Решение по дело №4953/2016 на Софийски градски съд

МОТИВИ

 към Решение по НЧД № 4953/2016г.

 

            Производството е по реда на чл.17 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.

            Образувано е във връзка с молба за екстрадиция от 05.10.2016г. от Държавата И.  за екстрадиция на  И.ския гражданин Г.Ш.Т.    за  провеждане на наказателно производство срещу него в Държавата И., за  следните престъпления: износ, внос, търговия и доставка на наркотични вещества пр. по чл.13-19а от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И.; заговорничество за извършване на углавно престъпление – чл.499а /1/ от Наказателния кодекс на Държавата И.; заговорничество за извършване на по-леко престъпление- чл.499а/2/ от Наказателния кодекс на Държавата И.; „неизпълнение на законно нареждане на упълномощени органи“ –чл.287 /а/от Наказателния кодекс на  Държавата И., притежание на наркотици- чл.7а и 7с от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И..

           В съдебно заседание представителят на СГП моли да се допусне екстрадицията на И.ския гражданин.  Счита ,че са изпълнение условията на чл. 5 и 6 от ЗЕЕЗА, тъй като се иска екстрадиция от молещата държава на лицето Г.Ш.Т. – И.ски и унгарски гражданин, за престъпления, които съставляват престъпления, които се наказват с лишаване от свобода и НК на Р България, а именно такива по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК вр. чл. 354а от НК на Р България, както и такова по чл. 296 от НК на Р България. Освен Т.а, лицето не е български гражданин, не се ползва със специален статут, нито такъв, който му предоставя наказателен имунитет по отношение юрисдикцията на Р България, нито е с бежански или друг защитен статут в страната. Счита, че не са налице основания за недопускане на екстрадицията по чл. 6 или за отказ от същата по чл. 7 и 8 от ЗЕЕЗА, като има единствено основание за отлагане на екстрадицията предвид висящо наказателно производство срещу него по НОХД № 327/2017 г. по описа на 17-ти състав на СРС, НО, предвид което счита, че са налице всички основания да бъде допуснато екстрадирането на лицето в Държавата И. като екстрадирането се отложи до приключване на наказателното производство в Р България, съответно при осъдителна присъда  до изтърпяване на съответното наказание.

            Защитникът на   Г.Ш.Т.- адв. Х., смята, че не следва да се допуска екстрадиция на исканото лице, по следните съображения: В искането за екстрадиция и в получените по електронен път отговори от Държавата И., няма други данни освен предположение, че исканото лице евентуално е участвало или е съпричастно по някакъв начин към посочените престъпления; приложените към искането заповеди за арест са коренно различни, издадени са от различни органи , официално е приложена една заповед за арест с релефен печат. Останалите заповеди, получени в следствие на изискана допълнителна информация са с различни номера и дати и не са официално заверени съгласно Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/. Отделно от Т.а, счита, че отказът на съда, може да бъде постановен и на основание чл. 7, т.4  от ЗЕЕЗА  тъй като съществува риск положението на лицето да бъде утежнено -посочени  са различни видове престъпления, не е уточнено кое е углавно престъпление, за всички видове престъпления, посочени от И.ските власти е предвидено и  наказание  глоба; по НК на РБ  не съществува „заговорничество за извършване на углавно или по-леко престъпление”.  В молбата е посочена наредба, която разрешава регулации, произтичащи от нея за притежаването или употребата на опасни наркотични вещества. Такава наредба не е изпратена и не се знае дали  Г.Ш.Т. не притежава разрешение да притежава или употребява наркотици.Предвидената давност, която  е  описана в искането за екстрадиция,  касае и давностен срок за смъртна присъда или доживотен затвор, т.е. е налице  изрична забрана за екстрадиция и  съществува риск положението на лицето Г.Ш.Т. да бъде утежнено.  Добавя, че в Държавата И., Т.а искане за екстрадиция, не се основава на наказателно дело, а на някакви регистрации в различни акТ.и книги в деловодството на съответните наказателни съдилища. Поради Т.а моли искането да  не бъде уважено.

        Защитникът на   Г.Ш.Т.- адв. В., твърди, че приложените заповеди не са заповеди за арест, тъй като в тях е отбелязано, че   „задържаният да се задържи и доведе пред съд, не по-късно от 24 часа” . Първата заповед от 2014 г., с която той е обявен за издирване от Интерпол е от Поделение за международни полицейски разследвания. В заповедта,  с дата 15.08.2016 г., се сочи, че лицето се издирва от друго подразделение – Републиканско поделение за разследване на сериозни международни престъпления. По мнение на защитата Т.а е призовка, в която некоректно е отбелязан адреса на Г.Ш.Т..  И този адрес не съответства на неговия адрес в паспорта.  Според защитата  Държавата И. не е представила доказателства дали има образувано дело срещу тези други лица посочени в молбата, какво е станало с Т.а дело, с тези лица посочени за съучастници. Сочи още, че исканото лице не е получило призовка за започването на наказателно производство срещу него и другите лица ; няма практика да се издават по няколко заповеди за едни и същи престъпления след като едната заповед от 2014 г. е активна в Интерпол; молдовските власти правилно са разтълкували ,че става дума за призовки, които Г.Ш.Т. не е получил,  той не е уведомен, че срещу него се започва наказателно преследване в И.,  няма качеството на обвиняемо лице. В заключение счита,че молбата не изпълнява изискванията на ЕКЕ.

           Поисканото за екстрадиция лице –Г.Ш.Т., моли да не се уважава молбата за екстрадиция. Твърди, че на посочените в молбата дати на деянията е бил извън И., освен Т.а е пътувал и не е бил задържан. Смята, че някой в И. го е набедил  в извършването на престъпление , тъй като всеки може да каже всичко. Не желае да бъде върнат в И. ,защото не знае какво точно ще му направят там и него намира за справедливо.

            Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното:

            Исканото лице  Г.Ш.Т.  /G.S.T./ роден на *** г. в И., гражданство – И.ско и унгарско, средно образование, неосъждан, неженен,  с паспорт № ******, издаден в И. на ****** г., валиден до ****** г.

                   Във ВКП , чрез министерството на правосъдието на РБ на 03.11.2016г. е получен оригинала на молба от компетентните съдебни власти в И. за екстрадиция на Г.Ш.Т. роден на ***г. в И., с И.ско и унгарско гражданство издадена на 05.10.2016г.

                   На  09.11.2016г. в СГС ,НО, е внесено искане от СГП  по реда на чл. 16 ЗЕЕЗА за разглеждането й по същество, по което е образувано настоящето НЧД.

               С   Молбата за екстрадиция въз основа на ЕКЕ се иска предаване на лицето с цел наказателно преследване за няколко престъпления извършени през 2014г. на територията на Държавата И.:  износ, внос, търговия и доставка на наркотични вещества пр. по чл.13-19а от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И.; заговорничество за извършване на углавно престъпление – чл.499а /1/ от Наказателния кодекс на Държавата И.; заговорничество за извършване на по-леко престъпление- чл.499а/2/ от Наказателния кодекс на Държавата И.; „неизпълнение на законно нареждане на упълномощени органи“ –чл.287 /а/от Наказателния кодекс на  Държавата И., притежание на наркотици- чл.7а и 7с от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И..

               В молбата  са описани следните факти по случая:  През 2014г. полицията в И. е провела разследване под прикритие в престъпна организация, участваща в трафик на наркотици, съставена от граждани  на И., включително поисканото лице.  През месец септември 2014г.  17 И.ски граждани са арестувани и обвинени в И. за тяхното участие в тази престъпна организация.  Поисканото лице Г.Ш.   на 9 септември 2014г.   напуска И., два дни  преди разследването да стане публично и заТ.а не е задържан.  Г.Ш.Т.  през 2014г. е  участвал в 4 сделки с наркотици, получена е печалба от продадените наркотици, посочени са останалите участници в конкретните  деяния, като  полицията е установила горното  въз основа на внедрен служител под прикритие. Докато  Г.Ш.Т. е бил освободен под гаранция и се намирал в дома на баба си,  той е поискал от служителя под прикритие да му закупи  наркотични вещества,  казал му е пари за НВ ще му бъдат дадени от друг негов  съучастник,  в следствие на което получил от служителят под прикритие кокаин който употребил пред него. 

             На 09. 07.2014г.  Г.Ш.Тов е бил  освободен под гаранция по  друго дело, като условията на  гаранцията са били да не влиза в контакт с  6 лица  в продължение на 30 дни. Въпреки Т.а  още същия ден, както и в следващи дни той се е срещал и разговарял с тях.

               В молбата са посочени доказателствата с които компетентните съдебни власти в И. разполагат срещу Г.Ш.Т.- пръсТ.и отпечатъци,  показания на служител по прикритие, записи от разговори и срещи, обяснения на другите лица от групата  арестувани и обвинени, доклади от наблюдение и др. посочва се че престъпленията за които се издирва лицето,представляват престъпления ,за които се предвижда екстрадиция съгласно чл. 2 от ЕКЕ, тъй като за всяко от тях се предвижда наказание от 1 година лишаване от свобода или повече.

               Касателно притежание на наркотици- чл.7а и 7с от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И. е предвидено наказание 20 години, или три години лишаване от свобода или глоба, ако притежанието на НВ  е  за лична употреба, тъй като никой не може да притежава или употребява опасни наркотици, освен ако няма право или разрешение л.-31 от нчд, давността за Т.а деяние  е  10  години в първия случай /л. 32 от нчд/  и 5 години във втория /л. 33 от нчд/ .

              Касателно  износ, внос, търговия и доставка на наркотични вещества пр. по чл.13-19а от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И.,наказанието  е 20 години лишаване от свобода  или глоба/л.31от нчд/ , тъй като никой не може да изнася, внася, улеснява износа, или вноса, търгува или предприема някакви други операции, в които се включват или доставят  опасни наркотици, независимо дали срещу заплащане или не, освен ако няма разрешение, давността  за Т.а деяние е 10 години /л.32 от нчд/

                Касателно  заговорничество за извършване на углавно престъпление – чл.499а /1/ от Наказателния кодекс на Държавата И.  е предвидено наказание 7 години лишаване от свобода, с давност 10 години –л.32 от нчд;

                Касателно заговорничество за извършване на по-леко престъпление- чл.499а/2/ от Наказателния кодекс на Държавата И. е предвидено наказание  2 години лишаване от свобода или наказанието, което е посочено за Т.а престъпление, ако е по-леко, с давност 5 години –л.32 от нчд.

               Касателно неизпълнение на законно нареждане на упълномощени органи -чл.287 /а/от Наказателния кодекс на  Държавата И. е предвидено наказание 2 години лишаване от свобода, с давност 5 години-л. 32-33 от нчд.

               Всички описани в молбата деяния са били извършени през 2014г./л.33 от нчд./       

                  След напускането на  И.,  Г.Ш.Т. е бил обявен за международно издирване чрез Интерпол  на 21.12.2014г. / л.172 и сл.  от нчд/   като беглец издирван поради съдебно преследване с цел задържане и последваща екстрадиция/ л.175 от нчд/, въз основа на заповед за арест  № 3127  издадена на 04.12.2014г. от М. съдия в М. съд на Ришон ле Цион –л.169 от нчд.

       На 25.12.2014г.  Г.Ш.Т. е бил арестуван в Р.М. с цел да бъде екстрадиран в И..  На 5 януари 2015г.  Държавата И. е отправила  официална молба за екстрадиция.  На 22 април 2015г. И.ските власти са уведомени, че Г.Ш.Т.,  който  е бил под домашен арест в М. не се намира на територията й.

