№ 12659
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110122588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД
против Х. Х. Д., уточнена с молба с вх. № 145747/02.05.2024г., с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 243,74 лева представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес
............................ с аб. №278402 за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
77,45 лева за периода от 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г., сумата от 0,24 лева, представляваща
лихва върху платената главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.03.2020 г. до 12.08.2020г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искови претенции се оспорват по основание и размер. От представения с исковата молба
нотариален акт се установявало, че ответникът е собственик на имота и от там клиент на
топлинна енергия за битови нужди. От исковата молба и приложенията към нея, обаче, не се
установявало какъв е размерът на прогнозно начислените суми и погасявани ли са те. Оттук
не ставало ясно как е изчислена главницата. Оспорва доказателствената стойност на
1
извлечението от сметка с доводи, че лиспвали данни за служителя, направил разпечатката,
подпис и печат на длъжностно лице.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем Сървисис" ЕООД,
конституирано по делото с Определение № 17536/23.04.2024 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени обстоятелствата, че количествено и стойностно до процесния
топлоснабден имот е доставена топлинна енергия, за която се дължи цена в размер на цената
на предявения иск за главница, както и че всички съдебно предявени вземания са коректно
изчислени като размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
По делото от съвкупния анализ на представените нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №125, том IV, рег. № 5751, дело № 537 от 2017г. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №52, том I, рег. № 21499, дело № 40/2020г. се
установява, че за периода от 29.08.2017г. до 29.06.2020г. собственик на процесния имот е
бил именно ответникът Х. Х. Д.. Във втория от горецитираните нотариални актове е
обективирана уговорка между прехвърлителя и приобретателите на правото на собственост
върху имота владението върху същия да се предаде на 31.07.2020г., като едновременно с
това ответникът е поел задължението да погаси всички дължими разходи за имота до този
момент.
Ето защо съдът приема за установено, че за процесния период именно ответникът е
имал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството му на
собственик на топлоснабдения имот.
На следващо място, от представения Договор №2199/25.04.2002 г., сключен между
етажната собственост, в която се намира процесния имот, и третото лице-помагач, съдът
приема за установено, че за етажната собственост е налице валидно въведена система за
дялово разпределение на доставената топлинна енергия. Налице е основанието по чл. 63, ал.
2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация
София“ ЕАД.
Предвид изложеното предявеният иск за сумата от 243,74 лв. - главница за цената на
доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.06.2020г. следва да се уважи
2
изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 28.04.2023 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от
срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г.
„Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за задълженията по
общата фактура.
Доколкото искът по чл. 86 ЗЗД за мораторната лихва върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия не е оспорен като размер същият следва да се уважи изцяло, а
именно за сумата от 77,45 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 02.02.2023.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 0,24 лв. за
периода от 31.03.2020 г. до 12.08.2020 г. е неоснователна и искът за същата ще се отхърли
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът е сторил разходи за държавна такса – 50 лв., и за възнаграждение за особен
представител на ответника – 300 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрП съдът
му определя юрисконултско възнагражение в размер на 100 лв. От тези разноски на обща
стойност 450 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете на
ищеца се присъждат 449,66 лв.
Ответникът имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но не претендира и не представя доказателства за сторени
такива, поради което разноски не му се присъждат.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Х. Д., ЕГН **********, с адрес .................. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 243,74 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ............................ с аб. №278402 за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 77,45 лева, представляваща мораторна лихва в размер на
за периода от 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 449,66
лв. за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,24
лева, представляваща лихва върху платената главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 12.08.2020г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4