Р Е Ш Е Н И Е
№ 268/12.4.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, ХIII състав, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Николай Ингилизов
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа административно дело № 987 по описа на съда за 2021 г., докладвано от
съдия Ингилизов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на В.И. Г., подадена чрез адв.Г.И. *** против Ревизионен акт №
Р-16001320006709-091-001/26.05.2021 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № Х 410/28.07.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е вменена
отговорност на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ВИЛД“ ЕООД в
размер на 42 005.84 лева и прилежащи лихви в размер на 15 480.36
лева.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител адв.И. претендира отмяна
на ревизионния акт, по съображенията изложени в жалбата, претендира разноски –
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В указания
срок не представя писмени бележки.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и
в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на
ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
указания срок представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена
ревизия във връзка с оглед установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за
задължения за данъци и/или ЗОВ на „ВИЛД“
ЕООД. Установено е, че В.И. Г. е вписан като управител на дружеството и
съдружник, като дружеството има изискуеми задължения по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО
и ЗЗО формирани в резултат на подадени декларации за периода 01.12.2014 до
31.12.2018 г. Ревизията е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001320006709-020-001/06.11.2020 г.,
издадена от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Пловдив и е следвало да обхваща сочените по-горе периоди. От ревизиращите
органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320006709-092-001/28.04.2021 г.,
срещу който жалбоподателят е подал възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, което е разгледано, но не е прието за основателно. Ревизията е завършила
с издаването на обжалвания Ревизионен акт № Р-16001320006709-091-001/26.05.2021
г.
Определените задължения
ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № Х
410/28.07.2021 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е
потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от
ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и
оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1
бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с
надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в
рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и
съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи,
че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на заповедта за
възлагането на ревизията, исканията за предоставяне на документи, ревизионния
доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на
документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен
подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая от направената служебна справка на
представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на
електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани
електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените
ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са
посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите
му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за
правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
В хода на ревизията било прието
от ревизиращия екип, че са налице всички основания да се реализира
отговорността на В. Г. на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ВИЛД“
ЕООД. След проверка в Търговски регистър било установено, че „Вилд" ООД е
основано на 02.04.2007г. от трима съдружници, сред които В.И.Г., които е вписан
като управител на дружеството на 03.06.2009г. От 11.06.2015г. дружеството е
преобразувано на ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител В.И.Г..
Съгласно чл.15, ал.4, т.3 на учредителния акт, управителят организира дейността
и осъществява оперативното ръководство на дружеството, осигурява стопанисването
и опазването на неговото имущество. Не са вписвани промени относно управлението
на „Вилд" ЕООД. Това се потвърждава и с представените писмени обяснения с
вх № 23629/14.12.2020г„ съгласно които за периода 01,01.2014г. - 31.12.2018г.,
„ВИЛД" ЕООД се управлява от В.И.Г.. За целта не са упълномощавани други
лица. Ревизираното лице е било управител на дружество през периодите на
възникване на публичните му задължения.
От
Началник отдел „Публични вземания", дирекция „Събиране" при ТД на НАП
Пловдив е представена служебна бележка вх.№ 21458/06.11.20г. с приложен
въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК и
справка за проучено имуществено състояние, удостоверяващи предприетите
обезпечителни мерки и действия по принудително изпълнение.
Поради
непогасяване на задълженията, с цел пристъпване към принудително изпълнение на
дълга, от
отдел „Публични вземания" е предприето пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника. В тази връзка са отправени запитвания /направени
електронни справки/ в ЦРОЗ, ОД "Земеделие", Агенция по вписванията -
имотен регистър, Агенция за публичните предприятия и контрол, ГД „Гражданска
въздухоплавателна администрация", ИА „Морска администрация",
търговски банки, търговски регистър. Извършени са проверки в информационните
системи на НАП и външни институции. Установено е, че няма данни за декларирано
недвижимо и движимо имущество, МПС, не е било участник в приватизационни
процедури, няма регистрирана земеделска и горска техника, земеделски земи,
въздухоплавателни средства, няма безналични ценни книжа, не притежава дялове и
акции в др. дружества, не притежава плавателни средства, по открити банкови
сметки в „Юробанк България" АД, „ПроКредит Банк" ЕАД и „УниКредит
Булбанк" АД, липсват авоари.
От
публичен изпълнител е извършено категоризиране на задълженото лице, като е
посочено, че на база събраните доказателства за имущественото състояние на
„ВИЛД" ЕООД, както и въз основа на всички факти и обстоятелства, станали
известни в производството по събиране и съгласно критерии, утвърдени с указание
на ИД на НАП е определена категоризация на дълга като трудно събираем. Видно от
предоставената информация от Дирекция „ Събиране" са предприети действия
за принудително събиране на просрочените публични задължения на ВИЛД ЕООД :
1.
С ПНОМ с изх. № 13/РД-11-830/25.10.2012 г. е наложен запор на специален
автомобил марка ЗИЛ, модел КС 3575 A, per. № РА 8078 АТ. След извършени три
публични продажби по реда на ДОПК вещта е продадена и възложена на новия
купувач на 30.09.2019 г.
С
ПНОМ изх. № 0027/2010/000112/16.05.2014г. е наложен запор на банкови сметки в
"УниКредит Булбанк' АД, „Прокредитбанк (България)" ЕАД и „Юробанк
България" АД Издадени са и разпореждания за изпълнение на запорните
съобщения към посочените банки съответно с изх. №0027/2010/000116/16.05.2014
г., №0027/2010/000117/16.05.2014г. и № 0027/2010/000118/16.05.2014 г.
Извършената актуална справка в регистъра на банковите сметки към БНБ и ПП на
НАП не показа наличие на банкови сметки към момента.
С ПНОМ с изх. № 0027/2010/000202/19.05.2015 г.
е наложена възбрана на поземлен имот № 032001 в местността „Горен друм" в
землището на с. Момина Клисура, общ. Белово Извършени са три публични продажби
по реда на ДОПК без да се яви купувач. Имуществото е предложено и на взискател
и е получен отказ.
С
ПНОМ с изх, № 0027/2010/000205/20.05.2015 г. е наложен запор на Багер товарач
HIDROMEK 102s с per. № РА 03364/13.11.2013 г.
След извършени три публични продажби по реда на ДОПК вещта е продадена и
възложена на новия купувач на 10.12.2018г. След извършената справка в ЦКР на
БНБ дружеството няма активни кредити. С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки Изх.№ С200013-022-0018784/19.03.2020 г е наложен запор върху безналични ценни книжа.
В отговор Централния депозитар информира, че дружеството не притежава такива. С
оглед на тези обстоятелства било прието, че е налице е обективната невъзможност
да бъдат събрани задължения за данъци и/или ЗОВ.
Прието
било, че отговорността по чл.19 ДОПК съставлява
самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която
те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за
събиране на публични задължения на дружеството.
От
събраните в хода на ревизията доказателства било прието, че ревизираното лице недобросъвестно
е намалило имуществото на управляваното дружество и с това е препятствало
заплащането на дължимите публични вземания. Това било прието, тъй като били
установени следните факти :
1. С договор от 16.02.2016г. за
покупко-продажба на моторно превозно средство, „ВИЛД" ЕООД в качеството на
продавач, продава на И.В. Г.а, ЕГН ******хххх товарен автомобил „Ивеко",
рег.№ РА6926ВР, шаси WJMJ4CTS40C1936 91, заедно с всички принадлежности към
него, за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева.
Управителя
на дружеството и купувача са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б „а" от
ДОПК /роднини по права линия/.
МПС
е придобито на лизинг и е доставено/прието с ППП от 01.09.2008г., съгласно
договор за лизинг № BGI4083208/27.08 2008г. Актива е включен в данъчния
амортизационен план на 01.09.2008г. с отчетна стойност 201254,78 лв.
Начислената амортизация към 31.12.2015г. е 109013,02лв.
На
основание т.6.2. на СС № 4 „Отчитане на амортизациите", начисляването на
амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който актива е
изведен от употреба, независимо от причините за това. Предвид заложената
амортизационна норма, натрупаната амортизация на товарния автомобил към
29.02,2016г. е 117398,64 лв., а балансовата стойност на актива - 83856,14лв,,
значително по-голяма от цената по договора за покупко — продажба на моторното
превозно средство.
Съгласно
чл.195, ал.6 от ДПОК, обезпеченията на установените и изискуеми публични
вземания се извършват по балансова стойност на активите.
Според
приетото в ревизионния акт, управителят се е разпоредил с актив на дружеството,
което е довело до намаляване на имуществото на задълженото лице и препятстване
погасяването на публичните му задължения. Недобросъвестно поведение е налице
винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на
задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и осигурително
законодателство.
2. През 2017 г. с основание „брак - промяна
на физико-химичните свойства" са изписани стоки на стойност 56998.84 лв.,
в т.ч. нехранителни /плоскости ПВЦ, поликарбонатен профил, верижен трион, климатици
и др./ на стойност 52815.51 лв. и хранителни /мляко, вафли, шоколадови десерти,
чипс, дъвки и др./ за 4183,33 лв
С
ИПДПОЗЛ № Р-16001320006709-040-003/12.04.2021г. са изискани документи и писмени
обяснения за установяване периода и начина на придобиване на въпросните стоки;
периода и размера на приспаднатия данъчен кредит; количествата и единичните
цени на стоките; мястото и условията на съхранение; причините довели до промяна
на физико-химичните свойства; МОЛ и установено ли е виновно поведение;
последващото разпореждане с бракуваните стоки.
Представен
е Протокол от 31.12.2017г, за бракуване на материални запаси, както следва : плоскости на
стойност 1160.99 лева и загуба от 1160.99 лева; поликарбонат 8 бр. на единична
цена от 43.56 лева на обща стойност
348.48 лева и загуба 348.48 лв.; Плоскости ПВЦ с
ал. фолио 110бр. с единична цена
49.10 лева, на стойност 5401.00 лева и загуба 5401.00 лева; Поликарбонатен
профил 304 бр. на единична цена 2.89 лева, обща стойност
878.56 лева и загуба 878.56 лева; верижен трион 737 бр. на единична цена 47.32
лева, общо на стойност 35137.09
лева, загуба 35137.09 лева; Климатици 37 бр. на единична цена 267.28 лева, обща стойност 9889.39 лева и
загуба 9889.39 лева.; Хр. стоки - магазин 4
бр. на стойност единична 27.78 лева, общо на стойност 111.12 лева,
загуба 111.12 лева; Кафе на зърна 80бр.на
единична цена 13.38лева, обща стойност 1070.71
лева, загуба 1070.71 лева; Мляко 2 бр. на единична цена 7.46 лева, обща стойност 14.92 лева, загуба 14.92 лева;
Чаши бр.5 на единична цена 1.88 лева,
обща стойност 9.38 лева, загуба 9.38 лева;
Вафли бр.453 на единична цена 0.37 лева,
обща стойност 168.28 лева, загуба 168.28 лева; Чипс бр.259 на единична цена 0.51
лева, обща стойност 132.57 лева, загуба 132.57 лева; Шок. Десерти бр. 2086 на
единична цена 1.03 лева, на обща
стойност 2154.74 лева, загуба 2154.74 лева; дъвки 206 броя на единична цена
2.53 лева, на обща стойност 521.61 лева, загуба 521.61 лева. Общата сума на
загубата от бракуваните стоки била в размер на
56998.84 лв. Бракуването било извършено от комисия в състав В. И. Г. -
управител на „Вилд" ЕООД /МОЛ/ и Росица Узунова - счетоводител. Заключение
на комисията:
- Хранителни стоки - изтекъл срок на
годност;
- Чаши - картонени, скъсани пликове,
поели влага,
- Плоскости; поликарбонат; плоскости ПВЦ
с ал. фолио; поликарбонатен профил -закупени преди повече от 5г. с нарушена
цялост, плътност, изкривени, неизползваеми;
- Климатици - закупени м.10 и м.12.2008г.,
в последствие показали дефекти, невъзможност за ремонтиране, към момента са
ръждясали, корозирали, неизползваеми;
- Верижен трион ръчен - закупени
м.11.2007г., нарушена цялост на веригата с изкривени/скъсани елементи,
невъзможност за ремонтиране, ръждясали, корозирали, неизползваеми.
Предложение
на ръководителя - бракуваните материални запаси да се унищожат и изхвърлят.
Представени са две фактури от м.11.2007г. за закупуване на 1050 бр. трион верижен и две фактури от м. 10 и м.12.2008г. за доставки на 325 бр. климатици. Не са приложени документи за придобиване за останалите стоки. Не е представена информация относно мястото и условията на съхранение на стоките, причините довели до промяна на физико-химичните свойства, обекта в който се извършва бракуването и по чия вина е бракът, както и последващо разпореждане със същите. С оглед на сочените обстоятелства било прието, че са бракувани активи на съществена стойност, по-голямата част от които нямат срок на годност и при правилно съхранение не следва да имат физико-химични изменения, които да доведат до тяхната неизползваемост е доказателство за виновно поведение от страна на управителя и МОЛ. Тези действия/бездействия били приети за такива, които са довели до намаляване на имуществото на ЗЛ и препятстване погасяването на публични задължения. През 2018г. с основание „липси на M3" са изписани материали на стойност 280 821.05 лв., както следва:
- Вар негасена 1707.137 тона на стойност
207 484.64 лв.
- Пясък 6080.241 тона на стойност 45024.68
лв.
- Фракция 2206.320 тона на стойност 28 311.73
лв
Представен
е инвентаризационен опис към 31.12.2018г., изготвен от комисия в състав В. Г. -
управител и Р. Узунова - счетоводител; Справка на закупените материали след
01.01.2014г., за които се прави корекция на ползван данъчен кредит на основание
чл.79, ал.1 във връзка с чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС; Справка с натрупване за
сметка 302 „Материали" по години за периода 2013 г. - 2017г.; Протокол №
0...01/31.12.2018г. по чл.66, ал.3 от ППЗДДС. Не са приложени документи за
придобиване на материалите, както и доказателства за мястото и начина на
съхраняване, причините за установените липси и наличие на виновно поведение.
Проверяващите приели, че обикновено липсите на материали са в резултат на
природни бедствия /пожар, наводнение, свлачище, земетресение, вулкан/,
естествени фири, кражба и др. подобни. Предвид вида на материалите и техните
количества, изброените по-горе причини не са от вероятните за констатираните
липси според проверяващия екип. Ревизиращият екип приел, че въпросните M3 са
вложени в производството и реализирани под формата на разтвори или продадени
като материали и съответните продажби не са отчетени. Друга възможност е с
материалите да са извършени безвъзмездни сделки. При всички случай активите на
дружеството намаляват, което води до препятстване погасяването на публичните му
задължения. Недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е
извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал
контрол по спазване на данъчното и осигурително законодателство.
С
оглед на всички тези обстоятелства било прието, че са налице изискуемите от
закона предпоставки за ангажиране отговорността на управителя по чл.19, ал.2 от ДОПК е отговорен за задълженията на дружеството по ЗКПО, ЗДДФЛ, ДДС, КСО и 330.
Съгласно чл.16, ал.3 от ДОПК, отговорността обхваща както самото задължение,
така и лихвите, изчислени от датата на която задължението е станало изискуемо
до датата на издаване на настоящия РА съгласно приложена справка за общите
задължения на дружеството от информационна система. Относно корпоративен данък
били приети следните задължения : по ГДД № 1300И0041680/27.02 2015 г. за
периода 01.01.2014 - 31.12.2014 г. главница 537.56 лева и лихви 372.99 лева; по
ГДД № 1300И0068561/29.03.2016г. за периода 01.01.2015-31.12.2015 г. – главница
409.49 лева и лихви 238.87 лева; по ГДД № 1300И0094396/24.03.2017 г. за
периода 01.01.2016-31.12.2016 – главница 543.22 лева и лихви 228.93лева;по ГДД
1300И0127816/27.03.2018г. за периода 01.01.2017-31.12.2017 г. – главница 79.41
лева и лихви 25,37 лева. Общият размер за корпоративен данък, който бил вменен
в отговорност на управителя бил за 1569.68 лева и лихви 866.16 лева.
Задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения по подадени декларации обр.6 за периода от 01.12.2014 г. до
31.12.2016 г. общо в размер на 2386,90 лв. и
лихви 1322,59 лв., изчислени към датата на издаване на ревизионния акт.
По ЗДДС били вменени задължения за данък върху добавената стойност по подадени
СД по ЗДДС за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2018 г. общо в размер на
29082.86 лв. и лихви 8389.92 лв., изчислени към датата на издаване на
ревизионния акт. По КСО били вменени задължения относно ДОО за осигурители ло
подадени декларации обр.6 за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2016г общо в
размер на 6375.11 лв и лихви 3503.28 лв., изчислени към датата на издаване на
настоящия РА; Универсален пенсионен фонд за осигурители по подадени декларации
обр.6 за периода от 01.12 2014г. до 30.04.2015г. общо в размер на 90.66 лв. и
лихви 57.43 лв., изчислени към датата на издаване на ревизионния акт. По ЗЗО
били вменени задължения по подадени декларации обр.6 за периода от 01.12.2014г.
до 3112.2016г. общо в размер на 2410.63 лв. и лихви 1340.98 лв., изчислени към
датата на издаване на ревизионния акт. Общият размер на вменената отговорност на основание чл.19,
ал.2 от ДОПК за задължения на „ВИЛД“ ЕООД била в размер на 42 005.84 лева и
прилежащи лихви в размер на 15 480.36 лева.
Направените констатации в РА са
били оспорени от ревизираното лице, като в процесното решение директорът на
Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП е изложил подробни съображения защо
счита, че направените възражения са неоснователни.
В хода на делото е била назначена и приета съдебно-oценителна експертиза, която е имала за задача да се определи пазарната стойност на товарен автомобил
„Ивеко", рег.№ РА6926ВР, шаси WJMJ4CTS40C1936 91 към дата 16.02.2016 г.
Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на този товарен
автомобил е била 42 470 лева. Експертното заключение е оспорено от
ответната страна, като се възразява срещу методите използвани от вещото лице.
Заключението се кредитира с доверие от съдебния състав, доколкото по делото не
са ангажирани каквито и да било годни доказателства, които да внасят съмнение в
заключението на вещото лице. Представените извадки от ответната страна от
интернет страница за предлагане на МПС на вторичен пазар не могат да са
основание да се приеме, че вещото лице не е дало вярно заключение. Липсвало е и
искане за назначаване на повторна експертиза от ответната страна. Ето защо
съдът счита, че липсва основание да се приеме, че даденото заключение от вещото
лице не е обективно, поради което и същото се кредитира с доверие от съдебния
състав.
В хода на съдебното производство са разпитани
двама свидетели – Г.Л. и С.П., които дават сведения относно състоянието на
бракуваните стоки и относно техническото състояние на товарния автомобил.
Показанията им се кредитират с доверие от съдебния състав, доколкото не са
оборени от никакви доказателства по делото. Същевременно ангажирането на такива
гласни доказателства е допустимо, доколкото във връзка с тези обстоятелства има
налични документи и показанията на свидетелите не целят оборването на писмените
доказателства.
При тази фактическа обстановка
съдът намира жалбата за основателна:
Безспорно е, че жалбоподателят е
физическо лице, и за периода процесния период е имал качеството на управител на
"Вилд" ЕООД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.
Процесуалният ред за реализиране
на отговорността на третите лица по чл. 16, 18 и 19 от ДОПК е уреден в чл. 21
от ДОПК, като съгласно ал. 1 от същия отговорността се установява с ревизионен
акт. Производството по издаване на този акт следва да бъде проведено при
спазване на императивните правила на ревизионното производство. Конкретно
предмет на съдебен контрол в настоящия случай е наличието или липсата на
предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, които органите по приходите са приели, че
съществуват. С разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК е създаден особен случай на
лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или
осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени
са няколко хипотези за недобросъвестно извършени действия, при които възниква
тази отговорност, като те са изрично изброени в чл. 19, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК управителят на данъчно
задължено дружество носи отговорност, когато недобросъвестно извърши плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително
предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните, а съгласно т. 2 носи отговорност в случаите, когато
недобросъвестно извърши действия, свързани с обременяване с тежести на
имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде
осребрено в полза на третото лице. Безспорно е, че направените при ревизията
констатации на органите по приходите не припокриват нито една от двете посочени
хипотези на търсената от ревизираното лице отговорност. Отговорността на
физическото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в
който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. За да
бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице
кумулативно посочените в нея предпоставки: субект на отговорността да е
физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител
на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента за който са установени
публичните задължения за последното; това лице, действайки недобросъвестно, да
е отчуждило безвъзмездно имущество на задълженото лице или на цени под
пазарните; вследствие на това отчуждаване имуществото на дружеството да е
намаляло; от поведението на лицето по недобросъвестното отчуждаване следва да
настъпи като резултат невъзможност да се платят данъци и/или осигурителни
вноски. Само при доказан фактически състав, включващ посочените елементи,
физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Тежестта на установяване
на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по
приходите, който съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2
от ДР на ДОПК следва да докаже същите. Неясно от събраните в административното
производство доказателства и направените изводи на решаващият орган, какъв е
фактическият състав на вменената отговорност на управителя на "Вилд"
ЕООД за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В
тази връзка може само да се предполага от изложените и обобщени при ревизията
факти, че органите по приходите са приели, че жалбоподателят следва да отговаря
за първия фактически състав най-вероятно
във втората хипотеза- недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество на
задълженото лице и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице
на цени под пазарните, вследствие на което това имущество е намаляло, и по тази
причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Втората
хипотеза от своя страна съдържа два различни фактически състава -
недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице и
недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице на цени, значително
по-ниски от пазарните, които се сочи да са осъществени с различни действия от
управителя на „Вилд“ ЕООД. Тези изводи на органите по приходите са неправилни.
На първо място направените под алтернативност изводи за това какво се е случило
с бракуваните стоки и защо следва да се приеме недобросъвестност в поведението
на управителя относно тези вещи са неправилни. Липсата на подавани жалби до
органите на МВР не може да е единствен аргумент за това, че не са налични
противоправни действия от неустановени лице по отношение на заприходените
строителни материали. Това не може да доведе до изводите на ревизиращият екип,
че въпросните MЗ са вложени в производството и реализирани под формата на
разтвори или продадени като материали и съответните продажби не са отчетени.
Друга възможност е с материалите да са извършени безвъзмездни сделки.
Действително това са правни възможности, но те не държат сметка за това по
какви причини са бракувани тези материални запаси и дали тези причини са били
налице. Недоказано е, че бракуването им се дължи на недобросъвестност на
управителя на дружеството, че същото е само документално, а не реално, както и
че тези материални запаси са реализирани в търговската дейност на дружеството.
Доказването на тези обстоятелства е задължителна предпоставка за реализиране на
отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като би се доказала по този начин
недобросъвестност на управителя. Същите аргументи се отнасят и до бракуваните хранителни
и нехранителни стоки. Липсват каквито и да било доказателства, че същите
умишлено са съхранявани по начин, който да доведе до неизползваемост по
предназначението им, не са били за бракуване или такова е извършено само
документално, а вещите са потребени и има разпореждане с тях, когато са били
използваеми.
По отношение на продажбата на
товарен автомобил „Ивеко", рег.№ РА6926ВР, шаси WJMJ4CTS40C1936 91 на дата
16.02.2016 г. следва да се имат предвид няколко обстоятелства. На първо място
към тази дата това МПС не е било обект на обезпечение, поради което и няма как
да се счита, че е съществувала забрана за продажбата на същото. С оглед на това
от друга страна няма как да се приеме и че стойността на това МПС следва да се
определи по реда на чл.195, ал.6 от ДОПК. Същевременно по преписката е
установено, че купувач е свързано лице – родственица по права линия на
управителя на дружеството, както и че описаната продажна цена е равна на
наличната застрахователна стойност, които действия не са забранени от закона. С
оглед приетата експертиза по делото следва да се приеме и че тази
застрахователна стойност е значително под пазарната такава. Същевременно са
налични данни за повреда в двигателя на автомобила, които въобще не са
изследвани. Не е търсена и пазарната стойност на автомобила, а както вече беше
посочено е взета предвид неоснователно балансовата такава.
