Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,20.04.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№4569 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу С.А.М. с ЕГН ********** *** ищецът „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, , бул.“България“№49,
бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г. С. С.- К., твърди, че в срока по чл.415 от ГПК и в изпълнение на разпореждане на РС-Пазарджик по ч.гр.д.№3172/2017г по описа на ПРС
предявява настоящия иск относно вземанията си срещу солидарния длъжник и ответник в настоящото производство, в общ размер на 4 300.75 лв. , включващо главница в
размер на 6634.23 лв., включващ остатъчно неизплатено задължение на длъжника по
погасителен план към договор за потребителски кредит в размер на 6329.37
лв. и неустойка в размер на 304.86 лв. ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.Твърди се, че на 07.04.2014г. между ищеца от една страна в качеството
на кредитор и от друга Ц.Т.Д. в качеството на длъжник е сключен договор за
потребителски кредит №**********. На основание чл.10.1 от Общите условия към
този договор ответникът в качеството на
съдлъжник се е задължил да отговаря за задължението на Ц.Т.Д.по този договор.
Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: общо задължение по
договора в размер на 7 776.00 лв., сума на заема – 2 400 лв., срок на
заема : 48 месеца, размер на месечна вноска- 162 лв., дата на погасяване на
вноска по време на изплащане на заема : 15 то число на месеца, годишен процент
на разходите /ГПР/ 110.70, годишен лихвен процент 76.89, годишен процент на ден
:0.21. С част от сумата по договора – 858.14 лв. е поискано да бъде извършено
рефинансиране по друг договор, който клиентът Ц.Т.Д.е сключил с „Изи Асет
Мениджмънт“АД. В точка V на договора за
потребителски кредит е посочено, че е избран вид на договора PROFI Made и също е
отбелязано желаното рефинансиране. Твърди се ,че ищецът е изпълнил точно и в
срок задълженията си по този договор като е извършил поисканото рефинансиране
със сумата от 858.14 лв. , превеждайки същата по посочената от Ц.Т.Д.банкова
сметка *** „Изи Асет Мениджмънт“АД, а остатъчната част от
договорената сума в размер на 1 541.86 лв. е преведена от посочена от Дамянов
банкова сметка *** . Твърди се, че Д. и М.
поемат задължение да погасяват предоставения кредит на равни месечни вноски в размер и срокове
съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора и им е връчен. Кредитополучателят е получил
лично договора за потребителски кредит и приложенията към него погасителен план
на 10.04.2014г. Съгласно разпоредбата на чл13.1 от общите условия ответникът М.
в качеството на солидарен длъжник се е съгласил и упълномощил клиентът да
получава всякакви документи от негово име , поради което следва да се приеме,
че договорът за потребителски кредит и приложения към него погасителен план са
надлежно предоставени на и получени от името на ответника. Това е така, тъй
като лично получаване на документи и информация по договора , предоставена от кредитора
, не е предвиден в чл.5 от ЗПК. Твърди се, че процесният договор е подписан при общи условия , които са негова
неразделна част, предадени са на клиента и съдлъжника при подписването им и те са декларирали, е са
запознати със съдържанието им и ги приемат, нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват. Твърди се, че длъжниците по този договор не са
изпълните поетите задължения. Преустановили са плащанията на погасителни
вноски, изпаднали са в забава. Твърди се, че общо по договора е платена сумата
от 1 459 лв. и с нея е погасена сума в размер на 1 446.63 лв.,
съгласно погасителния план. Поради плащане на вноските със забава са били
начислени лихви в размер на 12.37 лв., които към момента са изплатени изцяло.
