Решение по адм. дело №483/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Хлебопопроизводство-Кърджали“ ООД, подадена чрез упълномощени от управителя, процесуални представители. Оспорва се АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, № АУЗ-[номер]/ 25.04.2025 г., съставен от А. А. – [длъжност] в отдел „МП“, потвърден с Решение № МП-03/ 07.07.2025 г. на началник отдел „МП“ в община Кърджали.

В жалбата се сочи, че както АУЗ, така и постановеното по реда на чл. 155 от ДОПК решение са немотивирани, обстоятелство, което само по себе си обуславя тяхната незаконосъобразност. Твърди се, че нито в поисканата от „Хлебопроизводство“ ООД справка по чл. 107, ал. 2 от ДОПК, нито в акта, нито в решението, с което същият е потвърден е посочено как е изчислена дължимата такса за битови отпадъци, която съгласно ЗМДТ се състои от три групи услуги: 1/ събиране и транспортиране; 2/ третиране и 3/ поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /чл. 62 от ЗМДТ/. Решаващият орган се е задоволил да посочи единствено, че таксата възлиза на *** лв. на кв.м. застроена площ на сградите.

Изложен е довод, че АУЗ и потвърждаващото го решение са нищожни административни актове, защото в административната структура на Община Кърджали липсва отдел „Местни приходи“.

В жалбата се твърди, че жалбоподетлят е подал искане за издаване на АУЗ за дължимата от него такса за битови отпадъци (ТБО) за 2025 г. по реда на чл. 107, ал. 2 от ДОПК. Не е оспорвал и не е искал установяване на размера на дължимия данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства. Дружеството-жалбоподател е заплатило определените му данъци за недвижими имоти още през месец април 2025 г. Посочва се, че при тези обстоятелства, установяването им в АУЗ, потвърден с решението на органа по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е недопустимо. Съгласно изложеното в жалбата, акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК може да бъде издаден само по искане на задълженото лице или служебно - след изчерпване на процедурата по чл. 103 от ДОПК. По отношение на дължимите местни данъци тези предпоставки липсвали, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и оспорения АУЗ, потвърден с решение на началника на отдел „МП“ следва да бъдат обезсилени в частта им относно дължимия данък за недвижими имоти и данък върху превозните средства.

Твърди се, че размерът на дължимата ТБО за 2025 г. е определен в нарушение на националното и общностното законодателство. Същият не се базира на надлежно изготвена и приета план-сметка съгласно Наредбата за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща такса битови отпадъци и за начина на изчисляване на размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в Закона за местните данъци и такси (ДВ бр. 31/2024 г.). Таксата следва да бъде съобразена с разходите на общината за предоставяните услуги по чл. 62 от ЗМДТ и не може да бъде произволно определена от общинския съвет. Това изискване е въведено и в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. За 2025 г. липсва изготвена и одобрена от Общински съвет - гр. Кърджали план-сметка за разходите за услугите, за които се заплаща такса битови отпадъци. В този смисъл, оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 66, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ, което представлява съществено нарушение на установената в закона процедура, а също и на материалноправните изисквания на закона за разходооправданост на определения размер на ТБО.

В противоречие с изискванията на закона (чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ) като основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци за услугите по събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и по третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации е определена разгъната застроена площ на недвижимия имот. Такъв критерий не е предвиден в закона и доколкото същият се явява нормативен акт от по-висока степен от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси, при противоречие се прилага актът от по-висока степен (чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове). По силата на разпоредбата на чл. 67, ал. 8, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ като основа за услугите по събиране, транспортиране и третиране на битови отпадъци може да се определят един от следните критерии: индивидуалното количество на битови отпадъци, включително измерено в торби с определена вместимост и товароносимост, количеството битови отпадъци, определено съобразно броя и вида на необходимите съдове и честотата на тяхното извозване или броя на ползвателите на услугата в имота. Разгънатата застроена площ може да бъде взета като основа единствено за изчисляване на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Такава възможност не е предвидена за изчисляване на услугите по събиране и транспортиране и по третиране на битовите отпадъци. Размерът на таксата се определя като сбор от размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 от ЗМДТ.

