Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 20.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 14487 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите от К.М.К. срещу Р.К.Ц. /починала на 31.01.2019 год. и заместена по
реда на чл.227 ГПК от дъщеря си Е.С.Д. с ЕГН:**********/ и нейния съпруг – О.Ц.Ц. с искане за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт
№ 17, том LLXXX,
н.д. № 26194/1993 г. по описа на нотариус В.А..
Ищецът твърди,
че е на 13.10.1993 г. е сключил с дъщеря си договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, съгласно който се е задължил да
прехвърли свой недвижим имот – АПАРТАМЕНТ
№ № 46 находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“, ул. *********, състоящ се от стая,
дневна, кухня и други сервизни помещения, на 65,20 кв.м. застроена площ,при
съседи на жилището: стълбище, Т. и А.М., М. ***, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18 , заедно с 0,940 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, а ответната страна приела да осигурява издръжката и грижите за
своя баща.
Твърди,че по
отношение на него не са полагани никакви грижи и не му е осигурявана издръжка в
изпълнение на горния договор. Дъщеря му Р. и съпругът й живеели в гр.Бяла
,рядко извали в гр.София и само приспивали в апартамента,а в последните няколко
години даже въобще не идвали,дори дъщеря му не му вдигала телефона,когато имал
нужда от помощта й.
Моли съда да уважи
исковата претенция и претендира разноски.
Ответниците Р.К.Ц.
и О.Ц.Ц. чрез процесуалния си представител адв. Г.А.
оспорват исковата претенция като неоснователна,на първо място с твърдението,че
искът е погасен по давност. Правят възражение за злоупотреба с право по смисъла
на чл. 3 ГПК,тъй като практически ищецът не се е нуждаел от грижи и
издръжка,особено през времето,през което е живял със съпругата си.
Твърдят, че са изпълнявали задълженията си
съгласно договора. Възразяват, че ищецът не е приемал изпълнението им по
смисъла на чл. 83 ЗЗД. Молят иска да бъде отхвърлен.
Доказателствата по делото са
гласни и писмени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства е установено, а и няма
спор между страните относно факта, че К.М.К.
е бил собственик на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№ 46, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
стар, нов ******,
състоящ се от стая, дневна,
кухня и други сервизни помещения, на 65,20 кв.м.
застроена площ, при съседи:
стълбище, Т. и А.М., М. ***, заедно
с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18, заедно с 0,940 % ид. ч. от
общите части на сградата и толкова
ид. ч. от
правото на строеж върху мястото.
Представен
е нотариален акт № 17, том 44ХХХ, дело № 26194/1993 год. по описа на Нотариус
В.А., от който е видно, че на 13.10.1993 г. К.М.К. е прехвърлил
на Р.К.Ц. горния имот срещу задължение
от нейна страна да го
гледа и издържа,като прехвърлителя е запазил и правото пожизнено да го ползва. Към датата на договора приобретателя Р.Ц.
е имала сключен граждански брак с О.Ц.Ц., поради което жилището
е станало СИО по силата на закона.
По делото е представен договор за
паричен заем, сключен на 19.12.2017 г. От него се установява, че ищецът
действително се е нуждаел от парични средства и неговите доходи не са били
достатъчни, за да покрива ежедневните си нужди.
От приетата и неоспорена по делото СМЕ се установява, че К.М.К. е имал
следните заболявания диагностицирани в периода от
2013 год. до 2015 год.: първична глаукома със затворен ъгъл , мултиинфарктна енцефалопатия, състояние следисхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА - К./м.4.13
г. десностранна централна латентна хемипареза,
артериална хипертония ІІІ
ст., умерена степен, хрониен улцерозен хеморагичен колит, Хидронефротична дегенерация на десен бъбрек,
хроничен тубулоинтерстициален
нефрит. хронична
бъбречна недостатъчност десностранна коксартроздесностранна гонартроза. Двустранен хумероскапуларен периатртрит. Доброкачествена простатна хиперплазия. отразените заболявания
са с хроничен характер.
Тези заболявания според експерта изискват
постоянно прилагане на
лекарствена терапия, ежедневни, системни семейни и медицински грижи както и контролни прегледи, поради възможни допълнителни усложнения.
Вещото лице е категорично , че след прекаран мозъчен инсулт конкретния случай може да
се приеме, че постоянните домашни грижи и системен медицински контрол са крайно
необходими, поради опасност от усложнения
на хипертоничната болест, които най-често
са животозастрашаващи.
От показанията на св. А.А.О., които съдът
кредитира като непротиворечащи с останалите събрани по делото писмени
доказателства и като такива дадени от свидетел-очевидец се установява, че А.О.лично
е познавал К.К. и е полагал грижи за него. Свидетелят
установява, че ищецът е получавал чести припадъци и се е налагало да посещава
болница. Отделно от това ищецът не можел да се обслужва сам и Оман пазарувал за
него, готвил, често преспивал в тях и го придружавал по време на прегледи. Категоричен
е, че когато ищецът е звънял в негово присъствие на дъщеря си никога не му е
отговаряла на позвъняванията и не го е търсила.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По делото е предявен за разглеждане иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
17, том 44ХХХ, дело №
26194/1993 год. по
описа на Нотариус В.А. поради неизпълнение на
договореното задължение за издръжка и гледане от Р.Ц. и О.Ц., както и Е.Д. - в
качеството й на наследник на починалата в хода на производството ответница.
Правото да се развали
договора е преобразуващо и се упражнява с едностранно волеизявление, без да е
необходимо съдействието на другата страна,като възниква
при наличието на неизпълнение, т.е. от вторичен юридически факт.
Третата алинея на чл. 87
ЗЗД се отнася само до договорите, които имат вещноправно действие: прехвърляне, учредяване, прекратяване и признаване на вещни права. Тези договори, поради особената им важност, не се развалят с едностранно волеизявление, а по съдебен ред, но при възможност за даване срок за изпълнение.С оглед събраните доказателства съдът намира,че е налице изначално и пълно
неизпълнение на ответниците да престиран на ищеца-прехвърлител дължимите по процесния договор грижи и
дължимата издръжка. Всъщност по този въпрос дори няма спор между
страните,доколкото становището на ответниците е,че в началните години ищецът е имал нужда да бъде гледан и издържан,а от
няколко години насам не е съдействал да получава издръжка в паричен еквивалент.
Безспорно между страните е също, че апартаментът е придобит от Р.Ц. по време на
брака й с ответника О.Ц..
Във връзка със задължението за грижи и издръжка следва да се посочи,
че то се престира
в натура, като само по изключение задължението се трансформира в парично: при
обективна невъзможност на кредитора да даде съдействие за изпълнение в натура
или поради нежеланието му да даде такова. Издръжката /за разлика от грижите/ се
дължи постоянно и независимо от положението на прехвърлителя и зависят от
конкретните му потребности. Приобретателят, респ.
наследникът му, следва да изпълнява задължението си продължително и
непрекъснато във времето, а не епизодично. Изпълнението следва да е навременно
и точно съобразно конкретните нужди на кредитора. Задължението за издръжка е носимо (чл. 68, б. „а” ЗЗД), а не търсимо,
и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителят
се е установил да живее постоянно или преимуществено. Длъжникът по алеаторния договор дължи
изпълнението му и когато кредиторът е променил местоживеенето си, като в този
случай изпълнението следва да се престира в паричен
еквивалент. В този смисъл, ответниците предлагат да престират
задължението си в населено място, различно от местоживеенто
на ищеца – гр. Бяла. Ищецът не е длъжен да променя начина си на живот и да приема
изпълнение. Дори кредиторът да не оказва съдействие, длъжникът ще е изправна
страна, само когато е предоставил парично изпълнение в натура и то в размер,
съответен на вида и обема на дължимите грижи и издръжка. В случая ответниците
не твърдят да са предложили трансформация на натуралното задължение за издръжка
в парично, а и не представят доказателства да се превеждали някакви суми.
Възражението на ответниците по чл. 87, ал. 5 ЗЗД за погасяване на исковата
претенция по давност, поради допуснато неизпълнение в продължение на повече от
пет години преди предявяване на иска, е неоснователно. Договорът за прехвърляне
право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка продължава до
смъртта на кредитора. Престацията, която се дължи
продължава неопределен по време период, чийто край е неизвестен на страните.
Затова, ако изпълнението не е започнало веднага със сключване на договора, а
след изтичане на пет години или изобщо не е започнало, вземането за дължимите
гледане и издръжка не е погасено за последните пет години преди предявяване на
иска. Това е така, защото то е ставало изискуемо ден по ден и всяко последващо
неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за
правото по чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Съдът не приема възражението на ответниците, че е налице злоупотреба с
право, тъй като не е изпълнен фактическият състав на чл. 3 ГПК. От
представените по делото писмени и гласни доказателства не става ясно ищецът да
е твърдял неистини, да е упражнявал права недобросъвестно, нито да е шиканирал процеса под каквато и да било форма.
Обстоятелството, че Р.Ц. е била в тежко здравословно състояние, тъй като
самата тя е имала нужда от грижи и е живеела в гр. Бяла не я освобождава от
изпълнение на задълженията й по договора, тъй като грижите е могло да се полагат
от съпруга й, а и двамата ако са имали желание са могли да поискат
трансформация на издръжката в парично плащане. В тази връзка предлаганото в
хода на процеса на изпълнение от страна на ответниците е ирелевантно.
Според съда затруднението на ответниците да изпълняват поетите задължения
по договора не е и някаква изненада, тъй като е практически невъзможно да се
полагат ежедневни грижи за човек от такова разстояние.
При гореизложеното, съдът намира за доказан факта, че за ищеца не са били
полагани грижи, нито му е предоставяна/заплащана издръжка. Неизпълнението на
алеаторния договор е достатъчно основание за неговото разваляне. Както трайно
се приема от съдебната практика, за да се развали договор за прехвърляне на
имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на
поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или
неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното
задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение /Решение №
386/13.05.2003 г., по гр.д. № 947/2002 г., на II г.о.; Решение № 26/06.02.2009
г., по гр.д. № 5524/2007 г., на II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г., по гр.д.
№ 5761/2007 г., на II г.о./.
При така изложените по–горе съображения съдът счита, че искът е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора ответниците следва да заплатят на ищеца разноски за
държавна такса в размер на 315.34 лв.,а на адв.Ч.
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1476 лв.
Водим от гореизложеното съдът:
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА предявения от К.М.К.,
ЕГН **********,*** против Е.С. Д.- С. ЕГН:********** /заместила по реда на чл.227 ГПК
ответника Р.К.Ц. / и О.Ц.Ц., ЕГН ********** чрез
адв. Г.А. и адв. Я.Д., САК със съдебен адрес ***, като на основание чл.87,ал.3 ЗЗД РАЗВАЛЯ
поради неизпълнение договор за покупко-продажба срещу издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № 17,
том LLXXX, н.д. № 26194/1993 г. на нотариус В.А., с който К.М.К. е
прехвърлил срещу задължението за гледане и издръжка на дъщеря си
Р.К.Ц. и съпругът й О.Ц.Ц. следния
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№ 46, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. ******,
стар, /нов ******,
състоящ се от стая, дневна,
кухня и други сервизни помещения с
65,20 кв.м. застроена площ, при съседи: стълбище,
Т. и А.М., М. ***, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18,
заедно с 0,940 % ид. ч. от
общите части на сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж
върху мястото.
ОСЪЖДА общо О.Ц.Ц.,
ЕГН ********** и Е.С. Д.– С., ЕГН ********** да заплатят на К.М.К., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 315.34 лв., а на адв.С.Ч. възнаграждение по чл.38
от ЗА в размер на 1476 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: