Р Е Ш Е Н И Е
№ 260174
гр. Русе, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, седми граждански състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Красимира Стоянова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4672 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са установителни искове - с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД от ЗК „Лев Инс” АД ЕИК *********, представлявано от Изпълнителните Директори М.С.М.-Г.и П.В.Д.против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, представлявано от Председателя Г.Г.Т.: Да се приеме за установено дължимостта на сумата от 136,05 лв., представляваща изплатено обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.02.2017 г., и на 10 лв. ликвидационни разноски, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 08.10.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на посочената дата ПТП е изплатил по застраховка “Каско” на собственика В.З.М. на увредения автомобил „Мерцедес“, модел „Е500“ рег. № ...застрахователно обезщетение в размер на 136,05 лв., което било начислено по образуваната щета № 0017-1261-17-403385. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е липсата на сигнализиране за препятствие на платното за движение – необозначена, необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ и попадането на автомобила в нея при движение на Главен път II-23/Русе-Кубрат/ на около 5 км. След село Ново село, в посока към село Тетово, Русенска област. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, в частност „Областно пътно управление-Русе“ оспорва наличието на валидно сключена застраховка, касаеща процесния автомобил, че е съществувала неравност на пътя, оспорва механизма на настъпването на процесното ПТП, наличието на причинна връзка между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди, размера на вредите, твърди, че водачът на увреденото МПС е също виновен за реализиралото се ПТП, като счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, депозирано е писмено становище, чрез юрк. Н.Г., с което поддържа исковата молба и доказателствените искания, представя въпросен лист към свидетеля, заявява, че няма възражения по доклада.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрк. Р.П., която оспорва иска, твърди, че мястото било сигнализирано и извършени дейности от фирма изпълнител по поддръжката на пътя. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Каско“, касаеща процесния автомобил, плащането на вноските и техния размер. Моли да се отчете наличието на съпричиняване, твърди, че са били в режим на зимно поддържане на пътя и ако е имало сигнал за извършване на необходими дейност са ги възлагали със задание.
В съдебно заседание конституираното по делото трето лице помагач на ответната страна „Пътинженеринг“АД, се представлява от адв. С.П., която моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Каско“, касаеща процесния автомобил, плащането на вноските и техния размер. Моли да се приеме за установено, че заданията, които са били възложени на „Пътинженеринг“АД са изпълнени и отчетени, като ставало дума за препятствие, а не неравност или дупка на пътя и можело водача да я съобрази.
В съдебно заседание конституираното по делото трето лице помагач на ответната страна „Хидрострой“АД, не се представлява, не взема становище.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Искът предполага доказване на следните факти: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено пропадане на пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
Според представения протокол за ПТП № 1579735 от 26.02.2017 г., съставен след посещение на място в 02,00 ч. от мл. автоконтрольор Д.Н.Г., вредите по автомобила са причинени при попадането му в несигнализирано препятствие на платното за движение на главен път Русе-Кубрат, на около 0,5 км. След с. Ново село в посока с. Тетово, с размери: дълбочина около 1,5 метра, ширина – 1 метър, дълбочина –около 10 см. Протоколът за ПТП не е оспорен от ответника с оглед неговата истинност, а освен това по делото е разпитан водачът на увреденото МПС М., чийто показания изцяло потвърждават отразеното в протокола. Ето защо и отразените в протокола обстоятелства, вкл. констатацията за наличие на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно, следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора. Материалната доказателствена сила на протокола съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на инцидента и малко след настъпването му, т.е. актосъставителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водача. Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, то е възприело лично фактическата обстановка: такава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените по-горе релевантни факти, описани в протокола, последният представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Предвид посочените данни в този протокол и в свидетелските показания на св. М., които подробно сочат естеството на дупката, нейната големина и трудна заобиколимост и реалните увреди на процесния автомобил, механизма на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на САТЕ доказана се явява, по преценка на съда, и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за застрахования при ищеца автомобил вреди.
Доказателства за съпричиняване ответникът не е ангажирал и не се констатират по делото, като изложеното от вещото лице, че мястото на ПТП е след хоризонтална крива при наклон на спускане, което не ограничава видимостта на водачите към наличните пътни неравности (дупки) при движение в посока гр. Кубрат, тъй като разстоянието от завоя до пътните дефекти е над 100 м. не прави препятствието видимо и предвидимо. Напротив, установява се, че процесното препятствие (дупка) е било необезопасено, несигнализирано, голямо и трудно заобиколимо, а и следва да се отчете, че процесното ПТП е станало в тъмната част на деня, през зимата. Действително вещото лице посочва, че на около 300 м. преди участъка на произшествието е сложено ограничение от 70 км./ч. и е поставен предупредителен знак А12 за неравности по пътя, но ограничението на скоростта е валидно до първото кръстовище, отбивка към селскостопански обект, след което разрешената скорост е 90 км./ч., и е установено от вещото лице, че водачът се е движил със скорост 70-80 км.ч., което означава, че се е движил със скорост под разрешената, поради което не може да се приеме съпричиняване. Видно от показанията на св. М., когато дошли от КАТ, те също скочили в тази дупка, защото е след завой и в тъмната част на деня и не се вижда.
Съдът намира, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по управлението и поддържането му, както и дейности по упражняване на контрол върху МПС с оглед правилната експлоатация на пътя. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение”. Агенцията като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението и за чиито действия/бездействия отговаря /отговаря за лошия избор при възлагането/. Посоченият път II-23, Русе-Кубрат, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански, което се установява от представените по делото писмени доказателства. Разпитаният по делото свидетел Д.Й. служител от ответното дружество към „Областно пътно управление“ Русе и началник на пътния техник, който отговаря за този участък, заяви, че към месец февруари 2017г. не си спомня каква е била експлоатационната годност на пътя в този участък, реално какво е било експлоатационното състояние не може да каже, понеже е зимен месец и са били в режим на зимно дежурство са извършвали аварийни работи само по спешност. От обстоятелството, че на пътната настилка пътя, към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) е имало несигнализирано препятствие, което се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ, се налага изводът, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа в изправност процесния път.
По делото е представена застрахователна полица № 93001610036610 със срок на действие 14.05.2016 г.-13.05.2017 г., с която ищецът е поел задължение да покрие щетите от реализираните рискове "Каско" по своите общи условия. Според последните, депозирани на л. 19-25 по приложеното гр.д. № 16343/20 г. на СРС рисковете "Каско" обхващат рисковете по клаузата "Пожар, природни бедствия, ПТП и Злоумишлени действия", вкл. риска "ПТП", а именно: събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Процесното произшествие представлява покрит риск.
В резултат на произшествието процесният автомобил е претърпял повреди, описани в протокола за ПТП, устно изброени от св. В.М. – водача на МПС, в съдебно заседание, както и описани в преписката по образуваната при ищеца щета № 0017-1261-17-403385. По тази преписка ищецът е заплатил по банкова сметка *** 17.03.2017 г. сумата от 136,05 лв., видно от представеното по делото и неоспорено платежно нареждане от Уникредит Булбанк АД на л. 18 по приложеното гр.д. № 16343/20 г. на СРС.
От ПТП автомобилът е претърпял щети – увредена е предна дясна гума, която е била и сменена. Експерти на ищеца са извършили оглед на автомобила и са оценили щетите, като е определено обезщетение в размер на 136,05 лв. С плащането си ищецът на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ се е суброгирал срещу ответника, който отговаря на осн. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП за неподдържането на републиканските пътища и за несигнализирането на опасностите на пътя.
Определеното от застрахователя обезщетение като сума е по ниска от сумата, необходима за ремонт на автомобила по средни пазарни цени според в.л. по САТЕ, което я определя в размер на 145,50 лв. По тази начин застрахователят се е суброгирал на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в правата на увреденото застраховано лице срещу ответника, за сумата от 136,05 лв. – реално платеното. Тази сума ответникът не твърди и не доказва да е заплатил, както и направените ликвидационни разноски в размер на 10 лв.
Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 08.10.2019 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, на който се дължи сумата от 145 лв., разноски за държавна такса 25 лв.и депозити за свидетели 20 лв. и 100 лв. за САТЕ. В заповедното дело ищецът е сторил разноски от 325 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, която сума следва да му бъде възстановена от ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от ЗК„Лев Инс” АД ЕИК *********, представлявано от Изпълнителните Директори М.С.М.-Г.и П.В.Д.против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, представлявано от Председателя Г.Г.Т. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 146,05 лв., главница, представляваща суброгационна претенция, произтичаща от изплатено обезщетение за щети на л.а. „Мерцедес“, модел „Е500“ рег. № ..., резултат от ПТП – попадане в необезопасена и несигнализирана дупка, настъпило на 26.02.2017 г. при движение на Главен път II-23/Русе-Кубрат/ на около 5 км. След село Ново село, в посока към село Тетово, Русенска област, с включени 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 57161/2019 г., СРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да заплати на ЗК„Лев Инс” АД ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 145 лв., разноски, сторени в производството по делото, както и сумата от 325 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. 57161/2019 г., СРС.
Решението е постановено при участието в производството по делото на трето лице помагач на ответната страна „Пътинженеринг“АД, ЕИК ********* и „Хидрострой“АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/