№ 448
гр. Благоевград, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя У.
Членове:Миглена Йовкова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500167 по описа за 2022 година
Въззивното производство е инициирано с жалба с вх.
№903087/19.01.2022 г. от ЛЮБ. К. КР. и Д. Н. КР., чрез процесуалния
им представител адв. М.У., срещу Решение №905996 от 31.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№1296/2020г. по описа на РС Благоевград.
В нея са изложени обстойни доводи за неправилност на
решението, поради липса на доказателства за наличие на
предпоставките за уважаване на ревандикационния иск.
Жалбоподателите поддържат, че от доказателствата не се установява
правото на собственост в патримониума на ищцата на претендирания
от нея имот. Считат, че упражняват фактическа власт на правно
основание, поради което изводите в обратна посока, на
първоинстанционния съд, са необосновани. Ето защо искат да се
отмени атакуваният акт изцяло и да се постанови нов по същество, с
който да се отхвърли иска на Л.А..
Последната е депозирала отговор на ВЖ, чрез процесуалния си
1
представител, в който излага съображения в подкрепа на изводите,
приети от първоинстанционния съд. В контекста на същите иска да се
потвърди решението.
Във въззивната инстанция е прието заключение на допълнителна
съдебно – техническа експертиза.
След анализ на доказателствения материал, решаващият състав
прие от фактическа страна следното :
Видно е от нот. акт №153, т. III, рег. №6448, д. №492 от 2007г.,
че ищцата е придобила на основание дарение от Г.А. Д. 1/3 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 04279.615.147, съгласно
кадастралната карта на Благоевград, одобрена със заповед №РД-18-32
от 10.05.2006г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра, изменена
със заповед № КД-14-01-452 от 05.07.2007г. на началника на СК
Благоевград, с начин на трайно ползване – незастроен имот за
жилищни нужди, с площ на същия от 746кв.м., който поземлен имот
по документ за собственост представлява незастроен имот с пл.
№9158, в кв. 175 по плана на Благоевград, целият с площ от 740кв.м.
Праводателят на ищцата е възстановил в качеството си на
наследник на А.Г.Д. с влязло в сила решение №316/26.09.2001г. по
адм.д. №286/1999г. на БлОС и на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ и др. собствеността си върху имот с пл. №2520, в кв.
173 по плана на Благоевград от 1955г., съобразно правата му.
Със заповед №1308/18.12.2002г. на кмета на община Благоевград
е заповядано да се отпише от актовите книги на общината и да се
предаде на Г.Д. 1/3 ид.ч. от имот с пл.№9158, кв. 175 по плана на II
микрорайон на Благоевград, частна общинска собственост.
Установява се от заключението на съдебно – техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, че имот с
пл. №9158, в кв. 175 по плана на Благоевград, целият с площ от
740кв.м. е изцяло в границите на стария имот пл. №2520, в. кв. 173 по
2
плана на Благоевград от 1955г., който е бил с площ от 746кв.м., т.е.
само с 6 кв.м. повече.
Експертът заключава също, че имот с пл. №9158, в кв. 175 по
плана на Благоевград, целият с площ от 740кв.м. е изцяло в границите
на поземлен имот с идентификатор 04279.615.148 по КККР, одобрена
със заповед №РД-18-32 от 10.05.2006г., целия с площ от 1234кв.м. С
включването на имот с пл. №9158, в кв. 175 по плана на Благоевград в
границите на имот с идентификатор 04279.615.148 по КККР от 2006г.
първият вече е престанал да съществува като самостоятелен имот.
Вещото лице е установил, че със заповед № КД-14-01-
452/05.07.2007г. на началника на СГКК Благоевград е одобрено
изменение на КККР на Благоевград от 2006г., с което изменение от
имот с идентификатор 04279.615.148 целият с площ от 1234кв.м. е
образуван нов имот идентификатор 04279.615.147 с площ от 746кв.м.,
идентичен на имот с пл.№9158, кв. 175 по плана на II микрорайон на
Благоевград. Видно е обаче от приложените към заключението
материали, въз основа на които вещото лице е изготвило експертизата
си, че заповед № КД-14-01-452/05.07.2007г. на началника на СГКК
Благоевград е била отменена по реда на съдебния контрол за
законосъобразност през 2016г.
Вещото лице е определило, че размерът на прилежащата площ
към сграда с идентификатор 04279.616.148.1., в която на самостотелен
обект са собственици ответниците, е 565кв.м. измерена графически. В
с.з. вещото лице пояснява, че в тази площ е включена и сградата.
По силата на констативен нот.акт №18, т. I, рег. №385, д. №15 от
2014г. по време на брака си с втората ответница, ответникът Л.К. е
признат за собственик на основание наследство на жилище
апартамент с идентификатор 04279.615.148.1.3, изграден в сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.615.148 по
КККР на Благоевград, одобрена със заповед № РД – 18-
32/10.05.2006г. на изп. директор на АК. Описаното жилище е
3
изградено в учредена ЖСК „Д.Х.“, на която е отстъпено право на
строеж върху държавна земя – имот с пл. №2519, кв. 173, с решение
по протокол от заседание на от 22.03.1955г.
От заключението на назначената във въззивната инстанция
експертиза се установява, че към 1955г. е бил действащ Регулационен
план разширение на Горна Джумая, одобрен със заповед №211 от
25.01.1944г. и в него не съществува имот с пл. №2519 от кв. 173.
Вещото лице е установило, че по плана на Благоевград от 1955г. имот
с пл. №2520 и имот с пл. №2519, кв.173 са съседни.
Към доказателствения материал е приобщен протокол от
20.12.1955г., с който членовете на ЖСК „Д.Х.“ са споразумели как да
ползват незастроеното свободно място от парцела на кооперацията.
Останалите писмени доказателства в делото са неотносими към
същността на правния спор, поради което е безпредметно да бъдат
обсъждани.
Районния съд е разпитал свидетели на двете спорещи страни,
като тези на ищцата установяват, че от както е получила чрез дарение
имота от дядо си тя не го е ползвала, защото той се обработва от
ответниците. Сочат, че площта зад кооперацията, в която живее Д.К. и
съпругът й се обработва от тях като зеленчукова градина и се ползва
като двор на къща, защото има площадки за почивка, столчета и
чадъри, а също прокарани кабели за осветление. Свидетелите
установяват, че обработваната площ е около половин декар, оградена
с ограда и има врата за вход. Категорични са, че в спорното място са
виждали само ответниците.
Свидителите, доведени от ответниците са собственици на
жилища в ЖСК „Д.Х.“ и техни съседи. Твърдят, че всички ползват
дворното място зад сградата, което е около 720кв.м., като са го
разделили на части. Сочат, че ищцата е имала претенции само към
мястото, което ползва Л.К., който не го е освободил, но тя е съборила
оградата, дръвчета и лозници в мястото.
4
Въз основа на установените факти, решаващият състав приема
следните правни изводи :
С оглед заявените обстоятелства и искане в ИМ на Л.А.,
правилно районният съд е приел, че искът е с правно основание чл.
108 от ЗС.
За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да са налице
кумулативно следните предпоставки - ищецът да е собственик на
вещта – предмет на иска, вещта да се намира във владение или
държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт
върху нея без правно основание за това.
Изцяло в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху
процесната ид.ч. от недвижимия имот на основание сочения от него
придобивен способ, както и да докаже останалите две предпоставки.
Безспорно е установено в практиката, че този иск е допустим
както по отношение на цяла вещ(имот), така и по отношение на
идеална част от вещта или имота.
Както беше обсъдено във фактическата обстановка, ищцата е
придобили чрез дарение,направено в нейна полза от дядо й Г.А. Д.
правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имот с идентификатор
04279.615.147 по КККР на Благоевград, образуван по силата на
изменение в КККР на Благоевград със заповед № КД-14-01-
452/05.07.2007г. на началника на СГКК Благоевград. Този имот е бил
с площ от 746кв.м., а заповедта, с която е отразен в кадастралната
карта е била отменена по реда на съдебния контрол за
законосъобразност през 2016г. Поради това към момента на
предявяване на иска имот идентификатор 04279.615.147 по КККР на
Благоевград не съществува, а същият е включен изцяло в границите
на имот с идентификатор 04279.615.148 по КККР на Благоевград,
одобрени със заповедта от 2006г., който е с площ от 1234кв.м. Ето
5
защо дарената 1/3 ид.ч. от имота с площ 746кв.м. е съответна на
249/1234 ид.ч. от имота с площ 1234кв.м., по отношение на който е
предявен иска.
Във връзка с възражението на ответниците, че праводателят на
ищцата, не е притежавал имота който й е прехвърлил, въззивният
състав приема, че е неоснователно.
Същият е възстановил правото си на собственост на основание
чл. 2 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с влязъл в сила съдебен
акт в административно производство, развило се между община
Благоевград и Г.Д., като е бил отменен отказ на общината да отмени
отчуждаването на имота. Предвид това е недопустимо настоящият
състав да ревизира признати права със съдебно решение, което е
минало през инстанционен съдебен контрол. Съгласно чл. 302 от ГПК
влязло в сила решение на административен съд е задължително за
гражданския съд относно това валидността и законосъобразността на
административния акт. С процесното съдебно решение е прието, че
отказът за реституция, който е административен акт, е
незаконосъобразен и е отменен.
Не може да бъде споделено оплакването на ответниците, че на
ищцата е дарено право на собственост върху имот, който е различен
от този който ползват ответниците. Както вече съдът обсъди, имот с
идентификатор 04279.615.147 по КККР на Благоевград е съществувал
от издаването на заповед за попълване на КККР с него през 20007г. до
отмяната на тази заповед през 2016г., в който времеви периодв е
реализирана дарствената сделка. С отмянана на посочената заповед
имотът се е „върнал“ в КККР с графинчото отразяване по заповед
№РД-18-32/10.05.2006г. на изп.директор на АК, т.е. изцяло в
границите на имот с идентификатор 04279.615.148 по КККР на
Благоевград. Поради това обосновано Л.А. е насочила
ревандикационната си претенция към ползвателите на последния.
Въз основа на изложеното следва, че е доказана първата
6
предпоставка за уважаване на иска за предаване на владението на
249/1234 ид.ч. от недвижимия имот.
Втората предпоставка е фактическата власт, върху 249/1234 ид.ч.
предмет на иска, да се осъществява от ответниците по него. Не е
спорно в делото, а и от свидетелските показания се установи, че към
момента на предявяване на иска фактическа власт върху част от имота
се упражнява от Л.К. и Д.К.. Свидетелите на ответниците, които също
ползват част от спорния имот установяват, че двамата ползват около
150-180кв.м. от незастроеното място, което е общо около 720кв.м. и е
разделено на 4 части. Въз основа на това следва, че действителната
площ ползвана от ответниците е 180кв.м., която в идеални части е
180/1234 ид.ч. Предвид изложеното се налага извод, че ответниците
упражнявата фактическа власт само върху посочените идалните
части, а не върху претендираните 249/1234 ид.ч.
Поради това следва да се приеме за установена и втората
предпоставка за основателност на ревандикационния иск за 180/1234
ид.ч. от имот с идентификатор 04279.615.148 по КККР на Благоевград.
Относно третата предпоставка за основателност на
ревандикационния иск ищцата следва да докаже, че ответниците по
него осъществяват фактическа власт върху собствените й ид. части от
спорния поземлен имот без основание, тъй като не са техни
собственици.
В казуса ответниците противопоставят възражение, че като
суперфициари на основание чл. 15 от ЗС (в редакцията от Изм. - ДВ,
бр. 87 от 1974 г. до отмяната й с ДВ, бр. 33 от 1996 г.) правото на
строеж върху държавен имот включва ползуването и на незастроената
част от земята. Съдът го приема за неоснователно, защото това
възражение е противопоставимо на учредителя на правото на строеж,
а не на реституираните собственици, какъвто е праводателят на
ищцата. Нещо повече, правото на собственост е възстановено на
последния след отмяната на чл. 15 от ЗС, поради което няма законово
7
основание той да търпи ограничения на правото си на собстевност,
порадени от правна норма, която не е била действаща към момента на
придобиване на собствеността.
За прецизност следва да се посочи, че липсва друго вещно или
облигационно право, което да обосновава наложената от Л.К. и Д.К.
фактическа власт върху ид.ч. от имота. Това налага извод за даденост
и на третата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на
иска.
По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени
първоинстанцинното решение в частта, в която са осъдени
ответниците да предадат владението на ищцата на ид.ч. над
180/1234ид.ч. до приетите от съда 248/1234 ид.ч. и да го потвърди в
останала му част.
С оглед изхода от въззивната проверка, ответницата по
въззивната жалба следва да заплати на въззивниците разноски за
първата инстанция в размер на 100 лв. и за въззивната инстанция в
размер на 99, 86 лв., съразмерно на уважената част от жалбата им.
Заедно с горното, въззивниците К.и следва да заплатят на
въззиваемата А. разноски за настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата им в размер на 437, 50лв.
Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №905996 от 31.12.2021г. по гр.д.
№1296/2020г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която са
осъдени ЛЮБ. К. КР., ЕГН ********** и Д. Н. КР., ЕГН **********,
двама с адрес в Благоевград, бул.“С.с.К.М.“ ***, *** да предадат
владението на Л. Д. АНД., ЕГН ********** с адрес в Благоевград,
ул.З. за разликата над 180/1234 ид.ч. до 248/1234ид.ч. от имот с
идентификатор 04279.615.148 по КККР на Благоевград, целия с площ
8
от 1234кв.м., стар №9158, кв.175, при граници : имоти 04279.615.1,
04279.615.145, 04279.615.149 и 04279.615.149, 04279.615.281, с
административен адрес Благоевград, бул.“С.с.К.М.“ *** и ОТХВЪРЛЯ
иска за тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №905996 от 31.12.2021г. по гр.д.
№1296/2020г. по описа на РС Благоевград в останалата му част.
ОСЪЖДА ЛЮБ. К. КР., ЕГН ********** и Д. Н. КР., ЕГН
**********, двама с адрес в Благоевград, бул.“С.с.К.М.“ ***, *** да
заплатят на Л. Д. АНД., ЕГН ********** с адрес в Благоевград, ул.З.
разноски за настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част
от жалбата им в размер на 437, 50лв.
ОСЪЖДА Л. Д. АНД., ЕГН ********** с адрес в Благоевград,
ул.З. да заплати на ЛЮБ. К. КР., ЕГН ********** и Д. Н. КР., ЕГН
**********, двама с адрес в Благоевград, бул.“С.с.К.М.“ ***, ***
разноски за първата инстанция в размер на 100 лв. и за въззивната
инстанция в размер на 99, 86 лв., съразмерно на уважената част от
жалбата им.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9