Всички тези обстоятелства касаят установени
факти, които предполагат една възможност да се стигне до избягване на данъчни
задължения, но те сами по себе си не служат, за да обосноват недобросъвестност
на управителя на дружеството. Недобросъвесността винаги е субективно състояние,
което предполага знание на обстоятелството, че е налице публично задължение на
дружеството и в тази връзка, че с отчуждаването на процесните активи, ще бъде
осуетено именно погасяването му. Същата не се презюмира, а подлежи на доказване
от органите по приходите. Субектът трябва да е бил наясно относно смисъла и
значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици. Нищо от посочената субективна страна
на съставомерния състав на неправомерно поведение на управителя на дружеството
в случая не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Всички активи на
дружеството, на които е била наложена обезпечителна мярка от органите по
приходите са били налични в него и са послужили за покриване на посочените
публични задължения. Осъществяването на посочените правнорегламентирани
действия от управителя по бракуване на стоки и продажба на актив, който не е
бил предмет на обезпечение, не може само по себе си да обоснове
недобросъвестност в действията на жалбоподателя. Така мотивиран, съдът в този
си състав намира, че органите по приходите не са доказали недобросъвестност в
действията на В.Г., което е императивно изискуема предпоставка за ангажиране на
солидарната й отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
По делото не е доказана и
причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и
несъбраните публични вземания. Законът изисква поведението на управителя да е
единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. В
конкретния казус обаче не са събрани конкретни доказателства за това, че
действително неговото поведение е било предприето с единствената цел да се
затрудни погасяването на публични задължения на „Вилд“ ЕООД. Установено е, че
дружеството притежава и недвижим имот, който е бил предмет на публични продани,
но неуспешни. В този смисъл не може да се приеме, че отчуждаването на
гореописаното МПС е било единствена възможност за погасяване на тези задължения,
още повече че по отношение на други притежавани от дружеството МПС и строителна
техника успешно са били реализирани публични продани след датата на прехвърляне
на МПС. Тези други активи на дружеството са били своевременно запорирани и
налични, поради което и са били успешно реализирани публичните продани. Не се констатира това и по отношение на
стоките, които са бракувани. С оглед на всичко посочено съдът счита, че липсва
неправомерно поведение на жалбоподателят, което да се определи като
съставомерно по посоченият състав.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена чрез отмяна на
оспорения РА като незаконосъобразен и поради неправилно приложение на
материалния закон.
Предвид изхода на делото и
направените от страните искания за присъждане на разноски, такива на основание
чл. 161, ал. 1 ДОПК се следват на жалбоподателя. Констатираха се същите
съобразно представения списък с разноски в общ размер на 2060 лева, от които
възнаграждение за един адвокат в размер на 1800 лв., платен държавна такса от
10 лева и депозит за експертиза 250 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 160,
ал. 1, предложение последно във връзка с чл. 83,
ал. 4 от ДОПК, Административен съд Пазарджик – 13 - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.И. Г.,
подадена чрез адв.Г.И. *** против
Ревизионен акт № Р-16001320006709-091-001/26.05.2021 г., издаден от
възложилия ревизията началник сектор в
ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № Х 410/28.07.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление
на Националната агенция за приходите, с който на жалбоподателя е вменена
отговорност на основание чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „ВИЛД“ ЕООД в
размер на 42 005.84 лева и прилежащи лихви в размер на 15 480.36 лева..
Осъжда Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на В.И. Г. разноски по делото в размер на 2060
/две хиляди и шестдесет/ лева, от които възнаграждение за един адвокат в размер
на 1800 лв., платен държавна такса от 10 лева и депозит за експертиза 250 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/