Р ЕШЕНИЕ
№ 574/16.12.2022 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, V състав, в публично заседание на осми декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 772 по описа на съда за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във
вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото
е образувано по жалба на Р.П.П. ***, ЕГН **********, чрез адв.Д.П. против Заповед
№947з-592/18.08.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Плевен, с която на Р.П.П. – младши
инспектор – водач на
специален автомобил I степен, той и пожарникар в РСПБЗН-Червен бряг, на основание чл.194, ал.2, т.4, чл. 197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и
чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6
месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта.
Подробно се описва възприетата от органа фактическа обстановка и посочените
правни норми. Сочи, че са налице несъответствия между сведенията, първоначално
дадени от тримата служители
на 01-РУ гр.Плевен, и сведенията, които
същите са дали впоследствие.
Тримата са депозирали допълнително сведения на 14.07.2022 г. по конкретно поставени въпроси, които ги подвеждат да
интерпретират ситуацията по различен начин от първоначално изложения от тях. Твърди,
че не е изследван въпроса - ако
разговора с полицейските служители е бил „на затворена врата“, как са видели да
размахва карта и най-вече името му и структурата, в която работи. Сочи,
че никъде в мотивите на заповедта не се възпроизвежда съдържанието на
предоставените от сем. Д. записи от незаконно монтираната на шпионката на
входната им врата камера, като не може да се установи реалната фактическа
обстановка, която според него е различна. Според жалбоподателя липсва анализ на
възприетите за доказани негови думи „Какви сте Вие“, като сочи, че с поименно
представяне никой полицейски служител не изпълнява задължението си по чл.2,
ал.2, т.2 и т.3 от Инструкция №8121з-464/26.09.2014 г. на МВР за реда и
условията за извършване на проверка по чл.81, ал. 1, т. 1 вр. с чл.70, ал. 1 от ЗМВР, а именно: да се легитимират със служебна карта и да уведомяват лицата за
основанията и целта на проверката. Сочи,
че на
Моли да се отмени Заповед № 947з-592/18.08.2022 г. на Директор РДПБЗН-Плевен като
неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Моли да му се присъдят всички направени в хода на
производството съдебно-деловодни разноски, вкл. и за адв. хонорар.
Ответникът е подал писмен отговор на жалбата ,
приложен на л.173-178 от делото, в който сочи, че същата е неоснователна и
следва да се отхвърли. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при
спазване на административно производствените правила, материалния закон и целта
на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.П. с пълномощно на л.11 от делото,
който поддържа жалбата на заявените в нея основания, развива подробни
съображения за незаконосъобразност на заповедта, моли а нейната отмяна,
претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът
на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, в съдебтно заседание се явява лично и с
юрисконсулт Н. с пълномощно на л.153 от делото, която оспорва жалбата, развива
подробни съображения за нейната неоснователност, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът,
като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваната
заповед, намира за установено следното: Жалбоподателят Р.П.П. е назначен на държавна
служба в МВР през 2009 г., като от
30.08.2017 г. е на младша изпълнителска длъжност водач на специален автомобил I степен, той и
пожарникар в РСПБЗН-Червен бряг към РДПБЗН-Плевен при ГДПБЗН-МВР, видно от
кадровата справка на л.134,135.
Видно от докладна записка от 26.04.2022 г. на За
директор на ОД на МВР-Плевен, до директора на РДПБЗН /л.69-70/, на 18.04.2022 г. около 21:00 часа в
жилищна сграда, находища се в гр. Плевен, ул. „Страхил Войвода" № 21,
ет.3, при извършване на проверка на горепосочения адрес от полицейски служители от Първо РУ-
Плевен Р.П. е отправял към съседите си обиди и вместо да покаже личната си
карта и да съдейства на полицейските служители, е размахвал служебната си карта и е отказал да даде личната си
такава, затворил е вратата на апартамента си, и е осуетил извършването на
проверка.
До директора на РДПБЗН-Плевен е изпратена и жалба от
28.04.2022 г. /л.65-68/ от М. и П. ***, в която се излагат оплаквания относно
упражняван от техния съсед Р.П. тормоз, като е описан и случая от 18.04.2022 г.
Със заповед № 947з-288/04.05.2022 г. /л.71-72/ на
директора на РДПБЗН-Плевен е наредено да се извърши проверка във връзка с
данните в жалбата и докладната записка. Срокът за извършване на проверката е
удължен с последваща заповед, приобщена на л.127-128. В резултат на проверката
е съставен доклад от 13.06.2022 г. /л.36-45/, в който се сочи, че са налице
данни за допуснато нарушение на служебната дисциплина, и се предлага да се
назначи проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР.
Със заповед №947з-382/16.06.2022 г. /л.46-47/ на
Директора на РДПБЗН-Плевен във връзка с данни за допуснати дисциплинарни
нарушения, е определена комисия за извършване на проверка, като е определен
срок за извършване на същата до 15.07.2022 г. Комисията е завършила работата си
със справка рег.№947р-1856/15.07.2022 г., с която директорът на РДПБЗН-Плевен
се е запознал на 18.07.2022 г., видно от поставената резолюция. Справката е
приобщена на л.29-34 от делото.
В същата е посочено, че подалите сигнал до МВР сем. Д. и Р.П. са съседи,
като отношенията им били влошени. До 18.04.2022 г. между сем. Д. и П. имало
няколко конфликтни ситуации, като към тази дата на Д. не им е било известно, че
Р.П. е служител на МВР. Поводът за влошаване па отношенията им станал монтирано
тяло на климатик, което създавало неприятно усещане с шума си, впоследствие
поставена етажерка за обувки, непосредствено пред входната
врата на П.. Били са извършвани няколко проверки от служителите на Първо РУ -
Плевен, като в хода на извършването са снети сведения от Р.П. и съседите Д. и
са им съставяни протоколи за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР.
След получен сигнал на 18.04.2022
г. в Първо РУ-Плевен за междусъседски скандал, около 21.00 часа служителите на
Първо РУ - Плевен: Й.Х. А., Г. М. Г. и И. В. Н., посетили адреса на ул.
„Страхил Войвода" № 21, ет.3, ап.8 за извършване на проверка по случая.
Пред сградата провели разговор с подателите на сигнала сем. Д., изгледали
запис, които са били направили с камера, поставена в жилището на същите. Докато
разговаряли с подателите на сигнала от третия етаж се провикнал Р.П. с думите
„Какви сте Вие.“ „За какво сте дошли". „Кой Ви е извикал“. Служителите
отправили покана към същия, да слезе долу при тях, за да проведат разговор, но
той отказал и те се качили до апартамента му. След позвъняване на звънеца Р.П.
отворил вратата, видял да стоят горепосочените полицейски служители, които той
описва като „трима мъже с полицейска униформа". Те му се представили и му
поискали документ за самоличност, като се опитали да изяснят данни за лицето. П.
вместо да покаже личната си карта и да съдейства на полицейските служители,
представил служебната си карта и отказал да даде личната си такава. Отправял
обиди към съседите „че са луди" и „че са боклуци", видно от писмените
сведения от полицейските служители. Фактическата обстановка се потвърждава от
снетите сведения на Г. Н. и А., сем. Д., които са били в апартамента си по
същото време и са слушали разговора между полицаите и П..
В справката е посочено, че поведението па служителя П.
следва да се квалифицира като извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал.2, т.4 от ЗMВP
- неспазване на
правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Посочено
е, че с действията си П. противозаконно е попречил на орган на власт да изпълни
служебните си функции и да извърши проверка по подадения сигнал, като
демонстративно показва служебна карта, а не документ за самоличност. П. не е
изпълнил задължението да си представи документ за самоличност, което му се
вменява съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закон за българските лични документи
– „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица.
определени със закон, да удостоверяват своята самоличност", а показал
служебната си карта. Създава впечатление, че служителите на МВР, в конкретния
случаи на РДПБЗН-Плевен се намират в привилегировано положение спрямо
останалите граждани, при което да използват служебното си положение и да
показват служебната си карта. Със своите си нарочни действия е предизвикал
възмущение в съседите си сем. Д. и полицейските служители, вместо с поведението
си да насърчава и останалите граждани да спазват закона. В присъствието на
полицейските служители е отправял обиди към съседите „че са луди“ и „че са
боклуци", с което демонстративно показва неуважението си към тях и не пази
доброто име на институцията в обществото.
С
поведението си младши инспектор Р.П. е нарушил моралните норми за поведение,
вменени на държавните служители в МВР с разпоредбите на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР).
Посочени като нарушени от него са следните разпоредби на Етичния кодекс: т. 15
– „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява
да предприеме", т. 19 – „Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява", т. 20 – „Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" и т.21
– „Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на
обществото".
Действията
на младши инспектор Р.П. са възприети от съседите му сем. Д. и полицейските
служители Й.Х.А., Г. М. Г. и И.В. Н. като поведение, което е недопустимо за
служител на МВР.
Посочено
е, че извършеното от него представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР" (нарушение на т. 15, т. 19, т. 20
и т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР),
съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР", за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца до
една година.
До Р.П. на 19.07.2022 г. е изпратена и покана за даване
на писмени обяснения от директора на РДПБЗН-Плевен /л.21/, като същата е
връчена на същата дата. Във връзка с поканата, П. е подал обяснение и
възражение от 19.07.2022 г. /л.22-28/, като в същите са изложени твърдения,
изложени и в жалбата пред съда.
На 18.08.2022 г. е издадена процесната заповед, като в
същата е налице позоваване на справката, и е наложено наказание по чл.200,
ал.1, т.12 от ЗМВР, като нарушението е прието за умишлено. Посочено е, че с оглед
цялостното поведение на служителя наказанието е за минималния срок – шест
месеца, като е съобразен факта, че е награждаван веднъж - през 2021 г. с
„писмена похвала“, и не е наказван досега.
Така установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Процесната заповед е връчена на 24.08.2022 г., видно
от отбелязването и подписа на самата нея (л.20). Жалбата срещу същата е
постъпила при ответника на 7.09.2022 г., видно от вх.№ на РДПБЗН-Плевен (л.6).
Следователно същата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Преценена
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 204, т.4 дисциплинарните наказания по чл.
197, ал.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат
със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Подписалият заповедта комисар А.е заемал
длъжността Директор на РДПБЗН към датата на издаването й, видно от заповедта на
л.154 и акта за встъпване в длъжност на л.155 от делото. Жалбоподателят Р.П. е
служител на изпълнителска длъжност, видно от цитираната по-горе кадрова
справка. Директорът на РДПБЗН – Плевен е компетентен дисциплинарно-наказващ
орган според заеманата от жалбоподателя полицейска длъжност – младши инспектор,
при налагане на наказание „порицание”. Кои са висшите ръководни длъжности в МВР
е определено с издадена на основание чл.143, ал.2 от ЗМВР Заповед № 8121з-140
от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР - обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., изм. и доп.
Съгласно раздел IV.2 от Класификатора, Директорът
на РДПБЗН е висша ръководна длъжност, с оглед на което има право да налага
наказания по чл. 197, ал.1-3 от ЗМВР на подчинените му служители.
Заповедта е писмена съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР, като
същата е мотивирана, включително с приложената справка, на която се позовава.
Процесната заповед е издадена при спазване на
процесуалните правила. Двумесечният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР е започнал да
тече на 15.07.2022 г., когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Това е станало съгласно разпоредбата на чл.196, ал.1 от ЗМВР, и дисциплинарното
нарушение се смята за открито от тази дата, когато е регистрирана справката, с
която назначената от директора на РСПБЗН комисия за извършване на проверка по
чл.205, ал.2 от ЗМВР е приключила работата си. По тази причина двумесечният
срок е спазен, доколкото заповедта е издадена на 18.08.2022 г. Спазен е и
едногодишния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, доколкото нарушението е извършено на
18.04.2022 г.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния
закон. Изложените твърдения от страна на жалбоподателя са неоснователни, като
съдът съобразява следното:
Липсват несъответствия между сведенията, първоначално
дадени от тримата служители
на 01-РУ гр.Плевен, и сведенията, които
същите са дали впоследствие.
Новите сведения само допълват данните, изложени в първоначално дадените
сведения. На същите служители са зададени конкретни въпроси, отговорите на които
да изяснят факти и обстоятелства, които са били неизяснени. Задаването на уточняващи
въпроси не може да доведе дотам, че да се интерпретира ситуацията по различен
начин от първоначално изложения. Следва да се отбележи, че първият допълнително
зададен въпрос е дали поддържат първоначално дадените от тях сведения, на която
въпрос и тримата са отговорили положително. Нито в заповедта, нито в справката,
нито в сведенията по преписката се твърди, че разговорът на П. с тримата
полицейски служители е бил на
затворено, в апартамента му. Напротив, след като те са позвънили на апартамента
му и той се е показал, входната врата на апартамента е била отворена, и както
по данни на тримата служители на Първо РУ-Плевен, така и по данни на самия П.,
разговорът е протекъл на вратата. Изразът „на затворени врати“ е наличен само в
сведението на И. Н. /л.107/, като същият израз е свързан с посочването, че
агресия от страна на П. към тримата полицейски служители не е имало. С оглед на
този факт изразът явно се отнася до цялата жилищна сграда, а не до апартамента
на П., доколкото нито тримата служители на Първо РУ-Плевен, нито П. твърдят
същите да са влезли в апартамента. Самият П. признава във възражението си, че
един от униформените е отворил напълно входната врата и е застанал под касата
на вратата. Служителите са го видели да размахва служебна карта, доколкото
вместо да им представи личната си карта, която са поискали да бъде представена,
е размахвал служебната си такава, като е викал, че им представя именно служебна
карта. Освен това е викал, че работи същата работа като тях, и ги е наричал
„колеги“. Липсват твърдения в сведенията на служителите на първо РУ-Плевен, че
същите са видели на служебната карта структурата, в която работи. Името са
разбрали от съседите и от служебната карта. Структурата е посочена за първи път
в докладната записка на За директор на ОД на МВР-Плевен от 26.04.2022 г.
/л.69-70/.
Твърдението, че никъде в мотивите
на заповедта не се възпроизвежда съдържанието на предоставените от сем. Д.
записи от монтираната на шпионката на входната им врата камера, е основателно,
но не е относимо към дисциплинарното производство. В сведенията на служителите
на Първо РУ-Плевен изрично е посочено, че на записа се вижда как П. и синът му
излизат от апартамента си, синът му затиска шпионката, от която снима камерата,
и след това се вижда, че етажерката за обувки на съседите Д. я няма. Но за това
деяние П. не е привлечен към отговорност, поради което неговите права не са
нарушени с неизлагането на мотиви за записа. Извършеното деяние относно етажерката,
не води до извод за различна фактическа обстановка по отношение на неговото поведение
спрямо съседите му Д. и служителите на Първо РУ-Плевен вечерта на 18.04.2002
г., за което е привлечен към дисциплинарна отговорност.
Твърдението, че липсва анализ на
възприетите за доказани негови думи „Какви сте Вие“, като сочи, че служителите
на Първо РУ-Плевен не са изпълнявали задължението си по чл.2, ал.2, т.2 и т.3
от Инструкция №8121з-464/26.09.2014 г. на МВР за реда и условията за извършване
на проверка по чл.81, ал. 1, т. 1 вр. с чл.70, ал. 1 от ЗМВР /по-долу
Инструкцията/, е неоснователно. Същата Инструкция не се прилага в случаи като
този, станал на 18.04.2022 г. Видно от разпоредбата на чл.1 от инструкцията, с
нея се определят редът и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1
и 2
и чл. 83, ал. 1
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от
полицейските органи. Посочените разпоредби от ЗМВР се отнасят до проверки на
личните вещи на лица, както и проверка на превозно средство, кораб,
въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, както и до
извършване на проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя
или в тяхно отсъствие. Проверката, която е следвало да бъде осъществена от
полицейските служители на 18.04.2022 г., и която е възпрепятствана от П., има
съвсем различен предмет, а именно -да се провери подаден от Д. сигнал за
оказван върху тях тормоз от П.. По тази причина Инструкцията е неприложима в
конкретния случай, и служителите на Първо РУ-Плевен не са били длъжни да я съобразяват
при извършването на проверка по сигнала на Д..
Фактът,
че на 18.04.2022 г. П.
не е бил на работа, не е бил с формено облекло, и действията му не са във връзка със служебните му задължения не означава,
че не следва да спазва разпоредбите на Етичния кодекс. Същият в разпоредбата на
т.11 изрично посочва, че етичните правила са приложими за държавните служители
както в работно, така и в извънработно време. П. е служител по ЗМВР не само
когато е на работа, с формено облекло, и действа във връзка със служебните си
задължения, но през цялото време. Фактът, че служителите на МВР не са
констатирали, че не изпълнява тяхно разпореждане и не са му съставили АУАН с
последващо НП за нарушение по чл.257 от ЗМВР, нито има производство срещу него,
че им е пречил да изпълнят задълженията си, не означава, че описаното деяние не
е доказано. Съгласно чл.267, ал.1 от ЗМВР, актовете за установяване на
нарушенията се съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на
вътрешните работи. Липсват данни по делото, че на съответно оправомощен орган е
станало известно възпрепятстването на проверката. Настоящият съд би бил
обвързан само с влязло в сила съдебно решение, с което е отменено като материално
незаконосъобразно поради липса на нарушение наказателно постановление, с което
е прието, че П. не е изпълнил полицейско разпореждане. В случая такова съдебно
решение не е налице, поради което няма пречка за квалифициране на деянието му
като неизпълнение на т.15 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР.
По отношение на твърдението, че
без основание в заповедта се твърди, че синът му е бил в апартамента,
присъствието на сина му в апартамента е видно от направено от самия П. признание
в сведение от 03.06.2022 г. /л.114-120/.
Правилно е прието, че е
налице неизпълнение
на т.19 от ЕКПДСМВР, а именно, че е създавал впечатление за привилегировано
положение спрямо останалите граждани като не само е размахвал служебната карта,
но е викал, че показва такава. Впечатление се създава не само при виждане, но и
при чуване на съответни думи, от които става ясно, че претендира
привилегированост, каквато другите лица, които не са служители на МВР и нямат
служебни карти, не притежават. Не е вярно, че с квалификация „създаване на
впечатление“ не се изпълва със съдържание тази разпоредба на Етичния кодекс.
Напротив, когато служителят създава впечатление, че е привилегирован, показва
служебна карта, и твърди, че не следва да представя лична карта, същият не пази
доброто име на институцията, която представлява. Още повече, че П. изрично е
заявявал, че проверяващите служители на Първо РУ-Плевен са му колеги, и той
работи същото като тях.
Разпоредбата на т.20 от ЕКПДСМВР изисква
държавния служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си. В случая не става въпрос да се държи усмихнато и любезно с човека, с когото са в конфликт, а
означава, че няма право да нарушава закона, защото друг го е нарушил. Дори в
случай, че други лица нарушават закона, полицейският служител няма право да го
наруши. Както е посочено по-горе, полицейските служители не са пристъпили към
проверка в разрез с нормативните изисквания, посочени от П., поради което
поведението му не е огледално на тяхното, а в несъответствие с изискуемото.
Относно неизпълнение на т.21 от
ЕКПДСМВР, а именно да се отнася с уважение към всички представители на
обществото, същата разпоредба не е нарушена с отказа да представи личната
карта, както се сочи в жалбата, а с отправянето на обидни квалификации към съседите
Д. пред полицейските служители на Първо РУ-Плевен, които квалификации съседите
са чували през вратата на апартамента си - съседен на този на П., като входната
врата на апартамента на П. е била отворена и служителите на Първо РУ-Плевен са
били пред нея, в коридора. Отправянето на обиди показва, че служителят не се
отнася с уважение към всички представители на обществото, в случая – към
съседите си.
При наличие на междусъседски спор
служителят на МВР няма право да нарушава Етичния кодекс, като следва да
съобразява поведението си със същия,
дори в случай, че негови права бъдат нарушени. В такъв случай следва да защити
правата си само по предвидения в закона ред, и евентуалното им нарушаване не му
дава право да нарушава Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
министерството на вътрешните работи.
Заповедта е издадена и в
съответствие с целта на закона, който изисква служителите на МВР да спазват
определени етични правила, като неспазването им представлява основание за
търсене на дисциплинарна отговорност.
С оглед на изложеното, заповедта е издадена от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на съществените
процесуални правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед на своевременно
направеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.П. ***, ЕГН **********, против
Заповед №947з-592/18.08.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Плевен.
ОСЪЖДА Р.П.П. ***, ЕГН ********** да заплати в полза
на Регионална дирекция „ПБЗН“-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100/сто/ лева.
Решението съгласно чл.211, изр.трето от Закона за
министерството на вътрешните работи не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/