От 2015 г. до 2024 г. дружеството е заплащало такса битови отпадъци на база индивидуално генерираните битови отпадъци. В чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ е въведен принципът на разходооправданост на местните такси. При съпоставката на дължимите суми, определени на база генерираните от дружеството битови отпадъци и тези, определени на база разгъната застроена площ се установява значителна разлика (за 2024 г. таксата е в размер на *** лева, а за 2025 г. - *** лв.), която обосновава изводът, че размерът на таксата за битови отпадъци, начислен на дружеството съобразно разгънатата застроена площ на сградите не отговаря на изискванията за разходооправданост на таксите. Твърди се, че този изключително завишен размер има характер на санкция за неподаване на заявление за определяне на таксата според количеството извозени битови отпадъци, тъй като очевидно е драстично завишен в сравнение с разходите, необходими за извършване на услугата. Така определеният размер на ТБО е в нарушение на принципа „замърсителят плаща“ и на целите и изискванията на Директива 2008/98 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.

В жалбата се сочи, че обемът на услугите, за които се заплаща ТБО не зависи от подаването на декларация, нито от декларираните данни, а за неподаването на такава е предвидена административнонаказателна отговорност. В този смисъл, решението на общинската администрация при неподаване в срок на декларация (заявление) да приеме като критерий за отчитане на такса битови отпадъци разгъната застроена площ е в грубо нарушение на ЗМДТ. При неспазен срок на деклариране на обстоятелствата относно тяхното количество последиците могат да бъдат само тези, които законът определя.

Общинският съвет не е компетентен да определя други последици при неспазване на тази норма и да определя различен размер на таксата за битови отпадъци за лицата, подали или неподали такава декларация.

В жалбата се сочи, че притежаваните от дружеството имоти са снабдени с индивидуални съдове за сметосъбиране, поради което неправилно таксата за услугите по събиране, транспортиране и обезвреждане е определена на база разгъната застроена площ на имотите. Като правно основание за издаване на АУЗ е посочена разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кърджали, но установената с него такса за битови отпадъци по своя размер не отговаря на изискванията на тази норма, което прави издадения акт необоснован и незаконосъобразен.

Твърди се, че в нарушение на изискванията на Наредбата на ОбС таксата за обект „Хотел и производствени обекти“ е определена едновременно на база разгъната застроена и незастроена площ. Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от цитираната наредба установява като основа за определяне на ТБО разгънатата застроена площ на сградите. Нормативно не е регламентирана друга основа освен посочената, поради което събирането на такса върху незастроената площ на терена е незаконосъобразно и необосновано.

Посочва се също, че определянето на различни размери на таксата за битови отпадъци на жилищни и нежилищни имоти, на имоти, разположени в [населено място] и в селата е необосновано, незаконно и има дискриминационен характер. Разликата в цената на услугата между жилищни и нежилищни имоти е около 10 пъти, а разликата между нежилищни имоти в [населено място] и селата е около три пъти. Така на нежилищните имоти, разположени на територията на [населено място] се разпределя несъразмерно по-високи разходи спрямо обема на генерираните от тях битови отпадъци. Този подход е в противоречие с разпоредбите на ЗМДТ, който допуска при съответна обосновка определянето на различни основи за определяне на цената на предоставяните услуги, но не допуска определянето на различни цени за отделните категории потребители на тези услуги. Искането е да се отмени АУЗ, потвърден с решение на началник отдел „МП“ в община Кърджали. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от управителя и упълномощени от последния адвокати.

Ответникът – началник отдел „Местни приходи“ в община Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, № АУЗ-[номер]/ 25.04.2025 г., е издаден по искане (уведомление), вх.№ 53-00-460/ 31.03.2025 г. на „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД, подадено чрез управителя. Същият е оспорен по административен ред пред началник отдел „МП“ в община Кърджали, който с Решение № МП-03/ 07.07.2025 г. го е потвърдил. Решението е получено на 10.07.2025 г. от [длъжност] в „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД, а жалбата е подадена чрез АО на 23.07.2025 г. С оглед на горното, жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна - адресат на обжалвания административен акт, при наличието на правен интерес и е допустима.

С оспорения АУЗ-[номер]/ 25.04.2025 г., по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от [длъжност] в отдел „МП“ в община Кърджали са установени I.Задължения за ТБО за 2025 година за собствените на „Хлебопроизводство“ ООД, Кърджали: земя и сграда с партиден № [номер], намираща се на [улица] ([улица]) в размер на *** лв.; сграда с парт.№ [номер], намираща се на [улица] – в размер на *** лв.; сграда с парт.№ [номер], намираща се на [улица] – в размер на *** лв.; сграда ([обект]) с парт.№ [номер] в размер на *** лв. Общ размер на ТБО – *** лв. II. Данък върху недвижимите имоти, определен за всеки от посочените по-горе имоти, който е в общ размер на *** лв. и III. Данък върху МПС с рег. № [рег. номер] – *** лв., [рег. номер] – *** лв., [рег. номер] – *** лв., [рег. номер] – *** лв., общ размер на данъка върху ПС – *** лв.

С Решение № МП-03/ 07.07.2025 г. на началник отдел „МП“ в община Кърджали е потвърден АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК. В решението са посочени разпоредбите на чл.11 и чл.13 от ЗМДТ относно дължимостта на ДНИ и чл.52, т.1, чл.53 и чл.61 от ЗМДТ, касаещи данък върху ПС.
В частта за начислените задължения за ТБО е посочено, че „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД е уведомено, чрез управителя си, че задълженията за трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ са определени като е взета основа от *** лв. на квадратен метър разгъната застроена площ на сградите.

В решението е посочено, че общински съвет - Кърджали в изпълнение на задълженията си по чл.9 от ЗМДТ е създал точно разписан ред, по който лицата които ще плащат БО на база количество отпадъци, следва да уведомят Общината за този факт. Цитирана е разпоредбата на чл.25, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали (НОАМТЦУТОК), съгласно която за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл.22 подават Заявление за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци на база количеството отпадъци (Приложение № 1). Със заявлението се посочва вида и броя съдове, които ще се използват през годината, съобразно обявената честота на извозването на битовите отпадъци, както и базови параметри за недвижимия имот. Всеки наемател попълва декларация за базовите параметри на нает имот (Приложение № 2), неразделна част от заявлението. Съгласно чл.25, ал.З от НОАМТЦУТОК, Попълненото Заявление, се подава в отдел „Местни приходи” към общинска администрация Кърджали, в срок до 30 ноември на предходната година. Заявлението се приема, но поражда последици само след съгласуването и от длъжностно лице от отдел “Опазване на околната среда” при общинска администрация - Кърджали. Несъгласуваните заявления се връщат с придружително писмо на подателя.

В решението е посочено, че след направена служебна проверка е установено, че дружеството е подало заявления по реда на чл.25, ал.1, във вр. с ал.3 на 28.02.2025 г. т.е. заявленията не са подадени в срок и поради тази причина размерът на таксата е изчислен на база разгъната застроена площ на сградите.

По делото е прието, без оспорване от страните, заключение на ССчЕ, което е изготвено в различни варианти на дължимост на задълженията за ТБО.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна.

АУЗ е издаден от компетентен орган – [длъжност] в отдел „Местни приходи“ в община Кърджали съгласно Решение № 38 от проведено заседание на 21.02.2025 г. на ОбС-Кърджали, с което е отменено Решение № 17/ 12.12.2023 г. на ОбС-Кърджали и е одобрена общата численост и структура на общинска администрация и кметствата в община Кърджали, съгласно Приложение № 1, считано от 01.04.2025 г. ( л.48, 50 д.) и Заповед № 465/ 01.04.2025 г. на кмета на община Кърджали (л.46 д.). Решението на горестоящия административен орган също е издадено от компетентен административен орган – началник на отдел „МП“ в община Кърджали.

По делото е безспорно, че дружеството жалбоподател е собственик на земя и сгради, както и на МПС, описани в АУЗ и потвърдителното решение на началник отдел „МП“ в община Кърджали.

Спорът се свежда до начина на изчисляване на ТБО и установените задължения за данък върху недвижимите имоти и превозни средства, собственост на жалбоподателя.

