№ 262
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500667 по описа за 2021 година
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
На 03.08.2021 г. ЧСИ Т. К. е отказала да прекрати на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК изп.д. №20178150401127, по което длъжници са Н. АЛ. Д. и
М. ЕМ. Д., съгласно изп. лист от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. №2757/2017 г. по
описа на Плевенски Районен съд и изп. лист от 25.04.2017 г. по ч.гр.д.
№2758/2017 г. по описа на Плевенски Районен съд, а ЕМ. АС. Д. е ипотекарен
длъжник, съгласно нот. акт №*** г. на нотариус С. И..
Отказът е съобщен на 04.08.2021 г. на Н. АЛ. Д. и М. ЕМ. Д..
На 18.08.2021 г. е подадена жалба от името на Н. АЛ. Д., М. ЕМ. Д. и
ЕМ. АС. Д., която е подписана само от Н. АЛ. Д. без посочване, че действа
освен лично и като пълномощник на другите двама жалбоподатели. Към
жалбата са приложени пълномощни, дадени на Н. АЛ. Д. от М. ЕМ. Д. и ЕМ.
АС. Д., в които не е посочено, че първият е неин син, а вторият – неин съпруг,
нито пък се съдържа упълномощаване за процесуално представителство по
изп.д. №20178150401127 по описа на ЧСИ Т. К. и по съдебни дела по описа на
Плевенски Окръжен съд.
1
Съдът е счел, че пълномощните не отговарят на изискването на чл.32,
т.2 от ГПК и не легитимират надлежно Н. АЛ. Д. като процесуален
представител по пълномощие на М. ЕМ. Д. и ЕМ. АС. Д. и с разпореждане
№209 от 26.08.2021 г. жалбата е оставена без движение, като са дадени
съответни указания на жалбоподателите. Във вр. с тяхното изпълнение на
21.09.2021 г. е подадена молба от Н. АЛ. Д., към която са приложени същото
нот. заверено пълномощно с рег. *** г. на нотариус С. П., дадено на Н. АЛ. Д.
от М. ЕМ. Д., като това което е приложено първоначално към жалбата и вече
е било обект на проверка от съда и нот. заверено пълномощно с рег. №*** г.
на нотариус А. П., дадено на Н. АЛ. Д. от ЕМ. АС. Д., с правомощието да го
защитава пред съдилищата и да завежда дела от негово име.
Съдът намира, че жалбата от 18.08.2021 г. следва да се счита за
надлежно подадена от Н. АЛ. Д. лично като длъжник и като пълномощник на
ипотекарния длъжник ЕМ. АС. Д.. Нот. заверено пълномощно с рег. *** г. на
нотариус С. П. не легитимира надлежно Н. АЛ. Д. като процесуален
представител на М. ЕМ. Д. като длъжник. Дори и при липсата на съответни
доказателства да се приеме, че М. ЕМ. Д. е син на Н. АЛ. Д., посоченото
пълномощно се отнася изрично за представителство пред „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, Плевенски Районен съд, Община Плевен, НАП и Агенция по
вписванията, не и пред ЧСИ Т. К. и пред Плевенски Окръжен съд. М. ЕМ. Д.
не е приподписал лично жалбата каквито указания са му били дадени, поради
които тя в съответната й част – като изходяща от негово име следва да бъде
върната като нередовна.
С жалбата от 18.08.2021 г. освен отказа да се прекрати изпълнението, се
атакуват и разноските по изпълнението, без те да са конкретизирани по вид и
размер и без да се сочи постановлението на ЧСИ, в което е обективирана
дължимостта им. С разпореждане №209 от 26.08.2021 г. на жалбоподателите е
указано да уточнят по вид и размер разноските и да посочат постановлението
на ЧСИ, в което е обективирана дължимостта им. В молбата от 21.09.2021 г.
Н. АЛ. Д. твърди, че при справка през август 2021 г. какви суми са постъпили
в „ПИБ“АД от запора на трудовото й възнаграждение е била информирана, че
всички суми от запора за периода от февруари 2021 г. до юли 2021 г. са
постъпили при ЧСИ за погасяване на разноски, а не при банката. Н. АЛ. Д.
уточнява, че се обжалва дължимостта на тези разноски, но отново не уточнява
нито вида, нито размера им, т.е. не отстранява нередовностите на жалбата си
в тази й част и тя следва да бъде върната като нередовна.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „ПИБ“АД, но в указания срок
не са подадени възражения.
В писмените си обяснения ЧСИ Т. К. сочи, че изпълението е било
спряно на 22.11.2017 г. на основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК и възобновено на
03.02.2020 г. по молба на взискателя. На 06.02.2020 г. длъжниците са били
2
уведомени за насрочването на 05.03.2020 г. на опис на движими вещи в дома
им. По молба на взискателя от 12.03.2021 г. е наложен запор на всички
вземания на Н. АЛ. Д. от работодателя й УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ЕАД-гр. Плевен, в т.ч. и трудовото й възнаграждение, както и
върху вземанията й от банки. Запорите са наложени с изпратени на 16.03.2021
г. запорни съобщения до болницата, „ЮРОБАНК БЪЛАГРИЯ“АД,
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“АД, „ИЗИПЕЙ“АД. По молба на
взискателя от 19.07.2021 г. са изготвени актуални оценки на имотите, които са
предявени на длъжниците на 28.07.2021 г. Поради възражение на ипотекарния
длъжник, на 06.08.2021 г. е разпоредено изготвяне на повторно заключение от
оценителя на имотите.
Според ЧСИ Т. К., докато е било спряно изпълнението не текат и
сроковете по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ЧСИ Т. К. не е взела становище относно разноските по изпълнението.
ЧСИ Т. К. е извършила проверката по чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и
262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е
постъпило на 24.08.2021 г.
Чрез проверка относно допустимостта и редовността на жалбата при
съответно прилагане на чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК,
Плевенски Окръжен съд установи следното:
Съгласно чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК, длъжникът може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
съответно – разноските по изпълнението. Това прави допустима само
жалбата, подадена от Н. АЛ. Д. лично в качеството й на длъжник, но не и
жалбата, подадена от нея като пълномощник на ипотекарния длъжник
ЕМ. АС. Д., която жалба следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима.
Разгледана по същество, редовната и допустима жалба на Н. АЛ. Д.
срещу отказа на ЧСИ да прекрати изп. дело е неоснователна, защото:
На 22.11.2017 г. всизкателят „ПИБ“АД е поискал от ЧСИ да вдигне
наложените запори и да спре принудителното изпълнение, поради сключени с
длъжника Н. АЛ. Д. извънсъдебни споразумения от 16.11.2017 г.
Видно от това на стр.143 от изп.д., то касае задължението по изп. лист
от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. №2757/2017 г. по описа на Плевенски Районен съд.
Страните са се споразумели дължимото, което към 16.11.2017 г. възлиза на
72 391.36 евро и 5 125.27 лв., да бъде платено както следва: 1 200 лв. – при
подписване на споразумението, по 800 лв. месечно за периода 30.12.2017 г. до
30.09.2019 г. и последна уравнителна вноска – на 31.10.2019 г.
3
Видно от споразумението на стр.144 от изп.д., то касае задължението по
изп. лист от 25.04.2017 г. по ч.гр.д. №2758/2017 г. по описа на Плевенски
Районен съд. Страните са се споразумели дължимото, което към 16.11.2017 г.
възлиза на 6 733.93 евро и 38.53 лв., да бъде платено както следва: по 200 лв.
месечно за периода 30.12.2017 г. до 30.09.2019 г. и последна уравнителна
вноска – на 31.10.2019 г. Това споразумение не е подписано от другия
солидарен длъжник М. ЕМ. Д..
В т.6.1 от двете споразумения изрично е посочено, че с влизането им в
сила взискателят ще подаде молба до ЧСИ за вдигане на запорите и за
спиране на принудителното изпълнение.
С резолюция върху молбата от 22.11.2017 г. ЧСИ спира изпълнението
на основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК и вдига наложените запори.
След 31.10.2019 г. не е поискано прекратяване на изп. дело. Около 3
месеца след това - на 03.02.2020 г. взискателя е поискал възобновяване на
производството и пристъпване към опис на движими вещи, което косвено
означава, че длъжникът Н. АЛ. Д. не е изпълнил задълженията, както е било
уговорено в двете споразумения от 16.11.2017 г.
С резолюция върху молбата от 03.02.2020 г. ЧСИ възобновява
производството.
Двамата длъжници са били уведомени – с връчени им на 16.02.2020 г.
призовки за насрочването на 05.03.2020 г. на опис на движими вещи в дома
им, което не означава нищо друго, освен възобновяване на принудителното
изпълнение. Те не са възразили срещу това. Няма данни опис на движими
вещи да е бил извършен на 05.03.2020 г. След повече от 1 година – на
12.03.2021 г. взискателят е поискал налагане на запори върху вземания на
длъжника Н. АЛ. Д.. Това е сторено с изпратени на 16.03.2021 г. запорни
съобщения. Н. АЛ. Д. не отрича, че са правени удръжки от трудовото й
възнаграждение, но не твърди да е възразявала срещу запорите.
С молба от 19.07.2021 г. взискателят иска ЧСИ да определи нова
начална цена на ипотекираните негова полза апартамент и гараж и да се
насрочи публичната им продан. Когато е изготвен оценителен доклад, той е
предявен на Н. АЛ. Д. на 29.07.2021 г. и едва тогава – на 03.08.2021 г. тя
подава възражение, в което твърди, че погасява задълженията си към банката
с ежемесечни плащания без прекъсвания; че от ноември 2017 г. до март 2021
г. няма „релевантни“ изп. действия срещу нея, т.е. има продължило повече от
2 години бездействие на взискателя и иска изп. д. да бъде прекратено, а
извършените през март и юли 2021 г. изп. действия да бъдат обезсилени.
Съдът споделя отказа на ЧСИ да спре изп. дело по следните
съображения:
4
Спирането на изп. дело, независимо на какво основание, означава
временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват
процесуалните задължения, съставляващи съдържателната същност на
изпълнителния процес. При това положение да се твърди, че в случая от
22.11.2017 г. до 03.02.2020 г. взискателят е бездействал, е напълно
неоправдано. Следва да се отбележи, че в случая спирането на
принудителното изпълнение – формално по молба на взискателя /чл.432,
ал.1, т.2 от ГПК/ е резултат от двустранни споразумения от 16.11.2017 г.
между взискателя и длъжника за доброволно изпълнение на дълга.
Макар и в контекста на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК бездействието на ЧСИ
да е ирелевантно, следва да се каже, че при спряно изпълнение / в случая в
периода от 22.11.2017 г. до 03.02.2020 г./ изп. орган нито има право, нито има
задължение да извършва изп. действия.
След 03.02.2020 г. ЧСИ е извършил каквито изп. действия е поискал
взискателя, с изключение на насрочения за 05.03.2020 г. опис на движими
вещи /което не е в ущърб на длъжниците/. Следва да се има предвид, че в
ГПК не е предвидена възможност действията на ЧСИ да бъдат обжалвани от
длъжника като „спорадични“, „заблуждаващи“ и „увреждащи“.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА жалбата от 18.08.2021 г., подадена от Н. АЛ. Д. като
процесуален пълномощник на длъжника М. ЕМ. Д., като НЕРЕДОВНА –
поради непредставяне на пълномощно, отговарящо на изискванията на чл.32,
т.2 от ГПК и съдържащо правомощие за процесуално представителство пред
ЧСИ Т. К. и пред Плевенски Окръжен съд.
ВРЪЩА жалбата от 18.08.2021 г., подадена от Н. АЛ. Д. лично като
длъжник, в частта й по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК – срещу разноските, като
НЕРЕДОВНА – поради неуточняване по вид и размер на атакуваните
разноски по изпълнението, както и на постановлението на ЧСИ, в което е
обективирана дължимостта им.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалбата от
18.08.2021 г., подадена от Н. АЛ. Д. като процесуален пълномощник на
ипотекарния длъжник ЕМ. АС. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата от
18.08.2021 г., подадена от Н. АЛ. Д. лично като длъжник, в частта й по чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК – срещу отказа от 03.08.2021 г. на ЧСИ Т. К. да прекрати на
5
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.д. №20178150401127.
РЕШЕНИЕТО в частите си за връщане на нередовни жалби и за
оставяне без разглеждане на недопустима жалба има характер на
определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6