Това задължение е възникнало съгласно т.12.1 от ОУ, според което в случай , че
кредитополучателят или съдлъжника просрочи плащането на вноските по заема
кредиторът начислява лихва за забава в размер на общия лихвен процент плюс 10
процента годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. Твърди се, че оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния
план възлиза на сумата от 6 329.37 лв.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че длъжниците не са изпълнявали
поетите договорни задължения и на основание чл.12.3.1 от Общите условия към
договора договорът е прекратен , а задълженията по него са
обявени за предсрочно изискуеми на 04.03.2015г. Твърди се, че договорът е
прекратен автоматично от ищеца, за което
клиентът и съдлъжникът са уведомени чрез уведомителни писма, на
посочените от тях адреси в договора, въпреки, че в случая се касае за договор
за кредит с небанкова институция, по отношение на който не намира приложение
т.18 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на
предсрочната изискуемост. Твърди се , че съгласно Общите условия към договора
след прекратяването му се дължи
неустойка. Начислената неустойка в конкретния случай е 304.86 лв. Тази
неустойка се начислява за неизпълнение на поети договорни задължения от страна
на длъжниците, като остава в сила в сила задължението на последните да заплатят
всички дължими суми. Ищецът допълва, че
преди сключване на процесния договор на
ответника е предоставена изчерпателна преддоговорна информация с цел вземане на
информирано решение от негова страна и същият е декларирал в т.Г от
договора, че е получил такава информация
под формата на стандартен европейски формуляр
в договора за потребителски кредит, непосредствено преди полагането на
подписите.Видно от начина на сключване на договора,разписан в общите условия, е
че още при подписването на искането за кредит, потребителят е бил информиран за
общо дължимата сума по договора. Следователно е налице наличие на съгласие по
отношение на размера на годишния процент на разходите, годишен лихвен процент и
общо дължимата в края на периода сума , тъй като е изразена воля от страна на
потребителите за приемането им. Поддържа се, че към момента на подписване
на процесния договор от страна на
ответника, всички полета са попълнени в
това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.
Подписването на договора от ответника предполага, че същият е прочел подписания
от него договор. В случай, че последният твърди, че не е бил информиран , както
и в, както и в случай, че впоследствие е преценил, че не е удовлетворен от
параметрите на кредита, с които се е съгласил, подписвайки договора, същият е
имал възможността да се откаже от договора съгласно чл.7.1 от ОУ, без да дължи
обезщетение или да посочва причина. Твърди се, че ответникът не се е възползвал
от това свое право.Кредитополучателят е усвоил предоставената му в заем сума, а
солидарният длъжник е поел отговорността да гарантира задължението на
кредитополучателя. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата
от 6634.23 лв. , включващ остатъчно неизплатено задължение на длъжника по
погасителен план към договор за потребителски кредит в размер на 6 329.37
лв. и неустойка в размер на 304.86 лв. ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор,
с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че процесният договор за
потребителски кредит, сключен на 07.04.2014г е нищожен , като сключен в
противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, в
т.ч. изискванията за съдържание на договора, съгласно разпоредбата на чл.11,
ал.1т.7,9,10,11, 12 и 20 от ЗПК, противоречие на договора с добрите нрави и
наличие на неравноправни клаузи- заблуждаващи търговски практики. Твърди се, че
към датата на подписване на договора му е бил представен за подписване празен,
бланков договор, казано му било, че е необходимо да даде предварително
съгласието си като условие да бъде отпуснат заем на Ц.Д., като предварително
проучване , но на него не му е казано, че това е окончателен договор.
Твърди, че не му е била предоставена
информация за конкретни параметри на кредита, който ще обезпечава: размер на
главницата, лихвения процент по заема, годишния процент на разходите и
погасителен план. Твърди се, че не му е била предоставена информация за
условията за усвояване на кредита, информация за условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски., последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Твърди се, че процесният договор е
недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, тъй като не е знаел какво задължение
поема и каква е крайната цена на финансовия продукт, което нарушава императивни
изисквания на ЗПК и представлява нелоялна , заблуждаваща
практика по смисъла на Закона за защита
на потребителите. Твърди се, че така описаната практика е била констатирана със
Заповед №675 от 08.08.2013г на КЗП, потвърдена
с решение на ВАС №5365 от 13.05.2015г
по адм.д.№6571/2014г., от които е видно, че при проверка от служители на КЗП било констатирано, че ищецът упражнява следната търговска
практика: окончателно обвързване с условия,
с които той не е имал реална възможност да се запознае преди сключването
на договора за потребителски кредит. Служителите
на КЗП установяват, че потребителят се среща с кредитен консултант, пред който
подписва договора с непопълнени параметри с обяснението, че кредитът се
