Решение по дело №998/2021 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 75
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Дело: 20211220100998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. , 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20211220100998 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от ГР. П. Ч. от гр.Г. Д., обл.Бл. против П. ИЛ. К. от с.М., обл.Бл.. Иска
се родителските права относно роденото от съжителството на страните
малолетно дете З. Гр. Ч.а да бъдат предоставени за упражняване на майката
при която да бъде и местоживеенето на детето, а на бащата да се определи
режим на лични отношения с детето, конкретно посочен в молбата и да бъде
осъден да му заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно.
Твърди се от ищеца, че от м.06.2018 г. до м. 06.2020 г. са съжителствали
с ответника на семейни начала. От съвместното си съжителство имат родено
едно дете – З. Гр. Ч.а, родена на ****** г. След раздялата ищеца живее в
гр.Г.Д., а ответницата и детето живеят в с.М. Ищеца е възпрепятстван от
ответника да осъществява срещи с детето си. Винаги когато отиде да види
детето, му се заявява, че сега не е удобно, няма как да стане. Ако му се
позволи да го види, то е за няколко минути и в присъствие на майката. Когато
се срещнат на улицата и той се опита да заговори детето, майката й казва
„Ходи, ходи, не му обръщай внимание“. Ищеца работи като консултант –
1
продавач в магазин за мебели „В.“. Откакто страните са разделени изплаща
издръжка в размер на 150 лева на дъщеря си.
Правното основание на предявените искове е по чл. 127, ал.2 във вр. с
чл.59, чл.139, чл.142 и чл.143 от Семейния кодекс.
От страна на ответника е постъпил отговор, с който се изразява
становище за нередовност на исковата молба, за допустимост и частична
основателност на предявените искове. Заявява, че действително с ответника
са съжителствали, от което съжителство на **** г. се родила дъщеря им З. Гр.
Ч.а. Известно време след раздялата ответника не се интересувал от детето и
не заплащал издръжка. Започнал да заплаща такава от края на 2020 г. Счита
за основателен иска упражняването на родителските права относно детето да
се възложи на нея, но е неподходящ режима на лични отношения между
бащата и детето,поради което предлага друг такъв. Намира посочения от
ищеца размер на издръжка за недостатъчен и иска присъждане на такава в
размер на 250 лв.
Правна квалификация на възраженията на ответника е по чл.142, ал.2 и
чл.143 от Семейния кодекс.
Ведно с отговора на исковата молба, ответника предявява и насрещен
иск, с който прави искане родителските права относно роденото от
съжителството на страните малолетно дете Зл. Гр. Ч.а да бъдат предоставени
за упражняване на нея, при нея да бъде и местоживеенето на детето, а на
бащата да се определи режим на лични отношения с детето, конкретно
посочен в молбата и да бъде осъден да му заплаща издръжка в размер на 250
лв. месечно, считано от предявяване на иска.
Твърди се от ищеца по насрещния иск, че са съжителствали с ответника
на семейни начала за няколко месеца през 2018 г. до около месец след
раждането на дъщеря им Зл. Гр. Ч.а на ********* г. След раздялата ищцата и
детето живеят в с.М., а ответника живее в гр.Г.Д.. Дълго време бащата не
проявявал интерес към детето, не участвал в отглеждането нито морално,
нито финансово. Едва в края на 2020 г. след настояване на ищцата, започнал
да заплаща издръжка първоначално в размер на 150 лв., а след това – 160 лв.
месечно. Тъй като детето е малко, трябва да изгради връзка с баща си
постепенно. Тя е безработна, а ответника работи, здрав е и няма разходи по
наем, кредити или издръжка към други низходящи, поради което предявява
2
своите искове.
Правната квалификация на правата претендирани от ищеца по
насрещните искове е по чл. 127, ал.2 във вр. с чл.59, чл.139, чл.142 и чл.143 от
Семейния кодекс.
От страна на ответника по насрещната молба е постъпил отговор, с
който се изразява становище за недопустимост а насрещния иск. По същество
оспорва изложените от ищцата твърдения, че не е участвал в отглеждането
нито морално, нито финансово. Въпреки, че са разделени от повече от 1
година, през цялото време е изпращал суми за издръжката на детето. В
морално отношение участието му в отглеждане на детето е препятствано от
майката, именно заради което той е предявил първоначалната искова молба.
Винаги се е интересувал от детето и е искал да участва със закупуване на
храна или дрехи, но това не му се позволява от майката. На ищцата е
известно, че той има разходи по кредит, който е изтеглил, когато са заживели
заедно. Знае и че той страда от онкологично заболяване, в която връзка му е
извършена и операция и е освидетелстван със 75 % трайно намалена
работоспособност. С оглед изложеното намира насрещните искове за
неоснователни.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.126 от
ГПК, чл.142, ал.1 и чл.143, ал.1 от Семейния кодекс.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
Страните по делото са съжителствали на семейни начала от 2018 г. до
2019 г., като на 12.06.2019 г. от съжителството им се родило детето Зл. Гр.
Ч.а. Двамата се разделили скоро след раждането на детето, като ищеца
останал да живее в гр.Г. Д., а майката и детето заживели в с.М., в жилище на
родителите на ответницата.
След раздялата бащата заплащал издръжка за детето от м.04.2020 г. в
размер на 150 лева месечно. Представени са по делото нареждания за банков
превод за м.04.2020 г., за периода от м.09.2020 до 12.2020 г., включително и
от м.01.2021 г. до м.11.2021 г. Заплащането на издръжка от 2020 г. не се
отрича от ответника.
Междувременно ищеца започнал нова връзка и от една година
съжителства със свидетелката М. Т.. Тя живее в неговото жилище, заедно с
3
по-малкия си син.
След раздялата на страните, ищеца имал затруднения да се среща с
детето. Често му било отказвано да се види с нея, поради това, че времето не
е удобно, детето спи, болно е или имат други гости. Когато вземал при себе
си детето, Зл.се чувствала добре с него, свикнала с новата му съжителка и
нейните две деца.
Ищеца е представил удостоверение за дохода си в периода м.01 -
м.05.2021 г. Средномесечния му брутен доход за периода е в размер на ****
лв., а средномесечният му нетен доход е в размер на ***** лв. Представено е
и удостоверение за дохода му от м.01.2021 г. до м. 08.2021 г., включително.
Средномесечния му брутен доход за периода е в размер на ***** лв., а
средният му нетен доход е в размер на ****** лв. За периода от м.09.2021 г.
до м.12.2021 г. средният брутния доход на ищеца е в размер на ****** лв., а
средният му нетен доход е в размер на ****** лв. Представена е справка от
работодателя на ищеца – „М. В.“ ЕООД, че Ч. работи в дружеството въз
основа на трудов договор от 01.09.2021 г. Получава допълнително трудово
възнаграждение, което е на база извършени продажби, поради което не е с
постоянен характер. Ако подобно възнаграждение се дължи, то се начислява
и изплаща по банков път заедно с основното трудово възнаграждение, в
месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ч. е получил допълнително
възнаграждение за извършени продажби в размер на **** лв. през
м.09.2021г., 280 лв. през м.10.2021г. и в размер на ******лв. през м.11.2021 г.
Освен това получава възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 2.4
%, което се равнява на **** лв. на месец, изплащани по банков път заедно с
основното трудово възнаграждение. От 30.10.2021г. служителя е в
непрекъснат болничен, поради което работодателя е взел решение на Ч. да се
изплаща допълнително възнаграждение в размер на *****8лв. за м.12.2021 г.
и м.01.2022 г., с които да покрива част от разходите за лечение. Това
допълнително възнаграждение също е заплатено по банков път заедно с
основното трудово възнаграждение. Получава и ваучери за храна в размер на
** лв. месечно, като са изплатени такива за м.09. и м.10.2021 г. Служителя
има сключена застраховка „Живот“ в размер на ** лв., изплащана от
застрахователната компания по банков път и такава е заплатена за м.09.10. и
м.12.2021 г. Не се изплащат допълнителни възнаграждения за облекло, а са
му предоставени 2 броя тениски с яка. Не са изплащани пари за
4
командировка, тъй като служителя не е бил изпращан в командировка.
Представени са по делото медицински документи – експертно решение
на ТЕЛК, болнични листове и епикризи, установяващи заболяване на ищеца
от плоскоклетъчен карцином на долна устна. С експертно решение № ****от
*** г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бл. му е определена 75 % трайно
намалена работоспособност. През м.01.2022 г. е бил хоспитализиран поради
заболяване от COVID 19. От представената справка от НАП се установява, че
Ч. е получавал обезщетение за безработица за м.11 и м.12.2021 г. в общ
размер на ***** лв. Съгласно писмо от Дирекция „Социално подпомагане“
Г.Д. на Г.Ч. е е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на ***8 лв. за
периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г. и в размер на ***8 лв. от м.01.2022 г.
Представена е по делото справка от „П. и. б.“ АД, от която се
установява, че ищеца има сключен договор за кредит с банката, по който
изплаща месечна вноска в размер на ******лв. с падеж на последна вноска на
15.10.2024 г.
Ищеца представя и фактури за разходи, с вързани с лечение, както и
фискални бонове за закупени детски стоки.
Съгласно удостоверение от 20.09.2021г. на НОИ, ответницата е
получавала обезщетение за бременност и раждане в размер на **** лв.
месечно от м.06.2019 до м.12.2019 г.и в размер на **** лв. от м.01.2020 г. до
м.05.2020 г. За м.06.2020 г. е получила обезщетение в размер на *****8 лв. за
бременност и раждане и **** лв. за отглеждане на дете. От м.07.2021 г. до
12.06.2021 г. е получавала обезщетение за отглеждане на дете в размер на
***** лв. месечно. Съгласно представените банкови извлечения ответницата
е започнала работа в „С. с. с.“ ООД и е получила заплата в размер на ***** лв.
за м.06.2021 г., **** лв. за м.07.2021 г., 458.17 лв. за м.08.2021 г., а на
15.09.2021 г. е получила обезщетение за безработица в размер на ** лв.
Получава и детски надбавки в размер на **лв. от Д“СП“ Г. Д..
Ответницата представя и фискални бонове за закупени детски стоки,
както и лекарства.
Представена е етапна епикриза за детето, в която са посочени
извършените имунизации, както и заболяванията на детето.
В приложеният по делото социален доклад е посочено, че е изготвен
след разговори с ищеца и ответницата и посещения в жилищата им,
5
съвместно с психолог. Според доклада, страните се разделили около 1 месец
след раждането на детето. Оттогава майката с малолетната Зл.живеят в домът
на родителите й в с.М.. Домът представлява двуетажна къща, на втория етаж
на която е обособена детска стая. Жилището е чисто и обзаведено с всичко
необходимо за домакинството. Родителите на г-жа К. й оказват помощ и
финансова подкрепа при грижите за детето. Ищецът живее в гр.Г. Д. в
жилище, което е съсобствено на него и сестра му. Представлява апартамент,
състоящ се от две спални, кухня и санитарно-хигиенен възел. В едната спалня
е обособен детски кът с креватче за Зл.. Жилището е чисто и обзаведено с
всичко необходимо за домакинството. След раздялата на родителите основни
грижи за Зл. полага майката, с помощ от родителите си. Бащата заплащал по
***лв. месечна издръжка, а за два месеца платил по **** лв., освен това са
единични случаите, когато е закупувал храна или дрехи на детето. Според
ищеца, той иска да участва в осигуряването на нуждите на дъщеря си, но
когато се интересува от потребностите й, не получава отговор. През учебната
2020/2021 г. Зл. е записана и посещава Детска градина „П/“ с.М.. По данни на
майката е имало период на трудно адаптиране, сега детето посещава редовно
ДГ и отсъства само ако боледува. Майката е безработна, получава 40 лв.
детски надбавки по чл.7 от ЗСПД. Бащата работи в мебелен магазин, но към
датата на изготвяне на доклада е в отпуск поради заболяване и получава
обезщетение в размер на ***** лв. на месец. Като лице с увреждане и
освидетелстван от ТЕЛК, получава от Д“СП“ Гоце делчев месечна финансова
подкрепа по чл.70, ал.2 от ЗХУ в размер на 55.35 лв.
И двамата родители имат ресурс да демонстрират и подпомагат детето
да усвои подходящо поведение и да постигне контрол върху емоциите,
чевствата си и взаимодействията с другите.
Заключението в социалния доклад е, че за детето Зл.Гр. Ч.а се полагат
адекватни грижи от страна на майка й, задоволени са базисните й
потребности в битов, образователен, здравен и социален аспект. Родителите
на малолетната Зл. са разделени, като детето живее заедно с майка си в домът
на бабата и дядото по майчина линия в с. М., общ. Г.Д.. В грижите за детето,
г-жа К. разчита на подкрепата на своите родители. По данни от майката,
бащата се включва в отглеждането на детето и с известна сума парични
средства ******* лв. месечно).
6
Г-н Ч. също разполага с необходимите битови и жилищни условия, в
жилището има обособен детски кът за Зл.. Желанието му е да участва в
живота на детето си и да има активна родителска роля. Срещите му с
малолетната му дъщеря са били само по предварителна уговорка с г-жа К.. Зл.
до настоящия момент не е преспивала при биологичния си баща.
Г-жа К. и г-н Ч. са консултирани в ОЗД-ДСП Г. Д., че при констатиран
риск от възникване на родителско отчуждение, ОЗД има възможност и право
да насочи детето и родителите му към ползване на социална услуга - работа с
психолог в ЦОП, с оглед съдействие за преодоляване на евентуално
възникнал риск, от влошаване благосъстоянието на малолетната Зл. Ч.а.
Двамата родители са запознати, че предвид ситуацията около
семейството е необходимо детето да поддържа контакт и с двамата си
родители, както и да получава обич от същите.
Във връзка с отправеното искане за съдействие от страна на Център за
обществена подкрепа - Г. Д., на 07.12.2021 г. е получен отговор от
специалистите, в който изразяват становище, че и двамата родители
притежават родителски капацитет, възможности и социално - битови условия
(в които няма рискови фактори) за малолетната им дъщеря Зл.Ч.а. В тази
връзка е изпратено ново запитване до специалиста работещ с родителите,
относно искането на родителите по гражданското дело в честта - "режим на
личен контакт" и същия дали е адекватен и в интерес на малолетната Зл. Ч.а.
От предоставения отговор от услугата е видно, че искания режим от страна на
г-жа К. не е в интерес на малолетната Зл. Ч.а и при евентуалното му
определяне в този вид, а именно липсата на присъствието на бащата, в по-
големи периоди от време в живота на детето до навършване на възраст,
посочена в отговора "да посещава начално училище", крие рискове от
невъзможност за изграждане на силна емоционална връзка между баща - дете,
както и ролята му да насърчава, ограничава и стимулира детето си за в
бъдеще.
Предвид гореизложеното и предоставената информация от ЦОП гр. Г.
Д., служителите на ОДЗ считат, че в най-добрият интерес на малолетната Зл.
Гр. Ч.а, с оглед гарантиране на нормалното й израстване и развитие е да
получава обич, грижа и подкрепа и от двамата си биологични родители, както
се определи режим на личен контакт между родител - дете, който да не крие
7
бъдещи рискове за Златка от влошаване на нейното физическо, психическо,
нравствено и социално развитие.
По делото са разпитани свидетели, които обясняват начина на
комуникация между страните, отношенията помежду им и във връзка с
детето.
Изслушани са по делото страните, като всеки от тях излага гледната си
точка относно дължимата на детето издръжка и режима на лични отношения
между бащата и детето. Няма спор между тях, че упражняването на
родителските права относно Зл. Ч.а следва да се предостави на майката, при
която да е местоживеенето на детето.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът
прецени в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателства по
делото, които не си противоречат по основните факти и взаимно се допълват.
Различията в показанията им се дължат на различните обстоятелства, на
които са станали свидетели и интерпретациятяа им от всеки от тях.
При така установеното, съдът намира предявените искове за допустими,
доколкото са подадени от процесуално оправомощено лице срещу надлежен
ответник и пред съответния съд, а по същество ги намира за частично
основателни по следните съображения:
Установи се по делото, а и не се спори между страните, че ищеца е
баща, а ответницата е майка на малолетното дете Зл. Гр. Ч.а, родена на
******* г. Не се спори и че упражняването на родителските права относно Зл.
Ч.а следва да се предостави на майката, при която да е местоживеенето на
детето, а на бащата следва да се определи режим на лични отношения и да
бъде осъден да заплаща издръжка на детето.
Спорно е доколко разширен да бъде режима на лични отношения между
Г.Ч. и дъщеря му Зл. Ч.а и каква да бъде издръжката, която бащата следва да
заплаща на детето си.
Съдът намира, че е в интерес на детето да познава и общува пълноценно
и с двамата си родители, независимо при кого от тях живее, като в тази
насока е и изнесеното в приетия по делото социален доклад.
При това съобразно чл.59, ал.2 от СК, съдът решава въпросите относно
режима на личните отношения между децата и родителите, след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на децата.
8
Доколкото Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието "интерес на детето" в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 140/ 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014 г., IV г. о., ГК е
прието при тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл.
125 и др. СК, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който
го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени
права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Понятието "най-добър интерес на детето" е дефинирано и в § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето.
Изхождайки от данните по делото, за изграждане и запазване на
емоционална връзка и близост между Зл. и баща й, и за запълване на липсата
на този родител, която детето несъмнено ще изпитва в ежедневието си, е
необходимо да бъде определен максимално разширен режим на лични
контакти на бащата с детето, съобразен възрастта на последното.
Относно конкретния режим, следва да се вземе придвид това, че детето
е на възраст 2 години и 10 месеца, посещава детска градина. Следва да се
вземе предвид и че майката също следва да има време за ежедневни контакти
със Зл., както и време за контакти в дните в края на седмицата, когато детето
не е в ДГ и тя е свободна. При определяне на мерките на лични отношения,
следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен по-
ограничен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето и липса на
редовни контакти с бащата досега, през който период то да възприеме и да се
адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след
който да се определи и постоянен разширен режим на лични контакти.
Затова съдът намира, че за период от два месеца след влизане в сила на
настоящото решение, бащата следва да има право да взема детето при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00 часа
до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя.
След изтичане на тези два месеца бащата да има право да взема детето
при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от
9
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя.
На настоящия етап и възраст на детето, съдът намира, че следва да се
даде възможност на бащата да взема детето и за 15 дни през лятната
ваканция, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Бащата също така да има право да взема детето при себе си за
коледните празници през нечетните календарни години, във времето от 10.00
часа на 24 декември до 17.00 часа на 26 декември и за новогодишните
празници през четните календарни години, във времето от 10.00 часа на 28
декември до 18.00 часа на 02 януари, както и да взима детето при себе си по
време на Великденските празници през нечетните години, за времето от 10.00
часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден на Великден. Също през
нечетните години детето да прекарва рождения ден с баща си за времето от
10.00 часа до 16.00 часа, макар да е препоръчително родителите да загърбят
влошените си отношения и да организират и прекарват рождените дни на
детето заедно. Така определения режим ще даде възможност на ищеца да
изпълнява своя родителски дълг, да полага по-често непосредствени грижи за
детето, а тя от своя страна няма да чувства осезателна липса на баща си.
При осъществяване на режима на лични отношения, бащата следва да
взема детето от местоживеенето му при майката, като го връща отново там,
след изтичане на периода на виждане.
Същевременно няма пречка, при добро желание и общо съгласие от
страна на двамата родители, контактите с бащата да бъдат и по-свободни,
както и разширени и над определения режим, стига това да е от полза за
детето. Няма ограничение също така за в бъдеще, при евентуална промяна на
обстоятелствата да бъде поискано определянето на нов режим на лични
отношения.
Съдът намира за необходимо да напомни на страните, че следва да
положат усилия за нормализиране на отношенията си, с оглед най-доброто
бъдеще на детето, което следва да расте в спокойна обстановка и съзнавайки,
че има любовта и подкрепата на двамата си родители и всичките си роднини.
За постигането на позитивния ефект от общуването между детето и баща му,
в конкретния казус страните по делото следва да преодолеят на първо място
лошата комуникация помежду си и да загърбят собствените си неприязън и
10
отрицателно отношение.
По отношение на искането за присъждане на издръжка и нейния размер
съдът съобрази следното:
Установи се по делото, че Г.Ч. е баща на малолетната Зл. Гр. Ч.а и
поради това има неотменното задължение да я издържа. Задължението за
издръжка е безусловно и доколкото причини, които да водят до обективна
невъзможност за даване на издръжка няма, ищеца следва да бъде осъден да
заплаща такава на малолетното си дете, като при определяне размера на
дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142 от СК,
според която съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от
възможностите на родителя. Към момента детето Зл. Ч.а е на 2 години и 10
месеца, посещава детска градина, за което се заплаща ежемесечна такса от 55
лева. Често боледува от инфекции на горните дихателни пътища, тонзилити,
което е характерно за дете на нейната възраст, освен това се проявявала и
астма с преобладаващ алергичен компонент. Детето имат нужда от средства
за храна, дрехи и обувки, за заплащане на детска градина, за лекарства, за
задоволяването на които доходите на майката са недостатъчни. Съдът намира,
че за издръжка на Зл. Ч.а са необходими ****лева месечно. Майката получава
детски надбавки в размер на ** лв., поради което от родителите следва да се
осигурат ****лв. месечно за издръжка на детето.
Майката Т. К. е безработна към момента, няма данни за получаването
обезщетение за безработица след 15.09.2021 г., когато е получила
обезщетение за безработица в размер на ** лв. Получава и детски надбавки в
размер на 40 лв. от Д“СП“ Г. Д.. Не се установи наличието на имущества със
значителна стойност като възможен източник на средства. Същата няма други
деца и задължения за издръжка към други лица, здравословното й състояние
не пречи да полага труд.
Бащата Г.Ч. работи като *************, брутния му доход е в размер на
****** лв., а средният му нетен доход е в размер на ***** лв. в релевантния
за делото период от м.09.2021 г. до м.12.2021 г. С решение на ТЕЛК от *****
г. му е определена 75 % трайно намалена трудоспособност. От 30.10.2021 г.
служителя е в непрекъснат болничен, поради което работодателя е взел
решение на Ч. да се изплати допълнително възнаграждение в размер на ***
лв. за м.12.2021 г. и м.01.2022 г., с които да покрие част от разходите за
11
лечение. Получава и ваучери за храна в размер на *** лв. месечно, като са
изплатени такива за м.09. и м.10.2021 г. Като служител има сключена
застраховка „Живот“ в размер на ** лв., изплащана от застрахователната
компания по банков път и такава е заплатена за м.09.10. и м.12.2021 г.
Заплаща ежемесечни вноски в размер на **8 лв. за погасяване на кредит. По
делото са представени болнични листове за ищеца от м.03.2021 г. до
27.02.2022 г. Няма данни ищеца да притежава недвижими имоти или друго
имущество, като възможен източник на доходи. Няма други деца и
задължения за издръжка към други лица.
Съдът намира, че по аргумент от чл.143, ал.2 СК и по аргумент от
противното от чл.144 от СК, ищеца е длъжен да издържа детето си, дори това
да съставлява затруднение за него. При така изложеното съдът намира, че от
сумата от *** лв., която родителите следва да осигурят месечно за издръжка
на детето Зл. Ч.а, ** лв. следва да се осигурят от бащата, а останалите ***8
лв. следва да се осигурят от майката. При определянето на относителния дял
на бащата в издръжката следва да се отчете от една страна обстоятелството,
че той има по - високи доходи и не е ангажиран с непрекъснатите грижи за
детето, но от друга страна има за заплащане кредит, трудоустроен е поради
заболяване, от есента на 2021 г. до 27.02.2022 г. е в отпуск поради
неработоспособност и има значителни разходи поради онкологичното си
заболяване. По отношение на дела на майката в издръжката, съдът взе
предвид, че тя от една страна е ангажирана отглеждането на детето, но от
друга страна въпреки указанията на съда не установи доходите си или липсата
на такива (с декларация или бележка от Агенция по заетостта). Представено е
само извлечение от банкова сметка, в което фигурира едно изплатено
обезщетение през м.09.2021г. Както се упомена здравословното й състояние
добро и не е налице пречка да започне работа и да си осигури доходи,
необходими и за издръжка на детето.
С оглед изложеното предявенияте насрещен иск за издръжка следва да
се уважи в посоченият размер и да се отхвърли в останалата част като
неоснователен.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на присъдената издръжка.
По делото ищеца е сторил разноски в размер на **лева за държавна
12
такса по насрещната искова молба, в размер на **лв. за адвокатско
възнаграждение и ***лева за държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения, или общо в размер на**8лв., от които **лева следва да се
възложат на ответника.
По делото ответника е сторила разноски в размер на **лева за държавна
такса по насрещната искова молба, в размер на ** лв. за адвокатско
възнаграждение и ** лева за държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения, или общо в размер на *** лв., от които ** лева следва да се
възложат на ищеца.
При прилагане на компенсация ищеца следва да заплати на ответницата
сумата в размер на ** лева за сторените по делото разноски.
Държавната такса по иска за издръжка, която определена на основание
чл. 69, ал.1, 6 от ГПК е в размер на 316.80 лв., следва да се присъди в тежест
на ищеца, ведно с държавна такса в размер на 5 лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Предоставя упражняването на родителските права върху детето Зл.Гр.
Ч.а с ЕГН ********** на нейната майка П. ИЛ. К., с ЕГН **********.
Определя местоживеенето на детето Зл. Гр. Ч.а с ЕГН ********** да
бъде по местоживеенето на нейната майка П. ИЛ. К., с ЕГН **********,
което понастоящем е в с.М., обл.Бл..
Осъжда бащата ГР. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл.да
заплаща на детето си Зл. Гр. Ч.а с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител П. ИЛ. К., с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 220 (двеста и двадесет) лева, считано от датата на предявяване на
иска - ****** г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, която издръжка да се заплаща по банков път на следната
сметка: IBAN:****************, до 25-то число на месеца за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Оставя без уважение предявеният иск за присъждане на издръжка над
размера на 220 лева, като неоснователен.
13
Определя режим на лични отношения и контакти на бащата ГР. П. Ч. с
ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Бл. с детето Зл.Гр. Ч.а с ЕГН **********,
както следва:
За период от два месеца след влизане в сила на настоящото решение
бащата ГР. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето Зл. Гр. Ч.а с
ЕГН ********** при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
без преспиване, от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00
часа в неделя.
След изтичане на тези два месеца бащата ГР. П. Ч. с ЕГН **********
има право да взема детето Зл. Гр. Ч.а с ЕГН ********** при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00 часа в събота
до 17.00 часа в неделя.
Бащата ГР. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето Зл. Гр.
Ч.а с ЕГН ********** за 15 (петнадесет) дни през лятната ваканция, през
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Бащата ГР. П. Ч. с ЕГН ********** има право да взема детето Зл. Гр.
Ч.а с ЕГН ********** при себе си за коледните празници през нечетните
календарни години, във времето от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на
26 декември и за новогодишните празници през четните календарни години,
във времето от 10.00 часа на 28 декември до 18.00 часа на 02 януари, както и
да взима детето при себе си по време на Великденските празници през
нечетните години, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория ден на Великден. Също през нечетните години детето да прекарва
рождения ден с баща си, в които дни бащата ГР. П. Ч. с ЕГН ********** има
право да взема детето Зл. Гр. Ч.а с ЕГН ********** при себе си от 10.00 часа
до 16.00 часа.
При осъществяване на режима на лични отношения, бащата следва да
взема детето от местоживеенето му при майката, като го връща отново там,
след изтичане на периода на виждане.
Осъжда ГР. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на П.
ИЛ. К., с ЕГН ********** от с.М., обл.Бл., направените разноски по делото в
размер на 88 (осемдесет и осем) лева, като отхвърля като неоснователни
исканията за присъждане на разноски в останалата част.
Осъжда ГР. П. Ч. с ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на
14
Районен съд - Гоце Делчев държавна такса по уважения иск за издръжка в
размер на 316.80 (триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки) лева,
както и 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението в частта за присъдената издръжка подлежи на
предварително изпълнение.
Решението може да се обжалва пред ОС гр.Благоевград с въззивна
жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за
изготвянето му и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
15