Предвид установената фактическа обстановка жалбата е основателна в частта за начислена ТБО за следните имоти: земя и сграда с партиден № [номер], намираща се на [улица] ([улица]) в размер на *** лв.; сграда с парт.№ [номер], намираща се на [улица], както и данък за недвижими имоти и данък за превозни средства поради следните съображения:

От АУЗ и Решение № МП-03/ 07.07.2025 г. на началник отдел „МП“ в община Кърджали става ясно, че ТБО за собствените на дружеството-жалбоподател недвижими имоти е определена по реда на чл.25, ал.6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали (Наредба за МТ), която гласи: Когато за имот не е подадено Заявление в срок, или не е съгласувано, или са заявени неверни данни, или битовите отпадъци не се изхвърлят в определените за целта съдове, годишната такса се заплаща на база квадратен метър разгъната застроена площ на имота съгласно чл.24, ал. 1, т.2 и т.3. От размера на дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат законови лихви, съгласно сроковете за плащане.

От събраните доказателства – Заявление за определяне на ТБО на база количество отпадъци, за имот с парт.№ [номер], подписано от управителя на „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД с електронен подпис на 25.02.2025 г., Заявление за определяне на ТБО на база количество отпадъци, за имот с парт.№ [номер], подписано на 26.02.2025 г., Заявление за определяне на ТБО на база количество отпадъци, за имот с парт.№ [номер], подписано на 26.02.2025 г. (л.32, 33 и 35 д.), както и имейл от отдел „МДТ“ до „Хлебопроизводство“ ООД, се установява, че заявленията за определяне на ТБО на база количество отпадъци са подадени на 26.02.2025 г., т.е. след 30.10.2024 г. Поради това в изпратения до „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД имейл е било обяснено, че като подадени след срока по чл.25, ал.6 от Наредбата за МТ тези заявления не могат да бъдат обработени (л.31 д.). Т.е. от посочените доказателства съдът приема за установено, че търговското дружество не е подало заявление за определяне на ТБО съобразно количество отпадъци в предвидения срок в нормата на чл.25, ал.6 от Наредбата за МТ на ОбС-Кърджали.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2026 г. - изм., относно влизането в сила - бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., бр. 81 от 2024 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 24.09.2024 г.) Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Със Заповед № 1446/ 29.10.2024 г. на „За“ кмет на община Кърджали (съгласно Заповед № 1282/ 20.09.2024 г. на кмета на община Кърджали – л.113 д.), на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ са определени граници на обслужваните райони за всяка от трите услуги по управление на отпадъците за 2025 година, както следва:

I.За услугата по събиране и извозване на БО:

1.2. Обособените към [населено място] производствени (промишлени и селскостопански) зони: т. b. [Складово-промишлена зона], в която по-големите предприятия са: „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД…

2. Определена е честотата на сметоизвозване, която за териториите по т.1.2. е ежеседмично за всички съдовете за събиране на битови отпадъци.

II. За услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както следва: т.1.2. За обособените към [населено място] производствени (промишлени и селскостопански) зони: т. b. [Складово-промишлена зона], в която по-големите предприятия са: „Хлебопроизводство Кърджали“ ООД…

III. За услугата по обезвреждане на отпадъците в депо или други съоръжения – за цялата територия на община Кърджали.

От изложеното се установява, че имотите на дружеството-жалбоподател попадат в територията, за която община Кърджали организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

С процесния АУЗД е определена ТБО относно трите компонента. От представените доказателства се установява, че дейностите по чл.62 от ЗМДТ са извършени. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели. [длъжност] на „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД М. И. И. на въпрос на адв.Д. „Имате ли наблюдение колко често идват да събират сметта?“ отговаря „Променя се, през седмица-две, не винаги е едно и също.“ Това съвпада с установената честота на сметосъбиране със Заповед № 1446/ 29.10.2024 г. на „За“ кмет на община Кърджали за района, в който се намират имотите на дружеството-жалбоподател. Обясненията на другия свидетел – наемател на сграда в двора на „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД са, че работещите в неговия цех за дограма се оплаквали, че не се съдовете за БО се препълват. На въпрос „На колко дни се препълват?“, той отговаря „На една седмица.“ Това съвпада с установената честота на събиране на ТБО, установена със заповедта по чл.63 от ЗМДТ на кмета на община Кърджали.

Доказано е и предоставянето на услугата по чл.62, т.2 от ЗМДТ, тъй като съществува депо за БО, до което те се извозват.

Доказано е и осъществяването на услугата по чл.62, т.3 от ЗМДТ за 2025 година за собствените на жалбоподателя имоти, тъй като е представена заповед на кмета на община Кърджали за определяне на районите на територията на община Кърджали, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

В заповедта границите са посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи признаци на териториите, като територията на която са разположени имотите – [складово-промишлена зона], също е включена в приложение 1 към заповед № 1446/ 29.10.2024 г. на „За“ кмет на община Кърджали.

Съгласно Чл. 67, ал.1 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп., бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 31.12.2025 г. (*), изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2026 г. - изм. относно влизането в сила - бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г., бр. 81 от 2024 г.) Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците.

В ал.2 на чл.67 от ЗМДТ е предвидено, че Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.

От събраните доказателства се установи, че план-сметка за дейностите по управление на отпадъците е приета с Решение № 21 по Протокол № 4 от проведено на 23.12.2019 година заседание на ОбС-Кърджали (л.95-98 д.), която действа и към настоящия момент. Съдът приема, че прилагането на тази план-сметка не представлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспорения АУЗ, предвид разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗМДТ, съгласно която Когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за годината се определя, като разходите за сметка на такса битови отпадъци за предходната година се коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се разпределят в съответствие с последно одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците се включват в съответстващия им за текущата година размер.

При доказаност на предоставянето на трите услуги по чл.62 от ЗМДТ съдът намира, че с оспорения АУЗ незаконосъобразно, в нарушение на чл.67, ал.4 от ЗМДТ, е определена ТБО за имотите земя и сграда с партиден № [номер], намираща се на [улица] ([улица]) в размер на *** лв.; сграда с парт.№ [номер], намираща се на [улица] – в размер на *** лв.

За посочените имоти в писмо, изх. № 11-03-1473/ 28.07.2025 г. на община Кърджали (л.4 д.), представляващо справка за вида и броя на съдовете за събиране на битови отпадъци, с които са снабдени имотите на „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД към 28.07.2025 г. е посочено, че производствена и административна сграда с адрес – [улица] разполага с 1 бр. контейнер с вместимост 1100 л., съответно – [обект], намиращ се на адрес: [улица] разполага с 1 брой контейнер с вместимост 1100 л.

За посочените имоти, съгласно заключението на СИЕ е установено, че към 23.10.2025 г., дружеството ползва следните съдове за смет:

 

Имот, партиден №	Адрес	Установено към 23.10.2025 г.:
[номер] Производствена и административна сграда	[населено място], [улица]	контейнер тип "Бобър" 1100 л. -1 бр.
[номер] [обект]	[населено място],	пластмасова кофа 120 л. - 1бр.
	[улица]	контейнер тип "Бобър" 1100 л. - 1 бр.
[номер] Търговска сграда с офисна част	[населено място], [улица]	не ползва собствен съд в границите на имота
[номер] Търговска сграда	[населено място], [улица], [обект]	не ползва собствен съд в границите на имота

Според констатацията на ВЛ, Имот с партиден №[номер] Производствена и административна сграда и имот с партиден №[номер] [обект] се намират в един двор и общо са снабдени с два контейнера тип ’’Бобър" 1100 л. и една пластмасова кофа 120 л. - 1 брой.

Търговска сграда с офисна част (партиден № [номер]), находяща се в [населено място], [улица], и търговска сграда (партиден № [номер]) - [обект] в [населено място] на  [улица], не ползват самостоятелни съдове за смет в границата на имота.

При тези установявания размерът на ТБО за имот с партиден №[номер] – Производствена и административна сграда и имот с партиден №[номер] - [обект], незаконосъобразно е определен на база разгъната застроена площ, а не според количеството битови отпадъци, което е водещо при определяне на ТБО съгласно чл.67, ал.4 от ЗМДТ. Само по изключение, и когато обективно не може да се установи количеството битови отпадъци, размерът на таксата следва да се определя в левове на друга основа. За да може количеството на битови отпадъци, генерирани от определен недвижим имот, да бъде изчислено съгласно законовата разпоредба, същият следва да е снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване и/или данъчнозадълженото лице да е подало декларация по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ за вида на ползваните съдове.

В случая за двата посочени по-горе имота е установено, че ползват индивидуални съдове за събиране на битови отпадъци, поради което размерът на ТБО за тези два имота следва да се определи съгласно т.4 от вариант III на ССчЕ - въз основа на констатациите за действително ползваните съдове, който е представен в таблица 7 от ССчЕ. В табл. 7 към ССчЕ за имот с парт. № [номер], с адрес: [населено място], [улица] (т.2 от АУЗ, л.23 д.) е определена ТБО за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ в размер на *** лв. За имот с парт. № [номер], с адрес: [населено място], [улица] ( т.4 от АУЗ, л.23 д.) е определена ТБО за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ в размер на *** лв.

За имот с парт. № [номер], с адрес: [населено място], [улица] (т.10 от АУЗ, л.23 д.) е установено от ССчЕ, че не ползва индивидуални съдове за събиране на БО, а намиращи се в близост до него такива, поради което е невъзможно ТБО за този имот да се определи според количеството отпадъци и определената и от ССчЕ съвпада по размер с установената в АУЗ – *** лв.

За имот с парт. № [номер], с адрес в [населено място], представляващ [обект] (т.12 от АУЗ, л.23 гръб д.) е установено от ССчЕ, че не ползва индивидуални съдове за събиране на БО, а намиращи се в близост до него такива, поради което е невъзможно ТБО за този имот да се определи според количеството отпадъци и определената и от ССчЕ съвпада по размер с установената в АУЗ – *** лв.

Общият размер на ТБО за четирите имота, изчислен от ВЛ е *** лв.

Тъй като в оспорения АУЗ ТБО е определена за четирите имота в общ размер на *** лв., то АУЗ следва да се отмени за разликата над *** лв. до *** лв.

Оспореният АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, № АУЗ-[номер]/ 25.04.2025 г., съставен от А. А. – [длъжност] в отдел „МП“, потвърден с Решение № МП-03/ 07.07.2025 г. на началник отдел „МП“ в община Кърджали е незаконосъобразен в частта, с която са определени данък за собствените на „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД недвижими имоти и превозни средства. Това е така, защото както се установи дружеството-жалбоподател е поискало издаване на акт за установяване на задължения само относно ТБО за собствените си имоти. До административния орган не е отправено искане за издаване на АУЗ по отношение на данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства. В този случай, съгласно чл.107, ал.3, изр.3-то и 4-то от ДОПК, Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

В оспорения АУЗ не се съдържат мотиви относно основанието за прилагане на разпоредбата на чл.107, ал.3, изр.3-то или изр.4-то от ДОПК. Липсват и доказателства, обосноваващи прилагането на посочената разпоредба. Всъщност, предвид съдържанието на чл. 28, ал.1 от ЗМДТ, гласящ, че Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим и чл. 60, ал.1 от ЗМДТ, че Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, задълженията за данък върху НИ и данък върху ПС не се били изискуеми, защото към датата на издаване на АУЗ не е бил настъпил крайния срок за внасяне на посочените видове местни данъци. Следователно, не е съществувало основанието по чл.107, ал.3, изр.4-то от ДОПК.

От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени АУЗ в частта за ТБО за разликата над *** лв. до *** лв. и относно установения данък върху недвижимите имоти и превозни средства, собствени на дружеството-жалбоподател.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя се дължат деловодни разноски в размер на 650 лв., представляващи внесена държавна такса – 50 лв. и възнаграждение за ВЛ по приетата ССчЕ, които следва да се възложат в тежест на община Кърджали.

В съдебно заседание от 10.11.2025 г. от адв.М. Д. е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и два ДПЗС - № [номер]/ [дата] и № [номер]/ [дата], в които е записано, че по банков път е изплатено адвокатско възнаграждение, без да са представени доказателства за това, каквото е изискването в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Поради непредставянето на доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение, посочено в тези ДПЗС, не може да се уважи искането за присъждането му.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

Отменя АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, № АУЗ-[номер]/ 25.04.2025 г., съставен от [длъжност] в отдел „МП“, потвърден с Решение № МП-03/ 07.07.2025 г. на началник отдел „МП“ в община Кърджали, с който е установен размер на ТБО за 2025 г. спрямо „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД за разликата над 11 826,47 лв. до 116 709,87 лв., както и в частта за установен данък върху недвижимите имоти за 2025 г. в размер на 9 778,15 лв. и данък върху превозните средства за 2025 г. в размер на 579,80 лв.

Осъжда община Кърджали да заплати на „Хлебопопроизводство-Кърджали“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] деловодни разноски в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лева).

Оставя без уважение искането на „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.