          На 20.09.2016г.  Г.Ш.Т. ***  на влизане в  РБ. От него е иззет преправен  паспорт  на името на AMINOV ITZHAK / л. 136 от нчд/ с който се е легитимирал. В последствие лицето е представило и истинските си документи за самоличност, два паспорта, един от И. - валиден и един от Унгария с изтекла валидност.  Идентичността  между него и издирваното от И. лице е установена/ л. 142,135, 134 от нчд/

               На 22.09.2016г. И.ските власти са уведомени  за горното и потвърждават, че търсенето на субекта е в сила,  позовават се на заповедта  за арест, приложена към обявяването за издирване  от Интерпол от   04.12.2014г.  и нова  валидна заповед за задържане/ л. 181,182 от  нчд/.

                  От същата дата - 22.09.2016г. е  издадена отново заповед за арест на Г.Ш.Т. от М. съдия в М. съд Ришон –ле-Цион, с която се нарежда Г.Ш.Т. да бъде арестуван  и незабавно изправен пред съд по обвинения да износ, внос, търговия и доставка на наркотици,  заговор за извършване на престъпление, заговор за извършване на дребно престъпление и нарушаване на законосъобразна заповед.  Въпросната заповед е описана в молба за екстрадиция , раздел В  –л.27 от нчд и същата се получи от И.ските власти  в отговор  на  изисканата от тях информация – л.346, л.348 от нчд

                   Междувременно в Р България е започнато наказателно производство срещу Г.Ш.Т. по чл. 316, вр. чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК  за Т.а,  че  е използвал преправен официален чуждестранен документ  за самоличност, а именно горепосочения паспорт на името на AMINOV ITZHAK,  като преправянето е извършено чрез отстраняване на оригиналната снимка на лицето на чието име е издаден  паспорта и е поставена друга,  което вече се намира в съдебна фаза  НОХД 327/2017г. по описа на СРС,НО ,17 състав образувано по внесен обвинителен акт от СРП по ДП № 67/2016г. на ГПУ-София,пр. пр. 40038/2016г. по описа на  СРП /л.126-127 ,л.164 ,165 от нчд/, без да е даден ход на делото /л.294, л.364 от нчд/.

                От държавата И. постъпи и допълнителна информация,  изискана от съда  видно от която същите искат и предаването на иззетия преправен И.ски  паспорт  на основание чл. 20 от ЕКЕ  с оглед  уточняване на обстоятелствата как Г.Ш. Това е напуснал М.,  докато е бил под домашен арест - л.269 от нчд, И.ските компетентни власти посочват законови разпоредби от тяхното законодателство, че лицето може да бъде върнато в РБ, след приключване на производството за което е екстрадирано- л. 270 от нчд.    

                 С писма  от 29.01.2017г. и от 31.01.2017г. Държавата И. поема задължението да бъде разпоредено връщането на Г.Ш.Тов в РБ, след приключване на съдебното производство за което той ще бъде екстрадиран в И., при условие, че  българските власти поемат задължение след приключване на съдебното производство срещу него в РБ да го върнат в И. –л. 347 от нчд,  изрично  в Приложение Б от отговора –л. 350-351 от нчд се гарантира,че държавата И. поема всички разходи по предаването на Г.Ш.Тов и обратно.

                Съдът установи изложените факти въз основа на официалната молба за екстрадиция, на иврит, англ. и български език л.  12 до 43 от нчд, приложения към молбата л.44-47 от нчд, допълнителната информация изискана от Държавата И.,  справка от СРП, от СРС относно НОХД 327/2017г. , справка от  НСлС, УИС на ПРБ-л.5 от нчд, справка съдимост -л.4 от нчд, документи от ДМОС и др.

            Като съобрази приложените към молбата за екстрадиция документи и  допълнително постъпилите официални документи от Държавата И., разпоредбите на ЗЕЕЗА и ЕКЕ, в рамките на компетентността си по същество съдът приема за установено следното от правна страна:

            Молбата за екстрадиция е основателна.

            Спазени са изискванията на чл.9 от ЗЕЕЗА, като молещата държава е изпратила цялата необходима информация, относима към екстрадиционното производство.

            Екстрадицията е с цел  провеждане на наказателно производство срещу Г.Ш.Тов в родината му за посочените в молбата престъпления, наказуеми с лишаване  от свобода  повече от една година,  т. е налице е основанието по чл.5, ал.1 от ЗЕЕЗА.

            На следващо място съдът счита, че е налице двойна наказуемост, тъй като деянията, за които се иска предаване на лице са престъпления и по законодателството на  РБ.   Така напр.  износ, внос, търговия и доставка на наркотични вещества пр. по чл.13-19а от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И.,  отговаря на чл.  чл.354а, ал.1  от НК , наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от  5 000 лева – 20 000 лева. Така напр. заговорничество за извършване на углавно престъпление – чл.499а /1/ от Наказателния кодекс на Държавата И., отговаря на  чл. 321, ал.3 НК наказуемо с лишаване от свобода от  3до 10  години.Така напр.  неизпълнение на законно нареждане на упълномощени органи –чл.287 /а/от Наказателния кодекс на  Държавата И., отговаря на чл. 296, ал1 от НК на РБ , наказуемо с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 000 лева. Така  напр. притежание на наркотици- чл.7а и 7с от Наредбата за опасни наркотици на Държавата И., отговаря на чл.354а,ал.3 от НК наказуемо с лишаване от свобода от  1 до 6 години и глоба  от  2 000 до 10 000 лева. Така напр.  заговорничество за извършване на по-леко престъпление- чл.499а/2/ от Наказателния кодекс на Държавата И., което е във връзка с последното описано деяние отговаря на чл.354а, ал.3 от НК, вр. чл.20, ал.4 НК   наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години  и глоба от 2 000 до 10 000 лева.

          В случая двойната наказуемост е вън от съмнение, тъй като няма изискване за пълна идентичност, а съвпадение в основните признаци на престъпните състави на националните законодателства / арг. чл.5 ал.3 от ЗЕЕЗА /.

         Съдът счита, че в случая не са налице основания за недопускане на екстрадицията.

            На първо място съдът счита, че исканото лице не попада в категорията на лицата, посочени в чл. 6 от ЗЕЕЗА, т.е. към момента на получаване на искането за екстрадиция Г.Ш.Тов не е български гражданин, не е лице, на което е предоставено убежище на територията на Р България, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България. Исканото лице не е малолетно и следователно е наказателноотговорно.

           Съдът в замолената държава следва да уважи молбата за екстрадиция, ако не е налице някое от абсолютните основания, посочени в чл. 7 или от относителните такива, посочени в чл.8 от ЗЕЕЗА.

        Съдът счита, че не са налице абсолютните основания за отказ, визирани в чл. 7 от ЗЕЕЗА.

          По чл.7,т.1 от ЗЕЕЗА – престъпленията, за  които се иска предаване на лицето с цел наказателно преследване  не са политически или свързани с тях,

          По чл.7,т.2 от ЗЕЕЗА - престъпленията,   за  които се иска предаване на лицето с цел наказателно преследване не са военни престъпления, 

           По чл.7,т.3. от ЗЕЕЗА - лицето, чието предаване се иска  с цел наказателно преследване няма да бъде съдено от извънреден съд в  Държавата И..

           По чл.7,т. 4 от ЗЕЕЗА - молбата за предаване няма за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство,етническа принадлежност, пол, гражданско състояние  или политически убеждения и няма основания съдът да прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания.

         Следователно  визираните в чл.3 ал.2 от ЕКЕ и чл.7, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА абсолютни предпоставки за отказ на екстрадиция не са налице.

            По чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА- видно от горепосочените доказателства абсолютната давност за наказателно преследване в Държавата И.  не е изтекла, тъй като тя е 10 години за по –тежките деяния и пет години за по -леките, респ. същата изтича през  2019 г. и 2024г. –л.33 от нчд/,  по законодателството на РБ  / чл. 80,ал.1,т.3 и т.4 и  ал.2 от НК/ също  не е изтекла.

           По чл.7, т.7 от  ЗЕЕЗА- в РБ  за същото престъпление  няма влязла в сила присъда, видно от справката съдимост от Централното бюро съдимост при МП на РБ  лицето не е осъждано.

            По чл.7, т.8 от  ЗЕЕЗА- законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание за престъпленията за които се иска предаване на лицето с цел наказателно преследване –л.31 -33 от нчд.

