Решение по дело №1160/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от ФСГ „А. Б.“ *, представлявана от директора Ц. Ц., подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012-26-271-1 от 13.10.2023 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на ФСГ „А. Б.“, * срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-01421915/14.09.2023г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърдените с него задължителни предписания, поради противоречието им с материалния закон. Сочи се, че Наредба № 4/20.04.2017г. на министъра на образованието и науката е специален нормативен акт спрямо Наредба за елементите на възнаграждението и на доходите, върху които се правят осигурителни вноски, поради което приложение следва да намери с предимство специалната правна уредба пред общата такава, по аргумент от Закона за нормативните актове. Предписанията на контролния орган не кореспондирали с разпоредбите на материалните норми и подзаконовата нормативна уредба в сектор образование, като противоречали на разпоредбата на чл.7, ал.2 от КСО. В случая датата на начисляване на ДТВ е през месец 10.2022г., съответно осигурителните вноски се дължали върху всички начислени и изплатени доходи от трудова дейност за съответния месец по разплащателна ведомост. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, като неправилни и незаконосъобразни.

В съдебното заседание оспорващият се представлява от процесуален представител адв. Ч., който поддържа жалбата и подробно аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът- Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорваният административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото е видно, а и този въпрос не е спорен, че при първоначално извършена ревизия на ФСГ „А. Б.“, *, приключила с ревизионен акт за начет № РА-5-26-01393870/17.07.2023г., обхващаща разглеждания и в настоящото производство период, са издадени задължителни предписания № ЗД-1-26-01394135/17.07.2023г., които са отменени с решение № 1012-26-207-1/09.08.2023г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, а преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, по същество, съобразно мотивите в решението. Като основание за отмяната на задължителните предписания от 17.07.2023г. е посочено, че същите са немотивирани и в тях не е посочено как следва да се изпълнят, в частност в т.21 какъв доход следва да се посочи и за кой месец.

Със Заповед № ЗР-5-26-01409025/16.08.2023г., ръководителя на ТП на НОИ Хасково, на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложил на старши инспектор по осигуряването, извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Финансово – стопанска гимназия „А. Б.“, *. Констатациите от извършената проверка са отразени в Констативен протокол № КП-5-26-01421363/14.09.2023г.

С оглед резултата от извършената проверка на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ са издадени процесните задължителни предписания. С тях е наредено на осигурителя Финансово – стопанска гимназия „А. Б.“, * да подаде данни в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, декларации образец № 1 по чл.5, ал.4 от КСО за 46 лица по приложен списък, съгласно заповед № 141/17.10.2022г. на директора на ФСГ „А. Б.“, *, с код „корекция“ за периода от месец 09.2021г. до 08.2022г. с посочен в т.21 осигурителен доход, съобразно изплатеното през месец 10.2022г. диференцирано заплащане за учебната 2021/2022г. Размерът на осигурителния доход за всяко лице, за всеки месец, за които се следва корекция е отразен в приложен списък, неразделна част от задължителните предписания.

При проверката, от констатациите, които са обусловили издаването на предписанията, е установено, че през месец 10.2022г. на учителския персонал заедно със заплатите е изплатено и диференцирано заплащане за учебната 2021/2022г., което се отнасяло за периода от месец 09.2021г. до месец 08.2022г., съгласно заповед № 141/17.10.2022г. на директора на ФСГ „А. Б.“,*, за постигнати резултати от 46 лица, педагогически специалисти - по приложен списък към заповедта. Прието е, че изплатеното през месец 10.2022г. допълнително трудово възнаграждение е следвало да се разпредели на база отработени дни за периода месец 09.2021г. до месец 08.2022г. В предписанието са анализирани приложимите правни норми, като в заключение е посочено, че осигурителят следва да подаде коректни данни съгласно чл.5, ал.4 от КСО и Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като в осигурителния доход се включи и полученото допълнително възнаграждение, за месеците, за които е положен труда.

Предписанията са оспорени от Финансово стопанска гимназия „А. Б.“ *, представлявана от директора Ц. Ц., чрез адв. Ч. с жалба до директора на ТП на НОИ – Хасково, който с оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-271-1 от 13.10.2023 г. е отхвърлил жалбата на Финансово стопанска гимназия „А. Б.“ * срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-01421915/14.09.2023г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, като е възприел и доразвил тезата на издателя на предписанията. Посочил е, че съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО и други доходи на осигурения през календарната година и неможе да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците за годината. С изречение последното от разпоредбата се регламентирало, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределяли за отработени дни, през които трудът е положен. В конкретния случай допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, т. нар. „диференцирано заплащане“, изплатено по реда на Наредба № 4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда, формирало осигурителен доход, отнасящ се за месеците, в които е полаган трудът, и неможе да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона на ДОО за съответната година. Поради това от осигурителя се следва подаване на коректни данни съгласно чл.5, ал.4 от КСО и Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, като в осигурителния доход се включи и полученото на 10.2022г. допълнително възнаграждение, за месеците за които е изплатено, а именно за периода от месец 09.2021г. до месец 08.2022г.

По делото са представени като част от административната преписка и Заповед № 141/17.10.2022г. на директора на ФСГ „А. Б.“,* и поименна справка за лицата, на които е изплатено допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати през учебната 2021-2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, а съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване (ДОО), подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните задължителни предписания №ЗД-1-26-01421915 от 14.09.2023г. са издадени именно от такъв Р. Д. старши инспектор по осигуряването в ТН на НОИ – Хасково, от което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното Решение № 1012-26-271-1/13.10.2023г., също е издадено от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ Хасково, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване на административно процесуалните правила и при изискванията за писмена форма, съответно съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО.

Спор по фактите няма. Жалбоподателят не оспорва факта, че е изплащал допълнително възнаграждение за постигнати резултати, т. нар. „диференцирано заплащане“, както и че са внесени дължимите осигурителни вноски върху тези суми само за месеца, през който са изплатени, ограничавайки ги до максималния осигурителен доход, но счита че няма нормативно основание за указаните корекции.

Спорът е единствено правен и се свежда до въпроса за приложението на чл. 6, ал. 2 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, както и до разпоредби съдържащи се в Наредба № 4 от 20.04.2017г. на министъра на образованието и науката, за нормиране и заплащане на труда. Поради което в настоящото производство следва да се изясни, на първо място какъв е характерът на т.нар. „диференцирано заплащане“ и следва ли същото да участва при формиране на осигурителния доход, отнасящ се за месеците, за които е изплатено или е достатъчно да бъде включено в осигурителния доход в месеца, в който е изплатено.

Нормативният акт, който урежда видовете трудови възнаграждения, е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според изричната норма на чл. 3 НСОРЗ брутната работна заплата се състои от а) основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; б) допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и в) други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т.1 и 2. Разпоредбата на чл. 6 от НСОРЗ посочва допълнителните трудови възнаграждения: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително; 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.

В случая, с оглед спецификата на казуса намира приложение Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 34 от 28.04.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), с която се урежда държавният образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование – детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР), регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – (РЦПППО), Националния дворец на децата и Държавния логопедичен център, наричани за краткост "институциите". В чл.2, ал.1 от Наредбата е посочено, че държавният образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда определя: 1. нормите за преподавателска работа на педагогическите специалисти; 2. условията за откриване на работно място за педагогическите специалисти; 3. реда и начина за определяне на работните заплати на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1; 4. условията и реда за определяне на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1.

В чл. 24 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда е регламентирана процедурата по изплащането на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати през учебната година. Като в ал. 4 е посочено, че резултатите от труда на персонала в институциите се оценяват след приключване на учебната година, но не по-късно от 1 октомври.

В чл.25 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда е посочено, че средствата за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната година на педагогическите специалисти с изключение на директора са включени в стандартите за едно дете или ученик и се планират в рамките на бюджетите на институциите в размер не по-малко от 4,2 % и не повече от 5 % от годишния размер на средствата за работни заплати на педагогическите специалисти.

С оглед така посочените законодателни решения може да се обоснове, че изплатеното на 46 педагози във ФСГ „А. Б.“, * допълнително възнаграждение за постигнати резултати е с характер на допълнително възнаграждение по чл. 6 от НСОРЗ и чл.2, ал.1, т.4 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, тъй като произтича от нормативен акт, има задължителен характер и размер и е с постоянен характер – предвижда се за съответната учебна година, поради което формира осигурителен доход, отнасящ се за месеците, в който е полаган трудът.

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски (осигурителният доход) включва най-общо всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Допълнителните доходи от трудова дейност (каквито са и въпросните допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати) безспорно участват при формирането на осигурителния доход и върху тези възнаграждения би следвало да се правят вноски за: държавното обществено осигуряване, респективно евентуално за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и за здравно осигуряване. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време (какъвто изглежда и конкретният случай), би следвало да се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Основание за това е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и по конкретно изречение второ от същата, съгласно която възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че визираните допълнителни трудови възнаграждения следва да участват при формиране на осигурителния доход на лицата за съответните месеци от годината, през които е полаган трудът и са постигнати упоменатите резултати. На свой ред това означава, че за въпросните периоди осигурителят следва да извърши корекция на подадените за лицата данни (с декларации образец № 1) във връзка с новоформиран по-висок осигурителен доход (който само ще ползва осигурените лица), както и съответно увеличаване в размера на декларираните задължения - съобразно предвиденото с Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Изложеното обуславя извода, че подадените от работодателя „Данни за осигуреното лице“ по чл.5, ал.4 от КСО за месец октомври 2022г., са некоректни. При това положение както е посочено в задължителните предписания и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Хасково, осигурителя следва да подаде в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково с декларация образец №1 данни по чл.5, ал.4 от КСО на 46 броя лица, с код „корекция“, за периода от месец 09.2021г. до месец 08.2022г. и за месец 10.2022г., с посочен в т.21 осигурителен доход, съобразно изплатеното през месец 10.2022г. допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати през учебната 2021/2022г. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и свързаните с него подзаконови нормативни актове. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал законосъобразен акт.

По изложените съображения оспореният административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се определи в размер на 200.00 лева, платими от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Финансово стопанска гимназия „А. Б.“ *, представлявана от директора Ц. Ц., против Решение №1012-26-271-1 от 13.10.2023 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на ФСГ „А. Б.“, * срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-01421915/14.09.2023г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Финансово стопанска гимназия „А. Б.“*, ЕИК *********, представлявана от директора Ц. Ц., да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: