РЕШЕНИЕ
№ 1654
гр. Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVІII състав, в открито заседание на седми
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Р. П., като разгледа докладваното от
председателя АХД № 212 по описа за 2020 г. на Административен съд-Пловдив
– ХХVIII състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.156 и сл. ДОПК
Производството
е образувано по жалба на „ЕМ СТРОЙ 2006“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Симеон I-ви“ № 69, представлявано от Е.В.П., против ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002494-091-001/07.10.2019 г.,
издаден от Т.В. П.- началник сектор, възложил ревизията и М. Д. К. - главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №731/27.12.2019
г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/Д„ОДОП“/
- Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно непризнат данъчен кредит за периода
01.11.2015г до 31.112.2015г., 01.06.2016г. до 30.06.2016г. и 01.07.2017г. до
30.04.2017г в общ размер на 9878,20 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3087,56
лева.
В жалбата се сочи, че РА е незаконосъобразен, неправилен и необоснован,
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Направено е възражение, че в РА няма изложени мотиви, а по отношение на
РД е посочено, че ревизиращите органи са стигнали до неправилни изводи, което
от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че преценката относно реалността на доставките е
необоснована, като без основание е прието, че за дружеството не е налице
данъчно събитие и че дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит. Сочи,
че чрез представените документи /фактури, договори, приемно-предавателни
протоколи и др./ дружеството е доказало механизма на изпълнение на доставките. Оспорва
се и изводът за липса на кадрова обезпеченост на дружеството като част от
фактическия състав, обосноваващ непризнаването на данъчен кредит. Изложени са
подробни възражения относно отказания данъчен кредит по доставчици, като в тази
връзка е посочено, че предмет на доставките са услуги и стоки, свързани с
независимата икономическа дейност на дружеството. Посочено е, че на дружествата
„ДИМЕКС – М“ ЕООД, „МИСТРЕЙД 2010“ ЕООД, „ЛЮБОЕЛ ГРУП 1“ ЕООД и „НИДЕРЛАНДПРОЛЕТ“ ЕООД са извършени
насрещни проверки, при направени справки е установено, че спорните фактури са
включени в СД и Дневник-продажби за съответните данъчни периоди, действително
дружествата са дерегистрирани по ЗДДС, но това е
станало след издаване на спорните фактури. По отношение на доставчиците
„ТЕОФАСТ“ ЕООД и „АРИМИС ИНВЕСТ“ ЕООД се сочи, че при извършените насрещни
проверки са представени изисканите документи, с които доказват кадровата си обезпеченост. Процесните фактури са включена в СД и Дневник-продажби за съответния данъчен период, а извършените
услуги са свързани с независимата икономическа
дейност на дружествата.
В съдебно заседание се представлява от адв.А.. Претендира
се отмяна на РА и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. К., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, след като прецени
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-16001619002494-020-001/15.04.2019
г., издадена от Т.П.
- началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, като в предметния обхват на
същата е включено правилното определяне на задълженията за данък върху
добавената стойност за периоди от 01.11.2015г. до 31.12.2015г., от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и 01.06.2016г.
до 30.06.2016г. и е определен краен срок за завършване на ревизията до 3
месеца, считано от датата на връчването ѝ на ревизираното лице. Със
Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16001619002494-020-002/18.07.2019г., издадена от същия орган по
приходите, срокът за извършване на ревизията с посочения обхват е продължен до 24.08.2019 г.
В хода на ревизионното производство, в срока по чл.117 ал.4 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001619002494-092-001/09.09.2019
г., като в срока за подаване на възражение срещу РД, такова не е подадено. Въз
основа на съставения ревизионен доклад е издаден Ревизионен акт № Р-16001619002494-091-001/07.10.2019г.,
който е обжалван пред горестоящия в йерархията
административен орган – Директорът на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите, който с Решение
№ 731
от 27.12.2019 г. го е потвърдил. По делото са приложени доказателства,
от които е видно, че цитираните по-горе актове са издадени от компетентни
органи.
В
хода на ревизията е установено, че дружеството
жалбоподател е вписано търговския регистър на Агенция по вписванията на 10.08.2006г.
Дружеството се управлява и представлява от Е.В.П.. Установено е, че дружеството
е регистрирано по ЗДДС, считано от 05.02.2007г., като основната му дейност през
ревизирания период е полагане на бетонови настилки. Ревизиращите констатирали,
че дружеството притежава л.а. „Рено
Лагуна“ с рег.№ РВ ***ХК, л.а. „Ситроен Берлинго“ с
рег.№ РВ ***СР и товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ РВ ***СВ. Относно
кадровата обезпеченост е установено, че към момента на издаване на РД дружеството
има 5 броя действащи трудови договори.
Относно
счетоводството на ревизираното лице, ревизиращите констатирали, че се прилага
двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции.
В
хода на ревизията на РЛ е връчено Искания за представяне на документи и писмени
обяснения от 22.04.2019г. и 12.07.2019г. В отговор са представени копия на
фактури, извлечения на сметки 203 /Машини и съоръжения/ и 205 /Транспортни
средства/ за 2015г., 2016г. и 2017г.. В писмено обяснение е посочено, че
закупените материали са превозени с товарни микробуси на „ЕМ СТРОЙ 2006“ ЕООД.
От
страна на ревизираното дружество не са представени приемно-предавателни
протоколи, стокови разписки и др. Не са посочени лица, предали стоките и
извършили услугите, не са представени товарителници за извършен превоз. В тази
връзка органите по приходите извършили насрещни проверки на: ДИМЕКС – М“ ЕООД,
„МИСТРЕЙД 2010“ ЕООД, „ЛЮБОЕЛ ГРУП 1“ ЕООД и „НИДЕРЛАНДПРОЛЕТ“ ЕООД „ТЕОФАСТ“
ЕООД и „АРИМИС ИНВЕСТ“ ЕООД, за което са съставени Протоколи подробно описани в
РД. В РД е посочено, че
данъчният кредит за проверявания период е формиран от доставки на строителни
материали, консумативи за машини, гориво и строителни услуги от подизпълнители.
ЗЛ е упражнило правото на приспадане на Данъчен кредит
по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС за доставки с право на приспадане на ДК по
реда на чл.69, ал.1 от ЗДДС, отразени в Дневника за покупки. За получените
услуги и закупени материали дружеството е упражнило право на ДК, като фактурите
са описани по контрагенти в подадените дневници за покупки за ревизирания
период.
След
преглед на събраните в хода на ревизията документи органите по приходите
установяват обстоятелства, представляващи основание за отказване на данъчен
кредит в общ размер 9 878,20 лв. по фактури, издадени от доставчиците „ДИМЕКС
– М“ ЕООД, „МИСТРЕЙД 2010“ ЕООД, „ЛЮБОЕЛ ГРУП 1“ ЕООД и „НИДЕРЛАНДПРОЛЕТ“ ЕООД
„ТЕОФАСТ“ ЕООД и „АРИМИС ИНВЕСТ“ ЕООД.
„ДИМЕКС – М“ ЕООД гр. София е регистрирано по
ЗДДС на 28.06.2004г. и е дерегистрирано от орган по
приходите на 14.01.2016г. При извършената в хода на ревизията проверка установено,
че „ДИМЕКС – М“ ЕООД е доставчик на услуги - ремонт и боядисване. Издало е
фактура № 95/19.11.2015г. на стойност 3 000,00 лв. и ДДС 600. Дружеството не е
подало ГДД по чл. 92 от 3КПО за 2015 г. и не е отчело приход от фактурираните
от него услуги. В хода на проверката не са установени данни за притежавани от дружеството
активи, в т.ч. сгради и МПС. В "Димекс - М"
ЕООД е имало назначен персонал, но договорите са прекратени от м.09/2015 г. Дружеството
е отразило е процесната фактура, издадена на "ЕМ СТРОЙ 2006" ЕООД в
дневника за продажби и СД за съответния данъчен период. Тъй като при проверката
не са представени документи, доказващи кадрова, материална и техническа
обезпеченост органа по приходите е приел, че по фактурата с доставчик "Димекс - М" ЕООД не се доказва извършването на доставка
на услуга по смисъла на ЗДДС и в този смисъл не е доказано основание за
начисляването на данък.
"МИСТРЕЙД
2010" ЕООД гр. София е доставчик на материали - строително лепило и
строителна замазка. Издало е фактура № **********/18.12.2015 г. на стойност 5
000,00 лв. и ДДС 1 000,00 лв. Дружеството е регистрирано е по 3ДДС на
10.05.2010 г. и е дерегистрирано на 06.07.2016 г. от
орган по приходите, поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От
извършената насрещна проверка е установено, че е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за 2015 г., но от нея не се установява наличие на ДМА. Не са налице и данни за
притежавани активи - сгради и МПС. Имало е назначен персонал, но договорите са
прекратени от м.07/2010 г. При извършена проверка в информационната система на
НАП е установено, че дружеството не разполага с обект, от който да извършва
търговия и където да складира фактурираните стоки. Дружеството е отразило е
процесната фактура, издадена на "ЕМ Строй 2006" ЕООД в дневника за
продажби и СД за съответния данъчен период. Предвид изложеното органа по
приходите е приел, че по фактурата, издадени от "Мистрейд
2010" ЕООД не се доказва извършването на доставки на услуги и основание за
начисляване на данък и правото на приспадане на данъчен кредит по нея е
отказано.
"ЛЮБОЕЛ
ГРУП 1" ЕООД гр. София е доставчик на услуга по фактура №209/29.12.2016 Г.
с начислен ДДС 1 666,00 лв. Фактура не е представена от ревизираното лице,
поради което видът на услуга не е установен. Дружеството е регистрирано по ЗДДС
от 23.12.2014 г. и дерегистрирано на 23.02.2016 г. на
основание установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При извършена проверка в
информационната система на НАП се установява, че дружеството не е регистрирало
сключени трудови договори през проверявания период. Подало ГДД по чл. 92 от
3КПО за 2015 г., но от същата не се установява наличие на ДМA.
"НИДЕРЛАНДПРОЛЕТ"
ЕООД е доставчик на материали - лепило, фигур. маса, арматурно
желязо, грунд и цимент. Издало е фактури № 1117, № 1120 и № 1123 всички от м.04/2016
г. с начислен ДДС в размер на общо 3412,20 лв. Дружеството не е подало ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., не е отчело приход от фактурираните от него
продажби. В хода на проверката не са установени данни за притежавани от
дружеството активи, в т.ч. сгради и МПС. В "Нидерландпролет"
ЕООД е имало назначен персонал, но договорите са прекратени от м.12/2015 г. При
извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че
дружеството не разполага с обект, от който да извършва търговия и където да складира
фактурираните стоки. Тъй като при проверката не са представени документи,
доказващи материална и техническа обезпеченост органа по приходите е приел, че
по фактурата с доставчик „Нидерландпролет" ЕООД
не се доказва извършването на доставка на услуга по смисъла на ЗДДС и в този
смисъл не е доказано основание за начисляването на данък.
При извършената насрещна проверка на "ТЕОФАСТ"
ЕООД е представена издадената на „ЕМ СТРОЙ 2006“ ЕООД фактура №
**********/06.04.2017 г. на стойност 8 066,67 лв. и ДДС 1 613,33 лв., с предмет
СМР3 по договор. Предоставени са хронологични регистри на сметки 401, 411 и
501, заверени копия на граждански договори от 03.04.2017 г. и заверени копия на
сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ за лицата Д.М.А., Е.И.П., Д.П.Д.,
Р.Т.Я., М.Д.Е., А.П.П.. При проверка в
информационната система на НАП се установява, че от "Тео Фаст" ЕООД не е подадена справка за изплатени суми, поради
което от страна на органа по приходите е прието, че гражданските договори са
съставени за целите на ревизията. Дружеството е регистрирано е по ЗДДС на
11.08.2016 г. и е дерегистрирано на 31.05.2018 г. от
орган по приходите, поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При проверка
в информационната система на НАП не са установени данни за притежавани активи,
в т.ч. сгради, машини и оборудване, и транспортни средства. През проверявания
период дружеството няма регистрирани действащи трудови договори. Няма данни за търговски
обекти и складове. Тъй като в хода на извършената насрещна проверката не са
представени документи, доказващи технически, технологичен и кадрови потенциал
органа по приходите е приел, че по фактурата с доставчик "Тео Фаст" ЕООД не се доказва извършването на доставка на
услуга по смисъла на ЗДДС и в този смисъл не е доказано основание за
начисляването на данък
"АРИМИС
ИНВЕСТ" ЕООД е доставчик по фактура N2 393/13.04.2017 г. на стойност 7
933,33 лв. и ДДС 1 586,67 лв., с предмет механизация по договор. Дружеството е
регистрирано е по ЗДДС на 11.08.2016 г. и е дерегистрирано
на 14.09.2017 г. от орган по приходите, поради установени обстоятелства по чл.
176 от ЗДДС. При проверка в информационната система на НАП не са установени данни
за притежавани активи, в т.ч. сгради, машини и оборудване, и транспортни
средства. През проверявания период дружеството няма регистрирани действащи
трудови договори. Не са декларирани данни за търговски обекти и складове. Констатирано
е, че от страна на "Аримис инвест"
ЕООД не са представени договора, въз основа на който е издадена фактурата, приемо-предавателен протокол, счетоводни регистри,
хронологични и аналитични записвания по сметки, удостоверяващи наличие на
складове, помещения, 1\1ПС, машини, съоръжения, оборудване, инвентар, строителни
материали. Поради изложеното, органа по приходите е приел, че по фактурата с
доставчик "Аримис инвест"
ЕООД не се доказва извършването на доставка на услуга по смисъла на ЗДДС и в
този смисъл не е доказано основание за начисляването на данък.
В
хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно - счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Б.Д.. При изготвяне на експертизата вещото лице е
ползвало представените по делото материали и е извършило проверка по Дневници
за продажби и покупки, Справки декларации по ЗДДС на жалбоподателя, фактурите
за получените стоки и услуги издадени от доставчиците на „ЕМ СТРОЙ 2006“ ЕООД. В
точка едно от заключението на експертизата, относно
следните фактури с предмет „материали“: №********** / 18.12.2015 г. с доставчик „Мистрейд 2010“
ЕООД; № 1117/17.04.2016г., №1120/18.04.2016г. и № 1123/19.04.2016г. с
доставчик "Нидерландпролет"
ЕООД вещото лице е посочило, че същите са осчетоводени, като е дебитирана сметка 301-Материали, дължимият данък за
покупките е начислен по дебита на сметка 4531, като е кредитирана сметка
400-Доставчици. По отношение на 4 броя фактури, с предмет „услуга“: №95/19.11.2015г.
с доставчик „Димекс-М“ ЕООД, № 209/29.12.2016г. с
доставчик „Любоел груп 1“
ЕООД, № **********/06.04.2017г. с доставчик „Теофаст“
ЕООД и № 393/13.04.2017г. с доставчик „Аримис инвест“ ЕООД е посочено, че са осчетоводени, като е дебитирана сметка 601-Разходи за външни услуги, дължимият
данък за покупките е начислен по дебита на сметка 4531, като е кредитирана
сметка 400-Доставчици. Вещото лице сочи, че е налице обвързаност между получените
от „Ем Строй 2006“ ЕООД строителни материали и услуги и влагането им с последваща реализация по конкретни обекти на клиенти на
дружеството, съгласно сключени договори и съставени Протоколи образец 19. В
заключението е посочено, че процесните фактури са
платени изцяло от „Ем Строй 2006“ ЕООД, за което са издадени касови бонове,
подробно описани в констативната част на експертизата. По т.4 вещото лице сочи,
че освен разходи за труд и строителни материали от жалбоподателя са извършени и
разходи за гориво, банкови такси, консумативи за машини, данъци, винетки,
застраховки и др. През изследваните периоди /2015г., 2016г. и 2017г./ „Ем Строй
2006“ ЕООД е разполагал с наети но трудов договор работници, посочени в
експертното заключение по длъжност, основно трудово възнаграждение и
квалификация. Посочените работници са получавали трудово възнаграждение въз основа
на ведомост за заплати, начислени са им осигуровки, като за това са изпращани
уведомления до НАП обр.№1 и обр.№6.
Експертизата е установила, че дружеството жалбоподател е разполагал с
необходимата строителна техника и оборудване за полагане на бетонови настилки.
Счетоводството на „Ем Строй 2006“ ЕООД е водено редовно, съгласно изискванията
на действащото към момента счетоводно законодателство. Към процесните
фактури има издадени съпътстващи документи-касов фискален бон, удостоверяващ
извършено плащане в брой.
При така установеното от фактическа
страна, подкрепена от събраните в съдебното производство писмени доказателства,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена до съда в законоустановения 14 –
дневен срок, от страна, за която административният акт е неблагоприятен, което обосновава
извода за нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
РА е издаден от компетентни органи
по приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения
на административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство. Същият е формално мотивиран, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и е в
съответствие с процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. На първо
място не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
извършваната ревизия и предприетите насрещни проверки на доставчиците, които да
са опорочили констатациите на органите по приходите от фактическа страна.
Правилно с оглед изясняване на фактическата обстановка са били предприети
насрещни проверки на съответните доставчици на ревизираното дружество, като е с
оглед на установите обстоятелства. При извършване на насрещна проверка не се
засягат интереси на проверявания субект до по – висока степен от обичайната,
тъй като самата проверка не води до никакви резултати спрямо него. Изложението на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад,
който е неразделна част от РА съобразно чл.120 ал.2 от ДОПК, а съгласно
константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от
компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На ревизираното
лице е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно
уведомявано, както за откриването на ревизионното производство, така и за
всички последващи действия на органите по приходите,
а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера
на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите за изясняване на фактите доказателства, на
база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу
в настоящото решение. Извън това съдът съобрази, че в рамките на процесуалния
закон са дадени достатъчно възможности на ревизираното лице в най- пълна степен
да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите
доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на
искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е
възползвал от тези възможности, в преценения според него за необходим обем.
Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
Ревизионен акт № Р-16001619002494-091-001/07.10.2019 г. на ТД на
НАП – гр. Пловдив е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на
ДОПК, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Относно
съответствието на ревизионния акт с материалноправните
разпоредби на ЗДДС,
съдът съобрази следното:
Разрешаването
на текущия административноправен спор по същество,
налага да се констатира, че противоположните становища на страните се концентрират
по отношение на наличието на процесните доставки като
проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните
данъчни права и задължения за страните по тях. Съдът счита, че изводите в РА са
опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса,
включително посредством заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Съгласно националния данъчен закон и константната
практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива
2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително
осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда
на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото
на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че
разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и
впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите
облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за
това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на
основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени
в националното право. Доказателство за действителното извършване на услугите е
и обстоятелството, че счетоводството на ревизираното лице е редовно и
хронологично водено, при спазване на разпоредбите на ЗСч и ЗДДС, издадените процесните фактури съдържат всички необходими реквизити
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС и същите са надлежно осчетоводени. Всички тези
обстоятелства са безспорно установени и с приетата по делото ССчЕ. В случаят съдът установи, че разходите, които са
извършени от дружеството-жалбоподател, са част от услугите, които е
предоставило на свои клиенти, съгласно сключени договори, за което са издадени
фактури и са съставени съответните протоколи. Те са още една индиция, че доставките, спорни за настоящото производство,
са реални, тъй като ревизираното лице е получило услуга от своя доставчик,
която в последствие е реализирало, за което по делото са налични доказателства.
Фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, включени в Дневниците за покупки,
по тях е начислен и ползван данъчен кредит за процесния
период, доказано е извършването и осчетоводяването на последващи
доставки, които съответстват количествено и като вид услуга на доставените
стоки и услуги по спорните фактури. В хода на ревизията е установено, че през
периода 2015г., 2016г. и 2017г. „ЕМ СТРОЙ
2006“ ЕООД има наети работници на трудов договор средно от 3 до 5
човека, които са получавали трудово възнаграждение, въз основа на което са им
начислявани осигуровки. В тази връзка неоснователни се явяват изводите на
органите по приходите за липсата на трудов ресурс. Дейностите, извършвани по
спорните фактури не са квалифицирани, от което следва
изводът, че не е необходима професионална подготовка при престирането
на труда или специални знания и умения за извършването им.
Съдът намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до
погрешни и необосновани изводи за липса на реално получени доставки по
фактурите, издадени от доставчиците на жалбоподателя. Аргументите му по
отношение на всяка една от процесните фактури са
аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а като фактическо основание – липсата на данни и
доказателства от страна на доставчика, относно действителността на доставките
по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа, материална и
трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето на първични
счетоводни документи. При анализа на правните норми, регулиращи правото на
данъчен кредит, следва извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е
налице винаги по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на
чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това
право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват
за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът -
регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в
чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗДДС. В процесния
случай, органите по приходите приемат, че не е налице реална доставка по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства в хода
на административното и съдебното производство, съдът установи, че тези изводи
на ревизиращите органи, се основават на неправилен анализ на установените при
ревизията факти. Законът не задължава получателя на услуга от вида на процесните, какъвто е жалбоподателят, да съхранява количествено-стойностни
сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт, извършени от
доставчика, както и данни дали са извършени от лица, заети по трудово
правоотношение или от подизпълнители на доставчика. Не може да бъде вменена във
вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика,
доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. В тази връзка,
настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС не може да
представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове между
доставчика и получателя на услугата. От доказателствата по делото не може
категорично да се направи извод за намерение за увреждане на интересите на
обществото или на другата страна по сделката. Следователно не се касае за
злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат да бъдат
отнесени както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние. Също
така от данните в ревизионния акт не може да се приеме, че по отношение на
никоя от процесните фактури са налице данни, които да
сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно
облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на фактурите с включването им в
дневниците си за продажби. Съгласно относимата
практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия следва да
съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради
заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството,
че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не
разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната
услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че
някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица,
само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Тоест
по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама
или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от
диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде
отказано правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047 от
26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС,
Първо отделение/. Освен това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6
септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по
съединени дела С-80/11 и С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с
ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на
право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия
доставчик. Непредставянето на доказателства за
обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките
доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да
лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен
кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. Ето защо от събраните
по делото доказателства не може да се установят обективни данни за
недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на доставката. Следва да се
налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител,
каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика
на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава
задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност,
на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки. Предвид гореизложеното, съдът намира,
жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният
акт в обжалваната му част ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При посоченият изход на спора по
делото и предвид направеното искане от страните, разноски се дължат на
жалбоподателя. Ето защо ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер от 1470.00
/хиляда четиристотин и седемдесет/ лева, от които държавна такса 50.00 лева,
500.00 лева – за вещо лице и 920.00 лева за адвокатски хонорар, който е
съобразен с разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното,
на осн. чл.160 ал.1 ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ЕМ СТРОЙ 2006“ ЕООД –
гр.Раковски, ЕИК160056481, ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619002494-091-001/07.10.2019 г., издаден от Т. В. П.- началник сектор,
възложил ревизията и М. Д. К. - главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №731/27.12.2019 г. на
Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат
данъчен кредит за периода 01.11.2015г до 31.112.2015г., 01.06.2016г. до
30.06.2016г. и 01.07.2017г. до 30.04.2017г. в размер на 9878,20 лева, ведно с
прилежащи лихви в размер на 3 087,56 лева
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/Д„ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП да заплати
на „ЕМ СТРОЙ 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Раковски, ул.“Симеон I-ви“ № 69, представлявано от Е.В.П., сумата от 1470 лева /хиляда четиристотин и седемдесет лева/ разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: