№ 148292
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:П. П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от П. П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело №
20231110142862 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 24.11.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия П. П.Стоянова
гражданско дело № 42862 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „А.К.П.З., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
1
*****************, представлявано от управителя Я.Б.Я., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против Л. Л. М., с ЕГН **********, от гр.
***************, за сумата от 961,62 лв. - главница по договор за паричен заем № ********
от 12.10.2021 г., сключен между „И.А.М. и Л. Л. М., договор за предоставяне на гаранция №
******** от 12.10.2021 г., сключен между Ф.Б. и Л. Л. М., и приложение № 1 от 04.10.2022
г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между Ф.Б. и „А.К.П.З. сумата от
64,14 лв. - договорна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 30.03.2022 г., сумата от 147,03 лв.
– лихва от 31.03.2022 г. до 25.07.2023 г., със законната лихва върху главницата от 28.07.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 24.11.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 961,62 лв. - главница по договор за паричен заем №
******** от 12.10.2021 г., сключен между „И.А.М. и Л. Л. М., договор за предоставяне на
гаранция № ******** от 12.10.2021 г., сключен между Ф.Б. и Л. Л. М., и приложение № 1 от
04.10.2022 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между Ф.Б. и „А.К.П.З.
сумата от 64,14 лв. - договорна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 30.03.2022 г., със
законната лихва върху главницата от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 65,60 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
147,03 лв. – лихва от 31.03.2022 г. до 25.07.2023 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 12.10.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия,
обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
2
отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „А.К.П.З., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****************, представлявано от управителя Я.Б.Я., против Л. Л. М., с ЕГН
**********, от гр. ***************, за сумата от 147,03 лв. /сто четиридесет и седем лева и
три стотинки/ – лихва от 31.03.2022 г. до 25.07.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3