№ 412
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506574 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20051272 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 12516/2018 г. по описа на
СРС, 143 с-в, е признато за установено в правоотношенията между „Т.С.” ЕАД, ЕИК
**** и П. СЛ. П., ЕГН **********, живуща в гр. София, общ. Младост, ж.к.” ****, че
съществува вземане на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, по силата на което П. СЛ. П., ЕГН
**********, живуща в гр. София, общ. Младост, ж.к.” **** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
****, част от сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 17.8.2017 година, издадена по ч.гр.дело № 55640/2017
година по описа на Софийски районен съд, а именно: сума в размер на 2488,13 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.9.2014 г. - м.7.2016 г., ведно със законната лихва от 14.08.2017 г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, сумата от 19,69 лв. - представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м.9.2014 г. - м. 4.2016 година, ведно със
законната лихва от 14.08.2017 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, като над тези
размери до първоначално предявените претенции от 3328,45 лева, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ и за периода месец юни, месец юли и
месец август 2014 година - за разликата от 840,32 лева - главница за незаплатена
1
топлинна енергия, както и за първоначално заявения иск за дялово разпределение за
сумата от 33,97 лева за периода от м.6.2014 година до м.9.2014 година, т.е. за разликата
от 14,28 лева, както и установителните искови претенции за сумата от 600,09 лева -
законна лихва за забава от 15.8.2014г. до 7.8.2017 г., както и иска за сумата от 7,60 лева
- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.08.2014 година до 07.08.2017 година – са отхвърлени исковите претенции като
недоказани и погасени по давност.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Т.С.“
ЕООД като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответника П. СЛ. П.. Изложени са доводи за неправилност на
постановеното решение в указаната част. Жалбоподателят сочи, че приетата в
производството СТЕ е основала констатациите си изцяло на документи съставени от
ищеца. По искането му за задължаване на ищеца по реда на чл.183 ГПК да представи
оригинали на приложените фактури за вземания, съдът не се е произнесъл. Указал е на
ищеца обаче, че следва да представи във вид на документ приложените към исковата
молба доказателства, което не е изпълнено в срок. Въпреки това, съдът не е изключил
от доказателствата по делото тези документи, а е основал изводите си на тях.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в посочената част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С. " ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - Т.С.“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено е
от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му, и допустимо - съдът
е разгледал предявените искове при наличие на предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите
му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Предявени са за разглеждане главни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск ищецът трябва
да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Ответникът има качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължен да
заплаща доставяната топлинна енергия - за битова гореща вода, отопление и отдадена
от сградна инсталация.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика
или ползвателя на топлоснабдения имот – в случая ответника. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
Чрез представените в първата инстанция документи за извършено дялово
разпределение за аб.№ 237785 за периодите от 01.05.2014 г.-30.04.2015 г.; за периода от
01.05.2015 г.-30.04.2016 г. и от 01.05.2016 г.- 30.04.2017 г., протоколи за неосигурен
достъп при главен отчет за периода от 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и за периода
01.05.2015 г.-30.04.2016 г., документи за главен отчет за периода от 01.05.2016 г. -
3
30.04.2017 г., известия за доставка на дялово разпределение за исковия период и
свидетелства за годност на разпределите на Т.С. ЕООД се установяват отчетените в АС
на сградата и разпределени за абоната количества ТЕ. Чрез констатациите на СТЕ,
приета пред СРС, която настоящата инстанция кредитира по реда на чл.202 ГПК се
установява, че за процесния период потреблението на топла вода в имота е на база
„служебен отчет", поради „неосигурен достъп" на показанията на 2 броя ИРРО,
монтирани на 2 броя радиатори в имота. Поради това и възраженията на ответника, че
СТЕ е дала своето заключение въз основа на представени от ищеца и съставени от
последния документи, съдът намира за неоснователни. Чрез представените в
производството документи от фирмата извършвала дялово разпределение на
потребената в сградата ТЕ документи се установява, че за имота са били доставяни
количества ТЕ възлизащи на исковата сума, която е посочена в констатациите на ССчЕ
и съответства на сумата по издадените от ищеца съобщения към фактури за исковия
период.
Доводите на въззивника, че приетите пред първата инстанция съдебни
експертизи се основават на документи, които не са допустими доказателства по ГПК,
съдът намира за неоснователни. От страна на подпомагащата страна в процеса Т.С.“
ЕООД са представени индивидуални справки за отопление и топла вода за исковия
период, в които са посочени измерените и отчетени реално потребени количества ТЕ в
имота, които са били предмет на анализ от двете съдебни експертизи. Съставените
частни удостоверителни документи не са оспорени от ответника в производството и
чрез тях се обосновават констатациите на експертите по СТЕ и ССчЕ.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. Съгласно чл.31 ал.1
от първите, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от
4
търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия
през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил
сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към
продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и
ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по
чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че
падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми,
настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им.
Съответно, според чл.33 от ОУ/2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал.1 ОУ за продажба
на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение
се определя от топлоснабдителното дружество и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на
5
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3,
т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение,
а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ
между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение
се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8
ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях.
Въз основа на констатациите на СТЕ и ССчЕ е установено, че по партидата за
процесния абонатен номер са изготвени изравнителни сметки за топлинна енергия за
процесния период въз основа на което и са били издавани следните общи фактури:
Обща фактура № 00650725584/31.7.2015 г. - за сумата от 1226,70 лева - за периода -
май 2014 г. -април 2015 г., обща фактура № **********/31.7.2016 година за сумата от
1249,72 лева за периода м.май 2015 г. - м.април 2006 г., които са осчетоводени и
въведени в информационната система на ищеца. С оглед това и при съобразяване, че
по процесната партида няма извършени плащания, съдът приема за доказано, че за
процесния период дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 2536,85 лева и за
дялово разпределение 33,97 лева.
С оглед основателност в една част на правопогасяващото възражение на
ответника, съдът намира за доказано задължението на ответника за заплащане на
сумата от 2488,13 лева - главница, представляваща стойност доставена незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.09.2014 година до 31.07.2016 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 14.08.2017 година до окончателното й изплащане,
както и на сумата 19.69 лева - представляваща главница за дялово разпределение за
периода м.9.2014 година до м.7.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
14.08.2017 година до окончателното й изплащане.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваната част.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника- ответник не следва да бъдат
присъждани разноски.
Въззиваемият - ищец е отправил своевременно искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, поради което съдът намира че следва да присъди на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 100.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт
за настоящата инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20051272 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 12516/2018 г.
по описа на СРС, 143 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено в
правоотношенията между „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** и П. СЛ. П., ЕГН **********,
живуща в гр. София, общ. Младост, ж.к.” ****, че съществува вземане на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ****, по силата на което П. СЛ. П., ЕГН **********, живуща в гр. София, общ.
Младост, ж.к.” **** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, част от сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.8.2017
година, издадена по ч.гр.дело № 55640/2017 година по описа на Софийски районен съд,
а именно: сума в размер на 2488,13 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.9.2014 г. - м.7.2016 г., ведно със
законната лихва от 14.08.2017 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и
сумата от 19,69 лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода м.9.2014 г. - м. 4.2016 година, ведно със законната лихва от 14.08.2017 г. -
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. СЛ. П., ЕГН **********, живуща в гр. София, общ. Младост, ж.к.”
**** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата
100.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8