Решение по дело №216/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 132
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200216
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Свиленград, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200216 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Р. Д. Я. с ЕГН ********** от
гр. *********** ул. *********** * ***** ******** №** против Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К №6903060/18.01.2023 г. на ОД на МВР -
Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че деянието не било съставомерно по
сочените за нарушени разпоредби ,като съответно не били посочени всички
изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Неясно било и
описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените
разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на
процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен
обем. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата
нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните
такива, които налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени изцяло
атакувания Електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. Йорданова от АК – Хасково в писменото становище по
1
делото , сочи че поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно
посочени съображения.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.01.2023г. в 11,20 часа в гр.Свиленград по ул.Сан Стефано до
бл.8,в кв.Изгрев в посока хотел Сахара при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 50 км./ч е било извършено засичане на
скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство TFR1-М 656,
МПС марка „Сузуки град витара ”, с рег.№ Х **** КТ. Техническото
средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 85 км/ч при
разрешена максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 35 км/ч превишена стойност
на скоростта/преди приспадане на допустимата грешка/.
АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на ЕФ серия К № 5562458.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя
Р. Д. Я..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба сер.К № 6903060, с който на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4 вр с чл.182,ал.1,т.4 от
ЗДвП за нарушение по 21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800,00
лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.
№351р-679 от 09.01.2023, с посочена дата на използване 05.01.2023г. място
на използване в гр.Свиленград по ул.Сан Стефано до бл.8,в кв.Изгрев в
посока хотел Сахара, общо ограничение на скоростта въведено за населено
място от 50км/, режим на измерване - стационарен, номер на служебен
автомобил, начало на работа – 09,00 часа, край на работа – 12,30 часа.
Налична е и снимка на разположението на полицейския автомобил в
който се е намирало техническото средство заснело процесното нарушение,
както и справка за нарушител/водач.
Съгласно представения снимков материал от процесната дата
05.01.2023 г., 11:20 часа, отразена е измерена скорост на движение на
процесния лек автомобил е рег.№ Х 9444 КТ от 85 км/ч при ограничение 50
км/ч, а след приспадане на евентуалната грешка при измерването на
скоростта от +/- 3 км/ч наказуема скорост 82 км/ч и наказуемо превишаване -
32 км/ч.
От представения Протокол № 4-53-22/10.05.2022година, издаден от
2
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилната система за
контрол на скоростта на МПС тип TFR1-М 656, според който съответства на
одобрения тип.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
31.03.2023г., а жалбата е входирана на 06.04.2023г.поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за
неоснователна по следните съображения:
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за
разкриване на обективната действителност,като обратни доказателства не се
ангажираха от страна на жалбоподателя.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , тъй като на 05.01.2023г. в 11,20 часа в гр.Свиленград
по ул.Сан Стефано до бл.8,в кв.Изгрев в посока хотел Сахара при въведено
ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство
TFR1-М 656, МПС марка „Сузуки град витара ”, с рег.№ Х 9444
КТ,доколкото техническото средство отчело, че автомобилът се движи със
скорост от 85 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 35
км/ч превишена стойност на скоростта/преди приспадане на допустимата
грешка/..
Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на Р. Д. Я. в качеството му на собственик на МПС.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото е налична справка за
собственици на МПС и не са налице данни въпросното МПС да е било
управлявано от друго лице, различно от неговия собственик. Така или иначе
от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни
да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава
възможност в самия ел. фиш.
В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил,
управляван от жалбоподателя Р. Д. Я. е бил в нарушение, като е превишил с
32 км. /ч. /след приспадане на допустимата грешка/ разрешената скорост от
3
50 км. /ч,ограничение въведено от закона за населено място.
В настоящото производство се установява, че контролът е бил
осъществен с годно техническо средство - TFR1-М 656, представляващо
мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип,
преминало през надлежна последваща периодична проверка, което се
установява от приложения по делото Протокол № 4-53-22/10.05. 2022година.
Надлежно съставен и попълнен е Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на
разположението на полицейският автомобил в което е било и измервателния
уред.
В случая обаче е налице процесуално нарушение в описанието на
съставомерните елементи на деянието и на приложимата санкционна норма.
С електронния фиш е наложено наказание "Глоба" в размер на 800 лв.
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр с ал.1,т.4 от ЗДвП .
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са
посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета (в случай на превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h – чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП); описание от фактическа страна, че нарушението е
извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането
му в сила.
Съобразно горепосоченото,настоящият съдебен състав приема, че макар
и да е описано, че деянието е извършено повторно в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/5562458, но не се сочи кога е влязъл в сила
При липсата на датата на влизане в сила на посочения електронен фиш,
съдът не може да извърши преценка дали наказанието е наложено за повторно
извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената
санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи път, каквото е
словесното описание на нарушението.
Това е така, тъй като съгласно § 6" ,т.33 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП” Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
4
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
От справката за нарушител се установява, че посоченият електронен
фиш обуславящ съставомерността на квалифициращият признак „
повторност” ЕФ К/5562458 е съставен на 31.01.2022г. и е връчен на
06.06.2022г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182,
ал.1,т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева и същият е влязъл в
сила.
В тази връзка липсва датата на влизане в сила на предхождащия
санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на
повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването, кога
влиза в сила този електронния фиш представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо значително правото на защита на наказания субект
да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсата предпоставя процесуален порок при описанието на
административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение.
Същата води до невъзможност както за съда да провери този факт, така
и за жалбоподателя да го оборва.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В случая е налице порок при описанието на санкционната разпоредба,
като административнонаказващият орган е наказал жалбоподателя по
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 вр с ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение,
извършено при условията на повторност.
С оглед постановките на тълкувателното решение, няма пречка дори и
при неправилното описание на санкционната норма, съдът да приеме, че
квалифициращият признак "повторност" не е бил осъществен, и да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на
жалбоподателя по основния състав на извършеното нарушение, за което му е
било надлежно предявено обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП в размер на 400 лева.
По този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се е
защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за скорост
с 32 км. /ч. над максимално позволената в процесния участък.
5
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да бъде
изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя
наказание "глоба" се намали до размер от 400 лева на основание чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, като се потвърди ЕФ в останалата част/така и Решение
№250/03.04.2023г. постановено по КАНД №29/2023г. по описа на АС
Хасково/.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.
Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че е
заплатена сумата от 400,00 лева, съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в посочения размер.
С оглед защитената част от интереса му, следва въззиваемата страна да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя половината от определеното
възнаграждение, а именно – 200,00 лв. Разноски са дължими на въззиваемата
страна, но при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като искане в тази насока не е направено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2,т.4,вр. ал.7,т.1 от
ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К Серия К
№6903060/18.01.2023г. на ОД на МВР - Хасково, с който на Р. Д. Я. с ЕГН
********** от гр. ********* ул. ********* * ***** ******* №** на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800 лв., за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в санкционната част,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 вр с ал.1,т.4 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП ,
като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 800 (осемстотин) на 400
(четиристотин) лева и
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ в останалата част.

ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Д. Я. с ЕГН ********** от гр. ********** ул. ********* *
6
***** ******** №**, сумата в размер на 200 лв. , представляваща
адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №216/2023г. по
описа на РС Свиленград.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7