№ 347
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 26.01.2021 г. на ищеца Г. А. Х. срещу решението от
22.12.2020 г. по т. д. № 1855/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените срещу ответника „Витоша Сити 2016“ ООД искове за прогласяване за
нищожни на решенията на общото събрание на съдружниците, проведено на 3.09.2019 г. по т. 1 –
за изключване на Г. А. Х. като съдружник и по т. 2 – за освобождаване на същия като управител на
дружеството.
В жалбата се твърди, че в нарушение на процесуалните правила и на задължението си по чл.
236, ал. 2 ГПК съдът не е изложил и обсъдил всички доводи на ищеца, ответника и ТЛП за
нищожността на записаните в протокола решения по т. 1 и 2 от дневния ред. По-специално не бил
обсъден довода за нищожност на решенията и на осн. чл. 137, ал. 5 ТЗ поради неспазена форма по
чл. 137, ал. 4 ТЗ, на което ищецът се позовал в заседанието на 13.08.2020 г. Твърди се, че с това
съдът е нарушил задължението си да следи за нищожността и служебно, вкл. с оглед формата за
действителност по чл. 137, ал. 4 ТЗ. Сочи се, че по този принципен въпрос било висящо тълк. дело
№ 1/2020 г. на ВКС – ОСГТК, до приключването на което е направено искане за спиране на
настоящото въззивно производство. Твърди се, че СГС не е разгледал и твърденията и доводите, че
процесните решения на ОС са лисващи и поради липсата на кворум при провеждане на ОС,
доколкото без кворум била налице липса на валидна волеизява. Твърди се, че неправилно СГС не е
приел за отпаднала материалната доказателствена сила на протокола от 3.09.2019 г. с оглед
успешно проведеното от ищеца оспорване на достоверността на датата на протокола и на
1
верността на съдържанието му. Сочи се, че записаните точки от дневния ред в констативния
нотариален протокол са от нотариалната покана, но в съдържанието на точките в двата документа
имало известно разминаване, а освен това при пристъпване към гласуване никой не бил изговорил
/казал/ какво е решението, което се гласува, поради което съдържанието на взетото решение не
било записано в нотариалния протокол. Тези фактически твърдения не били отразени в доклада по
чл. 146 ГПК. Необоснована била фактическата констатацията на съда, че подписаният от
съдружника Д.Г. протокол съвпадал изцяло в поканата за ОС и с констативния нотариален
протокол в частта относно т. 1 и 2 от дневния ред. Твърди се, че записаните в протокола от ОС
решения не са взети с отразеното /записаното/ съдържание, тъй като не били отразени /записани/
със същото съдържание /текст/ в констативния нотариален протокол, в който взетите решения не
били въобще отразени. Твърди се, че неправилно СГС не е приел като доказателства писмени
доказателства, поради което в жалбата е направено искане за приемането им.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Витоша Сити 2016“ ООД – ответник по иска – в писмения отговор на
процесуалния му представител, оспорва жалбата.
Въззиваемият ДМ. Г. Г. – трето лице помагач на ответника – редовно уведомен, не е подал
писмен отговор на жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество са
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се
добави и следното:
1. Противно на оплакването в жалбата СГС не е извършил процесуално нарушение с това, че е
разгледал предявеният иск за нищожност на процесните решения на ОС само на
предявеното от ищеца фактическо основание. При иск за нищожност /а и при конститутивен
иск по чл. 74 ТЗ/ основанието на иска е твърденият порок /пороци/ на атакуваното решение
на ОС. Това основание представлява „фактическите обстоятелства, на които се основава
иска“ /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ и то лимитира предмета и обхвата на исковата защита.
2
Основанието на иска се очертава от ищеца в исковата молба, а евентуално и в уточнителни
молби по чл. 129 ГПК, и може да бъде изменяно само по реда на чл. 214 или чл. 372, ал. 2
ГПК. Недопустимо би било съдът да разгледа иска за нищожност на база пороци, които не са
въведени като основание на иска по предвидения процесуален ред.
