Решение по дело №8231/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                       16.05.2019г.                                       Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На двадесет и втори април                                                       Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                               Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 08231 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Юрий Гагарин“, бл.8, вх.А, ап.12, представлявано от Марио Григоров Жлябинков, със съдебен адрес:***, к.223, срещу “Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2089,97лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2007г.- 31.08.2009г., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 310,27лв. за периода от 30.10.2007г.- 12.10.2009г., сумата в размер на 142,01лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010г. по ч.г.д.№6703/2009г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№1233/2018г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът “Топлофикация - Перник” АД  не е подал отговор. В съдебно заседание ответникът оспорва иска по основание, твърди, че по изпълнителното производство многократно са предприемани изпълнителни действия, поради което и иска отхвърлянето му като неосноветелен.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

            По основателността:

            От фактическа страна се установява, че по ч.гр.дело № 6703/2009год. е издадена заповед за изпълнение № 5821/01.12.2009год., с която е разпоредено ищецът в настоящото производство - ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, представляван от Марио Григоров Жлябинков, да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 2089,97 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2007год. до 31.08.2009год., сумата от 310,27 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2007год. до 12.10.2009год., ведно със законната лихва върху главницата от 2089,97 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2009год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер 142,01 лева юрисконсултско възнаграждение.Въз основа на процесната заповед е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010г.

            От приложеното по делото копие на  изп. дело № 479/2010г. по описа на ЧСИ Елена   Добренова се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 21.06.2010г. от взискателя „Топлофикация Перник“ АД, на основание така издадения изпълнителен лист,  като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

По изпълнителното дело са извършвани различни справки, които не съставляват същински изпълнителни действия.

С разпореждане от 01.11.2010г. на ЧСИ Е. Добренова е наложен запор на МПС- лек автомобил “Мицубиши Галант”, регистриран на Марио Григоров Жлябинков.

По същото изпълнителното дело са постъпили плащания от длъжника, поради което и с разпореждания на ЧСИ са извършени плащания на ответника на три пъти, съответно на 11.01.2011год., на 01.03.2011год. и на 26.10.2011год., за сумите от по 200,00лв. за всяко плащане, които са надлежно отбелязани на гърба на изпълнителния лист.

Доколкото по това изпълнително дело са платени общо 600,00лв., то и при съобразяване превилото на чл.76, ал.2 ГПК, то съдът намира, че изцяло са погасени задълженията за разноски в размер на 142,01лв., за лихва за забава в размер на 310,27лв. и част от задълженията за главница в размер на 147,72лв. Предвид гореизложеното съдът намира, че непогасено по процесния изпълнителен лист е останало вземане на ответника за главница в размер на 1942,25лв.

С постановление от 03.04.2018год. съдебният изпълнител е констатирал наличие на основание по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване по право на изп. дело № 479/2010г. по описа на ЧСИ Елена   Добренова.

Съдът намира, че последното изпълнително действие по изп. дело № 479/2010г. по описа на ЧСИ Елена   Добренова е извършено на 26.10.2011г.

            От приложеното по  делото копие на изп. дело № 1233/2018г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев се установява, че същото е образувано , въз основа на молба с вх. №11141/18.05.2018г. от взискателя „Топлофикация Перник“ АД, на 21.05.2018г., като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. Съдебният изпълнител е извършил различни справки, като с постановление от  04.06.2018г. е наложен запор на вземанията на длъжника от „УниКредит Булбанк“ АД- гр. София и от “Централна кооперативна банка” АД- гр. София, в това число банкови сметки, банкови касети и открити акредитиви до размера на вземането на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 09.03.2010 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение  не са сред посочените категория актове.  Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,  поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания  по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г.,  Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.

С молба от ответното дружество от 21.06.2010г. е образувано изп. д. №479/2010 на ЧСИ Елена Добренова, като в молбата са посочени и способи за извършване на изпълнителни действия. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/2013 г. ОСГТК редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съгласно действащото към този момент Постановление  № 3/18.11.1980год.  на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство  на 21.06.2010год.  давността за процесните вземания  е  прекъсната на  основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство.  Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство. От гореизложените факти е видно, че по изп. дело № 479/2010г. по описа на ЧСИ Елена   Добренова са извършвани изпълнителни действия, като последното е извършено на 26.10.2011г.  Съдът намира, че действието на това спиране на изпълнителното производство е  преустановено с прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действие, което е станало по силата на закона на 26.10.2013г.

Отмяната на тълкуването на  Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е  извършено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е от 26.06.2015 г. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.  ГК, ІV г. о. на ВКС/.

Междувременно доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и първоначално даденото с него тълкуване - 26.06.2015 г. /което поначало води преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на 26.10.2013г.

 Поради това и съдът намира, че след 26.10.2013г. е започнала да тече нова тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла на 26.10.2016г., поради което вземането за главница в размер на 1942,25лв.  на ответника „Топлофикация- Перник“ АД е погасено по давност.

Новото изп. дело №1233/2018г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е образувано  след погасяване по давност на процесното вземане за главница от 1942,25лв., поради което и в тази част искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни установителните искове относно събраните в изпълнително производство № 479/2010г. по описа на ЧСИ Елена   Добренова суми, а именно:сумата от 142,01лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, сумата от 310,27лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2007г.- 12.10.2009г., и част от задълженията за главница в размер на 147,72лв. Същите суми са погасени в хода на принудителното изпълнение, поради което и не са погасени по давност.

По разноските:

И двете страни претендират  присъждане  на направените по делото разноски.

Ищецът е доказал разноски в общ размер на 523,01лв.,  от които сумата от 96,01лв. за държавна такса,  сумата от 3,00лв. заплатена такса за извършване на банков превод на държавната такса по сметка на ПРС, сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за издаване на заверено копие от изп. дело.

Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Съдът намира, че същата възражение е неоснователно доколкото платеното от ищеца възнаграждение е приблизително минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1, който е в размер на 398,00лв.

Предвид гореизложеното  съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 423,21лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за прилагане на препис от изпълнителното дело в съответствие с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 74,99лв.

Предвид  изложеното Пернишкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Юрий Гагарин“, бл.8, вх.А, ап.12, представлявано от Марио Григоров Жлябинков, със съдебен адрес:***, к.223, срещу “Топлофикация - Перник” АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1942,25лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2007г.- 31.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издаден изпълнителен лист от 09.03.2010г. по ч.г.д.№6703/2009г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№1233/2018г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев поради изтекла погасителна давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът дължи на ответника и  разликата до пълния предявен  размер на иска за главница от 2089,97лв., както и за исковете за сумата от 310,27лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2007г.- 12.10.2009г., и за сумата от 142,01лв., представляваща направени разноски в заповедното производство.

            ОСЪЖДА "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни,  да заплати на ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, със снети данни,  сумата от423,21лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за прилагане на препис от изпълнителното дело в съответствие с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА ЕТ “Марио Жлябинков - Марти”, със снети данни, да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни, сумата от 74,99лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     Районен съдия: