№ 24
гр. Кюстендил, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело №
20211500900026 по описа за 2021 година
Й. С. СТ., ЕГН **********, с адрес *****, чрез процесуалния представител адв.Х.А.
З., със съдебен адрес : *****, е предявила срещу Застрахователно дружество ЗАД ***, ЕИК
**, гр.С., искове , с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищцата суми в размер от **лв. като застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, както и **лв. застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 16.09.2020 год. около 8,00 часа в гр. К., на
кръстовището, образувано от ул.Д.Д. и ул.**, в посока към магазин „**", причинено от лек
автомобил марка „Форд Мондео", с рег. № ***, управляван от АН. СВ. М., застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност“ , сключена с ответника ЗАД ***, ведно със законната
лихва за забава считано от 20.11.2020 год. - датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция пред ЗАД ** до окончателно изплащане на застрахователното
обезщетение.
Видно от исковата молба, претенцията се основава на следните фактически
обстоятелства:
На 16.09.2020 год. около 08,00 часа в гр. К., на кръстовището образувано от ул.Д.Д. и
ул.**, в посока към магазин „**", лек автомобил марка „Форд Мондео", с рег. № ***,
управляван от АН. СВ. М., неспазвайки пътен знак „Б-2" отнема предимството на лек
автомобил марка „Опел Астра" с рег. № **, управляван от Й.З.К., движещ се по ул.** в
посока към „**", като във втория автомобил е пътувала зад водача ищцата Й. С. СТ..
Вледствие на произшествието ищцата получава силен удар в областта на лявата ръка,
въпреки че е ползвала обезопасителна система - колан, което е предотвратило настъпването
на допълнителни увреждания.
Произшествието е посетено от служители при ОД на МВР - Кюстендил, съставен е
Констативен протокол № П 39 р-2734/17.09.2020 год. и на виновния водач АН. СВ. М. е
съставен АУАН, сер. СА № 273017/2020 год. по описа на РУ-Кюстендил. По случая е
1
образувано досъдебно производство.
След настъпване на произшествието на Й. С. СТ. е оказана първа помощ от спрели
след инцидента водачи, след което е транспортирана от екип на ФСМП със силни болки в
горен ляв крайник и затруднени движения, със съмнение за фрактура на ключицата, в
травматологично отделение на МБАЛ "Д-р Н. Василиев“ АД, гр. Кюстендил. След
извършените прегледи, изследвания и рентгенографии й е поставена диагноза : фрактура
клавикуле синистра - дислоката. На 17.09.2020 год. на ищцата е извършена оперативна
интервенция в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Под
обща анестезия е извършена кръвна репозиция с последваща метална остеосинтеза. След
приложеното оперативно и медикаментозно лечение на 21.09.2020 год. Й. С. СТ. е изписана
от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и
продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема,
съобразно тежестта на извършената хирургическата интервенция. Издаден й е болничен
лист, удостоверяващ период на неработоспособност за срок от 36 дни.
Фрактурата в областта на раменния пояс е причинило на ищцата силни болки и
страдания, довело до трайно затруднение на двигателните функции на горен ляв крайник с
оздравителен период около четири месеца. Особено силни са били болките в първите
седмици, когато ищцата е изпитвала затруднения в обслужването си и извършването на
редица нормални ежедневни дейности. Предвид възрастта й, нанесените травми, както и
стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие е оказало силно
въздействие и върху нейната психика , което е довело до остра стресова реакция, изразена с
тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към
момента Й. С. СТ. изпитва силен страх да напуска жилището си сама и страх при пътуване с
моторни превозни средства, което се отразява в нормалното общуване с нейните близки,
приятели и всички други хора.
За лекия автомобил марка „Форд Мондео", с рег. № **, е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с период на
действие от 17.10.2019 год. до 16.10.2020 год. и номер на полицата *** в ЗАД *** .
Ответникът е определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди по писмена застрахователна претенция с вх. № 4158/20.11.2020 год. по описа на ЗАД
***. С писмо изх. № 535 1/23.12.2020 год. ищцата е уведомена, че за ЗАД *** е определио и
превело застрахователното обезщетение за причинените неимуществени и имуществени
вреди по личната банкова сметка на Й. С. СТ. в размер от ** лева, като С. не е съгласна с
така определения и преведен размер на застрахователното обезщетение и счита същия за
несправедлив и неотговарящ на причинените травми и наранявания, довели до
продължителни и интензивни болки, страдания и неудобства .
Отделно от това , от С. са претърпени и имуществни вреди в размер на ** лева за
закупен комплект медицински изделия, която сума също се претендира ведно със законната
лихва за забава, считано от 20.11.2020год. - датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция пред ЗАД ** до окончателно изплащане на застрахователното
обезщетение.
Ответникът оспорва исковите претенции по основание и по размер, като прави
следните възражения:
Оспорва се наличието на невъзстановени вреди, тъй като ответникът е
изпълнил своето задължение, като е определил и изплатил обезщетение за претърпените от
ищцата имуществени и неимуществени вреди в общ размер на ** лева, което намира за
справедливо и достатъчно да репарира всички претърпени от ищцата вреди и претенцията й
за заплащане на допълнително такова се явява неоснователна. В Уведомление с изх.№ 5351
от 23.12.2020г.е посочено, че гореописана сума включва както имуществените, така и
неимуществените вреди.
Оспорва се размерът на исковата претенция за неимуществени вреди, като се
позовава на указанията , дадени с Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС,
2
както и предвид социално-икономическото положение на пострадалата към датата на ПТП,
а също и с целите на обезщетението при ПТП - да репарира реално претърпените вреди, а не
да доведат до неоснователно обогатяване на пострадалия.
Оспорват се и продължителността, степента и интензитета на твърдените с
исковата молба болки и страдания, както и твърдението, че и към настоящия момент ищцата
изпитва болки и не може да извършва определени движения, че изпитва страх да напуска
жилището си и да пътува с МПС и, поради тези причини, че комуникацията с близките й се е
затруднила.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата Й. С. СТ., изразяващо се нарушение на обективираното в чл.137 в и
сл. от ЗДвП правило, поради факта, че пътничката в л. а. „Опел", модел „Астра" с рег. н. **
не е била с поставен обезопасителен колан , сочейки, че това е основната причина, поради
която е получила контузията, изразяваща се в счупване на лявата ключица. Наред с това
ищцата е имала задължение да спазва предписанията на рехабилитатора, които са и
предоставени от лекуващия лекар и които предпоставят възстановителен процес с нормална
степен на продължителност, а неизпълнението на това задължение е довело до удължаване
на периода на възстановяване .
Ответникът поддържа, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на л. а. Опел
Астра с рег. № ** - Й.З.К., управлявал автомобила, в който е пътувала пострадалата към
момента на ПТП с превишена/несъобразена скорост, поради което не е могъл да спре и
също е станал причина за настъпване на ПТП.
Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за лихва.
По делото се установява следното от фактическа страна:
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 16.09.2020 г., протокол от оглед на местопроизшествие от същата дата по
образувано досъдебно производство, че на посочената дата е настъпило описаното в
исковата молба ПТП, при което е пострадала ищцата Й.С.
С определение от 26.04.2021г.по НОХД №482/2021г.на КнРС е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, като обвиняемата АН. СВ. М.
е призната за виновна в това, че на 16.09.2020г. в .гр.К., на кръстовището, образувано от
ул.** и ул.**, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд"
'модел „Мондео" с ДК№ ***, е нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.25,
ал.1 -„водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение"; чл.50, ал.1 - „на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство" и с това по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Й.
С. СТ. - пътник в лек автомобил марка „Опел Астра" с рег. № **, управляван от Й.К.,
3
изразяваща се в пълна разместела фрактура на лява ключица в средната й трета, която е
довела до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник - престъпление по
чл.343, ал.1, б."б", пр.2 във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Установява се и, че за лек автомобил марка „Форд Мондео", с рег. № ***, е имало
валидна застраховка "гражданска отговорност" при ответника към датата на ПТП.
От приетото по делото заключение по автотехническа експертиза, изпълнена от
в.л.инж.Ф.К. се установява следният механизъм на ПТП- на16.09.2020г.,около 08:00 часа в
гр. К. по ул. Д.Д. в посока към бул. ** се е движил лек автомобил марка „Форд", модел
„Мондео" с рег. № ***, управляван от АН. СВ. М.. На кръстовището, образувано от ул. Д.Д.
и бул. **, водачът на л.а. „Форд" е спряла на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!".По същото време побул. ** в посока „Центъра" със скорост около 41
км/ч се е движил л. а. „Опел", модел „Астра" с рег. № **, управляван от Й.З.К..
Управляваният от последния автомобил е продължил своята траектория до момента, в който
водачът му е забелязал, че спрелият л.а. „Форд" да започва да завива наляво. Водачът на л.а.
„Опел", вече възприел опасност за движението , е насочил леко автомобила си наляво.
Липсват данни водачът на л.а. „Опел" да е задействал спирачната система с цел намаляване
на скоростта. Лек автомобил „Форд" е изминал 6 метра от спряното си положение до
момента на удара. В резултат на тези действия е настъпил удар между предната дясна част
на л.а. „Форд" и задна дясна страна на л. а. „Опел". От удара л. а. „Опел" се е завъртял леко
на дясно. Скоростите на двата леки автомобили в началото на удара са били: за л.а. „Форд" -
14,20 км/час и за л. а. „Опел"- 41,00 км/час. Ударът е настъпил в средната част на пътното
платно. След удара л.а. „Форд" не е запазил мястото си. Вещото лице е посочило три
варианта във връзка с въпроса за предотвратяване на удара, при два от които е посочено, че
водачът на автомобила, в който е пътувала ищцата, не е могъл да забележи другия
автомобил преди последният да навлезе в опасната му зона, респ.не е имал техническа
възможност да спре, а при посочения трети вариант , при по-голяма видимост е имал такава
възможност, но вещото лице сочи, че обективно водачът на лекия автомобил "Форд
Мондео“ всъщност е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
извърши маневрата „завиване на ляво“ след преминаващия л.а.“Опел Астра“.
В експертизата се сочи още, че базовите автомобили на конкретния л.а. марка
„Опел", модел „Астра", са с фабрично оборудвани с предпазни колани за 5 места: два
предпазни колани на предните места (за водача и пътника до него) и три предпазни колани,
осигурени за пътниците на задната седалка, но в протокола за оглед, свидетелските
показания и фотоалбума липсват данни за наличието и състоянието на коланите на
конкретния автомобил. Освен това, обезопасителните колани сработват при възникнало
отрицателно ускорение по направление на движението на автомобила при челни сблъсаци.
Коланите на предните и задните седалки се прибират и блокират посредством автоматичен
механизъм, в който централен елемент е ролка, която е прикрепена към единия край на
обезопасителния колан.
4
При челен удар или рязко спиране на автомобила, прибиращото устройство на колана
разполага с блокиращ механизъм, който спира въртенето на ролката с цел да предотврати
движението на пътника напред и да намали риска от наранявания с детайли от вътрешното
купе на автомобила — предното стъкло, волана, арматурно табло и др. Коланите са
проектирани и изработени така, че да издържат човешката маса при моментно ускорение на
тялото напред, за да предотвратят наранявания на главата, лицето, гръдния кош, таза и
долните крайници. Долната част на предпазния колан задържа тялото към седалката, а
горната част на колана предпазва тялото от преместване напред. При странични удари,
какъвто е конкретният, обезопасителният колан не предпазва горната част на тялото от
преместване настрани.
От показанията на свид.А.М. (водач на л.а.“Форд Мондео“), се установява, че
произшествието , станало на кръстовището на ул.** и ул.**, е осъществено от същата
свидетелка, която е спряла на знак „стоп“, но при потеглянето си при предприемане на
маневра „ляв завой“ поради спрели(паркирани) автомобили на самата ул.** не е забелязала
лекия автомобил „Опел“, като въпреки, че при възприемането му (вече навлязла в
кръстовището) е задействала спирачка, управляваният от нея автомобил се е ударил в
задната дясна врата на другия автомобил.Пострадалата ( ищцата) е седяла от другата
страна, не откъм удара, като свидетелката не е обърнала внимание дали е била с предпазен
колан.
Както се констатира от заключението на в.л.д-р Е.Л. по назначената
съдебномедицинска експертиза, след настъпване на произшествието, на ищцата Й.С. поради
получените след инцидента силни болки в горен ляв крайник, затруднени движения и
съмнение за фрактура на ключицата, е закарана от екип на ЦСМП в Травматологично
отделение на МБАЛ"Д-р Никола Василиев" гр. Кюстендил.След извършените прегледи ,
изследвания и рентгенография на пострадалата е поставена диагноза : Фрактура клавикуле
синистра-дислоката и е настанена в отделението за оперативно лечение. На 17.09.2020г. на
Й.С. е извършена оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния ляв крайник
под обща анестезия , като е направена кръвна репозиция с последваща метална остеосинтеза
на счупената ключица с последваща метална остеосинтеза с една Киршнерова
игла.Лечението, предприето с кръвната репозиция и металната остеосинтеза на лявата
ключица , е единствено с цел абсолютно точното възстановяване на анатомичната цялост на
костта с последваща по-ранна рехабилитация и раздвижване на раменната става.
Последвал гладък следоперативен период, на 20.11.2020г. е направена контролна
рентгенография на която се установява консолидация/зарастване/ на фрактурата
/счупването/. Описаните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет /по
механизма на удар/-и с /или върху такъв/ и може да са получени по време и начин ,за които
се съобщава в материалите по делото : при вътреавтомобилна травма на пътник в лек
автомобил, блъснат от друг лек автомобил -от удар/удари на пострадалата в части от
вътрешността на автомобилното купе в момента на сблъсъка на автомобилите - в случая е
възможен удар на лявото рамо и гръден кош в лявата странична част на колата , възможно и
5
удар и натиск в областта на ключицата и гърдите в предпазен колан /ако такъв е бил
поставен/. За периода от получаване на счупването след операцията и провеждането на
раздвижването на левия горен крайник , пострадалата е имала силни болки и затруднени
движения в областта на лявата раменна става и ключична област, затруднения при
извършване на ежедневните физиологични нужди , като : хранене , къпане, обличане,
събличане , за период от няколко месеца до пълното зарастване на костта и възстановяване
обема на движения в областта на лявата раменна става. След приложената оперативна
намеса и лекарствена терапия на 21.09.2020г. Й. С. СТ. е изписана от болничното заведение
с указания за активно наблюдение , хигиенно-диетичен режим , двигателен режим и
продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема,
съобразно тежестта на извършената хирургическа интервенция. Издаден й е болничен лист ,
удостоверяващ период на неработоспособност от 36 дни, считано от деня на постъпването -
16.09.2020г.
Вещото лице сочи, че от представената по делото документация няма данни за
провеждане на специализирани рехабилитационни процедури в здравно заведение , което не
е и задължително , защото при този вид увреда с последващо оперативно лечение с метална
остеосинтеза и тъй като счупването е извънставно е възможно раздвижването на раменната
става да се извърши при домашни условия с препоръки от лекуващия лекар до пълното
възстановяване на обема на движения и само ако се прецени , че се налага допълнително
раздвижване да бъде насочено за такова от специалист със специалност физиотерапия и
рехабилитация. Макар от приложената документация да няма данни доколко ищцата е
спазвала лекарските препоръки за лечение и по- бързото възстановяване , имайки предвид,че
на контролната рентгенография, направена два месеца след счупването има пълно
зарастване на счупената ключица, това означава, че пациентката е спазвала режима и
лекарските указания за по -бързото и качествено оздравяване/възстановяване.
От заключението се установява и , че счупването на ключицата може да бъде
получено както при поставен предпазен колан , така и при удар без колан, а в медицинската
документация няма описани травми и кръвонасядания в областта на гръдния кош по линията
на колана. В бъдеще се очаква да има болки в лявата раменна става при по-голямо
натоварване.
От показанията на свид.Ж.С. ( син на ищцата) се установява, че след като е разбрал за
катастрофата , отишъл в болницата, където била настанена майка му.В приемното я видял и
разбрал,че има счупване в областта на рамото, за което била оперирана.В болницата
прекарала 7-10 дни, а след като се прибрала у дома, за нея се грижела сестра му.Ищцата не
можела да се обслужва около месец-два. След изписването й, ходела на проверка, за смяна
на превръзките; свидетелят не знае дали е ходела на физиотерапия.И понастоящем майка му
се оплаквала при претоварване , изпускала предмети, боляло я и при студено
време.Произшествието й се отразило много зле, около 5месеца не искала да се качва на
кола, а сега, когато я возят, искала да карат по-бавно. Имала и кошмари.Преди инцидента
работела по чистотата, за да получава социални помощи, а също работела и на частно
6
селскостопанска работа, дори когато станало произшествието, била тръгнала на работа, но
сега вече не работела селскостопански труд.
