№ 34706
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110144331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че от изложените твърдения за факти и обстоятелства не може да
се установи наличието на правен интерес, който да обуслови допустимостта на иска,
респективно на процеса.
С Разпореждане № 106385/26.07.2024 г. на страната са дадени указания за
отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, обуславящи
допустимостта на исковата претенция.
Постъпила е молба, вх. 271545/26.08.2024 г., с която не са отстранени установените от
съда пороци, поради което исковата молба подлежи на връщане, респективно делото следва
да бъде прекратено.
Ищецът твърди, че Г.й С. С., без знанието и съгласието на ищеца, на неустановена
дата през 04.2014 г. е взел неправомерно от дома му сумата от 15 983,95 лева,
представляваща наличните парични средства в касата на етажната собственост. Иска от съда
със СПН да бъде установено именно, осъществяването на този факт.
Искът е предявен срещу 1) Г.й С. С., ЕГН **********; 2) собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр.
София, ж.к. „Дружба 2“ бл. 202, представлявани от управителя Георги С. Пешев; както и 3)
срещу Сдружение на собствениците на Жилищен блок в гр. София, общ Столична, р-н
Искър, ж.к. „Дружба 2“, бл. 202, ЕИК *********.
Процесният петутум на ищеца не представлява нито искане за защита на нарушено
или застрашено субективно материално право, нито искане за съдействие при
упражняването на безспорни субективни материални права(съдебна администрация), а
искане за установяване на факт по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Нормата
предвижда, че иск за установяване съществуването на факти с правно значение е допустим
1
само в изрично предвидените от закона случаи, под която хипотеза не попада процесното
искане.
В молбата, подадена в изпълнение на дадените от съда указания, е уточнено, че иска
да бъде установено със СПН осъществяването на престъпното обстоятелство, а именно че
Г.й С. е отнел през 2014 г. от дома на ищеца, без знанието и съгласието му, сумата от 15
9873,95 лева, представляваща наличните парични средства в касата на етажната собственост.
Прилага се Постановление на СРП от 26.07.2019 г. за па прекратяване на наказателното
производство спрямо Г.й С..
Настоящият състав счита, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска.
Допустимостта на иск с правна квалификация чл. 124, ал. 5 ГПК е обусловена от 1)
характера на престъпното обстоятелство, което като факт трябва да бъде релевантен за
определено гражданско правоотношение или за производството по отмяна на влязло в сила
решение; 2) наказателното преследване не може да бъде възбудено или макар и образувано е
прекратено, но само на изрично посочените основания по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НК или е
спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НК, както и в случаите, когато
извършителят на деянието е останал неоткрит.
От постановление № 26.07.2019 г. по ДП № 15089/2015 г. по пр.пр. № 17678/2015 г. се
установява, че наказателното производство е прекратено спрямо настоящия ответник Г.й С.
С. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – когато прокурорът прецени, че обвинението не е
доказано. Следователно настоящият иск е недопустим, доколкото нормата на чл. 124, ал. 5
ГПК предвижда като предпоставка за допустимост на иска изрично наказателното
производство да е прекратено на някое от посочените основания по чл. 24, ал. 1, т. 2-5
НК.
Допълнително установяването на факта, твърдяното престъпно обстоятелство, следва
да бъде от значение за определено гражданско правоотношение или за производството по
отмяна на влязло в сила решение. Релевантно за производството по чл. 303 ГПК е
престъпното обстоятелство да повлияло на правилността на акта, а не просто да е налице
такова обстоятелство. Поради което законът в т. 2 на ал. 1, чл. 303 ГПК изрично посочва, че
престъпното действие/обстоятелство следва да бъде на страната, процесуален представител,
член на състава на съда или връчител. Следователно налице е още една предпоставка
изключва наличието на правен интерес от предявяването на иска, доколкото евентуалното
решение, с което се уважава претенцията на ищеца в настоящото производство, няма да бъде
релевантно в производството по отмяна по чл. 303 ГПК.
Следва да се отбележи ,че между ищеца и ответниците - собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр.
София, ж.к. „Дружба 2“ бл. 202, представлявани от управителя Георги С. Пешев е налице
влязло в сила решение. Установено е със СПН, че Ц. Й. дължи поправяне на вредите в
размер на 15 983,95 лева, породени от неговото виновно и противоправно деяние. В
настоящето производство ищецът се домогва да установи факти, които са могли да бъдат
предявени под формата на възражение или обратен иск срещу твърдения от настоящия
2
ищец извършител на деянието, в производството по иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД,
поради което се явяват преклудирани то силата на пресъдено нещо, като отрицателна
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, аргумент от чл.
299 ГПК. Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение 5/2012 г. по т.д. 5/2012 г.
ОСГТК на ВКС процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае
стабилитета на съдебното решение и правните му последици. При влязло в сила съдебно
решение извънпроцесуалния ефект на преклузията се поглъща от силата на пресъдено нещо,
съответно ще е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка между същите
страни (етажните собственици, представлявани от управителя и настоящия ищец) да се
установи факт, който страната е могла да въведе в спора като правоизключващо възражение
в срока по чл. 131 ГПК, но го е пропуснала, като с настоящият иск иска да бъде установен в
противоречие с влязлото в сила решение.
Със СПН е установено притезанието на етажните собственици срещу настоящия
ищец, като е образувано изпълнително дело, което да се удовлетвори претенцията.
Оспорването на вземането, до което се домогва с предявяването на настоящия иск, може да
се реализира по реда на чл. 439 ГПК, но същото следва да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. факти, които не са преклудирани от СПН. Допълнително
липсва правен интерес от предявяването на иска срещу етажните собственици, доколкото
при евентуалното му уважаване няма да бъде постигната търсената от ищеца защита, а
именно прекратяването на принудителното изпълнение на установеното със СПН
притезание за сумата от 15 983,95 лева. Допълнително основание за недопустимост на иска
е, че не са изложени твърдения за кое точно гражданско правоотношение, съществуващо
между ищеца и ответника Г.й, е релевантно установяването на процесното престъпно
обстоятелство. Допустимостта на установителните искове за съществуването на факти с
правно значение са допустим само в изрично предвидените от закона случаи – ал. 4 и ал. 5 на
чл. 124 ГПК. За наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка
за съществуването на правото на иск, се прави извод от конкретните обстоятелства на
правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните сфери на страните, съгласно
изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по
т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС. От изложените твърдения и представените доказателства не се
установяват предпоставките, които биха обусловили допустимостта на предявения иск,
поради което настоящото производство следва да бъде прекратено, респективно исковата
молба върната, арг. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 242483/25.07.2024 г., подадена от Ц. Д. Й., ЕГН
**********, срещу Г.й С. С., ЕГН **********, и срещу собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр. София, ж.к.
„Дружба 2“ бл. 202, представлявани от управителя Георги С. Пешев, както и срещу
Сдружение на собствениците на Жилищен блок в гр. София, общ Столична, р-н Искър, ж.к.
3
„Дружба 2“, бл. 202, ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 44331/2024 г. по описа на Софийския
районен съд, I ГО, 24 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4