Р Е Ш Е Н И Е
№ 968
гр. Пловдив, 26.05.2023 г.
Административен съд - Пловдив, ХVI състав, в открито
заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря
Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 331 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с ал. 4 от ЗДДС. Образувано е
по жалба на „НИКОЛБЮТИ 1707“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Леонардо да Винчи“ № 17, представлявано от
управителя Л.Г.П., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № ФК-397-0120716/05.12.2022г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП. Възраженията са за незаконосъобразното определяне на
нейния срок, като счита, че административният орган не е отчел, че сумата за
която дружеството не е издало фискален бон, е получена от същото по банков път,
чрез посредник - трето лице, и така платената услуга попада в изключенията на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на министъра на финансите. Твърди се също, че посоченият
в заповедта за налагане на ПАМ срок е
несъизмеримо тежък спрямо нарушението. Иска се отмяна на заповедта,
алтернативно да се намали срокът на наложената ПАМ.
Ответникът –
Началник отдел „Оперативни дейности“ в
ЦУ на НАП, чрез юрк. Р., оспорва жалбата и предлага да бъде оставена без
уважение в становището по същество на спора. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен по делото списък.
Административен
съд Пловдив, след като се запозна с жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
С оспорваната
заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на
„НИКОЛБЮТИ 1707“ ЕООД, ЕИК *** е наложена мярката „запечатване на търговски
обект“ – фризьорски салон, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Леонардо да Винчи“ №
17, стопанисван от дружеството и е забранен достъп до обекта за срок от 14 дни.
Фактическите
обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 23.11.2022г. в 13:00
часа е извършена проверка на обекта, който е търговски по см. на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС. При проверката е установено, че дружеството не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване
на касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство
(ФУ) „PERFECT S01“ с ИН на ФУ DY547857 и номер на фискалната памет
36706330 за сумата от 12 лева. Установено е, че дружеството приема заплащане на
услугите си, чрез ваучери от сайт ГРАБО.БГ, като за прието плащане с ваучер на
21.11.2022г. за сумата от 12 лева не е издаден фискален бон. Нарушението е
обосновано от издаден дневен финансов „Х“ отчет и КЛЕН от ФУ. За извършената
проверка е съставен протокол (ПИП) серия
АА № 0120716 от 23.11.2022г. от длъжностно лице при дирекция „Оперативни дейности“,
ГД „Фискален контрол“ при НАП. Изводът на органа е, че е извършено деяние по
неиздаване на фискална касова бележка в нарушение на чл. 3, ал. 1, във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на министъра на финансите, във вр. с чл.186, ал.1, т.1,
б. „а" от ЗДДС. Мотивите на органа относно продължителността на срока за
запечатване са свързани с местоположението на търговския обект – на оживено
място с постоянен човекопоток, големина на обекта – с възможност за реализиране
на значителни обороти, предвид наличието на потенциални клиенти и характера и
вид на предлаганите услуги - фризьорски,
констатирано неиздаване на фискални бонове, налагане на мярката, за да се
защити общественият интерес и да се предотврати възможността за извършване на
нови нарушения. Отчита се фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност. Посочено е, че издаването
на ФКБ за всяка извършена продажба, задължителните реквизити, правилно отчитане
на ФУ, наличие на регистрирано и работещо ФУ, съхраняване на изискуемите
документи по закон в търговския обект, издавани във връзка с ФУ и предаване на
данни по чл. 118 от ЗДДС са нормативно установени задължения на субектите,
стопанисващи търговски обекти и следва да се изпълняват при съответните
предпоставки. Извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, показва организация в обекта, която няма за
цел спазване на данъчното законодателство. Според административния орган определеният
срок е необходим за извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния обект. Целта му е да се осигури промяна в начина на извършване на
дейността в обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Оспорваната
заповед е връчена на адресата на 14.12.2022г., който е подал жалба срещу нея по
административен ред на 23.12.2022г., по която директор дирекция „Оперативни
дейности“ при НАП се е произнесъл с решение № ГДФК-5/04.01.2023г., получено
лично от управителя на дружеството на 18.01.2023г. Жалбата по делото е подадена
на 30.01.2023г.
С оглед
установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от лице с правен интерес - адресат на административния акт.
Оспорването е осъществено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в
ЦУ на НАП, като съгласно заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г., изменена със заповед
№ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП, същият е определен и
притежава материална компетентност да издава административни актове от
категорията на процесния. Със заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, чл. 186, ал. 3 и ал.
4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК органът е определил директорите на дирекции
„Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ и ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3
от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите
основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и
ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС.
Заповедта е
издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК
за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая
посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени
средства. С изготвяне на ПИП серия АА №0385616/06.02.2020г. е започнало
административното производство по издаване на заповедта. ПИП е връчен на
управителя на дружеството и е подписан без възражения.
Заповедта обаче е
издадена в нарушение на материалния закон.
Трайно
установената практика на ВАС по прилагане на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ,
органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на
търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на
срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с
фактите и обстоятелствата за конкретния случай.
Липсват надлежни
мотиви за срока на нейната продължителност.
От неоспорената
материална доказателствена сила на ПИП серия АА № 0120716 от 23.11.2022г. /по
арг. от чл. 50, ал. 1 от ДОПК/ се установи, че в деня на проверката дружеството
- жалбоподател е нарушило задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да регистрира
и отчете извършената продажба в обекта чрез издаване на фискална касова бележка
от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на
търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана
в извършено плащане на цената на стоката със заместващо парично платежно
средство – ваучер. Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3, ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и
Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
При определяне на
срока за запечатване на обекта органът е нарушил рамката на оперативната
самостоятелност, която притежава, тъй като липсва мотивиране за
продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая.
Безспорно, неиздаването на фискален касов бон за платената с ваучер услуга е
свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви
относно интензитета на засягане на държавния интерес според личността на дееца
и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на
определените 14 дни. Административният орган не е посочил как стойността на
покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти
от предходните дни и какъв е бил броят клиенти в момента на проверката. Не е
отчетено, че фактическата и регистрирана касова наличност са еднакви. Липсва
описание на приет от органа начин на организиране на отчетността, който да води
до отклонение от данъчно облагане, и не е ясно защо при това положение е
необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Липсват мотиви защо органът
приема, че има възможност за извършване на нови нарушения в обекта. Противно на
установеното в заповедта, към момента на проверката няма реализиран значителен
оборот от продажби – същият е в размер на 125 лева. Не се мотивира и
необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката - за
преустановяване на лошата практика в обекта, тъй като. няма изложени
обстоятелства за подобна практика. Няма мотиви защо срокът е определен и във
връзка със спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, като видно от ПИП такива нарушения не са отчетени.
Неотразеното плащане на услугата, за която е прието плащане с ваучер на
21.11.2022г. е единствен, изолиран случай.
Въпреки, че
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната
законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този
контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното
административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй
като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи.
Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни
нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската
дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на
данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели. При констатирано
нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли
определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би
могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се
засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от
необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за
защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки.
Липсата на
надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално
правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, тъй като препятства преценката
за съразмерност по чл. 6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по
чл. 169 от АПК. Чрез налагане на ПАМ именно в посочената продължителност се
стига до засягане на правната сфера на адресата в степен по – голяма от най –
необходимото за целта, за която актът се издава. В тази връзка съдът намира, че
преустановяването на дейността на търговския обект води до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една страна, а от друга -
лишава потребителите от предоставяните в този обект услуги. Така се засягат не
само права на данъчнозадълженото лице, но и фискалният интерес от извършване на
регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи.
Изложеното налага
извод за отмяна на оспорената заповед.
Водим от горното,
Административен съд Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-397-0120716/05.12.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП.
Решението може да
се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: