Протокол по дело №3344/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 193
Дата: 9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20225220103344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 193
гр. Пазарджик, 07.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220103344 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Ищецът И. Г. С., редовно призован на посочения съдебен адрес, не се
явява. За него се явява адв. М., редовно упълномощена с пълномощно
приложено по делото.
Ответницата С. К. Г., редовно призована на посочения съдебен адрес не
се явява. За нея се явява адв. П., редовно упълномощен с пълномощно
приложено по делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Подготвила съм и Ви представям
становище по определението по чл. 140 от ГПК и по възраженията на
ответника. Нося и оригинала на записа на заповед и го представям.
АДВ. П.: Запознах се със становището по отговора на исковата молба.
Самият запис на заповед не представлява разписка за платена или неплатена
1
сума, но поддържам оспорването, че ищеца не е представила доказателства за
изпълнени договорни задължения от страна на изпълнителя за доставяне на
услуга и оттам нататък да имаме и задължението на възложителя да плати.
Поддържам оспорването на Записа на заповед и наистина моля да допуснете
съдебно графологична експертиза, която да установи коя част от записа на
заповед от ръкописния текст е изпълнена от С. К. Г. и коя част е изпълнена от
поемателя И. Г. С.. Пред Вас е представен запис на заповед, виждате издателя
се е подписал предпоследно С. К. Г., отдолу е дописано „дата на падеж
17.11.2021 г.“. Нормално, падежа се посочва много преди подписа. Твърдя, че
този текст е дописан от поемателя. Първоначално в записа на заповед не е
била посочена дата на падеж. Той не е предявен в едногодишния срок и е бил
дискредитиран. Оттам нататък ищецът е дописал датата, за да се възползва от
него. Чиста форма на деяние по чл. 308, ал. 1. Аз така или иначе ще подам
жалба. Затова, молбата ми е, за да се прецени от гражданско правен аспект,
дали записа на заповед може да бъде ценен и да се види дали изцяло
ръкописният текст е изписан с един и същи химикал, с една и съща химикална
паста и кой от текстовете от кого е поставен. Защото, ако дата и падеж,
изписани под имената и подписа на доверителката ми са поставени
допълнително от друго лице, самият запис е дискредитиран. Оспорвам
документа от гледна точка на редовността му. Тя казва, че двамата са
попълвали записа на заповед. Всеки си е попълвал имена и данни, но дата на
падеж, към онзи момент, не е имало. И затова задачата, която съм поставил
към експертизата не е оспорване на конкретен текст, а да се види кой текст от
кого е изписан и най-вече „дата на падеж“, дали е изписан от доверителката
ми. Текстът е поставен допълнително под нейния подпис.
АДВ. М.: Ако колегата е останал в заблуждение от исковата молба
какво е основанието на иска, изрично уточнявам, че е договорно
неизпълнение. И със и без записа на заповед претенцията на доверителя ми е
основана единствено на договора, а съгласно този договор, при сключването
му възложителят се задължава да издаде запис на заповед, а съответно
консултантът има право да упражни правата си, евентуално след изтичането
на уговорения срок или прекратяването му на каквото и да е основание, т.е. и
с и без падеж на записа на заповед, първо не се основава претенцията на този
запис на заповед и второ падежът в този случай е без значение, защото в
договора е уреден реда, по който възложителят трябва да го издаде, съответно
2
да плати възнаграждението и съответно кога консултантът има право да
претендира исковата сума. Не знам какъв релевантен за спора факт ще се
установи, ако бъде допусната такава експертиза. В становището си съм
описала какво е изписано от нея. Единственото, което закона изисква е
подпис на издател. Такъв има и доколкото разбирам не се оспорва, че
ответницата е подписала записа на заповед.
АДВ. П.: Оспорвам, че ответницата е подписала записа на заповед.
АДВ. М.: Всичко друго е изписано от поемателя, т.е. от ищеца. Без
човек да е графолог си личи разликата в двата почерка. Това обстоятелство аз
не го оспорвам. Въпросът е, че ищеца претендира възнаграждението след
изтичането на договорения срок. И да го има и да го няма този падеж, падежа
на задължението е уговорен в чл. 6 т. 4 от договора. Ответницата дължи
възнаграждението в срок до 7 дни, считано от прекратяване на договора,
поради неговия срок.
АДВ. П.: Оспорвам и подписа в записа на заповед.
АДВ. М.: Ако има оспорване, единственият относим факт към
настоящия спор е да се изследва само дали задължителния реквизит по чл.
535 – подписа на издателя, е положен от ответницата.
АДВ. П.: Поддържам искането си за цялостна експертиза на записа на
заповед, вкл. датата на падеж, вкл. текста, с който са изписани имената на
доверителката ми, като разширявам задачата да бъде отговорено от вещото
лице, дали това е изписано с една и съща химикална паста.
АДВ. М.: Какъв релевантен, за настоящия спор, факт ще докажете със
задачите, които поставяте на експертиза? Какво искате да установите?
АДВ. П.: Влизаме в спор по същество. Ищцовата страна явно не
различава възмездния двустранния договор от едностранния договор, който е
записа на заповед. В двустранния договор имаме задължения на двете страни.
Едната да даде консултантска услуга, другата да заплати възнаграждение.
Ако такава не е дадена, то не се дължи възнаграждение. Обратно, записа на
заповед е едностранна сделка. Тя е без основание. Там не се посочва
основание. Записа на заповед дали има падеж или няма падеж? Напротив, ако
записа е компрометиран, то тогава отпада настъпването на менителничния
ефект. Тогава съдът трябва да се произнесе по двустранния възмезден
договор, дали имаме насрещно изпълнение на задълженията. Единствено, въз
3
основа на записа на заповед съдът, ако е настъпил менителничния ефект не
трябва да се произнася относно това дали двете страни са изпълнили
насрещните задължения, а само дали е настъпил менителничния ефект. Ако
липсва записа на заповед, тогава вече изследваме дали имаме изпълнение на
задълженията. Това е моята цел, да установя именно, че този запис на заповед
е недействителен. Той е компрометиран. Той е бил запис на заповед на
предявяването и впоследствие някой, извършвайки деяние по чл. 308, ал.1 от
НК го превръща на запис на заповед с падеж. Ако го бяха представили без
това, аз щях да възразя, че момента на неговото предявяване е настъпил.
Тогава съдът нямаше да се произнася по настъпването на менителничния
падеж и щеше да остане само становището. Ние имаме позоваване на този
запис на заповед. И днес казват, че въз основа на договора е сключен, значи
не трябва да изследваме договора и изпълнение на задълженията, а трябва да
изследваме менителничния ефект на записа.
АДВ. М.: Записа на заповед доказва и сключването на договора, тъй
като при сключването му, възложителят е издал запис на заповед в
изпълнение на чл. 7, т. 3 от договора. И със и без записа на заповед договорът
е документа и правното основание, на което се основава исковата претенция.
Категорично заявявам, че не се основаваме на менителничен ефект, нито
твърдим, че записа на заповед е предявен. То е само допълнително
доказателство.
АДВ. П.: Няма как записа на заповед да бъде основание за сключване на
договора. Това е едно компрометирано доказателство. Ако го приемем като
доказателство аз твърдя, че това доказателство е нищожно, защото по него
има поправки. След съставянето му по него са направени поправки и твърдя
неговата нищожност. Ние не сме оспорили подписите под договора.
АДВ. М.: Изобщо съдът да не обсъди записа на заповед за нас няма
значение, тъй като ние си основаваме претенцията на договора.
АДВ. П.: Не виждам проблем да се назначи СГЕ, която ще плати моята
клиентка.
АДВ. М.: Както прецени съда, но смятам, че единствения факт, който
би имал значение за делото е липсата на задължителен реквизит - подпис на
издател в случай, че ответницата оспорва тя да е изписала подписа си.
Признавам, че данните до местоплащане включително, е изписано от
4
ответницата, както и трите имена и подписа на ред издател. Останалата част е
изписана от ищеца категорично.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
С подадената искова молба се претендира неизпълнение на договорно
задължение по договор, намиращ правното си основание в договор за
изработка, като ищецът претендира заплащане на възнаграждение по
сключения с ответницата договор от 17.11.2019 г., представен по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото на
17.11.2019г. е сключен договор, по силата на който ответницата, в качеството
си на възложител, възлага на ищеца, в качеството му на консултант, да дава
консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки
между възложителя и клиентите му относно предлагането и продажбата на
стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия,
срещу задължение на възложителя да му заплаща възнаграждение. Срокът на
договора е две години, считано от сключването му. Уговорено е дължимото
възнаграждение, формирано и платимо при договорените в чл.3 условия и
срокове. При прекратяване на договора поради изтичане на договорения срок,
ако сборът от месечните възнаграждения за срока на договора е под 5 000 лв.,
ответницата дължи на ищеца заплащане на сума в размер на 5 000 лв. в срок
до седем дни, считано от датата на преустановяване действието на договора.
Ищецът има право да получи сумата в размер на 5 000 лв. след изтичане на
договорения двугодишен срок в случай, че сборът от месечните
възнаграждения за срока на договора е под 5 000 лв. При подписване на
договора той има право да получи от ответницата запис на заповед на
стойност 5 000 лв., като има право да упражни правата си по него след
изтичане на договорения срок, ако сборът от месечните възнаграждения за
срока на договора е под 5 000 лв.
Твърди се, че за периода на действие на договора ответницата не е
платила на ищеца каквато и да е част от дължимите месечни възнаграждения.
В договорения срок до седем дни. считано от датата на преустановяване
действието на договора, не му е платила дължимата сума в размер на 5 000
лв.. за която е издала запис на заповед.
Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди
5
ответницата да заплати на ищеца: неплатеното възнаграждение по договора,
сключен между страните по делото на 17.11.2019г., в размер на 5 000 лв.;
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който счита предявения иск за допустим. Счита обаче, че от
исковата молба на ищеца не става ясно на какво правно основание се основава
претенцията - дала правното основание е „неизпълнение“ на поето договорно
задължение или на настъпил „менителничен“ ефект, предвид това, че като
доказателства са представени и Договор /консултантски/, и Запис на заповед.
Счита, предявеният иск за неоснователен, независимо от това, дали иска се
основава на „неизпълнение“ на поето договорно задължение или на настъпил
„менителничен“ ефект.
Твърди се, че в случай, че правното основание на претенцията е
„неизпълнение“ на задължението на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ по представения
Договор /двустранен, възмезден/, да заплати възнаграждението на
КОНСУЛТАНТА, то тази претенция е неоснователна поради
неосъществяване на договора - нито ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ е осъществявал
посочената в договора дейност, нито пък КОНСУЛТАНТА е консултирал
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, т.е. в случая се претендира плащане на неосъществено
основание.
В случай, че правното основание на претенцията е настъпил
менителничен ефект по представения Запис на заповед, счита, че отново
искът е неоснователен, като на основание чл. 193 от ГПК оспорва
истинността на представения Запис на заповед.
Не представя доказателства. Не възразява да се приемат приложените
към исковата молба доказателства. Направени са доказателствени искания.
С Определение № 2532/08.12.2022 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните. Дал е на ищеца срок - първото
съдебно заседание, в който да заяви дали ще се ползва от оспорения от
ответницата с писмения отговор на исковата молба запис на заповед.
Задължил е ищеца да представи по делото оригинала на оспорения документ,
а именно Записа на заповед. Заявил е, че по искането на ответницата за СПЕ
6
ще се произнесе в хода на производството по делото и след изслушване
становището на ищеца, дали ще се ползва от оспорения документ. Указал е на
страните разпределението на доказателствената тежест в производството, а
именно по реда на чл. 154, ал.1 от ГПК.
Във връзка с направените от ответницата оспорвания и становището
взето в писмения отговор, от ищцовата страна, чрез пълномощника, в
днешното съдебно заседание постъпи писмено становище, с което ищецът
изрично уточнява, че основава исковата си претенция на сключения между
страните по делото договор, а именно неизпълнение на поетото от
ответницата задължение да плати исковата сума, представляваща дължимото
от нея възнаграждение на ищеца. Посочил е, че процесния запис на заповед е
представен, тъй като издаването му е предвидено в чл. 7.3. от процесния
договор. Ищецът е заявил, че е изпълнил задълженията си по договора да
консултира ответницата, но не е получил договореното възнаграждение.
Заявил е, че ще се ползва от оспорения с исковата молба запис на заповед.
Представи в днешното съдебно заседание оригинала на записа на заповед от
17.11.2019 г. Изразил е становище по искането за СПЕ. Заявил е, че същата е
допустима, ако ответницата оспорва, че трите имена и подписът срещу
издател не са изписани, съответно положени от нея. Ищецът изрично е
заявил, че ответницата е изписала саморъчно данните си по лична карта,
дължимата сума, местоплащането и трите си имена като издател и се е
подписала в записа на заповед, а останалите данни са попълнени от
поемателя. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на
свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелството
относно изпълнението на поетите от ищеца договорни задължения да дава
консултации на ответницата и да я обучава да извършва електронна търговия.
Процесуалният представител на ответницата заяви, че поддържа искането си
за експертиза, като обоснова същото. Пълномощникът на ищеца уточни
отново кои части в процесния запис на заповед са изписани от ответницата,
като заяви, че останалите са изписани от ищеца по делото.
Предвид на тези данни по делото, съдът по доказателствата счита, че ще
следва да се приемат представените от ищеца и приложени към исковата
молба писмени доказателства.
Ще следва да се извърши констатация по представения днес в оригинал
7
Запис на заповед, след което същият да се върне на пълномощника на ищеца.
Процесуално допустимо и основателно е искането на ищцовата страна
за допускане до разпит на един свидетел, при режим на довеждане за
обстоятелствата, посочени от пълномощника на ищеца, в днес представеното
становище.
Във връзка с оспорването на ответната страна на процесния запис на
заповед и заявеното от ищеца, че ще се ползва от същия, съдът намира, че на
основание разпоредбата на чл. 193 от ГПК ще следва да се открие
производство по оспорване на процесния запис на заповед, в частта относно
положения подпис за издател и дали същият е положен от ответницата С. Г..
Във връзка с това производство се явява допустимо искането на
пълномощника на ответницата за допускане на съдебно-почеркова
експертиза, която да изследва именно това обстоятелство, дали подписът за
издател в процесния запис на заповед е поставен от ответницата С. Г..
Останалите, поискани от пълномощника на ответницата обстоятелства не
следва да бъдат изследвани от съдебно-почерковата експертиза, от една
страна предвид заявеното от ищцовата страна, че признават, че датата на
падеж - 17.11.2021 г., изписана най-отдолу в записа на заповед, е изписана от
поемателя на записа на заповед и ищец по делото. Освен това всички останали
обосновки на пълномощника на ответницата по записа на запис касаят
съществото на спора и по отношение на тях не е необходимо изслушването на
съдебно почеркова експертиза.
По така изложените съображения и по доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ИЗВЪРШВА КОНСТАТАЦИЯ по днес представения оригинал на запис
на заповед, като констатира, че приложеното към исковата молба заверено
копие на този запис на заповед е в съответствие с представения оригинал на
записа на заповед.
След извършената констатация съдът ВРЪЩА на пълномощника на
ищеца адв. М. оригинала на запис на заповед от 17.11.2019 г.
ПРИЕМА писменото становище на адв. М., представено в днешното
8
съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит, при режим на довеждане в следващото съдебно
заседание, един свидетел на ищцовата страна за обстоятелствата, посочени от
адв. М. в днес представеното писмено становище.
На основание разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО ОСПОРВАНЕ на процесния запис на заповед, в частта
относно положения подпис за издател.
На основание разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК УКАЗВА на
страните, че тежестта за доказване е на страната ответник.
ДОПУСКА да бъде изслушана по делото съдебно почеркова експертиза,
която да отговори на въпроса, дали подписът за издател в записа на заповед
от 17.11.2019 г. е положен от ответницата С. К. Г..
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Н. Н..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 150 лв., вносими от
ответницата в едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на ответницата, че следва да предостави на вещото лице
сравнителен материал от подписа си във връзка с допуснатата експертиза.
УКАЗВА на вещото лице Н., че оригиналът на процесния запис на
заповед се намира у пълномощника на ищеца адв. Масалждиева.
АДВ. П.: Понеже в днешното съдебно заседание ищецът е поискал
свидетел и респективно бих искал и аз един свидетел относно това, дали
доверителката ми някога е осъществявала такава интернет търговия,
минавала ли е през обучение.
АДВ. М.: Не възразявам.
СЪДЪТ счита, че за спазване принципа на равнопоставеност на
страните в производството процесуално допустимо и основателно е искането
на адв. П. за допускане на един свидетел на страната ответник, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит един свидетел на страната ответник, при режим
на довеждане в следващото съдебно заседание, за посочените от адв. П. днес
обстоятелства.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
9
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.03.2023 г. от 10:00 часа.
АДВ. П.: Няма да мога за тази дата, тъй като от 20-ти март до към 04-ти
април ще бъда в чужбина.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.03.2023 г. от 14:00 часа, за
която дата и час страните уведомени чрез пълномощниците си.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Н. Н..
Свидетелите, при довеждане от страните.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:49 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10