Р Е
Ш Е Н
И Е № 2
гр. София, 06.01.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря М.Б. и в присъствието на прокурора ……...………….,
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 81 по описа за 2016
година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
К. „П.к. „Н.”, ЕИК. е предявил срещу
„С.” ЕООД, ЕИК .иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявен като
частичен за сумата от 31 104 лева – за заплащане на неустойка в размер на
31 104 лева от общо дължима такава в размер на 82 368 лева, дължима
на осн. чл.12, б.„б” от договор за наем от 01.12.2008 год., сключен между
страните, за отказ на ответника – наемател да предаде на ищеца – наемодател за
периода от 11.08.2013 год. до 16.12.2015 год. наетия имот – заведение за
обществено хранене „Механа”, находящо се в търговска сграда на пл. „Т. Влайков”, гр. П..
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и „С.” ЕООД на 01.12.2008
год. бил сключен договор за наем, с който отдал под наем на ответника недвижим
имот – заведение за обществено хранене „Механа”, находящо се в търговска сграда
на пл. „Т. Влайков”, гр. П..
Твърди се, че на 04.01.2010 год. към договора бил
сключен анекс, с който на наемателя била отдадена под наем и обособена част от
горния имот – лятна градина, като месечният наем бил договорен в размер на 402
евро.
Твърди се, че съгласно чл.10, ал.2 от договора всяка
от страните е имала право да го прекрати едностранно с едномесечно писмено
предизвестие. Такова било отправено от наемодателя на 26.06.2013 год. и връчено
на същата дата на управителя на ответника, като договорът за наем бил прекратен
на 27.07.2013 год.
Твърди се, че с чл.12, б.„б” от договора за наем
страните договорили неустойка, дължима при отказ на наемателя да предаде наетия
имот след прекратяване на договора – в размер на 1 % от годишния наем за всеки
ден забава.
Твърди се, че наемателят отказал да предаде имота след
прекратяване на договора, като наемодателят бил въведен във владение на същия
на 16.12.2015 год. от ЧСИ по изп. дело № 20157940400128 и след като ответникът
бил осъден в производство по чл.310 от ГПК с влязло в сила решение да предаде
имота на ищеца. Сочи се, че за периода от 11.08.2013 год. до 16.12.2015 год., в
който ответникът е отказал да предаде имота – общо 858 дни, дължи на ищеца
неустойка в общ размер на 82 368 лева /96 лева на ден при годишен наем в
размер на 9 600 лева/.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че решението на кооперацията – ищец за прекратяване на договора
за наем не е било взето по предвидения в устава й ред – УС не е имал
необходимия кворум. Сочи, че претендирана неустойка е прекомерна, като ищецът
не е претърпял вреди от лишаването му от ползване на имота в сочения в и.м.
размер. Твърди, че чл.309 от ТЗ е неприложим в отношенията между страните,
доколкото ищецът няма качествата на „истински” търговец по смисъла на ТЗ.
Ответникът
също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
Видно от представените с исковата молба договор за
наем от 01.12.2008 год., сключен между К. „П.к. „Н.” и „С.” ЕООД и анекс от
04.01.2010 год. към него, ищецът отдал под наем на ответника недвижим имот –
заведение за обществено хранене „Механа”, находящо се в търговска сграда на пл.
„Т. Влайков”, гр. П.; с последващия анекс на наемателя била отдадена под наем и
обособена част от горния имот – лятна градина, като месечният наем бил
договорен в размер на 402 евро.
Съгласно чл.10, ал.2 от договора всяка от страните е
имала право да го прекрати едностранно с едномесечно писмено предизвестие, а с чл.12,
б.„б” от страните договорили неустойка, дължима при отказ на наемателя да
предаде наетия имот след прекратяване на договора – в размер на 1 % от годишния
наем за всеки ден забава. С чл.12. било договорено предаването на наетия имот
да стане в 15-дневен срок след прекратяване на договора.
С уведомление, връчено от наемодателя на наемателя –
получено лично от управителя на „С.” ЕООД на 26.06.2013 год., договорът за наем
бил прекратен едностранно с едномесечното писмено предизвестие по чл.10, ал.2.
Между страните не се спори, че след изтичане на срока
на предизвестието, след 26.07.2013 год., наетият имот не бил върнат от
наемателя на наемодателя, поради което между страните било водено дело по иск с
правно основание чл.233, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД пред РС – Пирдоп и СОС,
понастоящем приключило с осъдително решение. Ищецът бил въведен във владение на
имота с протокол за въвод от 16.12.2015 год. по изп. дело № 20157940400128 на ЧСИ
Янко Стоянов.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявения като частичен иск – с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД, следва да се уважи до частично предявения му размер от 31 104
лева при общ дължим размер на неустойката от 80 952.30 лева.
От обсъдените горе писмени доказателства по несъмнен
начин бяха установени ищцовите твърдения за сключен между страните договор за
наем и надлежното му прекратяване от наемодателя по реда на чл.10, ал.2 – едностранно
с едномесечно писмено предизвестие. Предизвестието е било връчено на законния
представител на ответника на 26.06.2013 год. и считано от 27.07.2013 год.
договорът за наем е бил прекратен. Тук следва да се отбележи, че представените
с отговора на ответника 13 бр. извлечения от електронно банкиране, с които са
били нареждани преводи с основание „наем” през и след 2013 год., не
удостоверяват по кой договор и за кой имот е бил плащан наем; от друга страна,
дори да бе установено, че наемът е бил заплащан за заведението за обществено
хранене, находящо се в търговската сграда на пл. „Т. Влайков”, гр. П., то
горното не променя извода, че процесният договор за наем от 01.12.2008 год. е
бил прекратен на 27.07.2013 год. Ответникът не навежда доводи и съотв. не е
ангажирал доказателства, че след прекратяването на договора е бил сключен нов
договор за наем на същия имот.
След прекратяване на договора за наем за ответника е
възникнало задължението по чл.12 да върне наетия имот на наемодателя в
15-дневен срок, т.е. след 10.08.2013 год., а при неизпълнение на горното,
считано от 11.08.2013 год. е дължал мораторна неустойка по чл.12, б.„б” от
договора за наем – в размер на 1 % от актуалния към този момент годишен наем /по
анекса от 04.01.2010 год./ за всеки ден забава – 1 % от 402 евро х 12 месеца = 1 % от 4 824 евро = 48.24 евро/ден или 94.35
лева/ден /а не, както се твърди в и.м., по 96 лева на ден/. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства да е върнал имота на наемодателя преди
въвода във владение, извършен на 16.12.2015 год. по изп. дело № 20157940400128,
то бе установено, че забавата, предпоставяща заплащане на мораторната неустойка
по чл.12, б.„б”, е продължила от 11.08.2013 год. до 15.12.2015 год. включително
или 858 дни. Дължимата неустойка за периода е била 94.35 лева/ден х 858 дни = 80 952.30
лева /а не, както се твърди в и.м. – 82 368 лева/.
И двете въведени с отговора на и.м. възражения на
ответника – че решението на УС на кооперацията – ищец за прекратяване на
договора за наем не е било взето по надлежния ред, както и за прекомерност на
неустойката, са неоснователни. Както бе посочено горе, договорът за наем е бил прекратен
надлежно – с предизвестие, отправено от законния представител на ищеца
/председателя на кооперацията/ и получено от законния представител на
ответника. Дали решението на УС на кооперацията за прекратяване на договора е
било взето по надлежния ред, не може да бъде оспорвано от ответника в настоящия
спор, а подлежи на контрол само пред Общото събрание на кооперацията по реда на
чл.15, ал.4, т.14 от ЗК.
Доколкото несъмнено както ищецът, така и ответникът имат качеството на
търговци по смисъла на чл.15, ал.2, т.1 и т.2 от ТЗ – доводите в обратния
смисъл на кооперацията, наведени от ответника, не следва да се обсъждат, по
съгл. чл.309 от ТЗ договорената между тях с чл.12, б.„б” от договора за наем
неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерност. Не може да се приеме
и че неустойката е нищожна на основанията, изложени в т.3 от ТР № 1/15.06.2010
год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС /поради накърняване на добрите
нрави/, доколкото преценката за горното следва да се прави към момента на сключване
на договора, респ. на анекса. Към горния момент дневната неустойка е била в
размер на 94.35 лева/ден и същата е била в границите на обичайната в такива
случаи търговска практика – без да излиза извън границата на разумното и извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
С оглед на изложеното и доколкото искът е предявен
като частичен за 31 104 лева, то същият следва да бъде уважен до този
предявен размер и ответникът да се осъди да заплати на ищеца тази сума – при
обща дължима сума по иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД от 80 952.30 лева – а не
заявената като пълен размер на претенцията сума от 82 368 лева.
С оглед изхода на делото и
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 2 744.60 лева, съставляваща направени в
цялост по делото разноски – внесена ДТ в размер на 1 244.16 лева и
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на
1 500 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД „С.” ЕООД, ЕИК .да заплати на К. „П.к.
„Н.”, ЕИК.сумата от 31 104 лева
/тридесет и една хиляди сто и четири лв./, съставляваща частично предявена
претенция за мораторна неустойка в общ размер на 80 952.30 лева, дължима
на осн. чл.12, б.„б” от договор за наем от 01.12.2008 год., сключен между
страните, за отказ на наемателя да предаде на наемодателя за периода от
11.08.2013 год. до 16.12.2015 год. наетия имот – заведение за обществено
хранене „Механа”, находящо се в търговска сграда на пл. „Т. Влайков”, гр. П..
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД „С.”
ЕООД, ЕИК . да заплати на К. „П.к. „Н.”, ЕИК .направените по делото разноски в
размер на 2 744.60 лева /две
хиляди седемстотин четиридесет и четири лв. и шестдесет ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :