Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Карлово, 21.04.2016
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
наказателен състав в публично съдебно заседание на четвърти април през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
с участието на секретаря И.П., като разгледа НАХД
№739 по описа на Карловски районен съд за 2015 година, докладвано от съдията,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от
ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) №
14-0281-000600/22.05.2014г. година на Началник
сектор към ОД на МВР – П., РУ – К., жалбоподателя М.Х.Г. ЕГН: ********** е санкциониран както следва:
на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП („Наказва се с глоба до 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед“) за извършено на 21.04.2014г. в Община
К. нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП („Регистрираните моторни превозни средства
и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност“), за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 30 лева;
на основание
чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата („Водач, който управлява
пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена
винетна такса по чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона
за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично
оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва:
при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко
места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на
товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и
товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и
пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв.“), за
извършено на 21.04.2014г. в община К. нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП
(„Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по
републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“
/стар текст/), за което му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.
Срещу НП е депозирана жалба от М.Х.Г..
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, се излагат
аргументи за неправилност и необоснованост на НП. Сочи се, че при издаването му
е допуснато нарушение на императивни разпоредби на чл.57, ал.4 от ЗАНН, тъй
като в обстоятелствената част на санционния акт не е посочено мястото на
извършване на нарушението. Твърди се, че е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като посочените като нарушени разпоредби не отговарят
на описаните в НП нарушения. Моли се съда за пълната отмяна на НП.
Въззиваемата страна, РУ на МВР – гр.К., редовно
призована не се явява и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
На 21.04.2014г.
на „ на ул.**** в Община К. на път първи клас №I-6-км.249+833м. в посока с.А.
към С.“ от полицейски служители е спрян за проверка лек автомобил „Нисан
Примиера“ с рег.№******. Установено е, че автомобила е собственост на Д.Л., а негов
водач е жалбоподателя М.Г.. При проверката се установило също, че автомобила не
е преминал технически преглед и на предния обзорен прозорец не е залепен
валиден винетен стикер.
По повод
констатираните нарушения, на Г. е съставен акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков №414644 от 21.04.2016г, в който нарушителя е изложил
възраженията си и го е подписал. При съставяне на акта е иззет контролен талон
№4858002. На нарушителя е предоставен екземпляр от този акт.
В
законоустановения срок Г. не е подал писмени възражения до
административно-наказващия орган.
На 22.05.2014г. е издадено НП № 14-0281-000600/22.05.2014г. на Началник сектор към ОД на МВР – П.,
Р.К.
Н. 25.05.2014г. е изпратено писмо
от Началник РУ – К. до сектор Пътна полиция – гр.П. за връчване на
наказателното постановление на М.Г. на адреса, посочен в съставения АУАН – гр.П.,
бул.Н.В. №****. Към писмото е приложено наказателното постановление и
контролния талон.
С писмо на началник Първо РУ – П.
до Началник Сектор Пътна полиция – гр.П., наказателното постановление е върнато
невръчено, като е приложена докладна записка на полицейски служител. Видно от
тази докладна записка се установява, че на 30.10.2014г. полицейски служител е
посетил адреса в гр.П., но не е открил Г. на адреса. От проведен разговор с
друго лице се установило, че Г. не живее на адреса от две години. В докладната
записка е отразено също, че е направена
справка в ОДЧ, от която се установило, че Г. „има посочен адрес от 2014г. в с.Б.,
обл.Б., ул.****
Впоследствие е изпратено писмо до
Началник сектор ПП – ОД на МВР – гр.П., РУ – К., с което наказателното
постановление отново е върнато, като към писмото е приложена докладна записка,
в която е отразена причината, поради която санкционния акт не е връчен на Г.. Видно
от тази докладна записка, на 06.04.2015г. полицейски служител е посетил адреса
в с.Б. за връчване на наказателното постановление на Г.. Последният не е открит
на адреса, като от проведената беседа със служител на Кметството на селото се
установило, че в началото на 2014г. Г. си е направил регистрация за настоящ
адрес в селото, но от около една година не е идвал в селото, нито обитава
адреса, на който се е регистрирал.
Впоследствие в наказателното
постановление е поставен печат и е посочено, че същото е влязло в сила на 14.04.2015г.,
като в разписката на мястото за подпис на получателя е отразено, че същото е
връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН.
