П  Р  И  С  Ъ  Д  А     №

 

град Свиленград, 05.09.2012 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:                                          

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

                                         Съдебни заседатели:  1. М.Я.

                                                                              2. Д.К.

при секретаря Ц.Д. и в присъствието на Прокурора Маргарит Камбуров, като разгледа докладваното от Председателя НОХД №617 по описа на Съда за 2012 година,

                                        

                                        П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.Н., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09/10 май 2012 година в град Свиленград, област Хасково, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на врата на автомобил, отнел чужди движими вещи – мъжко яке, мъжка зелено – черна брезентова чанта и мъжки кожен портфейл на обща стойност 40 лв. от владението на Н.Х.Н. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр.чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” на 2 /две/ години, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.

       На основание чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.     

На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК от наложеното спрямо подсъдимия Г.С.Н. наказание „Лишаване от свобода” ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан под стража със Заповед за задържане на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР в 18.15 часа на 15.05.2012 година за срок от 24 часа.

        На основание чл.189, ал.3 от НК ОСЪЖДА подсъдимия Г.С.Н., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в общ размер на 280.11 лв. /двеста и осемдесет лева и единадесет стотинки/ в полза на Държавата.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 - дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                          Съдебни заседатели:    1.                  

 

 

 

                                                                                       2.

 

                                                        

 

 

                         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №............ от 05.09.2012 година

по НОХД №617/2012 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 14.09.2012 година

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство /ДП/ №193/2012 година по описа на РУ”П” - Свиленград, преписка с вх.№740/2012 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Маргарит Камбуров – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:

Г.С.Н., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 09/10 май 2012 година в град Свиленград, област Хасково, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на врата на автомобил, отнел чужди движими вещи – мъжко яке, мъжка зелено – черна брезентова чанта и мъжки кожен портфейл на обща стойност 40 лв. от владението на Н.Х.Н. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

В съдебно заседание подсъдимия Г. С. Н. и служебния му защитник – адвокат Д.М., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурор Маргарит Камбуров поддържа повдигнатото обвинение.

На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Служебният защитник на подсъдимия Г.С.Н. пледира за налагане на подсъдимия Н. на наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК в минимален размер. Сочи, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Прокурор Маргарит Камбуров намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер  при условията на чл.58а, ал.1 от НК, което да изтърпи ефективно.

Пострадалото физическо лице, надлежно уведомени за правата си в това наказателно производсво, не предявява гражданскоправни претенции.

Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:

Видно от приложените Справка за съдимост с рег.№870 от 22.08.2012 година на Районен съд - Димитровград, ведно с Бюлетини, подсъдимият Г.С.Н. е осъждан многократно. Видно от приложената в кориците на ДП Справка от Затвора – Стара Загора  с №ЗД 15/10 от 28.05.2012 година става ясно, че Н. е освободен от Затвора на 05.04.2012 година.

Видно от Декларация за семейно и материално положение и иимотно състояние подсъдимият Н. не работи, не притежава недвижими имоти и МПС-та.

Видно от Характеристична справка, изготвена на Г.С.Н. става ясно, че не се ползва с добро име. Криминално проявен е и се движи предимно с лица от криминалния кантингент. Разчитал е на доходите на родителите си и на социални помощи.

Свидетелят Н.Х.Н. ползвал лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет” с държавен регистрационен номер СТ 79 43 СВ въз  основа Пълномощно с нотариална заверка на подписа /приложено в кориците на ДП/ от собственика на автомобила – Митко Иванов Иванов с ЕГН ********** *** Загора.

На 09.05.2012 година около 21.00 часа свидетелят Н. паркирал гореописания лек автомобил на улица „Д. *** в близост до таверна „Олимп” и го заключил.

Свидетелят се прибрал в дома си в град Свиленград без автомобила, който видял че е на мястото си при излизането си от таверната, но в автомобила останали якето му /тип спортна шуба/, зелено – черна му брезентова чанта с кожен портфейл и документи в нея.

В късните часове срещу 10.05.2012 година до автомобира отишъл подсъдимия Г.Н., който през позореца видял описаните по – горе вещи и решил да ги вземе, за да ги присвои. Тъй като автомобилът бил заключен Н. с камък счупил стъклото на предната дясна врата. През получилия се отвор Н. достигнал до намиращите се в автомобила мъжко яке и мъжка зелено – черна брезентова чанта и ги взел, след което напуснал местопроизшествието. Побягнал към Общинскя пазар и там до контейнерите отворил чантата и вядял вътре лични документи и черен портфейл, в който нямало пари. Изхвърлил всичко до контейнерите и се прибрал при роднини в град Свиленград, област Хасково.

На 10.05.2012 година около 09.30 часа свидетелят Н. отишъл до автомобила и видял, че стъклото е счупено, а вещите му липсват, поради което сигнализирал органите на РУ”П” – Свиленград.

При извършения оглед, за което бил съставен надлежно Протокол от разследващ полицаи били иззети 7 броя дактилоскопни следи.

От Заключението на Протокол №20 за извършена дактилоскопната експертиза, изготвено от вещото лице А.Я.А. става ясно, че иззеетите дактилоскопни следи са годни за идинтификационно изследване и че са оставени от подсъдимия Г.Н. /от дланите и от пръстите му/.

От Заключението, изготвено от вещото лице О.Н.Б. на Оцетъчната екппертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е в развер на 40 лв. 

На 18.05.2012 година свидетелят Н. намерил на Общинския падал в влизост до контейнерите брезентова си чанта с документите си.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия Г.С.Н. е осъществил със­тава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Подсъдимият Г.С.Н. е роден на *** ***, ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Димитровград, ул.”Родипи” №20Б, област Хасково. С начално образование е. Неженен е. Осъждан е многократно за кражби.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал с ясното съзнание, че тези вещи не са му принадлежали и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това.

          От обективна страна – на 09/10 май 2012 година в град Свиленград, област Хасково, Г.С.Н. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на врата на автомобил, отнел чужди движими вещи – мъжко яке, мъжка зелено – черна брезентова чанта и мъжки кожен портфейл на обща стойност 40 лв. от владението на Н.Х.Н. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Престъплението, извършено от подсъдимия Н. правилно е квалифицирано като престъпление, извършено при опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от Н. след като е бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и му е налагано наказание „Лишаване от свобода” не по – малко от 1 година, за които изпълнението не е отложено по чл.66 от НК. Настоящото деяние е извършено преди да е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК.

 Престъплението, извършено от подсъдимия Н. е правилно квалифицирано като такова по чл.195, ал.1, т.3, предложение първо от НК предвид наличието на счупено стъкло на автомобил.

При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на  подсъдимия Г.С.Н., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания на фазата на ДП и в съдебната фаза, допринесли за установяване на обективната истина, младата му възраст, стойността на предмета на престъпление, която е многократно под размера на минималната работна заплата към периода на извършване на деянието и тежкото му финансово състояние; а като отегчаващи вината обстоятелства – изключително лошите му характеристични данни, установеното трайно престъпно поведение във връзка с извършване на престъпления против собствеността и предишните му осъждания.

Обществената опасност на деянието не е завишена в сравнение с други подобни случай; за разлика от обществена опасност на дееца, която е завишена предвид предишите му многобройни осъждания и проявената  престъпна упоритост във връзка с отнемането на чужди двеживи вещи.

С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при завишена обществена опасност на дееца и при незавишена обществена опасност на деянието и вземайки предвид изключително ниската стойност на предмета на престъплението, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия Г.С.Н. за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, предложение първо, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и му наложи справедливо наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК в минимален размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера на това наказание с една и трета и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 2 години, което следва да изтърпи ефективно предвид неприложимостта на чл.66 от НК.

                На основание чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС наказанието „Лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворнически общежитие от закрит тип, тъй като съгласно § 3, ал.1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС Г.С. Никсолов е рецидивист.

     На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК от наложеното спрямо подсъдимия Г.С.Н. наказание „Лишаване от свобода” следва да се приспадне времето, през което същият е бил задържан под стража със Заповед за задържане на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР в 18.15 часа на 15.05.2012 година за срок от 24 часа.

               Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия Н., Съдът намира за една адекватна на извършеното от него престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

В случая Съдът в настоящия си състав не споделя становището на служебния защитник на подсъдимия Н. – адвокат Д.М. за налагане на наказание при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице многобройни и смекчаващи вината обстоятелства, когато и най – лекото предвидено в чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание /”Лишаване от свобода” в размер на 3 години/ ще бъде несъразмерно тежко, предвид завишената степен на обществена опасност на дееца, предишните му осъждания, факта, че те явно не са оказали необходимата превантивна роля и престъпната му упоритост към кражбите.

          Съдът в настоящия си състав дава вяра на показанията на свидетелите Н.Х.Н. и Г.Д.Д., тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства.

Относно разноските:

По делото се констатираха разноски в общ размер на 280.11 лв. – 240.11 лв. за възнаграждение на вещото лице А.А. и 40 лв. за възнаграждение на вещото лица О.Б., които следва да бъдат заплатени от подсъдимия предвид разпоредбта на чл.189, ал.3 от НПК и изхода на делото.

               Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                  

        

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                   / Кремена Стамболиева /