 год.
15
пътнотранспортно произшествие за разликата над дължимата сума от 5 600
лв. до присъдения размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от 11.10.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от
ГПК разликата над дължимата сума от 24 лв. до присъдената сума в размер
на 84 лв.-разноски, в частта, с която ответното дружество е осъдено да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл.78,
ал.6 от ГПК разликата над дължимата сума от 224 лв. до присъдената сума в
размер на 800 лв.-държавна такса съобразно уважената част от иска, в частта
с която, ответникът е осъден да заплати на адвокат М. Д. на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв. разликата над дължимата сума от 210,40 лв. до присъдения
размер от 736,40 лв.-адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. П. Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.***, бул. „***“ № 5, вх.В, ап.25 срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1 искове с
правно основание основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка
причинна връзка от пътно-транспортно произшествие настъпило на
20.06.2019 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 320Д“
с рег.№ ***, който автомобил и към датата на произшествието е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна полица № BG/30/119000512719 от 21.02.2019
г. за разликата над дължимия размер от 5 600 лв. /пет хиляди и шестстотин
лв./ до присъдения от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, ведно със законната
лихва върху тази сума от 11.10.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ж. П. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***, бул.
„***“ № 5, вх.В, ап.25 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
16
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.
„Г.М.Димитров” № 1 още сумата от 285 лв. /двеста осемдесет и пет лв./,
разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 406,80 лв.
/четиристотин и шест и 0,80 лв./ разноски направени пред настоящата
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, бул. „Г.М.Димитров” № 1 да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. Д. гр.***, бул. „***“ № 5,
вх.В, ап.25 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на 316,40 лв. /триста и шестнадесет и 0,40 лв./
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима поради
липса на правен интерес частна въззивна жалба вх.№ 346708/03.09.2021 г.
против Определение № 272542/05.08.2021 г., с което съдът е оставил без
уважение молбата на застрахователното дружество с правно основание чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане на
ответника да бъде присъдена сума за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв., а не 100 лв.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване от страните с частна жалба пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от
съдебния акт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17