В настоящия случай в исковата молба и в уточнителните си молби от 7.10.2019 г. и 22.10.2019
г. ищецът изрично е посочил, че претендира обявяване на нищожност само, защото процесните
решения на ОС са невзети – отразени са в протокола, но не са били приемани на това ОС,
евентуално че не са били валидно приети с необходимия кворум и мнозинство. Действително, в
първото заседание на 13.08.2020 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че твърди и
нарушаване на формата за валидност на приетите решения на ОС по чл. 137, ал. 4 ТЗ, което по
същество представлява искане за изменение на основанието на иска. Това искане обаче не е
направено в преклузивния срок по чл. 372, ал. 2 ГПК /в срока за подаване на допълнителната
искова молба/, поради което не може да постигне целения процесуален резултат. Същевременно,
това основание на иска не може да се разглежда в настоящото производство и на осн. чл. 126, ал. 1
ГПК, доколкото изтъкнатият порок /неспазване на формата/ е основание на друг предявен от
ищеца срещу ответника иск за нищожност на същите решения на ОС, предмет на друго висящо
исково производство – по т.д. № 1776/2019 г. на СГС.
Доводът на ищеца, че съдът следи служебно за нищожността на правни актове, е принципно
верен, но той не обуславя различен извод. Съдът следи служебно за нищожността на актове, които
са преюдициални за произнасянето по главния предмет на иска, с който е сезиран. Това той прави,
като разглежда в мотивите валидността на тези правни актове, но това му становище не се ползва
със СПН, тъй като по тази валидност той не се произнася в диспозитива на решението. Ако обаче
самият иск е такъв за прогласяване на нищожност или друг вид недействителност, то тогава съдът
се произнася само по тези пороци, които са въведени като основание на иска. От една страна,
липсва преюдициалност между наличието на наведения като основание на иска порок /невзето
решение/ и другия твърдян порок /неспазване на формата/ – същите са отделни и самостоятелни
причини за нищожност, но не са взаимозависими. От друга страна, в тази хипотеза съдът няма
право да разглежда други пороци и да прогласи нищожността на друго основание, тъй като с това
недопустимо би надхвърлил предмета на иска, с който е сезиран.
(2) Ответникът твърди, че атакуваните решения са липсващи /невзети/, тъй като: 1) при
провеждането на ОС е липсвал кворум и не е спазено мнозинството при приемане на решенията,
тъй като незаконно е гласувал съдружникът, който е изключван /т.е. самия ищец/; и 2) подобни
решения не били взети от ОС, противно на записаното в протокола, представен в регистърното
производство пред АВ.
Първата група доводи са неотносими към нищожността на оспорваните решения на ОС и към
порока „невзети решения“. Евентуалното нарушаване на изискванията за кворум и мнозинство
обуславят отменяемостта на решенията по реда на чл. 74 ТЗ, но не и тяхната нищожност – в този
смисъл мотивите към т. 1 от ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС – ОСГК. Не е спорно, че ищецът е
предявил подобен иск по чл. 74 ТЗ, предмет на т.д. № 1856/2019 г. на СГС, производството по
който е спряно до приключване на настоящото производство.
3
Ищецът не оспорва, че на 3.09.2019 г. е било проведено ОС, което е било свикано от съдружника
Д.Г. с нотариална покана с рег. № 23502/21.08.2019 г. на нотариус И. Д., с рег. № 039, връчена
лично на ищеца на 22.08.2019 г., при следния дневен ред: 1) разглеждане на предложение от
съдружника Д.Г. за изключване на съдружника Г.Х. /ищеца/ на осн. чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ; 2)
разглеждане на предложение от съдружника Д.Г. за освобождаване като управител и прекратяване
на договора за възлагане на управлението на управителя Г.Х., без освобождаването му от
отговорност към дружеството; и 3) разни. Предмет на въззивното производство са само решенията
по т. 1 и 2.
Ищецът не оспорва и, че при проведеното на 3.09.2020 г. ОС са били разгледани т. 1 и т. 2 от
дневния ред и по тях е проведено гласуване, при което съдружникът Д.Г. е гласувал „за“, а
присъстващият представител на ищеца е заявил, че гласува „против“. Това е отразено и в двата
представени протокола, съставени за удостоверяване на действията на събранието – протокола,
подписан от съдружника Г., и констативния нотариален протокол, съставен от помощник нотариус
при нотариус П. П., с рег. № 533, по реда на чл. 593 ГПК. Твърдението на ищеца е, че макар
гласуването да е било проведено, то преди пристъпване към гласуване никой не бил изговорил
/казал/ какво е решението, което се гласува, поради което съдържанието на взетите решения не
било записано в нотариалния протокол. Това твърдение на ищеца обаче е изцяло ирелевантно към
порока „невзето решение“. Решенията на ОС са специфични правни актове – сделки-решения,
които се приемат с одобряващи волеизявления на съдружниците. За да съществува в правния мир
подобно решение, то трябва да е изявено подобно одобряващо волеизявление спрямо предложение
за конкретно решение с конкретно съдържание. Съдържанието на двата представени по делото
протокола, подкрепени и от показанията на свидетеля Б. А., недвусмислено сочи, че на процесното
ОС е било проведено гласуване по двете процесните т. 1 и 2 от дневния ред, а самото обективирано
в поканата съдържание на тези точки се състои от ясни предложения на съдружника Д.Г. за
изключване на ищеца като съдружник и за освобождаването му като управител. Следователно,
когато са били поставени на гласувани тези точки от дневния ред, по същество са поставени на
гласуване съдържащите се в тях предложения за решения на същия съдружник. Това е посочено и
в самия нотариален протокол, представен от ищеца. Гласуването „за“ или „против“ тези
предложения, съдържащи се в точките от дневния ред, представлява изявяване на воля в полза или
против приемането на предложените проекти за решения с това съдържание. Доколкото
съдружникът Г. е изявил воля за одобряване на тези предложения, то са налице взети решения.
В тази хипотеза и противно на доводите на ищеца не е необходимо преди пристъпване към
гласуване устно да бъде изговаряно предложението за решение, което се гласува, доколкото
според съдържанието и на двата протокола е било ясно какво предложение се гласува – това, което
се съдържа в самия дневен ред, обективиран и в поканата. Същевременно, дори и в нотариалния
протокол съдържанието на всяко едно предложение е било възпроизведено преди гласуването на
всяка една точка от дневния ред, т.е. няма никакво съмнение, че гласуващите са били наясно какво
гласуват, тъй като са знаели какво включва всяка точка от дневния ред. Действително, в
съдържанието на двата протокола е налице известна разлика – в единия от тях след гласуването е
възпроизведено текстуално взетото след гласуването решение по всяка точка /протокола, подписан
от съдружника Г./, а в другия съдържанието на взетото решение не е възпроизведено след
гласуването /нотариалния протокол/. Това обаче е напълно ирелевантно към обстоятелството дали
съответното решение е било взето или невзето. След провеждане на гласуването и наличието на
4
одобряване на предложено решение с посочено съдържание това решение се счита за взето със
съдържание, съвпадащо със съдържанието на предложението – в тази хипотеза е налице
препращане към съдържанието на предложението, поради което не е необходимо повторното
последващо възпроизвеждане /записване/ на взетото решение в протокола. Подобно повторно
записване е излишно, но може да се извърши единствено с цел яснота, като няма отношение към
въпроса дали решението е взето.
Що се отнася до това, че между записаните точки от дневния ред в протокола, подписан от
съдружника Г., и тези от нотариалната покана имало известно разминаване в съдържанието, то
такова действително е налице, но то е несъществено. В нотариалната покана е посочено от кого
изхождат предложенията /от съдружника Г./ и, че по т. 2 се предлага и прекратяване на договора за
възлагане на управлението, а в протокола това е пропуснато. Същественото съдържание обаче е
непроменено – разглеждат се предложения за изключване на ищеца като съдружник и за
освобождаването му като управител, а прекратяването на мандатното правоотношение като
управител е равнозначно на прекратяване и на договора за управление. Съвсем отделен е въпросът,
че посоченото разминаване е напълно неотносимо към твърдения порок – невзето решение.
Горните изводи не се променят по никакъв начин и от новоприетото във въззивното
производство с определение от 28.04.2021 г. писмено доказателство, приложено към молба с вх. №
80298/6.08.2020 г. на ищеца.
Следователно, и като краен извод – искът се явява неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат поисканите разноски за
производството, а от страна на ответника не е заявена подобна претенция за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.12.2020 г. по т. д. № 1855/2019 г. на Софийския градски
съд, VІ-10 състав, в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6