одобрява от централния офис в град София. В централния офис се изготвя
погасителен план и се определят окончателно характеристиките на кредита, като
сума на заема, ГПР, лихвен процент,
размер на погасителните вноски, общо задължение, които заедно с Общите условия
се изплащат на адреса на потребителя. При одобрение сумата се превежда по
предоставената от кредитополучателя сметка до 72 часа след получаване на
становището му по заема. С цитираната заповед на председателя на КЗП е
забранено на ищеца при упражняване на
дейността си да използва заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68е, ал.2, предл.2 във вр. с чл.68г, ал.4
от ЗЗП и по – конкретно – да не предоставя своевременно информация за крайната
цена на кредитния продукт / като общото задължение се съобщава впоследствие,
ГПР има различна стойност от първоначално
отбелязания в договора , погасителния план, заедно с общите условия са предоставяни
впоследсвие и освен това финансовата институция не предоставя информация,
необходима на потребителя за сравняване на различните предложения за потребителски
кредит и вземане на информирано решение за сключване на договор за заем. Твърди се, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем , чрез обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поддържа се ,че
ответникът не е уведомен за това обстоятелство. На него не са връчени
приложенията към исковата молба „Общи условия за профи кредита“. С тези общи
условия ответникът не е запознат, не ги е и подписал.Не се е запознал и с
приложените – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски карти. Не е уведомен, че кредитополучателят е одобрен, както и за
извършените преводи към Дамянов. Не са му връчвани извлеченията по сметките към
договор за потребителски кредит№**********, справката за начислени лихви за
забава, писмо изх.№1003/03.04.2014г, молба от Ц.Т.Д.вх.№1826/07.04.2014г.,
известие за одобрение към договора за
потребителски кредит №**********, погасителен план към този договор. Същите
нито са му предявявани за запознаване , нито са подписвани от него. Твърди се,
че уведомително писмо от 09.03.2015г до С.М. никога не му е предявявано. Все
действия, извършени в противоречие с разпоредбите на чл.147а от ЗЗП във връзка
с Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики на търговци спрямо
потребители и Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителските кредити. Моли
се съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. От същият е
постъпило писмено становище, с което поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3172/2017г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 14.08.2017г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1965/16.08.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците
Ц.Т.Д. с ЕГН ********** и С.А.М. с ЕГН **********/
ответникът по делото/ да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ЕООД общо
сумата от 6 329.37 лв., дължима главница по договор за потребителски
кредит №********** от 07.04.2014г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението-15.08.2017г до
окончателното изплащане на вземането. В заповедта изрично е отразено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: непогасени задължения по договор
за потребителски кредит №********** от 07.04.2014г.Тук е момента да се посочи, че в т.9 от заявлението
заявителят е претендирал и неустойка в размер на 304.86 лв. въз основа на същия
този договор за потребителски кредит. Заповедният съд не е се е произнесъл по това искане. Заявителят
е разполагал с правна възможност по реда на чл.250 от ГПК да иска допълване на
издадената заповед поради непроизнасяна
съда по цялото му искане, но не е сторил това. В т.12 от заявлението са
изложени обстоятелствата за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането. Твърденията са, че длъжникът е платил само
осем месечни вноски като последното плащане е било на 07.09.2015г., след което
плащанията а преустановени и на основание общите условия на договора целият остатък от кредита е обявен за
предсрочно изискуем поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, водещо до настъпване на автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Тъждествени твърдения са
залегнали и в обстоятелствената част на исковата молба.Срещу така издадената
заповед за изпълнение длъжникът С.М. е депозирал възражение в законовоустановения срок по
чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №11343 от 27.09.2017г. заповедният съд е
указал на заявителя да предяви на
основание чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това
разпореждане е връчено на заявителя на 10.10.2017г. и на 06.11.2017г./ в законният едномесечен срок/
ищецът е предявил настоящия иск.
Предмет
на настоящия установителен иск са две
претенции – за главницата в размер на
6329.37 лв. и за неустойка в размер на 304.86 лв.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е частично допустим само за претенцията за главница, но
не и за претенцията за неустойка. Това е така, понеже не е налице една от
процесуалните предпоставки за допустимост на
специалния положителен установителен иск, а именно – идентичност на
предмета на исковото с този на заповедното производство, наред с останалите
предпоставки/ предявен иск от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение/, които предпоставки са налице.
Предвид
изложеното производството по настоящото дело, в частта в която е предявен иск
за заплащане на сумата от 304.86 лв.неустойка по договор за потребителски
кредит следва да се прекрати поради недопустимост
на този иск . В останалата част искът подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът
намира следното:
От ангажираните
от ищеца писмени доказателства
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че на 07.04.2014г. между „
Профи Кредит България“ЕООД от една в качеството на кредитор и от друга Ц.Т.Д. като длъжник е сключен договор за потребителски кредит
№50063313537. Ответникът С.М. се е задължил да отговаря за задълженията на
Дамянов по този договор при условията,
при които е сключен този договор, тоест- поел е задължение да отговаря като
съдлъжник по него. В Раздел VI са уговорени
следните параметри на договора: размер на кредита 2 400 лв., срок на
кредита- 48 месеца, размер на вноската 162 лв., общо задължение в размер на
7 776 лв., годишен процент на разходите -110.70 лв., годишен лихвен
процент 76.89 лв., дата на погасяване 15 число на месеца. Видно от текста на
договора Раздел VI Б неразделна
част от този договор са общи условия, които са предадени преди подписването на
настоящия договор и с които клиентът и
солидарния длъжник са запознати и приемат.Изрично е посочено в текста на договора, че клиентът и
солидарният длъжник са се запознали внимателно със съдържанието на тези общи
условия преди подписването на договора и се задължават да ги спазват като
неразделна част от договора. Съгласно буква Г
от договора Същите подписвайки договора декларират, че са
предоставени:1/ на хартиен носител в
ясна и разбираема форма информация във формата на стандартен европейски
формуляр ,2/ разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко
предлагания договор за потребителски кредит съответства на техните възможности
и финансово състояние,3/ разяснение на предоговорна информация и основни
характеристики на предлаганите продукти.
От
представените от ищеца писмени доказателства, съдържащи се на лист 18, 19, 23 и
24 от делото се установява, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора, като част
от сумата в размер на 858.14 лв. по изрична
молба на Ц.Т.Д.е преведена за погасяване на негово задължение към „Изи Асет
Мениджмънт“АД,а останалата сума по кредита в размер на 1 541.86 лв. с
преводно нареждане от 07.04.2014г/
датата на сключване на договора/ е преведено по банковата сметка на Дамянов,
фигурираща в раздел III от процесния
договор.
От
представения от ищеца стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити/ лист 16 и 17 от делото/, съдържащ
параметрите на процесния договор, обективирани в Раздел VI от същия, се установява, че на 04.04.2014г./
преди датата на сключване на договора / със съдържанието на този документ е запознат
кредитополучателя Ц.Д.. Липсват данни по
делото на ответникът да е връчван този
документ и това да е станало преди
момента на сключване на процесния договор.
Представен е погасителен план към договора, в който подробно са посочени
броя на погасителните вноски падежната дата на всяка вноска, главницата и
лихвата по всяка вноски и общия размер
на вноската. Липсват данни по делото длъжниците по процесния договор да са
запознати с този погасителен план.
От
представеното и неоспорено извлечение по сметка към процесния договор се установява, че изцяло са
платени първите осем погасителни вноски
и частично девета вноска/ изцяло лихвата по деветата вноска и част от главницата, като неплатената част от
тази главница е 11.37лв.
По
делото е представено уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника, с
който последният се уведомява, че считано от 04.03.2015г. договорът е
едностранно прекратен, като задълженията по него на основание Общите условия на
договора са обявени за предсрочно изискуеми.
В уведомлението е посочена непогасената
част от кредита в размер на 6 572.73 лв., лихва за забава в размер
на 6.64 лв. и неустойка поради прекратяване в размер на 815.55 лв.Липсват данни
по делото това уведомление да е получено от адресата му.
Представения
са и Общите условия към договора/ версия 12.11.2013г./ . В т.3 от същите е
разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т.4 от ОУ е
регламентирано договореното възнаграждение/ годишен лихвен процент/ като според
т.4.2 за целите на изчисляване на лихвата, посочена в т.VI от договора за
потребителски кредит с, се приема, че годината се състои от 360 дни , а месецът
се състои винаги от 30 дни. Съгласно т.6 .1 от ОУ клиентът се задължава да
върне на кредитора предоставените парични средства,заедно с договорното
възнаграждение на равни месечни вноски в
размер и срокове съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен
план, неразделна част от договора. Според т.7.1.1 от ОУ клиентът има право без
да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причината да се откаже от сключения
договор в срок от 14 дни от датата на сключване на договора.Според т.12.3 от ОУ
в случай, че длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на
клиента уведомление.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№3172/2017г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №1965 от 16.08.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му.По допустимостта на исковете съдът разви по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
е договор за потребителски кредит №50063133537, сключен на 07.04.2014г. Правната
регламентация на този вид договор се съдържа в Закона за потребителския кредит.Съгласно
чл.9 от ЗПК по силата на този договор кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен
период от време , при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора са потребител и кредитор. Потребител е
всяко физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според
алинея 4 на посочената правна норма Кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Ищецът в настоящото производство- „Профи
Кредит България“ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства , които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства/ както е в
конкретния случай/. Това определя ищцовото дружество като кредитор по смисъла
на чл.9, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът се сключва в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираме начин, в два екземпляра- по един
за всяка от страните/ в относимата редакция преди 23.07.2014г/. Процесният договор е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Съдържа необходимите реквизити,
регламентирани в чл.11 , ал.1 от ЗПК- дата и място на сключване/ т.1/, вида на
предоставения кредит/т.2/, индивидуализиращи белези на страните по
правоотношението / име, ЕГН и адрес на потребителя, наименование ,
правноорганизационна форма, ЕИК на
кредитора. Съдържа и реквизитите по т.6,
т.7 и 9 от правната норма- срок на договора, общия размер на кредита, условия
за усвояването му, лихвен процент по кредита и условия по прилагането му.Тук е
момента да се отбележи, че процесният договор е на шрифт по-малък от 12, но
този негов недостатък не би могъл да се обсъжда, тъй като е сключен на
07.04.2014г и към този момент не е действало императивното правило шрифтът на
текста на документа да не бъде по-малък от 12. Процесният договор е сключен при
общи условия. Няма спор по делото, че ответникът е подписал процесното писмено
съглашение в качеството му на съдлъжник- правна фигура, регламентирана в
разпоредбите на чл.121-127 от ЗЗД.
Ответникът оспорва факта, че е подписал
договора при цялостното му налично съдържание, като твърди, че е подписал
договора при непопълнени параметри/ без точка VI / от същия като
не е бил предварително информиран за общия размер на задължението за
годишния лихвен процент на разходите и за годишния лихвен процент. Твърди, че
преддоговорната информация, съдържаща се
в стандартен европейски формуляр, не е сведена до неговото знание. Твърди, че е
подписал договора без да изрази съгласие за размера и параметрите на
възнаградителната лихва. Тук е момента да се посочи, че въпреки наличието в текста на
договора точки Б, В и Г, чието съдържание бе коментирано по-горе и
положен от длъжника подпис под този текст сам по себе си не доказва, че същият се е запознал с общите условия към
този договор и че е дал информирано съгласие. Според разпоредбата на чл.144,
ал.1 от ЗЗП/ приложима на основание чл.24 от ЗПК и към договорите за
потребителски кредит/ клаузата за съгласие/ в конкретния случай това са точки
Б,В и Г от процесния договор/ с общите условия на договора и деклариране на получаването
им от потребителя, включена в
индивидуалните договори , не е доказателство за действително приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. В контекста на така
изложената законова повеля съдът намира,
че възраженията на ответника за неговата неинформираност към момента на
сключване на договора досежно
параметрите на кредита и условията за издължаването му, съдържащи се стандартен европейски формуляр ,
погасителен план към договора и общи условия към договора са основателни. От
ищеца по делото е представен неподписан
погасителен план, подписани само от
кредитополучателя Дамянов/ но не и от
ответника/ стандартен европейски
формуляр съдържащ относимата към конкретния договор информация, с което
дефакто се подкрепя защитната теза на ответника, изразена чрез инвокираното в
същия смисъл възражение. При това положение
съдът не би могъл да приеме, че е налице индивидуално договоряне на
процесните клаузи и по- конкретно на атакувата от ответника клауза – т.VI от договора, касаеща
уговорката за договорната възнаградителна лихва и дължи правни разсъждения
досежно тяхната неравноправност. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор , сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя като в
осемнадесет точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на
различни хипотези на неравноправие.
В контекста на
горните разсъждения съдът намира,че размерът на възнаградителна лихва – от
76.89 % противоречи на добрите нрави и
добросъвестност , поради което тази клауза
договора е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП неравноправна. Действително
страните могат свободно да определят условията на договора, но тази тяхна
свободна воля е ограничена от повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави. Към датата на сключване
на процесния договор за заем императивни разпоредби на закона по отношение
размера на възнаградителната лихва като договорно съглашение е нямало. Законов
регламент в тази смисъл е в сила от 23.07.2014г. с изменение в ЗПК.
Това обаче не означава, че свободата на волята на
страните по никакъв начин не е ограничена
и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който
едната страна- потребителят е по- слабата икономически страна, породи което се
ползва със засилена защита по ЗПК и
ЗЗП. Коректив на свободата на волята
между страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се
житейски правила , непосредствено свързани със справедливостта и нормалното и
цивилизовано развитие на обществените отношения. В конкретния случай по делото
е установено, че ответникът като съдлъжник
е солидарно задължен за възнаграждение, което е размер, надвишаващ повече от два пъти
заетата сума. При отпуснат кредит от 2 400 лв. възнаградителната лихва е в
размер на 5 376 лв. Годишният лихвен процент и дневният такъв на договорната лихва надвишават размера на законната лихва почти осем
пъти. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС като мерило за установяване на
съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителната лихва е именно
законната лихва за просрочени задължения, която се определя от държавата.В тази
връзка е и съдебната практика / решение №1270 от 09.01.2009г по
гр.д.№5093/2007г на ВКС/, според която съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действителна
ако не надвишава с повече от три пъти законната
лихва. Тази съдебна практика е относима към момента на сключване на процесния
договор.
Предвид
изложеното и при условие , че се касае за договор за потребителски кредит ,
при недействителност се
дължи чистата стойност на кредита.
В случая ищецът
се позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на основание чл.12.3 от Общите условия. Предвид изложените
по-горе съображения съдът приема, че
тази клауза не обвързва ответника и същият е задължен само за вноските
за главниците с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението -14.08.2017г.
Дори и да не се възприемат тези
разсъждения на съда ищецът не би могъл да се позове на предсрочна изискуемост и
поради обстоятелството, че ответникът не
е надлежно уведомен за нея. Съобразно т.18 от ТР№4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да
предшества подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда. Това разрешение , дадено в
т.18 от ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции/
каквато е ищеца/в този смисъл е Решение №123/09.11.2015г по т.д.№2561/2014г на
ВКС/. Ищецът не доказа обсъденото по-горе уведомление, съдържащо
информация за трансформиране на дълга в предсрочно изискуем, да е доведено до
знанието на ответника преди датата на подаване на заявлението , инициирало
заповедното производство по чл.410 от ГПК. При това положение ответникът е
задължен само за падежиралите вноски.
Безспорно се
установи, че са платени само 8 главници
и частично девета.Видно от погасителен план
дължимите към датата на подаване на заявлението са главниците под номера
от 9 частично и от 10 до 39 включително
изцяло като общия им размер е 1232.85лв.
Предвид
изложеното съдът счита, че искът е частично основателен, поради което следва да
се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане по Заповед№1965/ 16.08.2017г по ч.гр.д.№3172 по описа на ПРС за сумата
от 1232.85лв. по договор за портебителски кредит №********** от 07.04.2104, по
който договор ответникът се е задължил пир условията на солидарност с Ц.Т.Д.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението- 15.08.2017г до окончателното изплащане на сумата като за разликата
от 1 232.85лв до претендираните 6329.37 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.М. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Профи
Кредит България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, , бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В по Заповед №1965/ 16.08.2017г по
ч.гр.д.№3172 по описа на ПРС за сумата от 1232.85лв./ хиляда двеста тридесет и
два лева и 85 стотинки/ по договор за потребителски кредит №********** от
07.04.2104, по който договор С.А.М. се е
задължил при условията на солидарност с Ц.Т.Д., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 15.08.2017г до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата от 1 232.85лв до претендираните 6 329.37
лв. като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№4569/2017г
по описа на ПРС, в частта в която се
иска да бъде прието за установено по
отношение на С.А.М. с ЕГН **********, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК
********* по Заповед №1965/ 16.08.2017г
по ч.гр.д.№3172 по описа на ПРС за сумата от 304.86 лв. представляваща
неустойка по договор по договор за потребителски кредит №********** от
07.04.2104 поради процесуална недопустимост на този иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :