Решение по дело №259/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 208 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба на Г. Д. Г., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 45 срещу Решение № 15/22.03.2024 г., постановено по н. адм. дело № 266 по описа за 2022 г. на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0851- 001067/08.08.2022г. на Н. група при ОД на МВР-Добрич, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 50,00лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на осн. чл.175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за нарушение по чл. 103 ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП, за административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети общо 6 точки.

Касаторът сочи, че решението на БРС е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Поддържа, че в противоречие със събраните доказателства БРС е приел, че жалбоподателят не е носил СУМПС и СРМПС. Счита, че в НП са налице противоречия по основни факти - относно това какви конкретни действия, по какъв начин и въз основа на какво материално право жалбоподателят е бил задължен да извърши, а не ги е извършил. Не било изяснено кое е наложило актосъставителят да състави два АУАН при отказ от страна на жалбоподателя, удостоверено с подписа на един свидетел. Поддържа, че, липсва яснота за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган за контрол и регулиране на движението или за това, че „отказва да предаде документите си“, „осуетява извършването на проверка от органите за контрол“, или и за трите нарушения. Липсвало посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в какво се изразява съзнателното препятстване на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. По този начин било накърнено правото му на защита в АНП. По изложените съображения моли за отмяна на НП и претендира разноски.

В с.з., чрез адв. П. касаторът поддържа жалбата.

Представителят на ВОП счита, че жалбата е основателна, моли решението на БРС да бъде отменено по съображенията изложени в касационната жалба.

Административен съд – Добрич, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

От фактическа страна районният съд е приел, че на 21.07.2022г. около 09,20 часа в с. Кранево, общ. Балчик, срещу дом №9, в посока към път 1-9 жалбоподателя бил спрян за проверка от служители на сектор ПП при ОД на МВР-Добрич. При проверката било констатирано, че автомобила който управлява - Фолксваген Венто с рег.№ [рег. номер] е с прекратена регистрация от 26.05.2021г. При проверката било констатирано, че водача не носи както СУМПС, така и СРМС. Докато, за констатираното нарушение му се съставял АУАН №674845, жалбоподателят напуснал мястото на проверка и се отправил в неизвестна посока, въпреки че му било разпоредено устно да остане на мястото на извършването ѝ.

Това наложило органите за контрол да последват водача и когато бил установен му съставили и АУАН за нарушение по чл. 103 ЗДвП. При проверката органите за контрол установили, че водачът не е поставил и обезопасителен колан, с какъвто автомобила бил оборудван, за което му вменили нарушение и по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Така на водача били съставени два АУАН, като БРС приема, като предмет на обсъждане този под № [рег. номер]/21.07.2022г. В издаденият АУАН под № [рег. номер]/21.07.2022г., актосъставителят Г. е посочил, че са нарушени разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 и чл. 103 ЗДвП. Жалбоподателя се запознал със съдържанието на акта, като в графата за направени възражения, е посочено, че има възражения. Жалбоподателя отказал връчването на АУАН, който отказ е удостоверен с подписа на свидетел-Т. В. Х.. В законно установения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.

Въз основа на акта, Началникът на РУ на МВР-Балчик издал атакуваното НП с което наложил и съответните наказания по чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП.

При постановяване на решението си, като е обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до изводите, че АНП е проведено в съответствие с административнопроизводствените правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, налице е единство между фактическо и юридическо обвинение; правилна е дадената квалификация на деянията, като вменените нарушения се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и от тях се установяват по безпротиворечив начин извършените от жалбоподателя нарушения.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания. При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 ал. 1 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията за съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт.

Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е както писмените, така и гласните доказателства. В мотивите към решението, е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на касатора, че е налице неяснота в обвинението, довела до нарушение на правото на защита. На първо място това възражение е повдигнато за пръв път едва с касационната жалба. От друга страна съдът намира, че в АУАН и в НП ясно са описани обстоятелствата при които е извършено вмененото деяние по неизпълнение указанията на проверяващите. Посочено е, че нарушителят не е изпълнил задължението, въпреки отправеното устно разпореждане да остане на мястото на проверката й с цел приключването й, като е напуснал мястото на проверка и се е отправил в неизвестна посока. Така описаното в АУАН и НП деяние съответства на нарушение задълженията на водач на МПС по чл. 103 ЗАНН. Настоящия съдебен състав споделя доводите на БРС и счита, че показанията на двамата полицейски служители са последователни, логични и се подкрепят с останалия събран по делото доказателствен материал. Събраните доказателства разгледани в тяхната съвкупност налагат извода, че касаторът е осъществил вменените му две нарушения. От АУАН и от показанията на двамата свидетели се установява ясно и безпротиворечиво мястото на което са се намирали, действията които са предприели, както и поведението на касатора. Доводите на процесуалния му представител, че са съставени два АУАН за едно и също деяние и игнорирайки това въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение в хода на съдебния процес са неоснователни. Действително по делото няма спор, че на същата дата са съставени два АУАН. Първият от двата АУАН обаче е съставен за това, че водачът Г. е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Както изрично е посочено във въззивното решение, предмет на разглеждане са нарушенията на Г. установени с този под № [рег. номер]/21.07.2022г, въз основа на който е издадено и оспореното НП. Поради това нарушението на ЗДВП констатирано в предходно издадения АУАН не е санкционирано с оспореното НП, съответно не е предмет на въззивното и на настоящото съдебни производства.

Видно от гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Добрич

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/22.03.2024 г. на БРС, постановено по НАХД № 266/2022г. по описа на същия съд.