            Съдът счита, че не са налице и основанията при които може да се откаже  екстрадиция, посочени в чл. 8 от ЗЕЕЗА.

           По чл.8, т.1 от ЗЕЕЗА - деянията не са подсъдни на български съд;

           По чл. 8, т.2 от ЗЕЕЗА - в Р България не е водено наказателно производство за същите деяния, респ. такова не е било прекратявано;

            По чл.8, т.3 от  ЗЕЕЗА - в РБ няма висящо НП спрямо Г.Ш.Тов, за същите престъпления за които Държавата И. иска екстрадиция;

            По чл.8, т.4 от ЗЕЕЗА -  лицето се иска за провеждане на наказателно производство, няма постановена присъда и този текст е неприложим /л.269, л.28 от нчд/.

                Не е налице и основанието по чл.8, т.5 от ЗЕЕЗА,  тъй като престъпленията за които  Държавата И.  иска предаване на лицето са извършени на нейна територия и  законодателството на РБ позволява провеждане на наказателно производство за такива  престъпления.

            В случая  се установи, че срещу Г.Ш.  Тов в РБ се води наказателно производство по  НОХД 327/2017г. по описа на СРС, НО , 17 състав образувано по внесен обвинителен акт от СРП по ДП № 67/2016г. на ГПУ-София,пр. пр. 40038/2016г. по описа на  СРП  за престъпление от общ характер по чл. 316, вр. чл.308,ал.2,вр.ал.1 от НК  извършено на територията на РБ на  20.09.2016г., което не е приключило, тъй като ход на делото в първата инстанция не е даден, и за което абсолютната давност за наказателно преследване изтича след 15 години/ 2031година/ .

      Предвид разпоредбата на чл.18 ал.2 от ЗЕЕЗА , тъй като в Държавата И. от посочените в молбата за екстрадиция данни е видно,че давностните срокове са по-кратки от тези по НК на РБ и изтичат през 2019г. и през 2024г.  и отлагането на екстрадицията до приключване на НП срещу Г.Ш.Тов в РБ  може да доведе до изтичането им или сериозно да затрудни наказателното преследване в молещата държава  предвид участието и на множество лица в тази престъпна дейност освен Г.Ш.  Тов, съдът  прие, че следва да допусне временна екстрадиция при условие, че Г.Ш.ТОВ /G.S.T./ ще бъде върнат в Р България след приключване наказателното производство срещу него в Държавата И., за  провеждане на наказателното производство в Република България  срещу Г.Ш.ТОВ  /G.S.T./ по НОХД № 327/2017г. по описа на СРС, НО, 17 състав, образувано срещу него за престъпление по чл. 316, пр. 2, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК на Р България по внесен обвинителен акт на СРП  по ДП № ЗМ 67/2016г. по описа на ГПУ-София, пр. пр. № 40038/2016г. по описа на СРП,  като след финализиране на горепосоченото наказателно производство в Р България с  влязла в сила присъда, Г.Ш.ТОВ /G.S.T./  ще бъде върнат в И., за да може да излежи присъдата, която може да му бъде наложена за престъпленията за които се допуска екстрадицията, съгласно договорените условия в писма от  29.01.2017г. и от 31.01.2017г. от Министерството на правосъдието, Канцелария на прокурора, Отдел Международни въпроси в Държавата И..

       В молбата за екстрадиция се иска и предаване на преправения паспорт иззет от Г.Ш.  Тов,  съдът  намери, че следва да откаже предаването му , тъй като той е веществено доказателство по  НОХД № 327/2017г. по описа на СРС, НО, 17 състав  и само съдебният състав, който разглежда делото  може да постанови определение  относно същия след приключване на делото, съобразно разпоредбите в НПК и НК.

          По възраженията на  адв. Х.:

           Нито ЗЕЕЗА, нито ЕКЕ се изисква молещата държава да представя доказателства относно участието на исканото лице в извършване на   престъпленията за които се иска предаване на лицето. Още повече, че по този въпрос дали лицето е извършило престъпление предстои да се произнесе съответният съд в молещата държава, това изрично е посочено в молбата –л. 28  от нчд,т.6 /. Молещата държава е изпратила всички  приложения описани в чл.12 от ЕКЕ и чл. 9 от ЗЕЕЗА.  Описаните престъпления съставляват и престъпления по НК на РБ и това вече се посочи по-горе.

      Относно заповедите за арест: първоначално през 2014г.е била издадена една заповед, в последствие още две заповеди за задържане на лицето,  като последната е 22.09.2016г.  е в същия ден в който И.ските власти са уведомени,че исканото лице е задържано В РБ.  Изрично е отразено в молбата, че последната заповед е тази от 22.09.2016г., получена на иврит и преведена на български език.  Видно от превода на същата ясно е посочено че е издадена от съд, за кои престъпления следва да се задържи лицето и те съответстват на тези посочени в молбата за екстрадиция.  За съда няма съмнение, че заповедта е издадена по реда предвиден от закона на молещата държава, тъй като е получена по официален ред  по см. на чл. 12, от ЕКЕ. Същото се отнася и до останалите заповеди – от 2014г.  и от 16.08.2016г. и твърдението на адв. Х. ,че не се касае до наказателно производство а до „…някакви регистрации в различни актови книги в деловодството на съответните наказателни съдилища“  не почива на данните по делото. Няма никакви данни, че Г.Ш.Тов има разрешение да притежава, употребява, търгува с наркотични вещества и за това очевидно извършеното от него съставлява престъпление по закона, както на молещата държава, така и в РБ.  Ако имаше такова, нямаше да се издирва с цел наказателно преследване.

 Не съществуват никакви данни, че има риск положението на лицето да бъде утежнено, същият се издирва за криминални деяния. Прочита на защитата на приложимата давност е очевидно некоректен. В молбата са описани всички наказания и  съответно давностни срокове и за нито едно от  деянията, за които се иска лицето  не се предвижда нито смърт, нито доживотен затвор–л. 33 от нчд,  а  наказание лишаване от свобода,  което е далеч в по-нисък размер от наказанията предвидени в РБ за подобни деяния.  

По възраженията на  адв.  В.:

 Относно  твърдението, че  приложените заповеди не са заповеди за арест,  тъй като в тях е отбелязано, че „задържаният да се задържи и доведе пред съд, не по-късно от 24 часа”  съдът счита  същото за неоснователно. Както се посочи,  заповедта изхожда от съдия,  получена е по официален ред,  касае същото лице и същите престъпления. Относно това за какъв срок следва да се задържи лицето след пристигане на територията на молещата държава са  компетентни имено тези власти  и зависи от техните законови разпоредби. Относно тълкуването на адв. В., че някои от тези  заповеди,  представляват  „призовки“   съдът отдава на некоректен прочит  на материалите по делото. Относно вписаните различни адреси на лицето в заповедите на лицето – този довод също  е неоснователен , видно от материалите по делото лицето е пребивавало на различни адреси,  води мобилен начин на живот, пътува, включително и с  преправени документи за самоличност, което обяснява и различните данни относно местонахождението му, с които И.ските власти са разполагали. Относно това, че същият не е уведомен за воденото наказателно производство  този довод  също е неоснователен. Видно от отразеното в молбата същият сам се е поставил в невъзможност  да  разбере за започналото НП, тъй като именно по тази причина е напуснал страната, също така дали е бил уведомен или не, е без значение за настоящето производство,  тъй като  той не се издирва за изтърпяване на наказание  наложено  в задочен процес по см. на чл. 8,т.4 ЗЕЕЗА , а за провеждане на НП и както сочат И.ските  власти  на него ще му бъде дадена възможност да изложи версията си.   Дали има качеството на обвиняем и каква е съдбата на неговите съучастници,  не е от посочените за изследване  въпроси в настоящето производство, не е от значение и по описа на кое точно полицейско управление, или следствен отдел се води наказателното производство в И. срещу Г.Ш.Тов.

 

           Така мотивиран съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                                        2.