По делото е установено също, че ищцата е депозирала искане до ответника-
застраховател за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на **лв. и
неимуществени вреди в размер на **лв.- срвн.заявление №4158 от 20.11.2020г., прилагайки
констативен прокотол, медицински документи, фактура, извадка от информационния център
на Гаранционен фонд и удостоверение за банкова сметка. Застрахователят с писмо от
10.12.2020г. е изискал допълнителни документи от ищцата, в това число такива , касаещи
досъдебното производство ( постановление за привличане на виновния водач като обвиняем,
протоколи за разпит и пр.) , отделно и последваща медицинска документация за протичане
на възстановителния и оздравителния процес , както и оригинали на приложената фактура
и касов бон за **лв. ; съответно е заплатил сумата ** лв. обезщетение – изрично посочвайки
- за неимуществени и имуществени вреди на ищеца - това обстоятелство е отразено в писмо
изх.№5351 от 23.12.2020г. по образуваните щети №0801-004726/2020 – 02 и 03, като на
22.12.2020г. сумата е платена по сметка на ищцата – видно от преводно нареждане-л.15 от
делото.
При горната фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна
следното:
Исковите претенции за посочените суми са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителя на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предявят иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" след спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Последната разпоредба
задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в
специален закон, която в случая е налице и с оглед на това следва да се приеме, че
предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са допустими.
Ищцата извежда своето субективно материално право от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, тъй като е получила увреждания при настъпването на застрахователно
събитие- ПТП, респ.констатира се наличието на застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с ответното дружество. Това обосновава активна материалноправна и
процесуалноправна легитимация.
Застрахователят по задължителната застраховка "гражданска отговорност" по
смисъла на чл. 465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността
му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да репарира причинените вреди
на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са
7
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест
на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими
доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка
"гражданска отговорност" между деликвента и ответника- застраховател.
По делото е установено наличието на застраховка "гражданска отговорност" за
лек автомобил "Форд Мондео", сключена при ответника - застраховател. Застраховката е
била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Установен е и механизмът на ПТП, като с оглед цитираното споразумение по
НОХД №482/2021г.на КнРС, приетата автотехническа експертиза и събраните гласни
доказателства ( разпит на водача на застрахования при ответника автомобил) следва да се
приеме , че са настъпили предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради
което застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковите
претенции
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът намира, че не е установено такова от страна на ищцата.
Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл
за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на
вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или
бездействие, да е било противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е необходимо
пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл. 154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на
вредите от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни
последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите.В тази връзка следва да се обсъдят заключенията на
допуснатата автотехническа и медицинска експертиза. Нормата на чл. 137а от ЗДвП вменява
в задължение на водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. Безспорно е установено, че ищцата е била
пътник на задна лява седалка в лекия автомобил "Опел Астра ", но не се установява дали
същият конкретно е бил оборудван с предпазни колани на всички места. Същевременно, при
установения механизъм на ПТП и при този вид травма, която С. е получила, според двете
вещи лица е без значение поставянето на обезопасителен колан, ето защо следва да се
приеме, че обективно липсва принос на пострадалата за настъпилите увреждания и тяхната
степен.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.
52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на
остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние,
наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. На основание чл. 154 от ГПК
8
всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е
длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими
доказателства, претърпените от него болки и страдания.
Допуснатата медицинска експертиза е установила травмите, получени от ищеца.
Фрактурата е средна телесна повреда, която е довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. По своя медикобиологичен характер травмата е причинила трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник за период по- дълъг от 30 дни. Съдът
съобрази обективно настъпилите травматични увреждания на ищцата, нейната възраст към
момента на настъпването им -52 г., затрудненията, които Й.С. е имала в обичайния си начин
на живот, възстановителния период от около 2 месеца, през който ищцата е била
нетрудоспособна, с остатъчни проявления от травмата за следващите няколко месеца.
Предприетото лечение е било чрез оперативна интервенция с последващ гладък
следоперативен период , след който е установена консолидация (зарастване) на фрактурата
(счупването) на ключицата. Вещото лице д-р Л. е посочил, че такова счупване е
извънставно (т.е.не е засегната раменната става), при което не се налага специализирана
рехабилитация.
Като последица от счупването следва да се приеме болка при влошаване на
времето, както и при натоварване. От показанията на свидетеля С. се установява, че след
изписването си неговата майка (ищцата) се е нуждаела от чужда помощ, която е оказвана от
дъщеря й. В хода на процеса не се доказаха особено тежки негативни емоционални
изживявания, в т.ч. психическо разстройство, в резултат на ПТП, т.е.нищо над обичайните
болки и страдания, характерни за такъв вид инциденти, освен емоционално нестабилно
поведение за няколко месеца във връзка с пътуването на ищцата с лек автомобил и неговата
скорост.
Съдът като съобрази полученото от ищцата травматично увреждане, проведеното
оперативно лечение, възстановителния период от счупването, липсата на особено
значителни трайни последици, които да оказват неблагоприятни последици, макар и все пак
налични такива и за в бъдеще за С., намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, което да репарира болките и страданията й, е ** лв. При определяне
на размера на обезщетението съдът съобрази, че произшествието е настъпило през 2020 г.,
икономическата конюктура в страната, възрастта на ищцата. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, налични последици от тях, срока за възстановяване , което според
експерта, изготвил медицинската експертиза, е при протекъл гладък следоперативен период
, при правилно предприето лечение и при зарастване на счупването, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното
дирене , в т.ч. наличие на необходимост от чужда помощ след получаване на травмата,
принудителен отказ от реализация на допълнителен селскостопански труд. Така
определеното обезщетение съдът счита, че е съответно на жизнения стандарт в страната и
не води до неоснователно обогатяване, каквито възражения прави застрахователят.
9
От същото трябва да се приспаднат получените ** лв. от ищцата, доброволно
платени от ответника за неимуществени вреди – доколкото застрахователят не е оспорил
направените имуществени разходи, като е посочил и, че същите влизат в обема от **лв.,
платени застрахователни обезщетения- т.е.претендираната сума от **лв.за имуществени
вреди следва да се счита за изплатена. Ето защо, съдът ще присъди още ** лв. за
неимуществени вреди, а до пълния предявен размер от ** лв.този иск ще бъде отхвърлен,
както и изцяло претенцията за имуществени вреди (**лв.) предвид изложеното, че същите са
включени в изплатената на ищцата сума по образуваните щети №0801-004726/2020 – 02 и
03.
Относно претенцията за лихви съдът намира следното:
Съгласно чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение , считано от по-ранната от двете дати : т.1 – изтичането на
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или т.2 –
изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ / тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ, изискващ изрично уведомление от
застрахователя. В случая съдът счита, че съгласно чл.497 ал.1 т.1 КЗ законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията, предвид на това, че със същата са представени необходимите
доказателства. КЗ не изчерпва вида на необходимите доказателства, освен като такива по
основанието и размера на претенцията / чл.106 ал.3 КЗ /. Няма данни кога е връчено
уведомлението изх.№5090/10.12.2020г.на застрахователя (л.14), но следва да се отбележи,
че като относими следва да се счетат само документи по т.4 от същото .
Към тази дата обаче няма данни за образувано наказателно производство в
съдебна фаза срещу делинквента – очевидно такова е образувано през следващата година с
оглед номера на наказателното дело – НОХД №482/2021г., по което е постигнато
споразумение на 26.04.2021г.Както се сочи изрично в Решение №93/27.11.2020г.по т.д. №
2013 / 2019г.на I ТО на ВКС:“Страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на
доказателства, които нито съществуват към момента на отправеното искане, нито е бъдещо
и сигурно събитие възникването на такова доказателство, още повече при изискуемия пълен
идентитет между елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и тези на
деянието – предмет на наказателното производство, нито изобщо същата е задължително
условие за присъждане на обезщетение. Ако застрахователят има основателни съмнения
относно наличието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно посоченото лице –
делинквент, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение. При
разглеждането на спора за дължимост на застрахователното обезщетение и при вече висящо
наказателно производство за същото деяние, но не и при образувано само досъдебно такова,
съгласно формираната съдебна практика на ВКС производството пред гражданския съд
подлежи на спиране, до постановяване на влязла в сила присъда, на основание чл.229 ал.1
т.4 ГПК. Наличието на наказателна присъда срещу делинквента , обаче, не е задължително
10
условие за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. за разглеждането на пряк иск
за присъждане на такова, при отказ на застрахователя“.
Допълнителна медицинска документация за оздравителния и възстановителен
период, която се е изисквала от застрахователя, съответно, няма данни дали е била
представена и кога, въпреки което същият е определил и изплатил сума на 22.12.2020г.-
т.е.не може да се приеме, че е била налице хипотезата на чл.106,ал.3 КЗ, доколкото не се
установява преписката по щетата да е останала непопълнена с доказателства по изрично и
основателно указание на застрахователя, след като той е приел да изплати обезщетение.
По тези съображения окръжният съд счита, че лихва следва да бъде присъдена
върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 11.12.2020г.
При този изход на спора, на страните следва да бъдат определени и разноски по
компенсация.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса, но не и на
разноски по делото.
Съгласно приложен списък по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от
ЗАдв. вр. чл.7, ал.2 и ал.8 от Наредба №1/09.07.2004 г. на минималните размери на
адвокатските възнаграждения – л.133 от делото.
Предвид уважаването на предявените искове ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адв.Х.З. разноски за производството, които съдът определя на сумата
от ** лева дължимо възнаграждение за адвокат при условията на чл.38, ал.2 т.2 във вр. с
чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2 т.4 и ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г. без ДДС, при отчитане на
обстоятелството, че по делото е представен договор за правна помощ, в който се сочи
оказана правна помощ при условията на чл.38, ал.1т.2 ЗА и съдебната практика, изяснено с
оглед определение № 515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС и Определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, че правото за получаване на адвокатско
възнаграждение е обусловено от осъществена правна помощ без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават и липса на данни за регистрация на упълномощения адвокат по ДДС.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Същият е представил списък по чл.80 ГПК и съобразно
приложените по делото платежни нареждания, се доказват сторени разноски в размер на **
лева депозит за експертизи, 10 лева депозит за свидетел 5лв.такса за съдебно удостоверение,
като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.Последното съдът счита, че следва да
е в размер на на ** лева, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, в съответствие с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, или общо разноските на ответника се определят в размер на **лв. Изчислени по
компенсация, деловодните разноски, които следва да се присъдят на ответното дружество,
възлизат на сумата от общо **лв.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса за производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Кюстендилският окръжен съд, сумата от **лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от иска, а също и разноски (за
11
заплащане възнаграждения на експертите от бюджета на съда, каквито са заплатени в размер
на **лв.) , които-изчислени по компенсация, са в размер на **лв.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество ЗАД ***, ЕИК **,гр.С., да заплати на Й.
С. СТ., ЕГН ********** с адрес *****, със съдебен адрес: *****,(адв.Х.З.) , на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата ** лева /*** лева/ представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и последиците от тях, причинени в резултат
на ПТП, настъпило на 16.09.2020 год. около 8,00 часа в гр. К., на кръстовището, образувано
от ул.Д.Д. и ул.**, в посока към магазин „**", причинено от лек автомобил марка „Форд
Мондео", с рег. № ***, управляван от водач АН. СВ. М., застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ , сключена с ответника ЗАД К., ведно със законната лихва за
забава считано от 11.12.2020г.- до окончателно изплащане на застрахователното
обезщетение, като претенцията за лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за периода 20.11.2020г.-10.12.2020г.; иска за неимуществени вреди за разликата до
**лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 20.11.2020г. , както и иска за
имуществени вреди, причинени в резултат на посоченото ПТП, в размер на **лв., ведно
със законната лихва от 20.11.2020г. ,ОТХВЪРЛЯ.
Присъдените на ищцата суми да бъдат заплатени по сметка в *** , IBAN : ***,
BIC: **, с титуляр Й. С. СТ..
ОСЪЖДА ЗАД ***, ЕИК **,гр.С., да заплати, на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2
вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т.4 и ал.8 от Наредба №1/09.07.2004 г., на адв. Х.А. З.
, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС №**, с адрес на упражняване на
дейността: ***, сумата от **лв. /***./ дължимо адвокатско възнаграждение, която да бъде
преведена по сметка в банка ** , IBAN : ***, BIC: **, титуляр Х.А. З..
ОСЪЖДА Й. С. СТ., ЕГН ********** с адрес *****, да заплати на ЗАД ***, ЕИК
**,гр.С. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодни разноски, изчислени по компенсация, с
оглед уважената част на исковата претенция, възлизащи на сумата от ** лв. /***./.
ОСЪЖДА ЗАД ***, ЕИК **,гр.С. , да заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в
полза на ОС - Кюстендил, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на **лв.
/***./ , както и разноски в размер на **лв./***/.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
12