РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Сандански, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200351 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е въз основа на жалба, подадена от „**********“ ЕООД, ЕИК –
*************, със седалище и адрес на управление – гр. С**********, ул.“*************“
№*, представлявано от Р.Г.С., срещу Наказателно постановление №
501154-F-534859/08.06.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – С***** в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството-
жалбоподател, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция
в размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ.
Сочи се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, и отразената в него фактическа обстановка не отговоря на
действителната. Иска се отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател, редовно призовани – се явява
надлежно упълномощен представител, който подържа жалбата по изложените в същата
съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на процесното НП, като
излага съображения за малозначителност на деянието.
1
За ответната страна – редовно и своевременно призовани – не се явява представител
и не изразява становище по жалбата.
За Районна прокуратура – Б**********, уведомени по реда на чл.63 ЗАНН,
представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 13.01.2020 г. в 13:40 часа е извършена проверка в търговски обект - магазин за
лакове и бои, находящ се в гр. С********, ул.“**********.“ № **, стопанисван от
„*********" ЕООД с ЕИК *************.
С цел установяване на касовата наличност на паричните средства в обекта, в
началото на проверката е отпечатан Дневен финансов отчет Х от монтираното, въведено в
експлоатация с изградена връзка с НАП и функциониращо към момента на проверката
фискално устройство Datecs DP-150 с индивидуален номер на фискалното устройство DT
749220 и № на фискалната памет 02749220. При проверката е установено, че дневният
оборот от монтираното в обекта ФУ съгласно дневния финансов отчет е в размер на ***
лева, от които *** лева са отбелязани като служебно изведени суми, като общо налични са
*** лева. При извършената проверка в търговския обект от инспекторите по приходите е
установена фактическата наличност в касата на обекта в размер на **** лева. Сумата на
паричните средства в касата е изброена от В.А.Д. – офис мениджър, за което е изготвен опис
на парите в касата от 13.01.2020г. Фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установена е промяна в касовата наличност в
размер на ***** лева, която представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено
на фискалното устройство в момента на извършването му. Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006г. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
За резултатите от извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка
№ 0405397/13.01.2020г. и е дадено обяснение/декларация от лицето извършило продажбата,
от фискалното устройство са изведени дневен финансов отчет и КЛЕН.
Констатирайки горното, контролните органи приели, че „**********" ЕООД не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност на ФУ, чрез операцията „служебно изведени" суми в размер на 30,81
лева, за което нарушение свид.А.В., в присъствието на Р.Д. съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН № *******8, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13 декември 2006 г. АУАН е връчен на управителя на търговското дружество и
подписан без възражения.
2
Въз основа на така съставения акт, Началник Отдел „Оперативни дейности“ –
С***** в Централно управление на Национална агенция за приходите – Л.П.Х.,
упълномощен да издава НП за налагане на административни наказания по чл.185 ЗДДС със
заповед на изпълнителния директор на НАП № ЗЦУ-*****/*********г. е издал наказателно
постановление № ********/******г, с което на дружеството-жалбоподател, на основание
чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на
*******/********/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Относно допустимостта на жалбата:
Последната е подадена в законоустановения 7-дневен срок -наказателното
постановление е връчено на управителят на дружеството-жалбоподателя на *******г., а
жалба срещу него е депозирана на 14.06.2021г. Жалбата е подадена и от надлежно лице,
имащо качеството на нарушител. Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Производството е от административно наказателен характер. Следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл.131, ал.1 ЗДДС,
установяването на нарушенията по този закон и нормативните актове по прилагането му,
издаването на наказателни постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл.84
ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по
разглеждане на жалбите. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК нарушителя се счита за невиновен до
доказване на противното по безспорен начин.
На първо място, настоящият съдебен състав счита, че са налице допуснати процесуални
нарушения при издаване на НП, поради противоречие между фактическото описание на
нарушението и нарушената законова разпоредба, което неможе да бъде санирано в хода на съдебното производство.
Едноличното дружество е санкционирано, за това че при извършената на 13.01.2020г.
проверка е установена разлика между касовата наличност по ФУ и фактическата наличност,
в размер на 30,81 лева, като в обстоятелствената част на НП е пояснено още, че това
представлява извъвеждане на пари от касата, която не е отразена във фискалното устройство
чрез операцията „служебно изведени" суми. Така констатираното деяние е квалифицирано
като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на посочената правна норма -
3
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени
Същевременно, налице е неяснота по отношение на твърдяното деяние и вмененото
нарушение, касаещо и разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, послужила като основание за
санкциониране на дружеството. Според посочената правна норма, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се
налага глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена
санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В конкретния случай поради
липсата на факти относно обстоятелството дали нарушението води или не води до
неотразяване на приходи, както и на такива да е осъществен фактическият състав на чл.118,
ал.1 от ЗДДС – да не е изпълнено задължението за регистриране и отчитане на извършените
доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ/, е
налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложения закон.
Всичко изложено налага извод, че при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна.
Санкциите за извършено нарушение по чл.118 от ЗЗД или нормативен акт за неговото
прилагане са предвидени в чл.185, ал. 2 от ЗДДС. Според посочената разпоредба
имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10000 лв. се налага на юридическо лице или
едноличен търговец, който извън случаите по ал.1/не издаде фискален или системен бон/
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, а в случаите, в които нарушението не води до неотразяване на приходи
се налага имуществена санкция, предвидена в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер от 500 лв. до
2000 лв. В настоящия случай търговецът е санкциониран за нарушение по чл. 185, ал.2вр. с
ал.1 от ЗДДС. Елемент от неговия фактически състав е предвиденият по отрицателен начин
в изречение 2-ро на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС - съставомерен резултат – неотразяване на
приходи. Като обективен елемент от състава на нарушението, посоченият факт подлежи на
доказване в хода на административно-наказателното и съдебното производство. Той е
въздигнат от законодателя като определящ за степента на обществена опасност на
нарушението, което е намерило отражение в разликата в размера на предвидените
имуществени санкции за формалното нарушение по чл.185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС и за
резултатното нарушение по чл.185, ал.2 по ЗДДС. Затова непосочването му в АУАН
представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл.42, т.4 от ЗАНН, което
е ограничило правото на защита на санкционираното юридическо лице и е довело до
незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Както в
АУАН, така и в НП отсъстват факти, въз основа, на които да може да се направи извод за
наличие на предвидения в чл.185, ал.2, изр. 2-ро от ЗДДС резултат – неотразяване на
приходи. В хода на административно-наказателното и на съдебното производство не са
ангажирани и доказателства за установяване на такива обстоятелства.
4
С оглед на изложените по-горе съображения, НП като незаконосъобразно следва да
бъде отменено изцяло.
Видно от приложения в кориците на делото 1 бр. договор за правна защита и
съдействие, както и списък на разноки, по делото са били направени разноски от
жалбоподателя, представляващи адвокатски хонорар в размер на 100.00/сто/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният чрез адвоката
си е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 100 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски
от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно, в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е Отдел „Оперативни дейности“ – С***** в
Централно управление на Национална агенция за приходите /като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд/.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 501154-F-534859/08.06.2020г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ – С*******в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател „*********“
ЕООД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление – гр. С*********,
ул.“*********“ №*, представлявано от Р.Г.С., на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на ******/*******/ лева, за извършено нарушение
по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.„
ОСЪЖДА Отдел „Оперативни дейности“ – С***** в Централно управление на
Национална агенция за приходите, да заплати на „*********С“ ЕООД, ЕИК –
5
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С********, ул.“******“ №*,
представлявано от Р. Г.С. сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6