В санкционния акт е записано
също, че е връчен екземпляр на лицето на 20.11.2015г. срещу подпис.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от приетите в хода на
съдебното заседание писмени доказателства, а именно НП № 14-0281-000600/22.05.2015г. на Началник сектор към ОД на МВР – П.,
РУ К.; АУАН №600/21.04.2016г. с бланков №414644; 2 бр. писма; докладна записка
от 30.10.2014г.; писмо; докладна записка от 06.04.2015г.; копие от Заповед №Iз-1745/28.08.2012,
копие от Заповед №К-781/23.08.2013г.; копие от Заповед №З-7759/21.12.2013г.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. Цитираната правна норма регламентира
способ за връчване на наказателното постановление, когато това не може да стане
чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна
фикция, че при определени предпоставки наказателното постановление е редовно
връчено. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него
адрес и новия му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на правната норма предпоставки, при което за да е проявен съставът
по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е
налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на
посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес е неизвестен. За
да намери приложение нормата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН следва, от една
страна, нарушителят да не е намерен на посочения адрес, а от друга, същият да е
променен и новият му адрес да е неизвестен.
От материалите, приложени към административно-наказателната преписка, се
установява, че в конкретния случай Г. е търсен на посочения адрес, като е установено,
че не живее на него, следователно е налице първата предпоставка.
Административно-наказващия орган обаче не е положил усилия да установи дали
този адрес е променен, като се е задоволил единствено с отразеното в докладната
записка от 30.10.2014г., че от направената справка в ОДЧ Г. „има посочен адрес
от 2014г. в с.Б.“. Към преписката не е приложена писмена справка, от която да е
видно дали действително се касае за променен адрес, различен от първоначално посочения,
кой е този адрес, пребивава ли лицето на него и едва ако не пребивава – да се
приеме, че новия му адрес е неизвестен.
Освен изложеното следва да се констатира, че
няма данни, кой е направил отбелязването по чл.58, ал.2 от ЗАНН върху НП, тъй като за
да е валидно, последното следва да е извършено от наказващия орган. В случая
следва да се отбележи още и това, че според последно цитираната правна норма НП
се счита за връчено „от деня на отбелязването“, а в НП е поставен единствено
печат с ръчно написана (неясно от кой) дата на връчване, като липсва дата (и
автор) на направеното отбелязване.
С оглед изложеното, крайният
извод на съда е, че процесното НП е нередовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. При това положение
следва да се приеме, че същото не е влязло в сила, а с оглед връчения на
санкцинираното лице екземпляр се налага извода, че жалбата е подадена в срок и
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна. Това е така поради следните съображения:
Съдът
намира за несъставомерно вмененото нарушение на жалбоподателя по чл.147, ал.1
от ЗДвП. Според тази разпоредба регистрираните МПС подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Субекти на това
нарушение, съгласно разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП, обаче се явяват или
собственикът или съответното длъжностно лице. В конкретния случай се установи,
че жалбоподателя Г. е управлявал МПС, собственост на друго лице, като по делото
не се установи същия да е имал качеството на длъжностно лице. С оглед на
изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено в частта му, в която на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.181, т.1 от ЗДвП.
В
обстоятелствената част на НП е посочено, че Г. е извършил нарушението „на ул.****
в Община К. на път Първи клас №I-6-км.249+833м. посока с.А. към С.“. В
цитираната за нарушена разпоредба (чл.139, ал.5 от ЗДвП) е посочено, че
заплащане на съответната такса се извършва за движение на пътни превозни
средства по републиканските пътища. Републиканските пътища са утвърдени с
Решение №945 на Министерски съвет от 01.12.2004г. и са разделени на
автомагистрали и пътища първи, втори и трети клас, като липсва обозначението им
като улици, което е характерно за пътищата в населените места. Поради това,
като е посочил, че от една страна нарушението е извършено на „улица ****“, а от
друга – че е извършено на „път първи клас“
административно-наказващият орган е приел, че вмененото административно
нарушение е извършено при взаимно изключващи се обстоятелства. При тези данни
съдът намира, че в обстоятелствената част на НП не са посочени в пълнота всички
факти и обстоятелства, релевантни към състава на администативното нарушение и
същото не е описано в пълнота, с което е нарушено изискването на разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Неизпълнението на това изискване води до
съществено ограничаване на правото на защита на наказаното лице и прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол върху НП, като се явява и основание
за отмяна на санкционния акт и в тази му част.
Предвид горното
съдът намира, че НП следва да бъде изцяло отменено, поради което и на основание
чл.
63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 14-0281-000600/22.05.2014г. година на
Началник сектор към ОД на МВР – П., РУ – К., с
което М.Х.Г. ЕГН: **********, е санкциониран както
следва:
на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП за извършено на 21.04.2014г. нарушение на чл.147,
ал.1 от ЗДвП, за което му е наложена „глоба“ в размер на 30 лева.
на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП за извършено на 21.04.2014г. нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, за което
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