Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна
Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Кръстева к.а.д. № 223 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С
решение № 276/17.08.2019 г., постановено по НАХД № 395/2019г., Ловешкият
районен съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 11-0001085/20.03.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, с което на ЕТ
„Калинка Геновска 69“ гр.Угърчин, обл.Ловеч, с ЕИК *********, в качеството й на
работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с
чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 300 лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл.16, ал. 1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ във връзка със Заповед № РД-01-879/22.10.2018 г. за
определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2019 г., издадена от Министър на труда и социалната политика.
Постановеното
решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Ловеч с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС
неправилно е приел, че санкционната норма е чл. 413, ал. 1 от КТ, а не
посочената от административно-наказващия орган норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ,
тъй като нормата на чл. 413, ал. 1 от КТ се отнася до физически лица, на които
се налага санкция глоба, и е неприложима по отношение на еднолични търговци, на
които се налага имуществена санкция.
В
заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – ЕТ“Калинка Геновска 69“ не се явява и не се
представлява.
Представителят
на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде
оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата
е основателна.
С
наказателно постановление № 11-0001085/20.03.2019 г. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, на ЕТ„Калинка Геновска 69“
гр.Угърчин, обл.Ловеч, с ЕИК *********, в качеството й на работодател, на основание
чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева,
за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл.16, ал. 1 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, във
връзка със Заповед № РД-01-879/22.10.2018 г. за определяне коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019 г., издадена от
Министър на труда и социалната политика.
При
проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната
инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл.
218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е
валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците
и служителите за риска "трудова злополука" на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в
основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
за страната. Чл. 16, ал. 1 от Наредбата
задължава работодателя или упълномощено от него лице да сключва договора за
задължителната застраховка "Трудова злополука" за всяка календарна
година.
Безспорно
е установено по делото, че към деня на проверката от длъжностни лица на ДИТ –
Ловеч, 20.02.2019 г., едноличният търговец не е имал сключена задължителна
застраховка за риск трудова злополука“ за икономическа дейност „сухопътен
транспорт“ с код по КИД 2008-49, с трудов травматизъм за 2019 г. Ктт = 1,54,
безспорно по-висок от определения среден за страната Ктт = 0,65.
С
това си бездействие търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 във вр. с
чл. 16, ал. 1 от Наредбата.
Застраховка
е сключена на 21.02.2019 г. в сила от 22.02.2019 г., т.е. установеното
нарушение е отстранено веднага и от него не са настъпили други вредни
последици.
Нарушението
е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова на чл. 2, ал. 1
във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата, и за него, като нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, на
работодателя е наложена имуществена санкция 300 лв. на основание чл. 415в, ал.
1 от КТ.
Касационният
състав намира определената с НП квалификация на нарушението за правилна и
законосъобразна.
Като
е стигнал до извод, че по отношение на процесното нарушение е приложима не
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, а разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от КТ,
и на това основание е отменил процесното НП, РС е постановил решение в
противоречие с материалния закон.
Очевидно
е, че разпоредбите на чл. 413 от КТ касаят нарушение на задълженията за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като разпоредбата на
чл.413, ал.1 от КТ се отнася до физически лица, на които се налага
административно наказание глоба, и е неотносима към едноличните търговци.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че в случая не е налице нарушение посочено в изключенията на чл.
415в, ал. 2 по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, нарушението е било отстранено веднага след установяването му чрез
сключване на задължителната застраховка, и за работниците и служителите не са
произтекли други вредни последици. Следователно нарушението правилно е
квалифицирано в АУАН и в НП като такова по чл. 415в, ал. 1 от КТ, и на
работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
При
така установеното от фактическа страна, касационният състав намира за доказано,
че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като
съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Безспорно е
доказано вмененото на едноличния търговец административно нарушение по КТ, направена
е правилна квалификация на нарушението и за него е наложено наказание в
предвидените от закона вид и размери.
При
правилно установена фактическа обстановка, но приета неправилна квалификация на
нарушението, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
По
изложените мотиви касационната инстанция намира обжалваното решение за
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, същото следва да
бъде отменено и вместо това да се постанови потвърждаване на издаденото НП.
На
основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 276 от 17.08.2019 г., постановено по НАХД № 395/2019 г. по описа на
Ловешкия районен съд като незаконосъобразно, вместо което постановява:
ПОТВЪЖДАВА като законосъобразно Наказателно
постановление № 11-0001085/20.03.2019 г. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на ЕТ „Калинка Геновска 69“ гр.Угърчин,
обл.Ловеч, с ЕИК *********, в качеството й на работодател, на основание чл.
416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл.16, ал. 1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, във
връзка със Заповед № РД-01-879/22.10.2018 г. за определяне коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2019 г., издадена от
Министър на труда и социалната политика.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: