РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Пазарджик, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря ИвА. П.а
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220104103 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е за делба, втора фаза по извършването и.
С влязло в сила решение са допуснати до делба между 11 съделители два поземлени
земеделски имота в землището на с. Д. , общ. П..
Със заключение на изслушаното вещо лице е установено, че двата имота са неподеляеми
реално.
Една от съделителките - Л. Н., е направила претенции срещу останалите съделители (с
изключение на нейната сестра Е. С., също сред 11-те съделители) за заплащане съобразно
дяловете им на подобренията, които тя е направила в единия имот - почистване от дървета и
стъкла, засаждане на овощни дървета, издигане на ограда, сонда за вода и т.н.
В хода на делото е установено, че част от подобренията не попадат в границите на
съсобствения имот и според залючението на вещото лице Н. чрез представляващия я
адвокат е намалила размера на заявената претенция от 15 380 лв. на 9381,86 лв., съобразно
оценката на вещото лице, изслушано в последното заседание, като я е оттеглила в останалата
част. Претендираните суми са посочени в молбата - по 938,19 лв. от шестимата съделители с
дялове по 3/30 и по 625,46 лв. от тримата с дялове 2/30 идеални части, заедно със законната
лихва, считано от влизане на решението в сила.
В устните състезания и в писмени защити страните изразяват становище, че делбата следва
да се извърши чрез публична продан, но чрез своя пълномощник част от съделителите
1
(ищците) оспорват частично претенцията за подобренията, като излагат възражения за
недоказаност конкретно на разноските за почистване на имота от стъкла и остатъци от
циментови колове, изкопаване на дънери и корени от стари дървета и подравняване на
цялото място, като заявяват, че тези претенции не само не са били доказани, но и не се
поддържат, предвид че последната писмена молба за уточняване на претенцията по сметки е
съобразена със заключението на вещото лице, а то никъде не е оценявало такива дейности.
Установява се следната фактическа обстановка по претенцията за подобренията:
Не е спорно, че имотът, за който се отнасят подобренията, класифициран с начин на трайно
ползване овощна градина и с площ 3958 кв.м., от около 1995 г. насам се обработва от Л. Н. и
нейния съпруг с помощта на сестра и Е. С. и родителите на двете сестри (майка им и
нейният втори съпруг), докато са били живи. Установява се от показанията на Н. Н. (съпруг
на съделитЕ.та) и на О. Г., притежаващ съседен имот, че всички налични в момента дървета
в имота са засадени от съпрузите, с техен труд и на семейството им и на техни разноски;
оградата в мастото, частично съвпадаща с действителните граници на имота, е поставена пак
от тях.
Спорно е изчистването на имота от стъкла, остатъци от стари колове и дънери и
изравняване, извършено в началото на ползването му от Н.и. Както Н., така и Г. заявяват в
показанията си, че мястото е било изравнено с грейдер, взет от "един човек от Ч.", по данни
на Г.. Н. твърди, че преди възстановяването на имота на мястото е имало парници и от тях са
останали "много строшени стъкла", както и "хвърлени боклуци" от бившето ТКЗС, а е
имало "и дънери, циментови колони". Г. на свой ред говори за "изсъхнали дървета,
запустяло" и потвърждава, че имотът е бил в съседство с парници и с мястото за ремонт на
трактори на ТКЗС, като е възможжно да е имало и боклуци в самия имот, тъй като от ТКЗС
и тракторния стан "избутваха боклуците настрани".
Представен е също така документ от 02.09.2020 г., издаден от кмета на с. Д. и наименуван
"удостоверение". В този документ е отразена констатацията на кмета "на основание
фактическа обстановка и лично анкетиране" и констатации при "проверка и оглед на място",
че от 1996 г. имотът се използва от наследници на И. Г. Г. и конкретно Л. Н. Н., Е. Н. С. и
техните семейства. Изброяват се дейности, извършвани в имота, като се сочи, че са извадени
"старите дънери и корени от бившата градина" и "площта е реглована и подравнена с
грейдер и др. машини", ежегодно се извършва дълбока оран и т.н. С оглед датата на
съставяне и отбелязаното прездназначение - "като факт при предстоящото преброяване на
земеделските стопанства в България", то може да бъде ценено като допустимо писмено
доказателство (а не представлява например писмени свидетелски показания на кмета),
независимо дали е издадено в раамките на правомощията, възложени му от нормативен акт,
или не.
От заключението на вещото лице А. П., оцзенявало подобренията, различни от насаждения,
обаче става ясно, че не са оценявани разноските за изравняване на имота, а вещото лице е
посочило: "при положение, че на това място е имало парници, допускаме, че теренът е бил
подравнен". Не е оценявано обаче и разчистване на стъкла или дънери, оценено е "изсичане
2
на храсти до 10 см. ръчно", тъй като вещото лице сочи, че "допускаме, че имотът е бил
запуснат и се е наложило да бъде почистен от храсти". След като пълномощникът на Н. с
молбата от последното открито заседание заявява, че поддържа претенцията в границите на
оценката, определена от вещото лице, би трябвало да се направи извод, че наистина
искането за възстановяване на разноските за почистване на стъкла и стари циментови колове
и заравняване на имота не се поддържа. Колкото до премахването на корените и дънерите,
вещото лице е "допуснало", че на това място е имало храсти вместо дървета и дънери, а не е
взело предвид точната формулировка на претенцията и задачата; съществена разлика по
стойност и вид дейност между почистването на храсти и почистването на дънери и корени
обаче не би трябвало да има, затова съдът намира, че оценката на разноските за
почистването на храсти следва да се приеме и за стойност на установеното от свидетелските
показания и удостоверението разчистване на остатъците от някогашните изсъхнали дървета,
още повече, че с последната молба Л. Н. не претендира по-голяма стойност.
Не се поддържа в писмената защита възражението, направено в открито заседание, за
оценката на изграждането на сондата, дадена от вещото лице, но за пълнота може да се
отбележи, че следва да се кредитира оценката пред данните за оферти от интернет, тъй като
е достатъчно убедително обяснението на вещото лице, че офертната цена не включва всички
разходи.
Не се оспорва от страните заключението на другото вещо лице за стойността на
насажденията, направени от Н.и в границите на имота.
Така от правна страна съдът достигна до извод, че неподеляемостта на имотите между
всички съделители налага извършване на делбата чрез публична продан (каквото е и
становището на самите страни), а на Л. Н. следва да се присъди съобразно дяловете на
нейните съсобственици съответна част от пълната претендирана сума на разноските за
поддържане и подобрения от 9381,86 лв. Разноските за експертизи по оценяването на
подобренията, направени от Л. Н., в размер общо 1000 лв. и за адвокатско възнаграждение
по тази претенция в размер 830 лв. следва да се възложат на деветимата ответници по
претенциите по сметки съразмерно на техните дялове и на уважената част от самата
претенция по сметки, като се съобрази и частта, в която тя е оттеглена от Н., т.е между
осъдените да заплатят подобрения съдебители следва да се разпределят разноски от 610 лв.
и 506,30 лв. На съделителите, дължащи сумите, следва да се възложи и държавна такса
върху размера на претендираните подобрения, изчислена по аналогия на чл. 10 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Изнася на публична продан като неподеляеми, на основание чл. 348 от ГПК, следните два
недвижими имота, допуснати до делба с решение № 469/06.05.2022 г., постановено по
настоящото дело:
3
1. Поземлен имот с идентификатор 23457.5.40 по КККР на с. Д., община Пазарджик, област
Пазарджик, адрес на поземления имот: местност Т., площ 5438 кв. м., трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 005040, съседи: 23457.5.39,
23457.5.38, 23457.5.503, 23457.5.492, с пазарна стойност 10960 лв.;
2. Поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на с. Д., община Пазарджик, област
Пазарджик, адрес на поземления имот: местност Т., площ 3958 кв. м., трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория на
земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 005008, съседи:
23457.5.**, 23457.5.***, 23457.5.***, 23457.5.***, 23457.5.*, 23457.*.***, 23457.5.*, с
пазарна стойност 7979 лв.;
като получената от проданта цена се разпредели между съделителите И. Г. Г., ГН
**********, гр. П., ул. Б. Ч. №*, ет. *, ап. * , Н. Г. И., ЕГН **********, с. В. К., общ. Т.л,
област Д., ул. *та № **, Е. Н. С., ЕГН **********, гр. П., ул. К. Ч. **, вх. *, ет. *, ап. ** и Л.
Н. Н., ЕГН **********, гр. П., ул. К. Ч. **, вх. *, ет. *, ап. ** А. Ц. Х., ЕГН **********, гр.
П., ул. Н. Ф. **, Й. И. Х., ЕГН **********, гр. П., ул. Н. Ф. **, С. И. Х., ЕГН **********,
гр.П., ул. Н. Ф. **, С. Х. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. О. **, П. Х. Г., ЕГН ******** от
гр. П., ул. Г. Б.****, ет. *, an. *, Х. П. Т., ЕГН **********, гр. П., ул. ********* № **, Н. П.
М., ЕГН **********, гр. П., ул. ********* № **,
съобразно квотите по решението за допускането на делбата, както следва:
за А. Ц. Х., Й. И. Х. и С. И. Х. - по 2/30 ид. части;- за И. Г. Г., Н. Г. И., Е. Н. С., Л. Н. Н., С.
Х. С., П. Х. Г., Х. П. Т. и Н. П. М. - по 3/30 ид. части.
Осъжда А. Ц. Х. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 624,46 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 93,02 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда Й. И. Х. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 624,46 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 93,02 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда С. И. Х. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 624,46 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 93,02 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда С. Х. С. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 938,19 лв.,
4
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 139,53 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда П. Х. Г. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 938,19 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 139,53 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда Х. П. Т. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 938,19 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 139,53 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда Н. П. М. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 938,19 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 139,53 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда И. Г. Г. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 938,19 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 139,53 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда Н. Г. И. да заплати на Л. Н. Н. на осн. чл. 346 от ГПК сумата 938,19 лв.,
представляваща направени разноски за подобрения върху имот ********, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до изплащането на сумата, както и
сумата 139,53 лв., представляваща съответна част от разноските по претенцията за
подобренията.
Осъжда А. Ц. Х. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
50,50 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 24,98 лв.
Осъжда Й. И. Х. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
50,50 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 24,98 лв.
Осъжда С. И. Х. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
50,50 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 24,98 лв.
Осъжда С. Х. С. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 37,53 лв.
Осъжда П. Х. Г. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
5
75,76 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 37,53 лв.
Осъжда Х. П. Т. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 37,53 лв.
Осъжда Н. П. М. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 37,53 лв.
Осъжда С. Х. С. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 37,53 лв.
Осъжда И. Г. Г. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 37,53 лв.
Осъжда Н. Г. И. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв., както и държавна такса по уважената претенция по сметки в размер 37,53 лв.
Осъжда Л. Н. Н. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв.
Осъжда Е. Н. С. да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на дела си от
75,76 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6