Решение по дело №1710/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1295
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20241000501710
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1295
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501710 по описа за 2024 година
С решение № 213 от 9.10.2023 г., по гр.д. № 84/17 г., ОС Монтана,
обявява на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на „ЦКБ“ АД, Договор за прехвърляне на собственост на
недвижим имот срещу парично задължение, оформен с Нотариален акт № 130,
том ІV, рег. № 5193, д. № 370/2108 г., на нотариус А. П., № ***, Монтана, с
който Т. Е. А. и М. И. Н.-А., са прехвърлили на Фондация „А.и“ собствеността
върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
48489.7.261.3.7 и адрес гр. ***, ул. *** № **, ет. *, ап. *, в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.7.261, с предназначение
жилище, съставляващ апартамент с площ от 85,66 кв.м., ведно с прилежащи
части от общите части на сградата и правото на строеж, и идеални части от
поземлен имот, срещу погасяване към Фондацията на вземане от 57 5000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Фондация „А.и“,
като сочи, че решението е недопустимо и неправилно. Изтъква се, че
Фондацията е предоставила на Т. и М. А. заем за да закупят процесния
апартамент през 2016 г., но тъй като те не са можели да обслужват
задълженията си, за погасяване на дълга си са прехвърлили имота на
1
Фондацията. Изтъква се, че А.и не са имали намерение да укриват имущество
от ищеца. Счита, че банката е злоупотребила с права, тъй като е целяла да
гарантира вземането си за сметка на Фондацията. Твърди, че имотът е
единствено жилище на ответниците М. А. и Т. А. и поради това банката не
може да се удовлетвори от него, тъй като е несеквестируемо. Сочи, че искът не
е предявен срещу М. А.. Моли да се отмени решението.
Ответникът „ЦКБ“ АД оспорва жалбата. Позовава се на съдебна
практика относно допустимостта на решението и липсата на необходимост в
процеса да участва и другият съпруг. Подкрепя всички изводи в съдебното
решение, като допълнително сочи, че данните по делото установяват, че
заемът от Фондацията е с платежни нареждания от 26.12.2016 г., а имотът вече
е бил изплатен към 22.12.2016 г. Тези обстоятелства също правели невярно
твърдението, че заем е предоставен от Фондацията.
Ответникът Т. Е. А. не взема становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЦКБ“ АД твърди, че по силата на договор за овърдрафт от
30.01.2007 г., сключен с ответника Т. Е. А., има спрямо него вземане на обща
стойност от 137 123,14 лв. (главница, лихви, разноски), за което се снабдил с
изпълнителен лист от 14.02.2013 г. и образувал изпълнително дело. Към
момента на подаване на исковата молба вземането било на стойност от общо
55 063,36 лв. Твърди се, че с н.а. № 130 от 27.06.2018 г. Т. А. прехвърли на
Фондация „А.и“ ½ ид.ч. от собствеността върху недвижим имот (с
идентификатор 48489.7.261.3.7 и адрес гр. ***, ул. *** № **, ет. *, ап. *, в
сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.7.261, с
предназначение жилище, съставляващ апартамент с площ от 85,66 кв.м., ведно
с прилежащи части от общите части на сградата и правото на строеж, и
идеални части от поземлен имот) срещу погасяване към Фондацията на
парично вземане. Банката претендира спрямо нея да бъде обявен за
недействителен посочения договор относно ½ ид.ч. от имота, тъй като
сделката я уврежда и Фондацията е знаела за това увреждане, тъй като
2
ответникът Т. А. е неин законен представител.
Ответниците Фондация „А.и“ и Т. Е. А. оспорват твърденията в исковата
молба и претендират да се отхвърли иска, като възраженията им са бланкетни.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, пред въззивния съд, че ответникът Т. А. е длъжник на
банката-ищец, като срещу него е образувано изпълнително производство. Не
се спори, че дългът на А. е възникнал през 2007 г., а на 27.06.2018 г. той,
заедно със съпругата си М. А., са прехвърлили на Фондация „А.и“, действаща
чрез председателя си Т. Е. А., собствения си апартамент, за погасяване на
парично задължение на съпрузите по договор за заем от 22.12.2016 г. с
Фондацията, в размер на 50 000 лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че се касае до нарушение с оглед участието на М. И. Н.-А..
Надлежно е позоваването на ответника „ЦКБ“ АД на съдебната практика,
закрепена в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г.,
ОСГТК, определение № 971 от 04.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1462/2023 г., ІV г. о.,
решение № 246 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 578/2015 г., ІV г. о. на ВКС и пр. В
същата се приема, че съпругът на длъжника не е необходим другар като
ответник по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД и неговото неучастие в
процеса не прави същия недопустим. Този извод е основан на становището, че
искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Според ВКС „с
конститутивното решение по чл. 135 ЗЗД увреждащата сделка остава
действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), а е
недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-
ищец. Прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя, но кредиторът-ищец получава възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на паричното си вземане върху
прехвърлената вещ, независимо че тя е преминала в патримониума на трето
лице. Собственикът на вещта понася санкцията да търпи изпълнението за
чуждия дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване-
3
сключил е договора със знанието, че уврежда кредитора, или ако я е придобил
безвъзмездно. Предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта да е
отчуждена. След отчуждаването, съществувалата съпружеска имуществена
общност е прекратена с настъпване на вещно-транслативното действие на
атакуваната от кредитора разпоредителна сделка. Собственик е третото лице-
приобретател, а с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД вещта не се връща в
патримониума на съпрузите, т.е. съпружеската имуществена общност не се
възстановява. По отношение на кредитора сделката е недействителна за 1/2
ид. част от вещта, а не за цялата вещ.“. Ето защо М. А., макар и да е била
страна в оспорената сделка, като прехвърлител на имота, не следва
задължително да участва в процеса, тъй като по отношение на нея, доколкото
не е длъжник на ищеца, сделката за ½ ид.ч. от жилището, запазва валидните си
правни последици.
За да бъде основателен предявения Павлов иск по чл. 135 ЗЗД е
необходимо да се установи наличието на две групи предпоставки. Първата
група включва обективни предпоставки – 1) действително вземане на
кредитора спрямо длъжника (което по правило е възникнало преди
извършването на конкретното разпоредително действие, или след действието
при условията на изключението по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да е необходимо то
да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда
кредитор, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са
субективни и са свързани със знанието на длъжника, а в определени от закона
случаи, и на третото лице (съдоговорител) за увреждането.
Както се посочи, наличието на качеството на кредитор за ищеца не е
спорно, нито е налице разногласие, че след като е възникнал дългът за
ответника А., той се е разпоредил със свой недвижим имот, така че е
преустановил режимът на СИО върху него. Фондацията, представлявана от
самия А. е приобретател на вещното право на собственост от А., което след
сключването на сделката се е обособило в дял от ½ ид.ч. от имота. Доколкото с
договора се прехвърлят вещни права, то при всички случаи с извеждането им
от патримониума на ответника А. се увреждат интересите на кредитора му,
тъй като последният има право да се удовлетворява от цялото имущество на
длъжника.
4
В случая сделката е възмездна, тъй като са налице насрещни престации
– срещу вещното право ответникът А. е получил погасяване на дълг (т.е.
патримониумът се е увеличил поради изваждане от него на задължение).
Сделката е възмездна, тъй като по дефиниция всяка сделка, при която
страните взаимно си прехвърлят права има такъв характер. Еквивалентността
на престациите (доколкото не се твърди симулация или друг порок) не следва
да бъде обсъждана в настоящото производство по Павловия иск.
При установяване на гореприетия извод относимо е правилото на чл.
135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според което когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Доколкото в случая е налице прехвърлителна сделка, сключена между
съпрузите от една страна и Фондацията, представлявана от единия съпруг,
знанието е налице.
Възражението, че процесният имот е несеквестируем от една страна е
преклудирано, а от друга - ирелевантно за спора по Павловия иск –
секвестируемостта може да бъде преценява в изпълнителното производство,
когато в патримониума на длъжника може да има придобити и други
недвижими имоти.
Само за пълнота следва да се посочи, че въззивният жалбоподател се е
позовал на договор от 21.08.2018 г., който въпреки указанията на съда с
разпореждането за насрочване, не е бил представен по делото.
Предвид всички казано въззивната жалба следва да се отхвърли.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а
банката-ответник не е ангажирал доказателства за сторени такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 от 9.10.2023 г., по гр.д. № 84/17 г., ОС
Монтана.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6